РЕШЕНИЕ
№ 497
гр.
Враца, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 12.11.2019г.
/дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като
разгледа докладваното от съдия Бойчева КАНД №617/2019г. по описа
на АдмС – Враца и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
С решение №223/12.06.2019г.
по АНД№1/2019г. по описа на РС-Враца е отменено НП№НЯСС-723 от 23.11.2018г., с
което на Община Криводол е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4000лв.
на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение на чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за водите/ЗВ/.
С касационна жалба, Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор гр.София, чрез ** Ф.Г. се иска отмяна на оспореното решение, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание процесуален представител не се явява.
Ответникът Община Криводол не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
касационната жалба доводи, становищата на страните, събраните доказателства и
след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок против съдебен акт, подлежащ на касационна проверка,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното в настоящото производство решение
Районен съд Враца е отменил НП№НЯСС-723 от 23.11.2018г.на ВРИД Председател на
ДАМТН, с което на Община Криводол е наложена „имуществена санкция“ в размер на
4000лв. на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1 ЗВ, за нарушение на чл.190а, ал.1,
т.3 ЗВ. В оспореното решение е прието, че АНО посочвайки като нарушена разпоредбата
на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ е дал неправилна квалификация на нарушението, тъй като
същата не съдържа правило за поведение, което може да бъде нарушено, а
предписва правомощията на АНО и не поражда задължение за трети лица. Така констатираното
е дало основание на съда да приеме, че макар и да няма данни ответника да е
изпълнил дадените му предписания в указания за това срок е санкциониран за
нарушение, субсумирано под неправилна правна квалификация. Прието е, че същото
е съществено, тъй като ограничава правото на защита на санкционирания и е
несанируемо в хода на въззивното производство. С оглед на така приетото и
наказателното постановление е отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Настоящият
съдебен състав споделя изведените правни изводи от Районен съд Враца за отмяна
на наказателното постановление.
Правилно
е прието в оспореното решение, че посочената за нарушена разпоредба на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ не съдържа правило за поведение, а урежда
правомощията на АНО. Неправилната правна квалификация представлява съществено
процесуално нарушение на нормативните изисквания, визирани в чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН,
доколкото засяга правото на привлеченото към отговорност лице да разбере, кои
точно законови разпоредби е нарушило, а оттам нарушава и правото му на защита.
Нарушаването на чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН
от страна на наказващият орган не може да бъде санирано в по-късен етап от
административнонаказателното производство. Следва да се посочи също така, че с
изменение на Закона за водите/обн. ДВ бр. 55 от 03.07.2018 г., разпоредбите на чл. 190а,
ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал.1, т.39 от
същия са изменени, и задължението на собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал.1, т.3 ЗВ
е изрично регламентирано с новата ал.2 на чл.190а ЗВ, неизпълнението на
която се санкционира на основание чл. 200, ал. 1, т.39 ЗВ. Към момента на констатиране на нарушението,
съставяне на АУАН и издаване на НП е била в сила новата разпоредба на чл.190а, ал.2 ЗВ, която именно
въвежда задължение за конкретен адресат-собствениците на язовирните стени и
съоръженията към тях, да изпълняват предписанията по чл.190а,
ал. 1, т. 3 ЗВ. В тази насока не може да бъде споделен извода
на въззивния съд, че нарушението следва да бъде квалифицирано като такова по чл.138в,
ал.1-4 ЗВ.
Предвид
на изложеното и възраженията на касатора
за липса на съществени процесуални
нарушения в производството по издаване на акта и НП са неоснователни.
При
осъществения контрол по реда на чл.218, ал. 2 АПК относно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да остане в сила. Касационната жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН Административен съд Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №223/12.06.2019г.
по АНД№1/2019г. по описа на РС-Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.