Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2986 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Ищецът М.М.Д. е предявил срещу ***иск за заплащане
сумата от 2408,42 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 1776 часа за периода 23.05.2016г.- 31.03.2019г.,
на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 22.05.2019г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
твърди, че за периода 14.05.2016г.- 31.03.2019г. е полагал труд по служебно
правоотношение с ответника на длъжност „инспектор” в РС „ПБЗН” при ОДПБЗН – гр.
*** към ГД „ПБЗН” ***гр. София. Твърди, че осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00
часа и с продължителност 12часа при
сумарно изчисляване на работното време. Излага, че на основание чл.187, ал.1 от
З***нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ***е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016
г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Излага, че за процесния период -
14.05.2016г.- 31.03.2019г., е положил
1583 часа нощен труд, както следва: общо за 2016г. – 280ч.; общо за
2017г.- 559 часа; общо за 2018г.- 608 часа; общо за 2019г. - 136 часа.
Твърди, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен
труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд
няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези
установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период
е положил общо 1583 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с
коефициент 1.143, което от своя страна води до извънреден труд от 226 часа,
който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му
часовата ставка е в размер на 8,04 лв., следователно за посочения труд му се
дължи сумата от 2408,42лв.
Ответникът
е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено
следното :
По
делото не е спорно, че между страните е съществувало служебно правоотношение за
процесния период като
за периода 14.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил на длъжност ******.
По
делото страните не спорят, а и от приложените от ответника писмени доказателства – протоколи - се установява, че
с оглед характера на заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е
полагал труд и през нощта (за времето от 22.00 часа до 06.00 часа), съгласно
утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Следователно в конкретния случай отношенията между
страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.
142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от З***регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от З***работата извън редовното работно време се компенсира
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е
полагал труд през нощта (от 22.
00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в
отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187, ал. 5- 6 от ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От съществено значение за разрешаване на възникналия
между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира
приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187
ал. 9 от З***редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията
на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС
на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22. 00
часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период. Съобразно чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.
00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016 год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в ***часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или
коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в ***би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците
по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция
за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
По делото е
извършена съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от
съда, от чието заключение се установява, че за исковия период 14.05.2016 –
31.03.2019г./вкл./, ищецът е положил нощен труд за времето от 22 часа до 6
часа, общо за целия процесен период от 1567часа. При превръщане на часовете
нощен труд в дневни часове с приложен коефициент 1.143 се получават общо 1791,081часа,
от които вещото лице е посочило, че разликата от 224,081часа не са платени,
като възнаграждението за същите възлиза в размер на сумата от 2045,86лв.
При изложените съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 14.05.2016г.
– 31.03.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи в
изчисления от вещото лице размер от 2045,86лв. Искът за разликата до пълния
претендиран размер от 2408,42лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да
се отхвърли като такъв.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице съразмерно уважената част от
исковите претенции.
Ответникът е направил възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е
предявен един оценяем иск с цена на иска 2408,42 лв. С оглед цената на
предявения иск, съдът намира, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен по реда на чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като изчислен по този ред
минималния размер адвокатското възнаграждение за предявения срещу ответника иск
е в размер на 398,59 лева. Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., което съдът приема за прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Съдът счита, че същото следва да бъде намалено до размер от
400 лв., който съответства на сложността на делото. Направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ /400+140 лв./ са дължими
съобразно уважената част на претенцията, а именно до размера на сумата от 460,70
лева.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК ищеца дължи на ответника направени
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на претенцията в размер на 15
лева за юрисконсултско възнаграждение /определено от съда на основание чл.78 ГПК на 100 лв./
При това ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 445,70лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ***ския районен съд държавна такса върху цената на уважения иск в
размер на 81,83 лв.
По тези
съображения ***ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“, с
адрес ***, представлявана от директора ***, да заплати на М.М.Д. от гр. ***,
ЕГН **********, следните суми:
-сумата от 2045,86 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 14.05.2016 год. до 31.03.2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба- 14.05.2019г. год., до окончателното
изплащане на сумата, и
-сумата от 445,70 лв., представляваща
направени деловодни разноски, съразмерно уважената част от иска, по
компенсация.
ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за разликата до пълния претендиран размер от 2408,42лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.“, с
адрес ***, представлявана от директора ***, да заплати по сметка на ***ския
районен съд държавна такса върху уважения иск в размер 81,83 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :