Р
Е Ш Е Н И Е
№60
гр.**,
09.08.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
**ки окръжен
съд, наказателно отделение, публично съдебно заседание на девети август две
хиляди и единадесета година,
Председател:
Енчо Енчев,
Членове:
Деница Петрова и Милена Хараламбиева,
прокурор
Пламен Николов, съдебен секретар А.Н., разгледа
н.ч.д.
№374/2011г. на Окръжен съд-гр.**, докладвано от съдия Хараламбиева
Производството
е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал. І от ЗПИИРКОРНФС за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд – гр.** Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, издадено от съдебните власти на
Германия и засягащо българския гражданин К. И.. А. с ЕГН **********.
В
съдебно заседание представителят на ОП-гр.** изразява становище за непризнаване
на решението за налагане на финансовата санкция.
Назначеният
служебен защитник се присъединява към заявеното от прокурора.
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на решение № 4а Сs 2560 Js 28065/10,
постановено от Районен съд- гр.Л., Германия на 17.02.2011г., с което на
българския гражданин К.А. е наложена финансова санкция за деяние, извършено на
територията на издаващата държава и непопадащо под юрисдикцията на българските
съдилища. С цитираното решение е наложена финансова санкция – осъждане за
заплащане на парична сума в размер на 600 евро, както и заплащане на сторените
в съдебното и административно производство разходи в размер 63,5 евро.
Осъждането е за деяние, реализирано на територията на гр.Л., Германия /издаващата
държава/ на 02.08.2010г. и квалифицирано
като такова по & 142, ал. І, т. 1, ал. V от Наказателния кодекс на Германия- неразрешено напускане
на мястото на пътно-транспортното произшествие.
Решението на Районен
съд – гр.Л. постановено на 17.02.2011г. е влязло в законна сила на 12.03.2011г.
По силата на
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимно признаване на финансови санкции, република България е сезирана като
изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен
съд за налагане на финансова санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – гр.** удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение
за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл. 3, ал. І, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на
задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид
парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на
престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции,
наложени във връзка с нарушение на правилата за движение.
Деянието,
осъществено от засегнатото лице К.А., попада сред изброените в чл. 30, ал. ІІ,
т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, въпреки че и по българското законодателство аналогично
поведение се санкционира като административно нарушение съобразно разпоредбите
на Закона за движение по пътищата.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция от чужд съд, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС/редакция ДВ бр.
15/23.02.2010/. Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2
към чл. 4, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, редакция ДВ бр. 15/23.02.2010г., в сила към
момента на издаването му/, в писмена
форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря
на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Срещу К.А. за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на
финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд.
Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районен съд
– гр.Л. не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение
на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70
евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението,
подлежащо на изпълнение касае парична сума в общ размер на 663,5 евро /равностойни
на 1297,69лв по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на
решението – 17.02.2011г./, от които 600 евро, - парична сума, наложена с
осъждане за извършено правонарушение и 63,5 евро-сторени разходи по съдебното и
административно производство. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна
отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на
решението. Производството срещу К.А. е било писмено, като същият е уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва решението,
както и за сроковете на обжалване. К.А. не е се е явил на делото, но е бил уведомен за
същото съобразно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националното законодателство представител.
Предвид
обстоятелството, че К.А. е български гражданин, притежаващ валидна лична карта
№ *********, издадена на 01.12.2006г. от ОД на МВР-гр.**, с постоянен адрес—с.С.,
общ.Б.., ул.”Трета” № 6, съдът прие, че
местоживеенето му се намира на територията на Р България, т.е налице е
една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане
на финансова санкция, съдържащи се в чл. 30, ал. ІІІ от ЗПИИРКОРНФС. И в този
смисъл липсват основания за уважаване настояването на представителя
на прокуратурата за непризнаване на решението на немския съд, предвид това, че
засегнатото лице живее и работи в Германия. Следва да се отбележи, че
изготвената от полицейския служител при РУ „Полиция” – гр.Б.. справка се базира
единствено на непълна информация, споделена от близки родственици на засегнато
лице и неподкрепена от каквито и да било категорични данни или документи /трудов
договор, справка за изплатени възнаграждения, пълен и точен адрес и др./, които
да доказват, че К.А. действително пребивава в посоченото населено място и
реализира трудови доходи там.
По гореизложените съображения и на основание
чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16, ал.VІІ, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, **кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
решение № 4а Сs 2560 Js 28065/10,
постановено от Районен съд- гр.Л., Германия на 17.02.2011г., влязло в сила на
12.03.2011г., с което на българския гражданин К. И.. А., роден на ***г***, Р България,
с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 663,5 евро /от които
парична сума – 600 евро, наложена с осъждане за извършено правонарушение и 63,5
евро-сторени разходи по съдебното и административно производство/, равностойни
на 1297,69лв по курс на Българска Народна Банка към датата на постановяване на
решението – 17.02.2011г.
След влизане в
сила на решението, препис от същото ведно с решение № 4а Сs 2560 Js 28065/10,
постановено от Районен съд- гр.Л., Германия на 17.02.2011г., влязло в сила на
12.03.2011г. да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите за
изпълнение!
Препис от
решението да се връчи на засегнатото лице!
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в седмодневен срок от
съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.