Решение по дело №777/2019 на Районен съд - Тетевен

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен, 07.02.2020 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На двадесет и седми януари,

През две хиляди и двадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря:  КАТЯ ХРИСТОВА,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 777 по описа на Районен съд-Тетевен за 2019 година,със страни:

Ищец: С.Л.Н. ***,

Ответник:  Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР-гр.София,  

И  за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск с цена 1799.68 лева и посочено основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.

Ищецът твърди,че в периода от 07.10.2016 г. до 07.10.2019 г. е работил на длъжност „началник дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Тетевен, при „Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “ МВР. Трудовата си дейност осъществява по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143.,като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

В съответствие с чл. 9, ал..2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За  периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. е положил нощни дежурства както следва: За 2016г.- м.10-м.12- 176ч., общо-176ч.; За 2017 г.-м. 01- м.03-128ч., м. 04- м.06-120ч.; м. 07. - м.09 - 152ч.; м. 10. - м.12 -176ч.- общо - 576ч. За 2018 г.-м. 01. - м.03 -152 ч.; м. 04. - м.06 -112ч.; м. 07. - м.09 160 ч.; м. 10. - м.12 -152 ч. - общо 476ч.; За 2019 г. м. 01. - м.03 - 168ч.; м. 04. - м.06 - 120 ч.; м. 07 - м.09 - 168ч.; м.10 - 8ч.-общо - 464ч.;  Общо 1792 ч. нощен труд.

В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. съм положил общо 1792 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 256 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата му,часовата ставка е в размер на 7.03 лв. или за 256 часа труд му се дължи сумата от 1799.68 лева.

Моли да бъде  осъден ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1799.68 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.10.2016г--07.10.2019г. , ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска , до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Позовава се на писмени доказателства.В приложена писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от пълномощник на ответникът-старши юристконсулт,в който същият излага,че исковете са процесуално допустими, родово и местно подсъдни на районен съд. Предметът на делото е присъждане на обезщетения по служебно правоотношение, които дела са подсъдни на районен съд независимо от цената на иска и ищците по тях са освободени от заплащане на държавна такса.Предявени са в срок от представител по пълномощие. Исковете са предявени в срок от представител по пълномощие на лице с правен интерес от производството. Не е спорно, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР (ГДПБЗН - МВР), възникнало на основание Закона за министерството на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 53 от 27 Юни 2014 г.) (ЗМВР), и е заемал длъжността началник дежурна смяна  в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Тетевен (РСПБЗН - Тетевен) към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Ловеч (РДПБЗН - Ловеч) при ГДПБЗН - МВР. На горепосочената длъжност е преназначен считано от 31.10.2014 г. съгласно заповед, per. № 1271/23.10.2014 г. на директора на ГДПБЗН - МВР, като е определена заплата за длъжност 682 лева.

Считано от 09.01.2018 г. е определена заплата за длъжност 737 лева съгласно заповед, per. № 1983k-150/01.02.2018 г. на директора на ГДПБЗН - МВР.Считано от 01.03.2018 г. е определена заплата за длъжност 818 лева съгласно заповед, per. № 921 з-134/27.02.2018 г. на директора на РДПБЗН - Ловеч.Считано от 01.01.2019 г. е определена заплата за длъжност 900 лева съгласно заповед, per. № 921 з-13/07.01.2019 г. на директора на РДПБЗН - Ловеч.Актовете относно съществуването на служебното му правоотношение през процесния период - заповед/-и за назначаване/преназначаване и съответния акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика/-и и протокол/-и за запознаването на служителя с длъжностната характеристика - за длъжностите, които е заемал ищецът през процесния период, са приложени като доказателства към този отговор.

Ответникът оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер, като неоснователни и недоказани.По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през процесния период в размер на 256 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени часове нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (Обн. ДВ, бр. 9 от 2007 г.; поел. доп., бр. 49 от 2012 г.) (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи, че в нормативните актове, уреждащи полагането, отчитането и заплащането на държавните служители по ЗМВР липсва изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в МВР нощен труд в дневен, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (Обн. ДВ, бр. 26 от 01.04.1986 г.; поел. изм. и доп., бр. 92 от 06.11.2018 г.) (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ).

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица“. Тази разпоредба изрично и императивно определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа. По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл. 136, ал. 3 КТ си служи с термина „през деня“, а в чл. 140, ал. 1 КТ законодателят е използвал термина „през нощта“. Следователно определението „дневно“ по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден както пред дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен труд“. Като нощен трудът на държавните служители в МВР съгласно чл. 187, ал. 3, изречение четвърто ЗМВР се определя по следния начин: „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.“ Тази разпоредба е продължение на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа е нощен. Нормата, реграментираща 8-часова продължителност на работното време е установена в закон (чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционнаст и задължителност за прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по чл. 150 от Конституцията на Република България (КРБ) и не бъде призната за противоконституционна съгласно чл. 151, ал. 2 КРБ. (правна консултация на проф. Васил Мръчков по прилагането на чл. 187, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗМВР рег. № 8121р-17549/04.10.2019 г. - приложение по т. 3 от отговора на исковата молба).

Следователно нормата на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като НСОРЗ. Ето защо мотивите на ищеца за необходимост от субсидиарно прилагане на НСОРЗ са несъстоятелни и се основават на непълно и неправилно тълкуване на съдържанието на правните норми, които регламентират отчитането и заплащането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР.

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. В ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ. (Решение № 405 от 04.11.2019 г. по възз.гр.д. № 548/2019 на Окръжен съд - Русе - приложение по т. 4 от отговора на исковата молба).С основен мотив, че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е неприложим за служебните правоотношения по ЗМВР, тъй като по ЗМВР нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа, са отхвърлени аналогични искове на държавни служители по ЗМВР с решения на Районен съд - Велико Търново,цитирани в отговора на исковата молба,също и решения на СРС,на ОС-Варна,на РС-Ловеч,на ОС-Ловеч,на ВКС.

Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд,регламентирана в КТ и приложима за лица,работещи по трудово правоотношение,би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законова норма,в случая на чл.187,ал.3 от ЗМВР,която регламентира специалната 8-часова продължитеност на нощния труд за лицата,назначени по ЗМВР и работещи на смени,което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г за реда за организацията и разпределяне на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на работата извън редовното работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.В чл.3,ал.3 от Наредбата е регламентирано,че за служителите на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч,като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период,което съответства на регламентацията на този въпрос в чл.187,ал.3 ЗМВР.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова счита, че не налице специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.От изложеното следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час, приложена като доказателство по делото.В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 81213-592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която се представя като доказателство. Действително, за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба№ 81213-592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.Ето защо счита, че твърденията на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и искът му е неоснователен.

Ищецът претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден труд.Тази претенция е неоснователна.В чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд.ЗМВР прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на вътрешните работи. Заповедта на министъра на вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. е приложена като доказателство. В т. 1 на заповедта е посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”

Извънреден е този труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смисъла на т.1 от Заповед № 81213-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи.За да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график на дежурство) от 8 часа е по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата хипотеза (КТ, НСОР) е налично разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на ношния труд. Съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, приложено като доказателство, и което е задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения ,, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл. 140, ал. 1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. “ Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд, какъвто е и основния извод от писмото.Следователно, дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.За работещите по трудово правоотношение разпоредбите от НСОРЗ, на които ищецът основава иска си - чл. 8 и чл. 9, ал. 2, се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д.№ 405/2011 г., ГК, IVг.о. на ВКС).Служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства. Отработеното време се отчита в часове. Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8.Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 ст. за всеки час положен нощен труд. Когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Това са първите два вида нощен труд - положен по график в рамките на месечната норма и положен по график над месечната норма.Отделно от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед. Това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като такъв. Част от този труд може и да пред нощта и за тези часове се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд. Това е третия вид положен нощен труд.За втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, видно от приложените към делото доказателства.

От цитираните писмени доказателства е видно също, че положеният от ищеца през процесния период нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение е правилно определено и заплатено.Следователно претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд е неоснователна.

Претенцията за лихви има акцесорен характер и е в пряка зависимост от дължимостта на главницата. В отговора са изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за положен извънреден труд), поради което и претенцията за законна лихва се явява неоснователна.

Моли да бъде постановено решение,с което се отхвърлят исковете,като неоснователни и недоказани.

Позовава се на писмени доказателства.

Съдът, като обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че за исковия период от 07.10.2016г до 07.10.2019 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение,като ищецът е заемал длъжността "началник дежурна смяна" в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" гр. Тетевен при Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" -гр. Ловеч, която е структурно подчинена на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР – гр. София.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22. 00 ч. до 06. 00 часа. Относно организирането и разпределението на работното време на служителите на РСПБЗН са били издавани заповеди,с посочени номера в приложените по делото протоколи за положен труд от държавни служители,работещи на смени в РСПБЗН-Тетевен.

Представена с отговора и приета като доказателство по делото е Заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч, за полагане на труда на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители на МВР. Съгласно нареждане на Министъра на вътрешните работи по т. 1 от посочената заповед, за всеки отработен нощен час или за част от него между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв.

На основание чл. 195 от ГПК по делото е реализирана съдебно-счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи. Съгласно заключението на вещото лице Р.Х., общият брой часове, положен като нощен труд по графиците на дежурство и протоколите за отчитане на отработеното време между 22. 00 часа и 06. 00 часа от държавните служители, работещи на смени, на отчетен едномесечен и тримесечен период,през релевантния времеви период от 07.10.2016г до 07.10.2019г са 1784 часа, посочен в колона 2 от приложената справка-приложение 1. Установено е, че в процесния период от 07.10.2016г до 07.10.2019г от работодателя няма извършено преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. В колона 3 от справката към заключението са посочени помесечно/тримесечно преобразуваните часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143, които общо за процесния период са 2039 часа. Видно от справката /кол. 4/, часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 255 часа. Според експертизата, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен е общо 1 804.41лв. Вещото лице е установило, че посочената сума не е начислена по платежни бележки за отчитане на месечното възнаграждение и не е платена от ответника.

В рамките на настоящия процес съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР – за заплащане на възнаграждение за извънреден труд при преизчисляване на положения нощен труд в периода от 07.10.2016г -07.10.2019 г., ведно с претенция за заплащане на законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Предявеният иск по естеството си е осъдителен, поради което съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест и следва да установи претендираните вземания по основание и размер.

Безспорно по делото е, че ищецът е заемал длъжността „Началник дежурна смяна“ при РСПБЗН – гр. Ловеч. В случая страните са обвързани от служебно правоотношение, като отношенията им се регулират от Закона за Министерство на вътрешните работи. Този закон /ЗМВР/ се явява специален по отношение на ЗДСл и в него се съдържа правна уредба на статута на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР.Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Текстът на чл. 179, ал. 1 от МВР предвижда, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22. 00 до 06. 00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Според нормата на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Установява се, че преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която изрично е предвиждала, че при сумирано отчитане на работното време общият брой часове положен труд между 22. 00ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 /чл. 31, ал. 2 от Наредбата/. Впоследствие са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които са действали в исковия период, като и двете/към момента на приключване на устните състезания по делото-отменени/,подобно на цитираната по-горе съдържат норма / чл. 3, ал. 3/, според която „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В последните две наредби обаче липсва изрична норма, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. В съдебната практика трайно е възприето разбирането, че липсата на изрична регламентация не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Приема се, че в случая е налице непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/. Основание за такова приложение е предвидено в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, според която когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната прдължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В случая коефициентът 1.143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа / чл. 136, ал. 3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта -7 часа / чл. 140 от КТ/. Следва да се отбележи, че в отменената Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също е бил възприет този коефициент, но при друга математическа формулировка, която води до същия резултат – при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 6. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Поради изложените по-горе съображения, съдът счита, че положеният от ищеца в рамките на дежурствата нощен труд следва да бъде приравнен на дневен, като на тази база следва да бъде определен реално положеният от него труд през процесния период. Важно е да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР не установява нормалната продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите по ЗМВР.

По отношение размера на дължимите суми за изплащане съдът съобразява заключението на допуснатата и приета съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото, паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощния към дневен е общо в размер на 1 804.41 лв.,т.е. в по-висок размер от цената на иска, поради което предявеният иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР следва да бъде уважен до размера за който е предявен.

Настоящият състав счита, че в случая от горната сума, изчислена по алгоритъма на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време не следва да се приспада сумата, изплатена от работодателя за допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0. 25 лв. за всеки отработен час, съгласно Заповед № 8121з- 791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и ставката по чл. 8 от НСОРЗ. Съдът съобразява, че ищецът е получил заплащане на положен от него труд през нощта през процесния период, който е бил отчетен като такъв, но претенцията му в настоящия процес касае положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, който не е отчетен от ответника. Касае се за две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. От една страна, завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга, задължение на работодателя да преизчислява нощните часове в дневни и така да съобразява продължителността на работния ден. В случаите, в които последната е надвишена, е налице извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.

По въпроса за разноските:

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е поискал присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение в размер на 350. 00 лв. Така претендираното възнаграждение е под минималния размер, определен на база материалния интерес по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което направеното от ответника възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, се явява неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд –Тетевен държавна такса върху уважения иск, която определена по правилото на 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на  71.99 лева,както и 100. 00 лв. / сто лева/ - за изплатения от бюджета на съда депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

    Мотивиран от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на основание по чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" – МВР-гр.София, представлявана от Главен комисар Николай Н. – Директор, с адрес за призоваване в исковата молба град София,ул.“Пиротска“ №171А,а в отговора на исковата молба-град Плевен 5800,ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №31,  да заплати на С.Л.Н.,ЕГН:********** ***, сумата от    1799.68/хиляда седемстотин деветдесет и девет лева и шейсет и осем ст./лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на нощните часове към дневни, за периода от  07.10.2016г до 07.10.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба-07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Н. – Директор, с адрес за призоваване в исковата молба град София,ул.“Пиротска“ №171А,а в отговора на исковата молба-град Плевен 5800,ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №31, да заплати на С В М,ЕГН:********** ***, сумата от 350.00/триста и петдесет/лева,представляващи сторени разноски за адвокатско възнаграждение.  

 ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ " ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" – МВР, представлявана от Главен комисар Николай Н. – Директор,  с адрес за призоваване в исковата молба град София,ул.“Пиротска“ №171А,а в отговора на исковата молба-град Плевен 5800,ул.“Св.св. Кирил и Методий“ №31,да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 71.99/седемдесет и един лева и деветдесет и девет ст./лева,както и сумата от 100.00/сто/лева-изплатен от бюджета на съда депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Окръжен съд- Ловеч, в двуседмичен срок , считано от  07.02.2020г., съгласно чл.315 ал.2 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: