Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 35 09 март , година 2020 град Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаски окръжен съд , наказателен състав
на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав :
Председател: Събчо Събев
Членове: Стефан Стойков
Мл.с. Красен Вълев
секретаря Жанета
Кръстева
прокурор Павел Манукян
като разгледа докладваното от съдията Събев
ВНОХ дело № 164 по описа за 2020 год.
С присъда
194 от 02.12.2019 год. по НОХД № 4929/19 год. Районен съд - Бургас признал Г.К.В.
за виновен в това, че на 15 март 2019 г. в гр. Бургас, причинил
по хулигански подбуди лека телесна повреда на Е.Г.П. и на основание чл. 131
ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 78а НК освободил от наказателна отговорност
и наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В тежест на осъдения са присъдени разноските по делото.
Жалбоподателят изразява несъгласие с
присъдата. Между него и пострадалия съществувал конфликт от месеци. Налице е
личен мотив в реакцията му към пострадалия, което изключва извършено
престъпление хулиганство. Моли присъдата да бъде отменена като противоречаща на
закона. Причиняването на лека телесна повреда е дело от частен характер.
Пред
настоящата инстанция се проведе съдебно следствие, като по инициатива на
защитата бе разпитан свидетел.
Прокурорът
изрази мнение за неоснователност на жалбата, а присъдата като правилна,
законосъобразна и справедлива да се потвърди. Подсъдимият нанесъл побой над
пострадалия пред деца. Между двамата мъже имало конфликтна ситуация и много
след нея В. пристъпил към физическа разправа. Личния мотив не изключва
наличието на хулигански действия, които могат да се извършат и при евентуален
умисъл.
Повереника
на частния обвинител поиска жалбата да се остави без уважение. По делото няма
доказателства за конфликтни отношения между двамата мъже в предходен на
деянието период. Не е налице каквато и да е инициативност от страна на
пострадалия в процесното събитие.
Защитата поддържа жалбата и
основанията в нея. В предходен период имало обтегнати отношения между
пострадалия и подсъдимия, сочещо на личен мотив в действията процесния ден. Не
са налице хулигански подбуди у В., който получавал забележки и груби коментари
от пострадалия за ползване на душове и басейна, действия по лична хигиена на
подзащитния. В поведението си В. се водел само от личен мотив и от чиято
позиция реагирал по този начин. Поведението на подсъдимия е несъставомерно за
престъплението, поради което пледираха за оправдаването му по повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият В. подкрепи
доводите на защитника.
Бургаският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата и мотивите, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира
за установено следното.
Производството е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие по чл.
371 т.1 НПК. В проведеното съдебно следствие, по искане на защитата, обяснения
дал подсъдимият В. и пострадалият П.. Останалите доказателства са прочетени и
приобщени по делото. След изслушване на съдебните прения съдът постановил
присъдата си.
Районния
съд подробно описал установената по делото фактическа обстановка.
Пострадалият
П. работел като спасител в плувен басейн „Младежки дом“ гр. Бургас и отговарял
за реда и ползването на съоръженията. На 15 март 2019 год. подс. В. посетил
плувното съоръжение и в съблекалнята бръснел брадата и част от тялото си. П. му
направил забележка, излязъл навън и изчакал деца, готвещи се да ползват
басейна. Малко след това В. се насочил към П. и започнал да му нанася удари по
главата, съборил на пода. Присъстващите на място деца възприели конфликта,
някои разпитани по делото като свидетели. Сигнализирани, полицаи пристигнали на
място, а малко след тях и екип на спешна помощ. Пострадалият откаран в МБАЛ
Бургас за преглед и оказване на помощ. Вещо лице в съдебно-медицинска
експертиза констатирало телесните увреждания на П. в резултат на нанесените
удари, които са определени като лека телесна повреда – кръвоизливи и
кръвонасядания по главата, рана на устната, охлузване на ляво коляно.
От фактическа страна мотивите
са обстоятелствени и подробни и ненужно тяхното повтаряне. Настоящата инстанция
констатира, че доказателствените източници правилно са оценени като допустими,
ценени обективно в тяхната взаимовръзка и действително съдържание, няма пренебрегнати
или превратно тълкувани. Мотивите отговарят на правните стандарти и изисквания
на чл. 13, чл.14 и 107 НПК. Деянието правилно квалифицирано по чл. 131 ал.1 т.
12 вр. чл. 130 ал.1 НК.
В проведеното в настоящата
инстанция съдебно следствие и разпит на свид. Х., не се установиха факти, които да разколебават или поставят под съмнение
приетата от първостепенен съд фактология. Не присъствал на процесното събитие,
имал познанство с подсъдимия и пострадалия от преди. В. му споделил в разговор,
че П. се заяждал с него затова, че се бръснел в банята.
По делото отговорността на В. е
ангажирана по чл. 131 ал.1 т.12 НК за причиняване на лека телесна повреда по
хулигански подбуди. Макар и да е налице длъжностно качество на пострадалия,
няма такова обвинение по делото. П. работел като спасител на трудов договор в
басейна и имал задължения за реда и начина на ползване на съоръженията в
басейна. При и по повод на тях направил забележка на В. за начина на ползване
на банята и недопустимостта да бръсне брадата и тялото си, както и
разточителното ползване на топла вода.
По фактите страните не спорят, но
имат различно тълкуване на процесното събитие.
Възраженията
на защитата, изложени в жалбата и потвърдени в процесуалната дейност пред надзорната
инстанция, са за несъставомерност поведението на В. като престъпление от общ
характер. Водещ е личния мотив в реакцията на подсъдимия, който определя
извършеното от него като деяние, преследвано по частен ред с тъжба. Разгледани
по същество, те са неоснователни.
Настоящата
инстанция напълно споделя извода на Районния съд, че деянието от В. е извършено
при умишлена вина и пряк умисъл. Подробно от фактическа страна изложил своите
съображения и достигнал до този правен извод. Съдебната практика допуска това
деяние да се извърши и при евентуален умисъл, както посочи обвинителя, когато
деецът извършва хулигански действия против личността на другиго воден от лично
отношение към него. В случая не е налице такава хипотеза. П. направил забележка
на В. в кръга на своите задължения и правомощия, изхождащи от поведението на
подсъдимия. Банята за общо ползване от посетители, част от които организирани
групи деца, е недопустимо извършването на действия и дейности, застрашаващи
здравето. В. оценя своето поведение като нормално и допустимо, а отправената
забележка като недопустима и обидна за личностното си възприятие и оценка. От
момента на забележките от П. до агресивното поведение на В., изминава време, в
което решил да търси лична разправа. Действията му от обективна страна са
насочени към физическо насилие над пострадалия, не е имало диалог помежду им в
този момент. Подсъдимият минал покрай група ученици, подготвящи се да ползват
басейна, и нападнал П. с нанасяне на удари по главата и тялото, съборил на
пода. В действията му няма личен мотив или отношение. Това, че някой му
отправил забележка в начина на ползване на банята и топлата вода, не
преформатира последващата агресия в личен мотив. Спасител на басейн в рамките
на своите задължения и отговорности имал изисквания в ползване на съоръжението.
Нарушителят следва да се съобрази с тези предписания. Личното отношение към
собствено поведение и оценка за нормалност в поведението, не са водещ мотив на В..
Доминиращо е неспазване правилата на ползване на съоръжението, през които
оформя лично отношение към П., изискващ спазването им. Подсъдимият осъзнавал
поведението, времето и мястото на проявлението му, възприел присъствието на
ученици, знаел за отношението на П. с тях/учениците/ и независимо от това,
пристъпил към физическа саморазправа. Поради това деянието е извършено при пряк
умисъл, а не евентуален.
С
оглед на изложеното, настоящата инстанция оценя жалбата против осъдителна
присъда на Районен съд против В., за неоснователна. Наведените твърдения, че и
преди процесното събитие имало забележки на П. за начина на ползване на банята
и топлата вода, на изисквания в спазване на определени правила, свързани със
здравето, хигиената и комфорта на посетителите, са единствено упоритост в
деликтното поведение на В. и не са в негова полза. П. не е имал лично отношение
към В.. Диалога между тях преминавал през установени правила в поведението на
посетителите на басейна и провокиран от подсъдимия.
Районният
съд правилно е оценил фактите по делото и приложил чл. 78а НК и освободил В. от
наказателна отговорност. Санкцията е определена на минимума.
При
разглеждане делото от БРС, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели
до нарушаване процесуалните права на страните, дадена е възможност на защита и
обвинението – държавно и частно, чрез закона да развият в пълен обем своята
дейност.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда 194/02.12.2019 год. по НОХД №4929/19г. по описа
на Районен съд Бургас.
Решението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК
страните да се уведомят писмено за настоящото решение.
Председател: Членове: