№ 12416
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110170098 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова
молба срещу В. П. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 146,24
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането; 26,71 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2020 г. –
10.10.2022 г., 2,63 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от м.06.2020 г. до м.09.2020 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането и 0,61 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. до
10.10.2022 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56331/2022
г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот – търговски обект/работно помещение, находящ се в /адрес/, но между страните
липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно
изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия
за процесния период. Освен стойността на доставената ТЕ, претендира дължимата
сума за дяловото разпределение в имота и мораторна лихва, изчислена съобразно ОУ
за доставка на ТЕ. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
сторените в исковото и заповедното производства разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
1
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване на
юридическите факти от състава на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на един правен субект
/увеличение на имуществото му/, което е за сметка на обедняване на друг правен
субект /чието имущество е намалено/; общ факт или общи факти/действия, които водят
до неоснователно разместване на благата в двата патримониума и отрицателна
предпоставка, следваща от чл. 59, ал. 2 ЗЗД – обеднелият да не разполага с друго
вземане. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,
с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, като задължението е за
възстановяване на стойност, т.е. то е парично и е в размер на по-малката стойност
измежду обедняването и обогатяването.
В процесния случай за основателността на заявената искова претенция в тежест
на ищеца е да докаже по делото пълно и главно правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че процесният имот – търговски
обект/работно помещение, находящ се в /адрес/, е бил топлофициран през процесния
период, че се е намирал в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, начина на
извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния
недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване,
потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период от страна на ответника, както и обогатяване на последния, изразяващо се в
спестяване на разходите за заплащане на стойността на ползваната през процесния
период ТЕ.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти, да докаже плащане
на дълга.
По отношение на претенцията за топлинна енергия:
От представеното на л. 63 по делото копие на Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 109, том VI, рег. № 26457, дело № 1041/2005г., се установява, че
ответникът В. П. П. е придобил правото на собственост върху 15900.6105/35538.669
идеални части от процесния недвижим имот, представляващ търговски обект, находящ
се в /адрес/, бл. 71, който имот е с площ от 161.90кв.м.
Процесните 15900.6105/35538.669 идеални части, представляват 72.44/161.90
идеални части от имота / 161.90:35538.669=0.0045556; 0.0045556х15900.6105=72.44 /.
От приложеното на л. 68 по делото копие на Решение № 5082/05.11.2010г.,
постановено по гр.д. № 4713/2007г., по описа на СГС се установява, че по предявени
искови претенции с правно основание чл. 135 ЗЗД, обективираната в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 109, том VI, рег. № 26457, дело № 1041/2005г. сделка, с
която СД „В.-В.и.с.“ дарява на В. П. 15900.6105/35538.669 идеални части от процесния
недвижим имот, представляващ търговски обект, находящ се в /адрес/, бл. 71, който
имот е с площ от 161.90кв.м., е обявена за недействителна по отношение на ищеца в
производството по чл. 135 ЗЗД - Е.К.П.. Решението е потвърдено с решението на
Апелативен съд -София /л.73 по делото/, като не е допуснато касационно обжалване /
определение ВКС л. 80/.
Съгласно константната практика на ВКС, уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД и
обявената относителна недействителност нямат вещни последици. Имуществото,
предмет на увреждащата сделка, не се реституира в патримониума на длъжника. Това
имущество се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между
кредитора и длъжника и то доколкото срещу имуществото кредиторът може да насочи
принудително изпълнение. Сделката е действителна в отношенията между длъжника и
2
третото лице-приобретател. При уважаването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД
прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя, но за
кредитора се създава възможност да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то в отношенията между
страните по сделката е преминало в патримониума на приобретателя, което
представлява санкция за него за несъобразеното му със закона поведение при
сключването на разпоредителната сделка, защото е действал със знанието, че тя е
увреждаща, при възмездното й придобИ.не /Решение № 136 от 15.08.2017 г. на ВКС по
гр. д. № 61238/2016 г., IV г. о., ГКРешение № 70 от 2.06.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3862/2016 г., I г. о., ГК и др. /.
С оглед изложеното следва извода, че собствеността върху процесните
15900.6105/35538.669 идеални части, равняващи се на 72.44/161.90 идеални части е
останала в патримониума на ответника в настоящото производство В. П..
От приложеното на л. 86 по делото копие на Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 103, том IX, рег. № 26869, дело № 1887 от 2007г., се
установява, че през 2007г. В. П. е продал на „Д.“ ЕО. - 13.18/161.90 идеални части от
притежаваните от него 72.44/161.90 идеални части от процесния имот.
С оглед изложеното следва извода, че през исковия период В. П. е бил
собственик на 59.26/161.90 идеални части от процесния недвижим имот,
представляващ търговски обект, находящ се в /адрес/, бл. 71, който имот е с площ от
161.90кв.м.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза
се установи, че за процесния период абонатната станция топлозахранва три входа А, Б
В, общият топломер в абонатната станция се е отчитал по електронен път в началото
на всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се е снемало показанието на ТЕ. От
отчетеното количество са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители. Вещото лице е достигнало да извода, че изчисленията са извършени от
ФДР в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Съгласно
заключението стойността на доставената ТЕ, включваща отопление, сградна
инсталация и БГВ, за исковия период възлиза на сумата от 448.77лв. С оглед
изложеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства и заключението по
допуснатата СТЕ, по делото се доказа, че за процесния период ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия в процесния обект, представляващ търговски обект,
находящ се в /адрес/, бл. 71, който имот е с площ от 161.90кв.м.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия периода
м.05.2020г. – м.04.2021г., е 385.27лв., мораторна лихва върху сумата 70.23лв.,, а за
дялово разпределение 21.47лв. и мораторна лихва 3.94лв.
Както се посочи по-горе в изложението ответникът през исковия период е бил
собственик на 59.26/161.90 идеални части от процесния недвижим имот, респективно
същият отговаря за 141.02лв. от задълженията за топлинна енергия и за 7.85лв. от
задълженията за дялово разпределение.
От заключението на вещото лице се установява, че с извършени плащания / от
останалите длъжници по заповедното производство/ са платени част от
задълженията, като са останали задължения както следва 273.44лв. – главница, 50.18лв.
– мораторна лихва., като от ответникът не се твърди и не се установява по делото да е
заплатил задълженията, съгласно притежаваните идеални части.
В обобщение следва извода, че исковата претенция за доставена топлинна
енергия се явява основателна за сумата от 141.02лв., като над тази сума до максимално
предявения размер от 146.24лв. или за разликата от 5.22лв. искът се явява
неоснователен.
3
По изложената аргументация искът за дялово разпределение се явява изцяло
основателен, доколкото е заявен за сумата от 2.63лв., а ответникът отговаря за 7.85лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение за пълнота следва да се
отбележи следното:
С оглед липсата на установени договорни отношения, цитираните от ищеца ОУ
са неприложими, следователно в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил за негова сметка, спестявайки си
разходи за цена на услуга дялово разпределение. От събраните по делото
доказателства, в това число изготвените и приети по делото съдебно-счетоводна,
съдебно-техническа експертиза и приложеното на л. 34 копие на Договор №
1918/18.09.2002г., се установи, че услугата дялово разпределение в сградата-етажна
собственост, в която се намира и процесният имот, е извършвана от „Б.“ О..
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг,
както и забава на ответника.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на срок за плащане на
сумите за доставена топлинна енергия и дялово разпределение приложение намира
материалноправната разпоредба на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а именно за изпадането на
ответника в забава е необходима покана. В хипотезата на неоснователно обогатяване
вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността
на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой
последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва
при общия фактически състав на неоснователно обогатяване възниква от деня на
забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил / в
посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г.
по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011
г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/2009 г. на ВКС, III ГО;
решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда
на вече отменения и др. /. Не се твърди от ищеца, а и от материалите по делото не се
установява до ответника да е изпратена покана за заплащане на сумите за доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, респективно ответникът не е в забава в
изплащане на претендираните суми.
По изложената аргументация акцесорните претенции следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
По разноските:
Предявени са искови претенции за суми в общ размер на 176.19лв., уважената
част е в размер на 143.65лв., респективно отхвърлената част е в размер на 32.54лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в заповедното и исковото
производство в общ размер на 827.32лв., от които 100.00лв. – държавна такса в
исковото производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, 600.00лв. – депозит вещи лица, 9.10лв. – държавна такса в заповедното
4
производство и 18.22лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на исковете в размер на 674.52лв.
Ответникът има право на разноски с оглед отхвърлената част на исковите
претенции, но по делото не се претендират такИ., нито са ангажирани доказателства, че
са сторени разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В. П. П.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 141.02лв. -стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2021г., до
обект с абонатен № 347614, представляващ търговски обект/работно помещение,
находящ се в /адрес/, ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на
вземането и 2,63 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.06.2020 г. до м.09.2020 г., ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56331/2022 г., по описа на СРС, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59 ЗЗД, в частта, за
сумата от 5.22лв. – доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането и исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 26,71 лв. – мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 10.10.2022 г. и 0,61 лева – мораторна
лихва за периода от 31.07.2020 г. до 10.10.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 674.52лв. – разноски с оглед
уважената част на исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – „Б.“ О..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5