Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 10.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 186 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителят Н.А.ЗА П.твърди в молбата си, че има към
ответника „Г.Т.БГ“ ЕООД изискуеми публични вземания за корпоративен данък и ДДС
в общ размер на 7 287 383.48 лева, от които главница в размер на
6 105 299.21 лева и лихви към 15.02.2011 г. в размер на
1 182 084.27 лева, установени с влязъл в сила Ревизионен акт №
20001006329/15.02.2011 г., издаден от ТД на НАП, гр. София. С него били
установени и задължения за ДДС в размер на 5 354 699.21 лева –
главница и 1 114 872.82 лева - лихви, като задълженията за ДДС били
за периода 27.11.2006 г. – 30.06.2010 г. задълженията за корпоративен данък
били в размер на 740 600 лева – главница и 67 211.45 лева - лихви,
които били установени за периода 01.01.2009 г. до 21.12.2009 г. Твърди, че
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите публично правни задължения
към държавата, поради което се намира в състояние на неплатежоспособност.
Позовава се и на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ като сочи, че ответното
дружество не е обявявало ГФО за периода след 2010 г. до сега.
Моли да бъде открито производство за несъстоятелност за „Г.Т.БГ“
ЕООД и да бъде постановено решение с последиците по чл. 632 ТЗ.
Молбата е с правно основание чл. 625 ТЗ.
В хода на производството молителят с молба от
14.02.2020г. е направил искане като основание за установяване
неплатежоспособността на ответното дружество да бъде приложена презумпцията на
чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Ответникът „Г.-Т.БГ“ЕООД не е взел становище по
основателността на молбата, не се явява в проведеното по делото редовно открито
съдебно заседание.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Ревизионен акт №
20001006329/15.02.2011г., издаден от НАП Териториална Дирекция – гр. София, при
извършена ревизионна проверка били установени начислени публични непогасени
задължения, съответно за корпоративен данък за отчетен период от 01.01.2009г.
до 31.12.2009г. в размер на сумата от 740 600 лв. – главница и начислена
върху нея лихва за просрочие в размер на 57 432.17 лв., както и за ДДС за
периода от 27.11.2006г. до 30.06.2010г. в размер на сумата от 5 365 799.79
лв. – главница и начислената върху нея
лихва за просрочие в размер на сумата от 1019487.12 лв.
Ревизионният акт е бил връчен на задълженото лице „Г.Т.БГ“ЕООД
със съобщение №
17-44-00-3390/02.03.2011г. – чрез поставянето му на определено за това място в
ТД на НАП – София, с указания до адресата да се яви в 14 – дневен срок за
получаване на приложените към него книжа. В съобщението е посочена датата на
поставянето му – 02.03.2011г. и датата на сваляне на съобщението – 17.03.2011
г., като съобщението се счита връчено на 16.03.2011г. Изпълнено е изискването с оглед предпоставките
за това, а именно адресът за кореспонденция да е бил посетен поне два пъти в
период през 7 дни, като търсеното лице да не е било открито, за установяването
на което са съставени от съответното длъжностно лице по връчване протоколи от
21.02.2011 г. и от 01.03.2011 г. След изтичане срока за обжалване на
ревизионния акт – 14-дневен от връчването му, същият е влязъл в сила, доколкото
не са налице данни за обжалването му.
По делото са приети справки от СДВР – Отдел Пътна полиция
и Национална агенция за приходите, от които е видно, че не се установява
ответното дружество да притежава имущество, регистрирано при съответния ред. От
справката от ТД на НАП – София е видно, че са били налагани обезпечителни мерки
чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника за събиране на
вземанията, констатирани като дължими такива с ревизионния акт от 15.02.2011г.
Не е открито производство по принудителното им събиране по реда на ДОПК.
От справката за
имущественото състояние от Агенция по вписванията се установява придобит от
ответното дружество недвижим имот с договор за покупко – продажба от
18.01.2008г. и представляващ поземлен имот № 215001, находящ се в с. Ресен,
Летище – писта, с площ от 20087 кв.м. и построени в него склад за химически
торове с площ от 792 кв.м, склад за химически торове с площ от 1069 кв.м. и
склад за химически торове с площ от 412 кв.м.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен
субект – НАП, който е сред изрично изброените в нормата като разполагащи с
правото да инициират производство за откриване на производство по
несъстоятелност за събиране на публични вземания, с оглед качеството му
процесуален субституент на държавата. Такива вземания представляват
установените като дължими с влезлия в сила ревизионния акт от 15.02.2011г.
вземания за данък добавена стойност и корпоративен данък. Изискуемостта на така
начислените вземания е настъпила след изтичане на срока за тяхното внасяне по
сметка на съответното териториално поделение на НАП, като с ревизионния акт
единствено се констатира непогасеният остатък от начислените като дължими
публични вземания. Вземанията са свързани с упражняваната от дружеството
търговска дейност, в съответствие с нормата на чл. 625 ТЗ, като въз основа на
реализираните приходи са били начислени като дължими такива в полза на
държавата.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване
на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че длъжникът не разполага с
краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му
задължения, предвид и подлежащия на изпълнение ревизионен акт и обективираните
в него суми като задължения. От значение е актуалното към момента икономическо
състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че длъжникът не е в
състояние да изпълни задълженията си към молителя и което състояние е съответно
на дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ в приложение
на т.2. В доказателствената тежест на ответника е да опровергае твърденията по
основателността на молбата, като докаже, че разполага с достатъчно имущество,
което може да бъде трансформирано в разполагаем паричен поток и в размер
съответен на установените му задължения. В хода на производството не бяха извършени
процесуални действия в тази насока. Единственото имущество, което беше
установено като притежавано от ответника е недвижим имот в с. Ресен с построени
в него складови помещения, които вероятно са необходими за упражняването на
търговска дейност на дружеството, поради което не може да бъдат отнесени като
годни дълготрайни активи за извършване на плащанията по текущите задължения на
дружеството длъжник. Доказване на факти в обратната насока е в тежест на
ответника и каквото не е сторено.
Налице е и основанието за установяване на
неплатежоспособност при прилагане презумпцията в чл. 608, ал. 2 ТЗ, на която се
е позовал молителят, а именно непредставяне за обявяване в Търговския регистър
на годишните му финансови отчети за последните три години. Тази законова
презумпция е предвидена като установяваща неплатежоспособност, доколкото
търговецът неизпълняващ задължението си в този смисъл, вероятно цели да прикрие
оповестяването на влошеното му финансово – икономическо състояние. В тежест на
ответника е да обори чрез доказване, че неизпълнението на задължението му да
обяви годишните си финансови отчети не е свързано с влошеното му материално
положение, като разполага с достатъчно имущество да погаси краткосрочните си
задължения, което в случая, не се твърди, а и не се и установява.
При служебна справка в Търговския регистър при АВ съдът
установи, че действително по партидата на „Г.Т.– БГ“АД последният обявен ГФО е
за 2010 г., като за периода след това – значително надвишаващ предвидения в
закона тригодишен срок, търговецът е бездействал. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 ЗСч всеки
търговец е длъжен до 30 юни на следващата година да обяви в ТР годишния си финансов отчет за предходната година.
С решението си по чл. 630 ТЗ съдът дължи и посочване на началната
дата на неплатежоспособността и която се свързва с настъпване на изискуемост на
вземането към кредитора, като в случай, че са няколко, следва да бъде взета
предвид датата на най-рано настъпилата изискуемост. В случая, публичноправните
вземания са за начислен ДДС и корпоративен данък. В чл. 125 ЗДДС е предвидено задължението на регистрираното
лице да подаде справка декларация въз
основа на отчетните регистри, в срок до 14-то число на месеца следващ данъчния
период, в който срок е предвидено да бъде внесен и дължимият данък. В случая,
като начислени и незаплатени данъчни задължения
по ЗДДС с ревизионния акт са установени такива за периода 27.11.2006г. –
30.06.2010г., като началната дата на периода /27.11.2006г./ следва да се счита
за начална дата на неплатежоспособността. От този момент е било преустановено
плащането на изискуемите публични задължения. От материалите по делото е видно, че ответното
дружество не може да бъде открито на адреса на управление през продължителен
период от време, както от служителите при молителя за връчване на ревизионния
акт, така и от служителите в Бюро призовки при СГС. Не се установява да е
налице реално налично имущество на ответника, както и търговски оборот във
връзка с осъществяване на дейността му, поради което настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение по чл. 632, ал.
1 ТЗ.
С определение на съда от 22.06.2020г. са били дадени
указания за привнасяне на разноски, с оглед необходимостта от осигуряване на
първоначалните разноски, необходими за разглеждане на производството и предвид
установеното влошено финансово-икономическо състояние на „Г.-Т.БГ“АД.
Определението е било надлежно вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 23.06.2020г.,
като не са представени доказателства за привнесени разноски в размер на
8 000 лв., съобразно указанията на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Г.–Т.
БГ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 27.11.2006 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на
основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по
отношение на „Г.–Т. БГ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Г.–Т. БГ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността
на предприятието на „Г.–Т. БГ ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „Г.–Т. БГ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***
СПИРА производството по т.дело № 186/2020 г. по описа на СГС,
VI-5 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се
обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър пред Софийския
апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в търговския регистър, на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: