Решение по дело №691/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 158
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20214310200691
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Ловеч, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200691 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К, № 4949985 на ОД на МВР Ловеч е наложено на
ЕЛ. П. ИВ. от гр.С. административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.3, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И., който чрез процесуалния
си представител адвокат Л.К. (пълномощно л.8) го е обжалвал. В жалбата подобно и
обстойно са наведени възражения за това, че при издаването на фиша е бил нарушен
материалния закон, както и издаден при съществени процесуални нарушения. Сочи, че
фишът не съдържа пълно описание на фактическата обстановка по случая, че
жалбоподателят е бил само ползвател на автомобила, но името му не е било изписано срещу
„ползвател“ и че като водач на МПС категория „В“ му е било разрешено да се движи с 90
км/час.
На следващо място, в жалбата се акцентира, че обжалвания ЕФ не съдържа
изискуемите по закон реквизити, а именно : не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е
длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател, както и пред кого
и в какъв срок може да се обжалва. Счита, че за санкциониране на нарушението е следвало
да се приложи реда по ЗАНН със съставянето на АУАН и издаване на наказателно
постановление, тъй като не е било установено със стационарно АТС, като се позовава и на
ТР № 1/2014 г. на ВАС.
1
По-нататък в жалбата са развити доводи затова, че е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не му е бил предоставен снимков материал от
нарушението при връчването на фиша, както и че в него не са били отразени правата, които
има по чл.189, ал.6 и ал.7 от ЗДвП. Изтъква се също така и че фишът не съдържа правната
квалификация на нарушението, а законът е бил изписан само с абревиатура и липсва поне
веднъж изписване на цялото му наименование.
С оглед на така изложените възражения и доводи изтъква, че електронният фиш е
издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли
да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразен. Претендира да му бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 500 лева.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява. Не се явява
и упълномощеният му процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за
прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН относно претендираните разноски в случай, че
жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 20.01.2020 г. в 17:22:26 часа, на първокласен път І-4, при км 23+383, в землището
на с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в
посока гр.Варна, със скорост от 84 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Видно от
схемата за организация на движението на път І-4, в участъка от км.23+000 до км 23+600, в
който попада и км 23+383 /л.25/, имало въведено със знак В26 ограничение на скоростта от
60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/007860 /л.12/ установили, че засечената в 17:22:26 часа на 20.01.2020 г. скорост от
84 км/час била от лек автомобил *************************** След като бил приспаднат
толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на
скоростта, наказуемата такава била определена на 81 км/час.
2
След справка в централната база данни на КАТ /л.17/ било установено, че собственик
на автомобила е Л.М. К. от гр.София.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 24.03.2020 г. /справка на л.15 от
делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3484222 /л.13/ срещу Л.М. К. от гр.София.
Така издаденият ЕФ бил връчен на Л.К. на 09.06.2021 г. /разписка на л.20 от делото/, който с
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП /л.18/ посочил, че на въпросната дата и час автомобилът
му е бил ползван от ЕЛ. П. ИВ. от гр.София. Представил и СУМПС на И. /л.19/.
Предвид на така подадената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, на 21.06.2021 г.
/справка на л.16 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 4949985 /л.14/ срещу
ЕЛ. П. ИВ. от гр.София. Този ЕФ бил връчен на Е.И. на 13.07.2021 г., видно от известие за
доставяне на л.21 от делото. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на И., в
качеството му на ползвател на автомобила санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, в
размер на 100 лева.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
И. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил
връчен на Е.И. и съответно когато жалбата е била изпратена до наказващия орган ОД на
МВР Ловеч /клеймо на пощенски плик на л.9 от делото/, то съдът приема, че същата е
подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна
страна, доколкото именно ЕЛ. П. ИВ. е посоченото като нарушител в електронния фиш
лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения
касаещи датата на издаване на фиша, липсата на имената и длъжността на лицето издало
фиша, както и в какъв сок и пред кого може да се обжалва.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като
задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може
да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената
разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден
на 21.06.2021 г. /л.16/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч,
3
като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и
обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва.
Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове
могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР,
която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на
жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на
съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша,
както и пред кого може да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е
посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата
на чл.189, ал.8 от ЗДвП. В тази връзка не могат да бъдат споделени и доводите относно
спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са давностни и касаят съставянето на
акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление, но са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на
облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не
съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по
чл.34 от ЗАНН при издаването им. ЕФ са приравнени към наказателните постановления
единствено по последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по
реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено,
4
че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от
камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на
административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на
лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвПчл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения
да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия
материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено
доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за
липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът счита, че не е нарушение и обстоятелството, че във
фиша не са били отразени възможностите, които получателят на фиша има, съгласно
разпоредбите на чл.189, ал.6 и ал.7 от ЗДвП. В тези два текста е предвидена една от
възможностите за защита срещу ЕФ, които законът предвижда, но издателят му не е
задължен да ги отразява във фиша, нито пък е сред задължителните му реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане
на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-
ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е
посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално
изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е
било описано и мястото, където е извършено, както и че скоростта на движение там е била
ограничена до 60 км/ч с пътен знак В26. Повече от това наказващият орган е нямало какво
да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната
структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Неоснователно е и наведеното с жалбата възражение за неприложимост на
процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС
и доводите в този смисъл, както и позоваването на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има
предвид, че тълкувателното решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се
осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ,
бр.19 от 2015 година. С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието
„електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани
технически средства и системи” - §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да
бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
5
присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че
са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като
установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край
на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи
техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното
АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е
необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за
проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г.
разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби
своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на
ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен
фиш се съставя АУАН и се издава наказателно постановление.
Поради тези съображения настоящият състав не споделя възражението на
жалбоподателя, че административнонаказателната отговорност е следвало да бъде
реализирана със съставянето на АУАН и съответно с издаване на наказателно
постановление, по реда на ЗАНН, а не с издаването на електронен фиш по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП.
С разпоредбите на чл.189, ал.4–11 от ЗДвП законодателят е въвел възможност за
установяване на административни нарушения и ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителите по специална процедура,
която се основава на автоматизирани технически средства и системи и се елиминира
субективния елемент при установяване на нарушенията. Освен гореизложените аргументи,
прецизното граматическо тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП също налага
извода, че израза „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. И систематическото тълкуване на тази разпоредба подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който текст изисква да се
състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Така
например, нормата на ал.1 от чл.189 от ЗДвП предвижда правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл.189, ал.1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал.4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно : случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал.4 от чл.189 от ЗДвП налага извода, че израза „в
6
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и
измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите
съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното
техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.11/ и от
протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.10/, системата за контрол на скоростта
е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също е
била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на
съответните технически изисквания.
Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата
скорост е от автомобила, за който в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочено от
собственика, че е бил управляван от жалбоподателя Е.И.. На вещественото доказателство -
разпечатка от видеоклипа /л.12/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на
жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е
работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните
средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.23
от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е
видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на
жалбоподателя.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 11743С0/007860 /л.12/, заснет от системата за видеоконтрол на
скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда, макар и в тъмната
част на денонощието, регистрационния номер на автомобила, като фиксираната скорост е 84
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така,
че ако автомобила не се е движел с превишена за съответния участък скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип
ARH CAM S1 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на
работата . Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР /л.22/, на деня 20.01.2020 г., пътният участък, на който е била
измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от
7
14:30 до 17:50 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са
били общо 86 броя.
Категорично не могат да бъдат споделени наведените с жалбата възражения, че
нарушението не е било описано с всичките му съставомерни признаци и че липсва пълно
описание на фактическата обстановка по случая. В обжалвания електронен фиш
изчерпателно и точно са описани нарушението, датата и мястото му на извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която е била
нарушена. Посочени са ЕГН и адрес на жалбоподателя. Изчерпателно е индивидуализиран и
автомобила, който е бил заснет от техническото средство. Повече от това няма какво да се
добави, като се има предвид и че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН. Ясно е посочено във
фиша, че вмененото нарушение се изразява в управление на лекия автомобил извън населено
място, в участък от пътя с въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/час,
като засечената скорост е била 81 км/ч (след приспаднатия толеранс от 3 %). По никакъв
начин не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, в частност
да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като той е правоспособен
водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателя ЕЛ. П. ИВ., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-
ро от ЗДвП собственика на автомобила Л.К. е заявил в декларация именно него, като лицето
ползвало автомобила въпросния ден и извършило установеното от АТСС нарушение.
Поради това и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.1-во, предл.2-ро от ЗДвП, като
ползвател на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
В тази връзка, следва да се отбележи, че във фиша името на И. е изписано срещу графата
„Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател :“. След като е знаел, че не е
собственик на въпросния автомобил, то съвсем ясно му е било, че е санкциониран в
качеството му на ползвател и в този смисъл по никакъв начин не е било нарушено правото
му на защита.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган
е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят Е.И. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния
фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Същата
предвижда, че когато стойността на скоростта е различна от посочената в ал.1, то това се
сигнализира с пътен знак. Ето защо, дадената цифрова квалификация на нарушението е
правилна.
При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в
изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията
на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на
8
жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се,
като обжалвания ЕФ следва да се потвърди.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 4949985 на
ОД на МВР Ловеч, с който на ЕЛ. П. ИВ. от гр.С. ж.к.*************** ЕГН : **********,
му е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева на основание чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Оставя без уважение претенцията на ЕЛ. П. ИВ. от гр.С. с горните данни, за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9