Р Е Ш Е Н И Е
гр.В. , 26.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, гражданска
колегия в публично заседание
на петнадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря ………..П. Й. ...........……....... и в
присъствието на прокурора ……………...…като разгледа докладваното от съдията Стоянова.........……гр.дело № 16....….…..
по описа за 2010 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от „А.” ЕООД - В. против РВМС-В., с която са предявени искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че с ответника са имали сключен договор за охрана на два обекта:
на територията на РВМС по договор от 01.02.2003г., включващ административната
сграда и дворното място около нея и на недвижим имот в м. Н. П.” от 28 дка – от
14.03.2003г. Посочва се, че със Заповед
№ V-47 от 15.03.2005г., без да са прекратени договорите по реда на ЗОП,
Директорът на РВМС – В. е провел процедура по реда на НВМОП и е определил друга
фирма за охрана на обектите. Поддържа се, че праводателят на ищеца ЕТ”С. -7- Е.
Е.”, не е получавал предизвестие за прекратяване на договорите. Посочва се
също, че ЕТ”С. -7- Е. Е.” добросъвестно е продължавала да осъществява охрана на
обектите до принудителното й извеждане от страна на РПУ – В. на 17.02.2006г. Поддържа
се, че ответника не е заплащал дължимите по договора за охрана суми като
последното му плащане е за м. април 2005г. След 17.02.2006г. до подаване на
иска в съда ищецът търпи вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерни действия на ответника, и които се изразяват в пряка загуба от
ежемесечна печалба за периода от м. март 2006г. до предявяване на иска в
съда.
Иска се от съда ответника да бъде
осъден да заплати сумата 8250 лева, представляваща дължима сума от неизплатено
възнаграждение по споразумение от 14.03.2003г. за охрана на м. „Н. П.” от 28
дка за периода от 01.03.2005г. до 14.03.2006г., както и договорна лихва за
забава в размер на 0.5% дневно, считано от 17.02.2006г. до завеждане на иска в
съда в размер на 2000 лева, както и договорна лихва за забава от 0.5% дневно,
считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
плащане на сумата, съгласно т. 7 от договора.
Иска се също ответника да заплати
обезщетение за претърпяна загуба равняваща се на печалбата на ищеца от по 300
лева месечно за периода от м. март 2006г. до м. декември 2009г. общо в размер
на 13 500 лева., както и договорна лихва за забава в размер на 0.5%
дневно, считано от датата на падежа на всяко ежемесечно плащане – 10 –то число
на месеца до датата на постъпване на исковата молба в съда в размер на 2000
лева, както и договорна лихва за забава от 0.5%
дневно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата, съгласно т. 7 от договора.
С протоколно определение от
17.05.2010г. по искане на ищеца е допуснато увеличение в размера на предявения
иск за неплатено възнаграждание и същият се счита предявен за сумата от 8410.72 лева.
С протоколно определение от 21.06.2010г. по
искане на ищеца съдът е допуснал намаление в размера на предявения иск за
претърпяна загуба като същия се счита предявен за сумата от 12355.24 лева.
Ответната
страна в срока за отговор е оспорила исковете като недопустими, без да посочи
аргументи за това., а по същество ги е
оспорила като неоснователни. Наведени са доводи, че договорът за охрана е
прекратен с едномесечно предизвестие, считано от 29.04.2005г. и след тази дата
праводателят на ищеца не е извършвал охрана на обекти на РВМС- В.. Охраната се
е извършвала от друга охранителна фирма след проведена обществена поръчка. Направено
е и възражение за изтекла погасителна давност на вземането, тъй като се касае
за периодични плащания.
По
делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушани са
съдебно-икономически експертизи.
В.ският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно
и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 01.02.2003г. между РВМС – В. и ЕТ”С. -7” – В. е сключен договор за
охрана, съгласно който изпълнителят – ЕТ”С.-7” е следвало да извършва охрана на
обекти на територията на гр. В. на възложителя – РВМС – В. при месечно
възнаграждение в размер на 600 лв., платими по банков път до 10-то число на
следващия месец. С анекс от 14.03.2003 г., ЕТ”С. – 7” е поел задължение да
охранява и обект на ответника в
местността „Н. П.”- гр.В. при месечно възнаграждение в размер на 900 лв. Двата договора са сключени без определен
срок. Съгласно т.7, изречение ІІ-ро от договора, при забавяне на плащането се
дължи лихва в размер на 0,5% на ден.
Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 15.07.2008г.
, с решение № 1079/17.12.2007г. по ф.д. № 141/2007г. по описа на ВОС е вписано
прехвърляне на предприятието на ЕТ”С. -7-Е. Е.”, представляван от Е. Е. Б.С. на
„А.”ЕООД – В. като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
С нотариална покана от 22.03.2005 г. РВМС е уведомил изпълнитела, че сключените договори
за охрана следва да се считат прекратени, считано от изтичане на 30 дни от
получаване на поканата, поради това, че договорът е сключен без проведена процедура
за възлагане на обществена поръчка и поради това, че е сключен без определен
срок. Върху нотариалната покана е извършено отбелязване, че ЕТ „С. – 7” – В.
отказва да получи поканата. Представена е и разписка от 29.03.2005 г. върху
която е отбелязано, че Е. Б.С. е в
болнични. На адреса е намерена секретарка В., която е отказала да получи
поканата.
Със Заповед № V-47 от 15.03.2005
г. ответникът е провел процедура за сключване на нов договор за охрана. На
29.04.2005г. ответникът е сключил договор за охрана с друга охранителна фирма.
Представено е и писмо от 01.06.2005г., адресирано до изпълнителя за
това, че договорът за охрана от 01.02.2003г. и анекса от 14.03.2003г. са
прекратени, считано от 30.04.2005г. с предизвестие, изпратено чрез нотариус Цв.
Д.. В писмото е отразено, че ЕТ”С.-7” отказва да предаде обектите на новата
охранителна фирма. Представена е и покана от 05.05.2005г. до ЕТ”С.-7” за
получаване на дължими суми по договора за охрана за м. март и м.април 2005г. и за предаване на
обектите. Наред с поканите са
представени писмени изявления от лицата К. Н. К. и Ц. В. Я. от 01.06.2005г. и
от лицата Н. Т. М. и Ц. В. Я. от 05.05.2006г.
С протокол от 17.02.2006 г. служител на РДВР – В. на основание чл.63 от ЗМВР е предупредил праводателя на ищеца да създаде организация за освобождаване
от охрана на сградата и дворното място на РВМС – В. и да преустанови
извършването на охранителна дейност на обекта. С протокол от 17.02.2006 г.
служител на РДВР – В. е уведомил– служител на фирмата на праводателя на ищеца
да не извършва охранителна дейност в района на ответника.
Представени са и решение № 233/08.12.2007г. по гр.д. № 350/2007г. по
описа на ВОС и решение № 479/01.07.2008г. по т.д. № 173/2008г. по описа на ВКС,
от които е видно, че искът на РВМС – В. за прогласяване нищожността на договора
за охрана от 01.02.2003г. е отхвърлен като неоснователен.
Вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е
дало заключение за размера на
претендираните неизплатени възнаграждения по договора за охрана, претендираната
договорна лихва, както и мораторната лихва. С допълнителна експертиза вещото
лице е дало заключение и за размера на претендираната пропусната полза за
процесния период на база получените приходи и реализираната печалба на ищеца.
Представено е и заключение от друго вещо лице за размера на пропуснатата полза на база разходите на ищеца при денонощна
охрана.
При така установената фактическа обстановка, Съда намира следното от правна страна:
Не се е оспорва, че праводателят на ищеца и ответника са сключили договор за охрана на обекти на ответника от 01.02.2003г. и анекс от 14.03.2003г. Спорно е прекратено ли е действието на договора и от кой момент.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователно твърдението на ответника, че договорът е прекратен с
едномесечно предизвестие, считано от 29.04.2005г. Представената по делото
нотариална покана от 22.03.2005г. не е надлежно връчена на ЕТ”С.-7-Е. Б.С.”.
Видно от представената разписка, върху същата е направено отбелязване, че Е. Б.С.
е в болнични, а намерената на адреса секретарка В. отказва да получи поканата.
В ГПК/отм./ е посочен редът за връчване на нотариална покана, а именно молителят
трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва
върху всеки един от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се
отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което
поканата изхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при
нотариуса. Така както е уредбата
на закона, за редовно връчване може да бъде прието само връчването на лицето,
за което се отнася поканата, но не и на друго лице било то и служител на
фирмата на адресата. В разпоредбите на ГПК /отм./, касаещи връчването на
нотариалните покани не е предвидено връчване при условията на отказ, поради
което съдът счита, че договорът не е прекратен на соченото основание. Същото се
отнася и за представените покана от 05.05.2005г. и писмо от 01.06.2005г., които
не са надлежно връчени.
С протокол за предупреждение от 17.02.06г ЕТ”С. -7” е предупредена да преустанови
охраната на обектите на РВМС –В., което обстоятелство се признава от ищеца в
исковата молба. С оглед на това, съдът намира, че праводателя на ищеца е
извършвал охрана на обектите на ответника до този момент – 17.02.2006г. В
случая, без значение е факта, че на 29.04.2005г. ответника е сключил договор за
охрана с друга фирма. Представения приемо-предавателен протокол от същата дата
обвързва страните, които са го подписали, но не може да се противопостави на
ищеца, който не е участвал в приемането и предаването на описаните сгради и
вещи.
С оглед на горното, съдът приема, че за периода от 01.03.2005г. до
17.02.2006г. договорът между страните не е прекратен, а ищецът е изпълнявал
поетото задължение да извършва охрана на обектите.
Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-икономическа
експертиза е посочило, че последното плащане на ответника по договора е извършено на 11.05.2005г. за месеците 03. и м. 04.2005г., поради което
искът за периода от 01.03.2005г. до 01.05.2005г. се явява неоснователен.
Съгласно заключението на вещото лице дължимата сума за неплатено
възнаграждение за периода от 01.09.2005г. до 17.02.2006г. е в общ размер от
8 410.72 лева. Безспорно се установи, че за този период праводателя на
ищеца е извършвал охрана на процесните обекти, поради което му се дължи уговореното
възнаграждение.
Ищецът не доказа твърденията си, че след 17.02.2006г. - когато е
изведен принудително от обектите на ответника до 14.03.2006г. е извършвал
охрана при ответника и доказателства в тази насока не се ангажираха, поради
което искът за периода от 17.02.2006г. до 14.03.2006г. ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед заявеното от процесуалния представител на ищеца в хода на
устните състезания, че между същите страни има решение по друго гражданско
дело, след служебна справка, съдът констатира, че за периода от 01.05.2005г. до
01.08.2005г. има висящо гр. дело №
503/2006г. по описа на ВРС. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 126 от ГПК предявеният иск за неплатено възнаграждение по договора за охрана за
периода от 01.05.2005г. до 01.08.2005г. ще следва да се остави без разглеждане,
а производството на делото в тази му част ще следва да се прекрати.
По отношение на претендираната договорна лихва за забава.
В т. 7 от договора, страните са се договорили, че плащането на дължимото
възнаграждение ще се извършва най-късно до 10-то число на следващия месец. Уговорили са, че при забавяне в плащането, се
дължи лихва в размер на 0.5% на ден. Тази лихва се дължи докато действа
договора. С прекратяване на облигационната връзка между страните, отпада
задължението за заплащане на договорна лихва. Изправната страна може да търси
само законната лихва за забава, но не и договорна такава.
Безспорно се установи, че праводателят на ищеца е извършвал фактическа охрана на обектите на ответника до 17.02.2006г., до която дата се дължи възнаграждение по договора и ищецът би могъл да претендира договорна лихва до този момент. В случая ищецът е поискал заплащане на договорна лихва за забава от 0.5% дневно, считано от 17.02.2006г. до завеждане на иска в съда- 30.12.2009г. в размер на 2000 лева, както и 0.5% дневно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата, съгласно т. 7 от договора.
Установи се, че за времето от 17.02.2006г. до 14.03.2006г. ищецът не е извършвал охрана и не му се дължи възнаграждение за този период. С оглед акцесорния характер на лихвата за забава, след 17.02.2006г. не му се дължи и договорна лихва за забава. Поради това претенцията за заплащане на договорна лихва за забава от 0.5% дневно, считано от 17.02.2006г. до завеждане на иска в съда- 30.12.2009г. в размер на 2000 лева, както и 0.5% дневно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата, съгласно т. 7 от договора е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
Неоснователна е и претенцията за претърпени загуби..
Съгласно разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Ищецът не доказа твърдяната причинно –следствена връзка за претърпяна загуба, равняваща се на печалбата му за периода от м.март 2006г. до м.декември 2009г. заради недопускането му до обектите без да е прекратен договора за охрана. Както бе посочено по-горе, макар в договора да не е посочен срок, същият не е безсрочен, тъй като съгласно чл 17, ал. 2 от ЗОП/отм./ не се допуска сключване на безсрочен договор за обществени поръчки. За процесния период / м.март 2006г. до м.декември 2009г./ страните не са се намирали в договорни отношения, а сочената претърпяна загуба е заради недопускане до обектите без да е прекратен договора за охрана.
С оглед на това искът за претърпени загуби
в размер на 12355.24 лева за периода от
м.март 2006г. до м.декември 2009г. е неоснователен.
Неоснователен е и предявения акцесорен иск за
присъждане на договорна лихва за забава в
размер на 0.5% дневно, считано от датата на падежа на всяко ежемесечно плащане
– 10 –то число на месеца до датата на постъпване на исковата молба в съда в
размер на 2000 лева, както и 0.5% дневно, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане на сумата,
съгласно т. 7 от договора.
Както бе споменато, ищецът би могъл да
поиска присъждане на договорна лихва за забавено плащане на дължимите договорни
задължения за периода на извършване на
фактическа охрана на обектите. Видно от петитума на исковата молба, обаче
ищецът неправилно претендира такава лихва върху търсеното обезщетение за
претърпени загуби, поради което и този
акцесорен иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира възражението за изтекла погасителна давност на вземането за неоснователно поради следното:
Задължението за плащане на ежемесечното възнаграждение е периодично, поради което погасителната давност е три годишна. Между страните, видно от представеното решение № 233/08.12.2007г. по гр.д. № 350/2007г. по описа на ВОС и решение № 479/01.07.2008г. по т.д. № 173/2008г. по описа на ВКС, се е водило дело за нищожност на процесния договор. Поради това съдът приема, че докато е траел процеса давността е била спряна. Окончателното решение по т.д. № 173/2008г. по описа на ВКС е постановено на 01.07.2008г. и към момента на предявяване на иска в съда давността не е изтекла.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за платена държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 706.50 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. По делото не са представени доказателства за направени такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА РВМС – В., ул. Ц. С. В.
№ 66 да заплати на „А.” ЕООД - В. със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. № 32 с ЕИК *********,
представлявано от В. К. Б. сумата от 8410.72 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор от
01.02.2003г. и анекс от 14.03.2003г. за
периода от 01.09.2005г. до 17.02.2006г., като иска за периода от 01.03.2005г.
до 01.05. 2005г. и за периода от 17.02.2006г. до 14.03.2006г . – отхвърля като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.” ЕООД - В. със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. Д. № 32 с ЕИК *********, представлявано от В. К. Б.
против РВМС - В., ул. Ц. С. В. № 66 иск за заплащане на договорна лихва за забава от 0.5% дневно, считано от 17.02.2006г. до
завеждане на иска в съда – 30.12.2009г. в размер на 2000 лева, както и договорна лихва
за забава от 0.5% дневно, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.” ЕООД - В. със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Д. № 32 с ЕИК *********,
представлявано от В. К. Б. против РВМС - В., ул. Ц. С. В. № 66 иск за заплащане на обезщетение за претърпяна
загуба общо в размер на 12355.24 лева за периода от м. март 2006г. до м.
декември 2009г., както и иска за заплащане
на договорна лихва за забава в размер на 0.5% дневно, считано от датата на
падежа на всяко ежемесечно плащане – 10 –то число на месеца до датата на
постъпване на исковата молба в съда в размер на 2000 лева, както и договорна лихва за забава от 0.5%
дневно, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата.
ОСТАВЯ без разглеждане иска за неизплатено възнаграждение по договор от 01.02.2003г.
и анекс от 14.03.2003г. за периода от 01.05.2005г. до
01.08.2005г. и прекратява производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА РВМС – В., ул. Ц. С. В. № 66 да
заплати на „А.” ЕООД - В. със седалище и
адрес на управление: гр. В., ул. Д. № 32 с ЕИК *********, представлявано от В. К.
Б. разноски по
делото в размер на 706.50 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:М.С.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА:
СЕКРЕТАР: