Р
Е Ш Е
Н И Е
№79
гр.Шумен 13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на дванадесет
и седми февруари две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2. Соня Стефанова
при секретаря Ж. Д. и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№ 501 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №295/4.10.2019г.
по гр.д.№571 по описа за 2019г. на НПРС ,съдът е признал за установено по иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, по отношение на А.А.А. с ЕГН **********
***, че вземането на „Б.
П. П. Ф.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., п.к ***, ж.к. М., Б. П. С., представлявано от Д.
Д., за сумата от ***лв. главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
№ *** по ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС –
30.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, съществува като е отхвърлил иска за разликата над присъдения
размер до сумата от 1549,56лв., отхвърлил е иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „Б.П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., п.к *****, ж.к. М., Б.П.С.,, представлявано
от Д. Д., против А.А.А. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на
вземане в размер на 282.46лв. възнаградителна лихва за
периода от 1.02.2018г. до 6.07.2018г. за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 96/04.02.2019
г. по ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС, признал е за установено по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124
от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на А.А.А. с ЕГН ********** ***,
че вземането на „Б.П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. М., Б.П.С.,, представлявано
от Д. Д., за сумата от 32,41лв. (тридесет и два лева четиридесет и една
стотинки) мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., за която
е издадена Заповед за изпълнение № 96/04.02.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019г. на
НПРС, съществува, като е отхвърлил иска за разликата над присъдения
размер до сумата от 81,68лв., осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А.А.А.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Б.П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК *******, направени по делото разноски в
размер на 198,42лв. като е отхвърлил за разликата над този
размер до 587,67лв., осъдил е на
осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, А.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Б.П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК *************, направени по делото разноски в
размер на 29,80лв. като е отхвърлил претенцията над този
размер до 88,27лв.
Решението
е обжалвано от ищеца „Б.П.П.Ф“
ЕАД в частта му с която е отхвърлен иска за сумата
от 282.46лв. възнаградителна лихва за периода от 1.02.2018г. до
6.07.2018г. от като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това
съдът да постанови ново с което да уважи
иска за тази сума му и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна А.А.А., действаща , чрез особен представител адв. М.В. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба с която я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени
от страните ,както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна : На основание депозирано от „Б.П.П.Ф“ ЕАД заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на дружеството е
издадена заповед №96/4.02.2019г. по ч.гр.д.№204/2019г. по описа на НПРС по силата на която съдът е постановил А.А.А. да заплати на заявителя сумите от 1549,56лв.- главница; 282,46лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018 г.до 06.07.2018 г., и сумата от
81,68лв. мораторна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник
в едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
Предмет на настоящото въззивно производство е само
претенцията на ищеца по чл.415 ГПК относно установяване на дължимостта от
ответника на сумата от 282.46лв.
възнаградителна лихва за периода от 1.02.2018г. до 6.07.2018г. , като в
останалата му част решението на НПРС не е било обжалвано и е влязло в сила.
Ответникът по делото е сключил с „Б.П.П.Ф“ АД
договор №
********** за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ************. Съгласно посоченото в раздел
„параметри и условия“ размерът на кредита е 663,12 лв., при месечна погасителна
вноска в размер на 67,13лв., като същия следва да бъде погасен за срок от 12
месеца, с годишен лихвен процент на разходите от 41% и лихвен процент от
34,85%. В раздел „финансирани стоки и услуги“ са посочени вида и стойността на
закупените и финансирани от кредитора стоки и услуги от ответника – пералня с
посочена марка на стойност 499лв., аксесоари за компютърна конфигурация –
165лв., както и застраховка „сигурност на плащанията“ със застрахователна
премия от 49,12лв. В раздел „погасителен план“ са посочени дванадесет дати за
плащане на кредита, съдържащи посочване на размера на вноската в лева, както и
размерът на оставащата част от главницата. Последната падежна дата за плащане е
20.01.2017 г. По делото е приложено Приложение към договор за потребителски
кредит **********, л. 29-30 от делото, което не е
подписано от кредитополучателя.
В приложението е посочено, че се издава кредитна карта *********, с револвиращ кредитен лимит от
1500лв., при годишна лихва и такси за ползването му, предвидени в приложението.
Съгласно приложението
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1500 лв.и издава кредитна карта М. на кредитополучателя, при годишен
лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90 %. Това приложение не е подписано от ответницата
и по този начин никъде в договора не се
установява, страните по него да са се съгласили да договорят посочения лимит на
картата и условията за ползването на кредита, съгласно посочените в
приложението условия.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Въззивният съд напълно споделя извода на НПРС
, че съобразно така посочените и събрани по
делото писмени доказателства единствено договорът за кредит №
******** за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********** има обвързваща за страните
доказателствена сила, не и приложението за издаване на кредитна карта с лимит от
1500лв., което не е било подписано от ответницата и същата не се е съгласила с
посочените в него условия .
Сключения договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта има характер на
потребителски кредит по чл.
9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират
приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В настоящия случай след
изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския кредит
е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния
договор са посочени само абсолютните стойности на лихвения процент по заема и
ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 41
%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК,
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на
всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, но не
се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се
посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и
на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво
се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в
тарифата към заема освен лихвения процент са предвидени и такси за
администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за
теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат.
От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са
включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо не става
ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено
в тях.
Съобразно
гореизложеното, сключения между ищеца и ответницата договор за кредит се явява
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК,
ответницата дължи само чистата стойност по кредита, но не и за претендираните
лихва, неустойка или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на
кредита представлява главницата в размер на 614лв., но не и претендираните
акцесорни вземания, каквото е това по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на 282,46лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018
г.до 06.07.2018 г.
Съдът намира, че
искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на 282,46лв. възнаградителна лихва за периода от 01.02.2018г. до 06.07.2018 г. е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид
гореизложеното решението в обжалваната му част е правилно и следва да се
потвърди ,като депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Решението
в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателят не се следват разноски по делото , а въззиваемата страна не претендира такива.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №295/4.10.2019г. по гр.д.№571
по описа за 2019г. на НПРС в обжалваната му част.
Решението в останалата му част е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280
ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.