Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр.Сливница 04 юни 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АНГЕЛИНА
ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова и в присъствието на прокурора.............като разгледа докладваното
от съдия Гергинска гр. дело № 80 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищецът М.К.М. с ЕГН **********, адрес *** е
предявил иск против С.В.И. ЕГН **********, адрес *** и М.И.К. ЕГН ***********,
адрес *** и с разпореждане на основание допълнителна молба от ищецът по делото,
като ответници са конституирани и В.М.В., В.В.В. и Г.В.В., като наследници на
Стойна В. Нелинова и В.М.К., И.В.К., като наследници на М.И.К., с който иска да
бъде признато спрямо ответниците за установено, че към датата на изработване на
одобрения със Заповед № 300-4-23/18.11.2004 г. на Изп.директор на АК
кадастрален план на махала Старо село- Черен Пешо на с. Храбърско, границата
между имотите им е минавала непосредствено по източната фасада на построената в
имот № 501.49 триетажна жилищна сграда и е продължавала по права линия до края
на имота, като е съвпадала с границата показана в скица № 365/22.09.1988г.,
респективно с означената в зелен цвят граница на имота, показана в скица №
790/09.09.2014г. на община Божурище.
Ищецът твърди, че като наследник на Кирил М.
Иванчев притежава в с. Храбърско, община Божурище, махала Старо село/ Старо
селище/ дворно място при съседи : път, река, Никодим М. Иванчев и Владо М.
Иванчев. Имотът е наследствен, получен през 1950г., когато е й ограден с трайна
ограда, като повече от 30 години е владян по ограденото място. През 1981г. е
одобрен Строителен полигон и имотът е включен в него. Западната граница на
имота е минавала до дънер на стара върба, не по-малко на три метра западно от
построената в централната част на имота му стопанска постройка и на около метър
от построената в североизточната част на съседния имот от запад двуетажна
жилищна сграда. В последствие тази сграда е разширена и надстроена, като
източната й фасада на практика съвпада с оградата, с имотната граница между
двата имота. През 2004г. е изработен кадастрален план на строителния полигон на
махала Старо село. Имотът е заснет като имот № 501.45, а от запад стария имот
на наследниците на Владо М. Иванчев, поделен междувременно от наследниците му е
заснет като имоти: 501.50; 501.49; 501.47 – записан на наследниците на С.В.И.;
имот 501.46 – записан на ответницата М.И.К. и имот 501.48 – записан на Стойна В.В.,
починала 2013г. В този кадастрален план западната граница на имота е заснета
неправилно, като същата е показана на метър от старата върба и на около 2-3
метра от източната фасада на триетажната жилищна сграда в съседния от запад
имот. Основавайки се на тази грешка старата ограда е преместена навътре в имота
на ищеца. След молба до община Божурище за отстраняване на грешката, му е
отговорено, че е налице спор за материално право, който следва да се разреши по
съдебен път. Издадена му е комбинирана скица по одобрения през 2004г.
кадастрален план и границите на имота, отразени в ситуационна скица, изготвена
преди заснемането на кадастралната основа. Ищецът твърди, че ситуационната
скица отразява верните имотни граници. Представя писмени доказателства под опис, прави
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и за допускане на съдебна експертиза, от
която да се установи къде би минавала западната граница на имота в случай, че е
непосредствено до обозначената в имот № 501.46 стара върба и на 1 метър западно
от стопанската сграда в централната част на имота му. Съвпадат ли тази граница
с показаната на ситуационна скица 365/1988г., както и със зелената линия,
показваща западната граница на имота в скица № 790/2014г.
издадена от община Божурище.
Ответниците, са подали отговор по чл. 131 ГПК, с
който считат, че искът е недопустим и неоснователен. Твърдят, че искът е
недопустим, тъй като границата между имота на ищеца и имотите на ответниците е
утвърдена, нанесена, приложена и непроменена отпреди одобряване на кадастралния
план през 2004г. до днес, като са изтекли всички видове срокове за обжалване
или оспорване. По същество считат искът за неоснователен. Границата е
установена през 1978г., по линията на която е построена оградата, а в имотите
на ответниците са построени сгради, спазвайки всички изисквания за отстояние от
имотната граница. Кадастралният план отразява границата между имотите и повече
от 12г. никой не е предявявал претенции за поправка на линията на имотната
граница или на оградата, построена по тази имотна граница. От 1985г. до датата на исковата молба не е
имало претенция и спор за местоположението на границата. През този период са
извършвани множество правни сделки, делби, строежи и ответниците са владяли,
техните наследодатели също са владяли необезпокоявано съответния имот, без да
се премества съществуващата ограда, разположена на имотната граница. През
годините са променяни само материалите на оградата в различните й части, но без
промяна на линията, която напълно съвпада с отразената в кадастралния план.
Ответниците твърдят, че ищецът е съсобственик в имота, чиято западна граница е
спорна, че не притежава документ за собственост на цялото място, че е запознат
с одобрения през 2004г. кадастрален план. Представя писмени доказателства под
опис, прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и за
допускане на съдебна експертиза, от която да се установи, дали съществуващата в
момента ограда между имотите на ищеца и ответниците съвпада с границата на
имотите, съгласно одобрения през 2004г. кадастрален план.
В съдебно заседание ищецът се
явява лично. От ответниците се явяват лично В.М.К., В.М.В. и Г.В.В., за всички
ответници се явява адв. Д. с пълномощно по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Съгласно Тълкувателно решение № 8/2014 от
23.02.2016г. на ВКС по тълкувателно дело № 8/2014г. на ОСГК, т.4 - та, иск за
собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е
заснета в кадастралния план или кадастралната карта като част от съседен имот
или изобщо не е заснет като самостоятелен имот е допустим. В производството по
иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в
одобрената кадастрална карта. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти имат
декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите, затова неправилното заснемане на границите на един недвижим имот не
води до промяна на правото на собственост върху грешно заснетата част. Искът по
чл. 54, ал.2 от ЗКИР цели да се установи безпорно пространствения обхват на
правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралния план.
Производството по иска не е ограничено със срок. Ищецът иска да бъде
установено, че част от неговия имот е неправилно заснета при изработване на
кадастралния план като част от съседни имоти, притежавани от ответниците, следователно
целта на предявеният иск е да се разреши със сила на присъдено нещо спорът за
материалното право с ответниците, затова предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
За да бъде успешно
проведен иск с правно основание чл. 54,
ал.2 от ЗКИР ищецът следва да докаже: наличието на влязъл в сила кадастрален
план; наличието на грешка в този план; наличието на спор с ответника за част от
имот, засегната от грешката и наличието на право на собственост на ищеца върху
частта от имота, засегната от грешката, към момента на предявяване на иска,
както и към момента на даване ход по същество.
От представените и събрани
по делото писмени доказателства, показания на разпитаните свидетели и на двете
страни и от допуснатата и приета без оспорване съдебна експертиза, която съдът
кредитира като обективно изготвена, е
видно, че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН, поради което следва да бъде уважен.
Страните са собственици в
имоти, находящи се в махала
„Старо село- Черен Пешо“ на с. Храбърско от кадастрален план одобрен със
Заповед № 300-4-23/18.11.2004 г. на Изп.директор на АК. Ищецът е съсобственик в
имот № 501.45, С.В.И.
е собственик на имоти № 501.49, 501.50 и № 501.47, В.М.В., В.В.В. и Г.В.В., като наследници на Стойна
В. Нелинова са собственици на имот № 501.48 и В.М.К. и И.В.К.,
като наследници на М.И.К. са собственици на имот № 501.46 .Границите на място по ограда, изградена с мрежа
на бетонни и железни колове между имотите на страните, съвпадат по кадастралния
план почти по цялата си дължина, като съществува разлика между имоти № 501.50 и
501.45 в част от границата, показана на скица на вещото лице по линия в червен
цвят, от буква Ж до буква З.
Предмет на спора между страните е: къде се намира
вярната имотна граница между имотите? По старата ограда, поставена, според
твърденията на ищеца, 1950г. или по
поставената от ответниците нова ограда, която нова ограда, кадастралният план е
приел за имотна граница.
Твърденията на ищецът, че между имотите е имало
стара ограда, чието местоположение е променено от нова ограда от мрежа, се
подкрепят от разпитаните свидетели.
Свидетелката Богдана Маноилова твърди, че първоначално между имотите е имало
ограда от плет и върба на самата граница, отрязана от „енергото“. Къщата на
ответника, С.В.И. / посочена от свидетелката като С./, е построена на самата
граница. Сега оградата между имотите е телена мрежа, стабилна ограда, по
преценка на свидетелката, навлизаща в имота на ищеца. Телената ограда е по-близо
до къщата му, отколкото по стария плет. Свидетелката Грозденка Михайлова
заявява, че е виждала и двете огради, в качеството си на техник на района,
посещавал многократно имота по жалби на ищеца. По ситуационната скица № 365 от 22.09.1988г,
издадена от община Божурище, плета е показан като граница, в последствие
мрежата по кадастралния план е заснета като граница. Свидетелят, Игнат Виденов,
заявява, че оградата от мрежа е поставена преди повече от 35г. Първоначално е
минавала до стопанските постройки, а после се е изместила на около метър, метър
и нещо. Той лично е копал и наливал цимент. Почти по едно и също време всичките
пет имота са поставили нова ограда, нагоре от неговия имот с мрежа, частично с
колци и дъски. Свидетелят, Емил Иванов, твърди, че оградата е построена около
80- та година, преди строежа на къщата, която е строена 1984-1985г. Свидетелят
знае старата ограда.
Всички свидетели и допуснатите на ищеца и
допуснатите на ответниците заявяват, че между имотите е имало стара ограда,
изместена по местоположение от нова.
Разглеждайки представените писмени доказателства,
съдът намира, че новата ограда е построена в периода 1988 – 1995г. Свидетелят,
Грозденка Михайлова, като техник на района сочи, че старата ограда е нанесена в
ситуационната скица № 365 от 22.09.1988г, издадена от община Божурище.
Ответниците, представят протокол за делба по гр.д. № 123 по описа на Районен
съд Сливница за 1987г., съгласно който същите са поделили празни дворни места,
като са се задължили в срок от две години, считано от спогодбата-16.04.1987г.
да съборят жилищната сграда, находяща се в дял трети и стопанските постройки,
находящи се в дялове първи и четвърти и да си поделят материалите. От скицата
към делото е видно, че в дял първи, трети и четвърти съществуват основи на
сгради. Ответниците не ангажират доказателства, че посочената в ситуационна
скица граница на имотите по съдебната делба е по новата ограда, нанесена като
имотна граница по кадастралния план. През 1987г. ответницата, С. В.И. с нотариален акт № 119, том ІІ, дело 584
от 22.10.1987г. е призната за собственик на празно дворно място. От
представената ситуационна скица без номер, послужила за узаконяване на жилищна
сграда на 2 етажи е видно, че същата е собственик на имот – дял ІV-ти по
делбата. Узаконяването на сградата е с печат от 04.05.1995г. В кадастралния
план одобрен 2004г. е нанесена триетажна жилищна сграда. Ответникът, С. В.И. не ангажира доказателства, че посочената
в ситуационна скица граница на имота е по новата ограда, нанесена като имотна
граница по кадастралния план. Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че
в двуетажната сграда на ответника С.И. са извършвани надстроявания и
пристроявания, до сегашно триетажно състояние и те са извършени в периода след
1995г., съгласно представената ситуационна скица. При това положение, ответниците не доказаха
на какво основание е преместена оградата, кога се е случило това и коя реална
част от имота, претендират да са владяли без противопоставяне, за да се приеме,
че е налице изтекла в тяхна полза давност. И по отмененият Закон за
териториално и селищно устройство ( чл. 59) и по действащият Закон за
устройство на територията (чл. 200 ЗУТ), реално определени части от недвижими
имоти могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за
минималните размери по площ и лице, определени по чл. 19 от ЗУТ, респективно
определени с правилника за прилагане на ЗТСУ, а съгласно чл. 99 от Закона за
собствеността правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или
собственикът се откаже от него. В настоящият случай не се доказа ответниците да
са придобили право на собственост, нито ищецът да се е отказал от него.
По отношение на имотите предмет на настоящето дело
е налице влязъл в сила кадастрален план одобрен със Заповед №
300-4-23/18.11.2004 г. на Изп.директор на АК. Този план е отразил изместената
ограда между имотите, поради което съдът приема, че е има несъответствие за
недвижимите имоти в кадастралния план спрямо действителното им състояние към
момента на одобряване на плана, поради което е налице грешка. Ответниците
оспорват правото на собственост на ищецът върху тази част от имота. Към момента на одобряване на кадастралния
план ищецът е собственик на спорните части от имотите, защото вещното право
върху грешно заснетата площ не е прекратена за него. В производството се доказа вярната имотна
граница, която минава по посочената от вещото лице в скица синя линия с букви
А-Б-В-Г-Д-Е, съвпадаща със зелената линия, показваща западната граница на имот
501.45 в скица 790/2014г., представляваща границата по ситуационна скица №
365/1988г.
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в производство разноски, но такива не са
поискани и не се представя списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът не следва
да се произнася.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения иск с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР от ищецът М.К.М. с ЕГН **********, адрес *** 19
против ответниците С.В.И. ЕГН **********, адрес ***; В.М.В. ЕГН ********** с
адрес ***, В.В.В. ЕГН ********** с адрес *** и Г.В.В. ЕГН **********, с адрес ***,
като наследници на Стойна В. Нелинова и В.М.К. ЕГН ********** и И.В.К. ЕГН **********
и двамата с адрес ***, като наследници на М.И.К., че е налице
допусната грешка в кадастралния план на махала „Старо село- Черен Пешо“
на с. Храбърско, общ. Божурище, обл. София, одобрен със Заповед
№ 300-4-23/18.11.2004 г. на Изп.директор на АК кадастрален план, при отразяване на западната граница на имот № 501.45 по кадастралния
план, в който имот ищецът е съсобственик, с която грешка част от имота на ищеца
е включена в имоти с №№ 501.50; 501.49; 501.47; 501.46; 501.48, така както е
показано графично, на приподписаната от съда и неразделна част от
решението скица № 1 на вещото
лице инж. Ч.Я. към СТЕ, приобщена към делото на лист 103- ти.,
в синя линия с букви А-Б-В-Г-Д-Е, съвпадаща със зелената линия,
показваща западната граница на имот 501.45 в скица 790/2014г. на община
Божурище, представляваща границата по ситуационна скица № 365/1988г. на община
Божурище.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: