№ 220
гр. Айтос, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20222110100251 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба oт А.С.А, ЕГН **********, с постоянен адрес в с.П.,
община Р., чрез адв.И.Б., съдебен адрес гр.Б., ***, срещу Ф.И.А., ЕГН ********** и Н. Ч.
А., ЕГН **********, двамата с адрес: с.П., община Р..
В исковата молба се сочи, че с нотариален акт рег.№ 529, TOM 77, стр.250 на служба
пo вписвания към РС-Айтос, на 30.11.1988 г. ищецът е придобил чрез покупка пo реда на
ЗCГ идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: дворно място с
площ от 695 кв.м., съставляващо парцел VI, план.№ 134 в кв.20 пo плана на с.П., община Р.,
ведно с построените в парцела полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда. Съгласно
удостоверение № 196/18.08.2021 г. на Община Р. ищецът придобил пo приращение и
съответна идеална част от правото на собственост върху по-късно изградената в имота
двуетажна масивна жилищна сграда.
Ответниците са собственици на УПИ VII -133. Между двата имота границата е
несъмнено установена, но между тях не е изградена физическа ограда. Поради това ищецът
поискал от Община Р. да извърши трасиране на място, за да може да изгради физическа
ограда пo линията на имотната граница. Такова трасиране било извършено на 17.09.2021г..
При опит обаче да се поставят трасировъчните колчета на установените геодезически точки,
ответниците не позволили на ищеца дa извърши това с твърдението, че тoй не е собственик
на реалната част, заключена между имотната граница на двата съседни имоти и стените на
двуетажната масивна жилищна сграда и стопанската постройка, посочена в скицата,
изготвена при трасирането. По твърдение на ищеца ответниците не владеят тази част, нo
оспорват правото му на собственост върху нея. Това е реална ивица от имота, разположена
на границата между двата имота.
Предвид изложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес съдът да
1
постанови решение , с което за установено пo отношение на ответниците Ф.И.А., ЕГН
********** и Н. Ч. АЛ., ЕГН **********, двамата с адрес: с.П., община Р., че А.С.А, ЕГН
********** е собственик на 90кв.м. реална част от УПИ VI-134 в кв.20 пo плана на с.П.,
Община Р., заключена между имотната граница между УПИ VI-134 в кв.20 и У.ПИ VII-133
пo плана на с.П., Община Р., означена с координатни точки № 4, 5 и 6 на скицата, изготвена
на 17.09.2021 г. от "БГ Г." OOД от една страна, a от друга — линията на стената на
изградената двуетажната масивна жилищна сграда, която е успоредна на имотната граница,
линията, означена с координатни точки № 5 и № 7 на посочената скица, a така също и
мислената линия, свързваща северозападния ъгъл на двуетажната жилищна сграда и
югозападния ъгъл на изградената в имота стопанска постройка.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците Ф.И.А. и Н. Ч. А., чрез адв.С. М.. В отговора на ИМ ответниците твърдят, че
ищецът А.С.А ce легитимира като собственик на идеална част от поземления имот въз
основа на нотариален акт от 30.11.1988 год., с който съгласно чл.20 oт ЗCГ (отм.) при
продажба са определени зa купувачи А. С. А. и Н. Д. А.а на следния недвижим имот:
Дворно място с площ от 695 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 43 кв.м.,
съставляващо парцел VI c планоснимачен № 134 в кв.20 пo плана на с.П., при граници нa
парцела: от двете страни улици, И. К. и Й. Л., ведно с построените в имота полумасивна
жилищна сграда и стопанска сграда.
Относно собствеността на двуетажната жилищна сграда е представено удостоверение
за търпимост № 196/18.08.2021 год. , изд. Гл.архитект на Община Р. , което обаче е невярно
и не са били налице условията за приложимост на пap. 16 , ал.1 от ПРЗУТ, защото е невярно
твърдението на А.С. А. (no декларация от 17.08.2021 год.), че двуетажната масивна жилищна
сграда е построена още през 1999 год. Според ответниците , до 2020 год. сградата е била
само на един етаж - гаражен, едва през 2020 год. е направена плочата и зидарията на втория
етаж, все още се извършват довършителни работи. Така въз основа на невярната декларация
на А.С.А сградата е призната за търпим строеж в нарушение на закона.
Видно от нотариален акт от 13.08.2019 год. ответниците Ф.И.А. и Н. Ч. А. са
придобили от продавача „Ф.М."ЕООД чрез покупка следния недвижим имoт: дворно място
с площ от 626 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№ 133 в кв.20 по плана
на с.П., за който поземлен имот по неприложен в срок дворищнорегулационен план на село
П. е отреден урегулиран поземлен имот V1I-133 в кв.20 пo плана на с.П., одобрен със
заповед № 934/16.08.1974 год. с площ от 656 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30
кв.м. - придаваемо общинско място, заедно с построените в имота сгради: двуетажна
жилищна сграда , със застроена площ 51 кв.м. и РЗП 102 кв.м.,масивна жилищна сграда , със
застроена площ 105 кв.м., масивна постройка , със застроена площ 47 кв.м., и паянтова
постройка със застроена площ 17 кв.м. , ведно с всички приращения и подобрения в
имотите.
Прехвърлителят ,„Ф.М." ЕООД е закупил същия имот от К.И.К. , с ЕГН: **********,
с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти , вписан вх.рег.№ 3440/3435 от
2
19.09.2012 год. , Акт № 133,том 12, дело № 1390/2012 год. на CB-Айтос. К.И.К. се
легитимира като собственик пo силата на дарение от родителите си И.К.Т. и Н.Я.Т. на
следния имот: дворно място, съставляващо парцел 7, планоснимачен номер 133 в кв.20 no
плана на с.П., цялото с площ от 656 кв.м., с неуредени регулационни сметки от 30 кв.м. ,
заедно с построената в нeгo жилищна сграда, гараж, навес и всички останА. постройки,
подобрения и насаждения, съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот със
запазване право на ползване № 98, том 1, дело № 187/1987 год. на АРС.
Ответниците оспорват твърдението в исковата молба , че между двата имота не е
изградена физическа ограда, както и че ответниците не владеят спорната реална част. В
отговора на ИМ ответниците потвърждават, че оспорват правото на собственост на ищеца
върху тази част, защото тази част от имота никога не е била част от имот пл.№ 134 ,
съответно не е владяна и ползвана от ищеца или неговите праводатели , a винаги е била
ползвана и владяна oт праводателите на ответниците, съответно oт самите тях след
13.08.2019 год. и до настоящия момент .
Ответниците твърдят, че спорната част от имота неправилно е заснета в кадастралния
план като част от имот пл.№ 134, a не като част от съседния имот пл.№ 133 , налице е
грешка в кадастъра и в резултат при изработване на дворищно-регyлационния план
границата между съседните имоти не е нанесена правилно.
B представения протокол за трасиране от 17.09.2021 год. е посочено, че е извършено
трасиране, означаване и координиране на границата на имот с пл.№ 134 , въз основа на
данни от Община Р. , като за изходни опорни тoчки за използвани триангулачни точки от
плана на населеното място в координатна система 1970 год. Излага се, че нa границата
между двата имота , още при покупката на имот пл.№ 133 от И.К.Т. през 1965 год., е имало
две долепени паянтови сгради , всяка собственост на съседите пo имоти. До сградата на
ищеца , която до 2020 год. е била едноетажна , a cera на Скица № 763/23.08.2021 год. е
отразена като 2МЖС , е била долепена сграда на съседите К.и ,ползвана като работилница,
впоследствие за живеене от членове на семейството. Ha място, фактическата граница между
имот пл.№ 133 и имот пл.№ 134 е преминавала пo калкана на двете сгради . Сградите са
били с общ покрив и при отразяването им в кадастъра са нанесени неправилно като една
полумасивна сграда . Съответно тази грешка е пренесена в изготвения през 1974 год.
дворищнорегулационен план на село П..
Регулацията на имотите пo дворищнорегулационния план от 1974 година не е
приложена на място, както е посочено и в нотариалния акт на ответниците.
Винаги праводателите на ответниците са владели сградата и реалната част от имота -
предмет на иска . Тази част от имота винаги те са смятА. за своя собственост . Това е било
казано и на ответниците , когато са закупили имота през 2019 год. Единствената промяна ,
която те са заварили, е била събарянето от предходния собственик на паянтовата сграда,
попадаща в имот пл.№ 133, нo стените са останА. на място.
Ответниците владеят и ползват процесната част от имота, защото техните
праводатели са я ползвА. и владяли и те считат тази реална част за своя собственост и на
3
това основание молят иска да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът установи
следното:
С НА за покупко –продажба на съдия в РС-Айтос №97/15.04.1965г , том.1, дело
176/1965г Т.К.Т. закупил процесния имот.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване №
98, том 1, дело № 187/1987 год. на АРС К.И.К. , с ЕГН: ********** придобил от родителите
си Т.К.Т. и Н.Я.Т..
„Ф.М." ЕООД е закупил имота в описаните граници от К.И.К. , с ЕГН: **********, с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти , вписан вх.рег.№ 3440/3435 от
19.09.2012 год. , Акт № 133,том 12, дело № 1390/2012 год. на CB-Айтос.
Видно от нотариален акт от 13.08.2019 год. ответниците Ф.И.А. и Н. Ч. А. са
придобили от продавача „Ф.М."ЕООД чрез покупка следния недвижим имoт: дворно място
с площ от 626 кв.м., съставляващо неурегулиран поземлен имот с пл.№ 133 в кв.20 по плана
на с.П., за който поземлен имот по неприложен в срок дворищнорегулационен план на село
П. е отреден урегулиран поземлен имот V1I-133 в кв.20 пo плана на с.П., одобрен със
заповед № 934/16.08.1974 год. с площ от 656 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30
кв.м. - придаваемо общинско място, заедно с построените в имота сгради: двуетажна
жилищна сграда , със застроена площ 51 кв.м. и РЗП 102 кв.м.,масивна жилищна сграда , със
застроена площ 105 кв.м., масивна постройка , със застроена площ 47 кв.м., и паянтова
постройка със застроена площ 17 кв.м. , ведно с всички приращения и подобрения в
имотите.
С нотариален акт рег.№ 529, TOM 77, стр.250 на служба пo вписвания към РС-Айтос,
на 30.11.1988 г. ищецът е придобил чрез покупка пo реда на ЗCГ идеална част от правото на
собственост върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 695 кв.м., съставляващо
парцел VI, план.№ 134 в кв.20 пo плана на с.П., община Р., ведно с построените в парцела
полумасивна жилищна сграда и стопанска сграда. Съгласно удостоверение № 196/18.08.2021
г. на Община Р. ищецът придобил пo приращение и съответна идеална част от правото на
собственост върху по-късно изградената в имота двуетажна масивна жилищна сграда.
Като свидетели по делото бяха разпитани Я.Ж.К. (съпруга на К.И.К.) и М.М.Р..
Свид.Р. разказва, че е близък с ищеца и често пребивава в имота му, като през годините
никога не е виждал ищеца в спорната част. По думи на свидетеля там е имало няколко
долепени една до друга сгради, които са били ползвани от свид.К. и съпруга й докато са
живели в имота, а закупилият по-късно собственик на „Ф.М."ЕООД е съборил тези сгради,
т.к. са били от кирпич и е обяснявал , че има намерение да строи басейн в тази част на
имота. Показанията на свид.К. са в същата насока. Тя също потвърждава, че през 1971г.
когато се е нанесла като снаха в имота върху спорната част е имало построени складове и
работилници, които са се стопанисвА. от семейството на съпруга й. Когато през 1987-1988г
ищецът е закупил своя имот, тези сгради са били в имота на съпруга й и е останало така до
4
2012г, когато съпругът й е продал имота на „Ф.М."ЕООД. По-късно през годините, когато е
посещавала с.П. установила, че собственика на дружеството е разрушил всички постройки и
в разговор й заявил, че ще прави на това място басейн.
Съдът при преценка на показанията на свидетелите, счита че следва да бъдат
кредитирани с доверие показанията и на двамата свидетели, т.к. са в една и съща насока.
По делото е изготвена експертиза, която съдът е приел. Според заключението на ВЛ
За село П. има два кадастрални и регyлационни плана: стар план в сила от 1938г. и
действащ кадастрален и регyлационен план от 1976г. Процесните имоти пo действащия peг.
плaн /ПУП/ са УПИ VI-134 /източен на ищеца/ и УПИ VII-133 /западен на ответниците/ в
кв.20, те са съответни на УПИ VI-133 /източен на ищеца/ и УПИ V-134 /западен на
ответниците/ в кв.38 no стария рег. план от 1934г.
По действащия рег.план площта на УПИ VI-134 е 695 кв.м, като в представения пo
делото, документ за собственост Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
чрез Об.Н.С — с.Р. № 27, TOM III, дело № 650/1988г. има не уредени регyлационни сметки
за 43 кв.м. Площта на съответния УПИ VI-133, кв.38 пo предходния план е 609кв.м.
По действащия рег.план площта на УПИ VII-133 /западен нa ответниците/ е 623 кв.м,
като в представения пo делото, документ за собственост Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имoти № 157, TOM 8, вx.peг. № 2413, дело № 1199/2019г. има
неуредени реryлационни сметки за 30 кв.м. Площа на съответния УПИ V-134, кв.38 пo
предходния план е 750кв.м., тази площ е описана в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот №87, TOM I, дело 176/1965г.
Действащата дворищна регулация не е приложена на място. Освен това в
кадастралния план върху, който е изработен регyлационния е отразена грешно имотната
граница между имотите с пл.№133 и пл.№134 или no- точно неправилно е отразена
полумасивната стопанска сграда /ПMС/ B имот с пл.№ 134. Ha място и пo начина на
владеене тази сграда се състои от три самостоятелни сгради . Имотните граници на място
ca пo регyлационния план от 1934г.
При горните фактически данни предявеният иск с правно основание по чл.124
ГПК е неоснователен по следните съображения:
Всички приложени по делото писмени документи, както и свидетелските показания и
заключението на ВЛ са категорични, че спорната част от 87кв.м. никога не е била владяна от
ищеца. Според стария регулационен план от 1934г процесната част е била включена в УПИ
VII-133 –на ответниците. След приемане на регулационния план от 1976г спорната реална
част е предвидено да премине към имота на ищеца, но новата дворищна регулация не е
приложена на място между двата имота и по този начин след 1976г и до момента
владението се осъществява от ответниците и техните праводатели в реалните граници ,
посочени в заключението на ВЛ. Когато ищецът е закупил своя имот през 1988г. не му е
предадено владението над спорната реална част от 87кв.м. Нещо повече до миналата година
той е възприемал тази част от имота като собственост на ответниците, за което индикация е,
5
че сам е предприел строителство на сграда, границата на която е именно спорната част.
Ответниците съответно, както и техните праводатели са третирА. тази част имота като своя ,
за което сочат разпоредителните действия със сградите. Съгласно рег.план до 1976г
сградите са попадА. в имот УПИ VII-133 –на ответниците, но и след тази дата бившите
работилници са били стопанисвани от К.К. и свид.Я. К., като при продажбата на имота през
2012г владението е предадено на купувача „Ф.М."ЕООД. Собственика на дружеството от
своя страна също е третирал спорната реална част и изградените постройки като своя
собственост, за което сочат извършените разпоредителни действия- събаряне на
постройките.
Не на последно място постройките, които ищеца е изградил в имота си през годините
не позволяват достъп до спорната част от никъде другаде, освен през имота на ответниците.
Според ВЛ причината спорната част да попада в имота на ищеца според рег.план от
1976г е , че при изготвяне на плана съществуващите на място на имотната граница
постройки на ищеца и ответниците неправилно са заснети и нанесени като една постройка, а
не като две отделни постройки с обща стена. Собствеността и владението на спорната част
назад през годините (до 1936г) никога не са бил на ищеца или неговите праводатели и
съответно при закупуване на имота през 1988г не му е предадено владението. По
изложените съображения искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния резултат (отхвърляне на основния иск) на основание чл.78, ал.1 от
ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответниците разноски в размер
на 500лева, от които 200лева депозит за ВЛ и 300лв.адв.възнаграждение (присъдени от съда
по справедливост съобразно фактическата и правна сложност на делото).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С.А, ЕГН **********, адрес: с.П., община Р. , чрез адв.Б. , против
Ф.И.А., ЕГН ********** и Н. Ч. А., ЕГН **********, двамата с адрес: с.П., община Р. за
признаване за установено, че А.С.А, ЕГН ********** е собственик на 87кв.м. реална част от
УПИ VI-134 в кв.20 пo плана на с.П., Община Р., заключена на имотната граница между
УПИ VI-134 в кв.20 и У.ПИ VII-133 пo плана на с.П., Община Р., означена с координатни
точки № 4, 5 и 6 на скицата, изготвена на 17.09.2021 г. от "БГ Г." OOД от една страна, a от
друга — линията на стената на изградената двуетажната масивна жилищна сграда, която е
успоредна на имотната граница, линията, означена с координатни точки № 5 и № 7 на
посочената скица, a така също и мислената линия, свързваща северозападния ъгъл на
двуетажната жилищна сграда и югозападния ъгъл на изградената в имота стопанска
постройка.
ОСЪЖДА А.С.А, ЕГН **********, адрес: с.П., община Р., ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.А.,
ЕГН ********** и Н. Ч. А., ЕГН **********, двамата с адрес: с.П., община Р., сумата от 500
(петстотин) лева, представляващи направени по делото съдебно-деловодни разноски.
6
Решението може да се обжалва пред Б.кия Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7