Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, ….декември 2019 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1435 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Твърдения на ищеца в исковата молба: че с „А.
„ЕАД, ЕИК *****, „КТБ“ АД – сега в несъстоятелност, е сключила договор за
банков кредит на 29.04.2009година, изменяван с последващи анекси, посочени в обстоятелствената част на
исковата молба, останалите ответници са встъпили в
дълга на кредитополучателя, чрез нарочни сделки, сключени на посочените дати, с
което са станала солидарни длъжници на банката.Ответниците са били
в договорна обвързаност, представляваща договор за влог, легитимиращи ги като
кредитор на банката, сключени на посочените дати.
Ищецът твърди, че:
на 21.10.2014 ответникът „А.“ ЕАД, с уведомление вх.№9598 от тази дата, е уведомил банката-
кредитор, за това, че през април и май 2014г., дружеството е сключило договори
за встъпване в дълг със свои съдоговорители, имащи
качество на негови длъжници, по силата на които тези
неучастващи по делото лица, са встъпили в дълга на това дружество, произтичащ
от договор за банков кредит от 29.04.2009г.Встъпилите в дълга лица са кредитори
на банката и поради положението на банката не могат да ползват своите парични
ресурси, поради което „А.“ ЕАД отправя изявление за прихващане на дължимите от
него суми на банката, със средствата по депозитите на своите съдоговорители, встъпили в неговия дълг;
на
12.11.2014г. е постъпило уведомление за встъпване в дълг с
вх.№11746/12.11.2014г., с което ответниците „А.“ ЕАД
и „С.С.“ АД, уведомяват банката, че във връзка със
съществуващи договорни отношения между тях, на 27.05.2014г. е сключен договор
за встъпване в дълг, п силата на който„С.С.“ АД
встъпва в дълга на „А.“ ЕАД, по договора от 29.04.2009година, поради което
придобива качество на солидарен длъжник до размер на 80 000лв, вземане на
банката, произтичащо от горепосочения договор за кредит; на 14.11.2014година е постъпило уведомление за встъпване в дълг с
вх.№11826/14.11.2014г., основаващо се на договор, сключен между ответниците „А.“ ЕАД и „С.Е.“ ООД, с което страните по
договора уведомяват банката, че се е „сдобила“ с още един длъжник- солидарно
отговорен с „А.“ ЕАД до размер на сумата 66 000лв, от размера на дълга на
кредитополучателя по договора за банков кредит от 29.04.2009година; на 14.11.2014г. е постъпило уведомление за встъпване в дълг с
вх.№11825/14.11.2014г., основаващо се на договор, сключен между ответниците „А.“ ЕАД и „С.Х.Г.“ ООД, с което страните по
договора уведомяват банката, че се е „сдобила“ с още един длъжник- солидарно
отговорен с „А.“ ЕАД до размер на сумата 50 000лв, от размера на дълга на
кредитополучателя по договора за банков кредит от 29.04.2009година; на 14.11.2014година е постъпило
уведомление за встъпване в дълг с вх.№11825/14.11.2014г., основаващо се на
договор, сключен между ответниците „А.“ ЕАД и „С.И.Х.“
АД, с което страните по договора уведомяват банката, че се е „сдобила“ с още
един длъжник- солидарно отговорен с „А.“ ЕАД до размер на сумата 48 000лв,
от размера на дълга на кредитополучателя по договора за банков кредит от
29.04.2009година;
че встъпилите в дълг лица са кредитори на банката,
като това им качество произтича от сключените между тях и „К.“ АД/н/ договори,
както следва: договор за разплащателна сметка №260120/20.04.2010г. със „С.С.“ АД; рамков договор от 18.02.2010г. със „С.Е.“ ООД;
договор за разплащателна сметка № 163806/04.07.2008г. със „С.Х.Г.“ ООД и рамков
договор със„С.И.Х.“ АД;
че ответниците имат
задължения, произтичащи от договора за банков кредит от 29.04.2009година, в
посочените размери.
Твърди, че извършените прихващания на
задълженията, произтичащи от договора за банков кредит и договорите за
встъпване в дълг с вземанията им, произтичащи от посочените банкови сделки са, противоправни, поради което са:
1.нищожни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД, като противоречащи на разпоредбата на чл.3, ал.3
ЗБН –извършени след забраната за банката да извършва действия, насочени към
събиране на вземания срещу банката, включително и изпълнение на нейни парични
задължения, независимо от начина на изпълнение;
2. нищожни са поради неспазване на изискуемата
писмена форма с нотариална заверка на подписа;
3.относително недействителни са спрямо кредиторите
на несъстоятелността, тъй като прихващанията от ответниците, които са имали качество на кредитори на
банката, са извършени поставяне на
банката под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г., след
решението на УС на БНБ от 06.11.2014г., с което е отнета лицензията на банката
и след забраната за извършване от страна на банката на банковата и дейност,
включително и изпълнение на нейни парични задължения, независимо от
погасителния способ ; прихващащите лица са знаели за това, че банката е в
неплатежоспособност към момента на встъпване в дълг, а също и към момента на
сторените изявления за прихващане.Това знание е такова, което има средностатичстическия българин и това знание обуславя
недействителността на извършените от ответниците
прихващания, намиращи опората си в разпоредбите на чл.59, ал.2,3 и 5 ЗБН.
Моли съда след като се убеди в основателността на
изложеното, да постанови решение, с които установи: нищожност на прихващанията на основание чл.3, ал.3 ЗБН,
относителната недействителност на
извършените прихващания от ответниците на основание
чл.59, ал.5, чл.59, ал.3, чл.59, ал.2ЗБН- предявени при условие на
евентуалност.
В срока за отговор ответниците
оспорва да е налице редовна искова молба и молят съда да остави без движение
делото и укаже на ищеца да отстрани нередовностите,
изразяващи се в следното:
Не е посочена цена на всеки от исковете; не е
заплатена дължима държавна такса.
По основателност на предявените претенции –
оспорва да е налице такава.
Въвежда следните възражения:
Неприложимост на нормата на чл.3, ал.3 ЗБН по
отношение на института на прихващането, поради това, че макар и да е
погасителен способ, то не е същинско изпълнение, а заместител на същото;
неприложимост на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН- с оглед времевия и обхват и
липсата на изрична разпоредба с нея да се преуреждат
заварени правоотношения- прави аналогия с промяната в преферентните
и отменителни искове в общата несъстоятелност и
аргументи от разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗНА.Съответно редакцията на закона,
влязла в сила на 28.11.2014г.е неприложима.Неприложима е и „старата“ редакция
на чл.59, ал.5 ЗБН, тъй като законодателят в нея е имал предвид под понятието
„длъжник“ самата банка, която е длъжник в производството по несъстоятелност,
тълкувайки нормата в контекст на последващата и
промяна, за да обоснове този извод.Моли съдът да приеме, че тези два текста са
неприложими по процесните прихващания.
По отношение на претенциите с правно основание
чл.59, ал.3 ЗБН.Очертавайки състава на нормата, ответниците
твърдят, че липсва субективният и елемент- знание на състоянието на
неплатежоспособност на банката – това състояние не се установява от решенията
на управителното тяло на БНБ, тъй като тези решения сочат на опасност от
неплатежоспособност, но не и настъпила такава.Твърдят, че им липсват специални
знания, за да разберат, че банката е в състояние на неплатежоспособност.
По отношение на претенциите с правно основание
чл.59, ал.2 ЗБН- неприложимост на разпоредбата, тъй като изявленията за
прихващане са извършени преди откриване на производството по несъстоятелност по
отношение на банката, още повече, че тази хипотеза предвижда изявленията да са
адресирани към орган на несъстоятелността – синдик, който към този момент не е
съществувал, по причини, изложени вече.
Моли съда да отхвърли исковете.
В допълнителната искова молба синдикът на „К.“
АД/н/ прави уточнение касателно цената на всеки от
съединените обективно евентуално и субективно кумулативно претенции.
В допълнителната искова молба синдикът отбелязва,
че ответниците не спорят по фактите, касателно договорните отношения на ответниците
с „А.“ЕАД, между последното и банката, и между банката и ответниците.
Оспорва твърденията на ответниците,
че договорите за встъпване в дълг са сключени на посочените дати, като отново
въвежда твърдението, че тези договори са антидатирани
за целите на прихващането; оспорва, че твърдението на овтенците,
че изявлението за прихващане, което е направил „А.“ЕАД на 21.10.20114г. е
потвърдено от ответниците, поради липсата на представителна
власт, поради което изявлението следва да се счита, че е направено именно на
21.10.2014г.; оспорва, че договорът за встъпване в дълг е породил действие от
момента на сключването му.Направеното изявление за прихващане от „А.“ЕАД не е
породило действие, тъй като не е индивидуализиращо касателно
активните вземания, а също и поради това, че лицето, което е направило
изявлението не е легитимирано да извърши такова, тъй като не притежава качество
на кредитор по отношение на банката.
Оспорва тезата на ответниците
за неприложимост на чл.3, ал.3 ЗБН, чл.59, ал.5 ЗБН и чл.59, ал.2 ЗБН.
Излага доводи относно знанието на прихващащия на
състоянието на неплатежоспособност на банката, в контекст на съставомерност, съгласно нормата на чл.59, ал.2 ЗБН.
В допълнителния отговор на допълнителната искова
молба ответниците поддържат заявената теза.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
С определение, постановено по реда на чл.140, ал.3
във връзка с чл.374 ГПК, от 04.12.2017
година, съдът е признал за ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че с Решение на УС на БНБ №73/20.06.2014г.
банка „КТБ“АД е поставена по специален надзор за срок от 3 месеца, с което
решение БНБ е назначила квестори на банката и е спряла за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения от страна на банката, а също така е
ограничила нейната дейност, като и е забранила да извършва всички дейности,
съгласно лиценз за извършване на банкова дейност, актуализиран със Заповед № РД
22-2265/16.11.2009г.; че срокът на специален надзор е удължен с последващо Решение на УС на БНБ, отразено в протокол от
23.09.2014г., до 20.11.2014г.; че на 06.11.2014г. УС на БНБ отнема лиценза на
„КТБ“ АД и решава да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, за което да бъде уведомен ФГВБ с цел
извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик, като до неговото
назначаване, квесторите да продължат да упражняват правомощията си; че на
22.04.2015 г. СГС, ТО, VI-4
с-в, е постановил решение № 664, с което обявява неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност), с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност за банката, същата е обявена в несъстоятелност и дейността
ѝ е прекратена. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т. д. № 2216/2015
г., по описа на САС, решението на СГС е отменено частично и е определена начална дата на неплатежоспособността
- 20.06.2014 г.
Между
страните няма спор по следните факти:
По делото не се спори, а това се установява от
представените писмени доказателства, че на 29.04-2009 година между „К.Т.Б.“
АД(сега в несъстоятелност) и „А.“ ЕАД, ЕИК *****, е сключен договор за банков
кредит, по силата на който банката се е съгласила да предостави на
кредитополучателя сумата от 500 000евро, при условия на усвояване,
ползване и погасяване, определени в договора, а кредитополучателят е поел
задължение да заплаща на банката годишна лихва върху ползваните суми по кредита
в размер на 10% и да погаси главницата до 25.04.2010 година.Условията на
сделката са променени с последващи анекси, касателно крайния срок за погасяване; касателно
обезпечения; касателно
отпусната сума по кредита с анекси от №1 до №12, последният от 24.04.2014
година.
На 27.05.2014 година между „А.“ ЕАД, ЕИК ***** и „С.С.“ АД, ЕИК*****, е сключен договор по силата на който „С.С.“ АД, ЕИК*****, се съгласява да встъпи като солидарен
длъжник в задължението на „А.“ ЕАД, ЕИК *****,
към „К.Т.Б.“ АД(сега в несъстоятелност), произтичащо от описаната по- горе
банкова сделка, като отговорността на встъпилия в дълг правен субект е
уговорена до размер на сумата от 80 000лв от кредита.В тази връзка
страните по договора са изпратили уведомление до „КТБ“ АД, ЕИК *****, чрез
квесторите на банката, получено от адресата на съобщението на 12.11.2014 година.
В уведомлението си до квесторите, страните са посочили, че „С.С.“ АД, ЕИК*****, е
титуляр на банкова сметка *** „КТБ“ АД с IBAN ***. В уведомлението се
съдържа твърдение, че встъпилото в дълг лице има едновременно качество на
длъжник на банката и на нейн кредитор, а към датата
на уведомлението банката е вече с отнет лиценз за извършване на банкова
дейност, поради което се иска предсрочно погасяване на задължението към банката,
произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 година със сумите,
налични по банковата сметка на „С.С.“ АД, ЕИК*****.
Ето защо се твърди, че това изявление представлява изявление за прихващане и
предсрочно погасяване на дълга до размер на сумата от 80 000лв.
Качеството на кредитор на „КТБ“ АД на встъпилото в
дълга на А.“ ЕАД, ЕИК *****, „С.С.“ АД, ЕИК*****, се
установява от приложения по делото договор за разплащателна сметка № 260120,
сключен между това лице и банката на 20.04.2010 година.
На 30.05.2014 година между „А.“ ЕАД, ЕИК ***** и „С.Е.“
ООД, ЕИК *****, е сключен договор по силата на който „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, се
съгласява да встъпи като солидарен длъжник в задължението на „А.“ ЕАД, ЕИК *****, към „К.Т.Б.“ АД(сега в
несъстоятелност), произтичащо от описаната по- горе банкова сделка, като
отговорността на встъпилия в дълг правен субект е уговорена до размер на сумата
от 66 000лв от кредита.В тази връзка страните по договора са изпратили
уведомление до „КТБ“ АД, ЕИК *****, чрез квесторите на банката, получено от
адресата на съобщението на 14.11.2014 година. В уведомлението си до квесторите,
страните са посочили, че „С.Е.“ ООД, ЕИК *****,
е титуляр на банкова сметка *** „КТБ“ АД с IBAN: ***. В уведомлението се
съдържа твърдение, че встъпилото в дълг лице има едновременно качество на
длъжник на банката и на нейн кредитор, а към датата
на уведомлението банката е вече с отнет лиценз за извършване на банкова дейност,
поради което се иска предсрочно погасяване на задължението към банката,
произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 година със сумите,
налични по банковата сметка на „С.Е.“ ООД, ЕИК *****. Ето защо се твърди, че
това изявление представлява изявление за прихващане и предсрочно погасяване на
дълга до размер на сумата от 66 000лв.
Качеството на кредитор на „КТБ“ АД на встъпилото в
дълга на А.“ ЕАД, ЕИК *****, „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, се установява от приложения
по делото Анекс № 335715 към рамков договор за платежни услуги за ЮЛ и ЕТ за
откриване на разплащателна сметка на ЮЛ, ЕТ, действащо при осъществяване на
своята търговска или професионална дейност, сключен между това лице и банката
на 11.11.2011 година.
На 30.05.2014 година между „А.“ ЕАД, ЕИК ***** и „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК *****, е сключен договор по силата на който „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****,
се съгласява да встъпи като солидарен длъжник в задължението на „А.“ ЕАД, ЕИК *****, към „К.Т.Б.“ АД(сега в
несъстоятелност), произтичащо от описаната по- горе банкова сделка, като
отговорността на встъпилия в дълг правен субект е уговорена до размер на сумата
от 50 000лв от кредита.В тази връзка страните по договора са изпратили
уведомление до „КТБ“ АД, ЕИК *****, чрез квесторите на банката, получено от
адресата на съобщението на 14.11.2014 година. В уведомлението си до квесторите,
страните са посочили, че „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****, е титуляр на банкова сметка *** „КТБ“ АД с IBAN: ***. В уведомлението се
съдържа твърдение, че встъпилото в дълг лице има едновременно качество на
длъжник на банката и на нейн кредитор, а към датата
на уведомлението банката е вече с отнет лиценз за извършване на банкова
дейност, поради което се иска предсрочно погасяване на задължението към
банката, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 година със
сумите, налични по банковата сметка на „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****. Ето защо се
твърди, че това изявление представлява изявление за прихващане и предсрочно
погасяване на дълга до размер на сумата от 50 000лв.
Качеството на кредитор на „КТБ“ АД на встъпилото в
дълга на А.“ ЕАД, ЕИК *****, „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****, се установява от
приложения по делото Договор за разплащателна сметка на ЮЛ или ЕТ № 163806 от
04.07.2008 година.
На 30.05.2014 година между „А.“ ЕАД, ЕИК ***** и „С.
И.Х.“ АД, ЕИК *****, е сключен договор
по силата на който „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****, се съгласява да встъпи като
солидарен длъжник в задължението на „А.“
ЕАД, ЕИК *****, към „К.Т.Б.“ АД(сега в несъстоятелност), произтичащо от описаната
по- горе банкова сделка, като отговорността на встъпилия в дълг правен субект е
уговорена до размер на сумата от 48 000лв от кредита. В тази връзка
страните по договора са изпратили уведомление до „КТБ“ АД, ЕИК *****, чрез
квесторите на банката, получено от адресата на съобщението на 14.11.2014
година. В уведомлението си до квесторите, страните са посочили, че „С.И.Х.“ АД,
ЕИК *****, е титуляр на банкова сметка ***
„КТБ“ АД с IBAN: ***.
В уведомлението се съдържа твърдение, че встъпилото в дълг лице има
едновременно качество на длъжник на банката и на нейн
кредитор, а към датата на уведомлението банката е вече с отнет лиценз за
извършване на банкова дейност, поради което се иска предсрочно погасяване на
задължението към банката, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009
година със сумите, налични по банковата сметка на „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****. Ето
защо се твърди, че това изявление представлява изявление за прихващане и
предсрочно погасяване на дълга до размер на сумата от 48 000лв.
Качеството на кредитор на „КТБ“ АД на встъпилото в
дълга на А.“ ЕАД, ЕИК *****, „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****, се установява от
приложения по делото анекс (номерът не се чете) към рамков договор за платежни
услуги за ЮЛ и ЕТ за откриване на разплащателна сметка на ЮЛ, ЕТ, действащо при
осъществяване на своята търговска или професионална дейност , сключен между
банката и това лице на 17.05.2011 година.
По делото са представени доклади и прессъобщения
на БНБ и др. писмени документи.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Относно
страните в процесуалното правоотношение.
По
исовете с правно основание чл.3 ЗБН- установителни по своя характер- ищец по тях е синдикът на
банката, разполагащ с изрична законова активна процесуална легитимация да иска
от съда прогласяване нищожност на описаните в нормата разпоредителни действия,
извършени от длъжника за посочения от законодателя период.
По
установителните искове с правно основание чл.59, ал.2
във връзка с чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД.
Страните в
процесуалната връзка са тези, които са страни в материалното правоотношение -
едностранната правна сделка, каквато представлява прихващането. В качество на
ищец по този иск е несъстоятелната банка, чрез синдика, а ответник по иска е
лицето, което е упражнило своето потестативно
погасително право, чрез изявлението си за прихващане.Т.е. наличие на пасивна
материално-правна легитимация имат ответниците, посочени
от ищеца с изключение на „А.“ АД.
По
страните в процесуалното правоотношение по исковете по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Със
специалните материалноправни разпоредби по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от ЗБН се въвеждат ограничения
за прихващане, имащи за цел да предотвратят намаляване на масата на
несъстоятелността на банката и нарушаване на реда за удовлетворяване на
вземанията на кредиторите. Това е така, тъй като прихващането има за резултат
удовлетворяване интереса на кредитора на банката, но не и постъпване на
имущество в масата на несъстоятелността на имуществени права, с които се
извършва прихващането. Именно за това двете специални разпоредби поставят
определени условия, необходими като съществуващи, за да се извърши прихващане
между длъжника и кредитора. Тази необходимост е предпоставена
от това, че ЗБН предвижда специален ред за определяне структурата на дълга,
кръга от кредитори и реда за удовлетворяването им, за да се гарантира
справедливото им удовлетворяване от масата на несъстоятелността. Законовата
регулация, насочена към установяване на структурата на дълга, кръг от кредитори
и ред за удовлетворяването им, обезпечава основната цел на универсалното
изпълнение. Ето защо законодателят, за да обезпечи постигане на целта на
универсалното изпълнение и да гарантира правата на кредиторите с приети
вземания, е предвидил възможност сделките от разпоредително естество (макар и
резултат от упражнено потестативно право, принадлежащо на друг правен субект) да бъдат атакуеми в петгодишния преклузивен
срок.
Активно легитимираните лица да предявят
исковете по чл. 59, ал. 3 и по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са лимитативно посочени от
законодателя в разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 60, ал. 3 от ЗБН – от синдика на банката, а при негово бездействие от Фонда
за гарантиране на влоговете в банките или всеки кредитор на банката.
Следователно, синдикът на банката е само едно от активно легитимираните да
предявят такива искове лица. В случая активно легитимираните лица действат от
името и за сметка на масата на несъстоятелността. Извод за това може да се
направи и от подхода, използван от законодателя, при уреждането на дължимостта на разноските в това производство. В чл. 59,
ал. 7 от ЗБН е предвидено, че по такива искове не се
събира предварително държавна такса, и ако искът бъде уважен, следващата се
държавна такса се събира от осъдената страна, а ако искът бъде отхвърлен,
държавната такса се събира от масата на несъстоятелността.
Пасивно легитимирани ответници в процесуалната връзка са страните по спорното
материално правоотношение (прихващането), всеки от които има едновременно
качество на кредитор и длъжник. Прихващането се явява сурогат на изпълнението
на паричното задължение. Компенсацията се извършва с едностранно
изявление на един от двамата кредитори/длъжници. По
правната си същност това изявление е едностранна правна сделка, която не се
нуждае от форма. Правната същност на изявлението за прихващане като едностранна
правна сделка се извежда от това, че съществен негов елемент е волеизявлението
на една от страните, отправено до другата страна и насочено към постигане на
определени правни последици. След като изявлението за прихващане представлява
едностранна правна сделка, то страните по това правоотношение предопределят
страните по процесуалното правоотношение, възникнало въз основа на предявените отменителни искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН. Страните по
едностранната правна сделка са задължителни другари и тяхното конституиране в
процеса се явява положителна процесуална предпоставка, със съществуването на
която е свързано правото на иск. Ето защо настоящият състав на съда е приел, че
страна (ответник) в процеса следва да бъде и несъстоятелната банка. Останалите ответници по тези искове са посочените от ищеца без „А.“
АД, за който не е налице основание да се приеме, че има право да направи
изявление за прихващане към банката, тъй като от събраните по делото
доказателства не се установява, че тази страна има друго качество, освен
качество на длъжник на банката. Ето защо по отношение на него претенциите
следва да бъдат отхвърлени, поради липса на елемент от състава им, а именно –
липса на обвързващата едностранната правна сделка- прихващане.
Фактическият състав и на двете отменителни
претенции, чрез които ищецът упражнява признато му от закона преобразуващо
субективно право, включва валидно изявление за прихващане, което е довело до
погасяване на насрещните вземания.
Съдът разглежда всеки от евентуални съединените искове, така,
както са въведени от ищеца:
По исковете с правно
основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Процесуалните
предпоставки за иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са висящо производство по
несъстоятелност на банката и предявяването на иска в петгодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност за
банката, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗБН. В случая решението за откриване на
производството по несъстоятелност на банката е постановено на 22.04.2015 г. по търговско
дело № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искът е предявен в рамките на законоустановения преклузивен срок от легитимирано лице –
синдика на банката.
С оглед на горното съдът намира, че
предявените искове по чл. 59, ал. 5 от ЗБН са допустими.
По исковете с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, предявен от
синдика, ответници по който са кредиторите с активно
вземане и несъстоятелната банка. Съобразно посочената норма недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която
всеки от тях би получил
при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога
са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката след
началната дата на неплатежоспособността или след датата
на поставянето на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества
датата на неплатежоспособността. Според чл. 59, ал. 6 ЗБН, в случаите
по ал. 5 действието на прихващането
се отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение
по чл. 104 от закона. По делото няма спор, че прихващането е постигнало своя погасителен
ефект, същото е валидно, което се явява необходима предпоставка за предявяване
на отменителните искове по чл.59, ал.3 и ал.5 ЗБН.
Това е тъй като всяко от тях двете
насрещни вземания съществува, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни)
между страните.
По отношение на действието на
нормата.
С ПЗР на ЗИД ЗБН, обнародван
в ДВ бр.22 от 13.03.2018 година , с параграф 8,
е прието, че разпоредбата на чл.59, ал.5, ал.6 и ал.7 се прилагат от
20.06.2014 година.Т.е. придадено е обратно действие на тези разпоредби, като началото
на обхванатия от законодателя период е 20.06.2014 година.
С нормата на параграф 8 е
придадено обратно действие на закона, като разпоредбите на чл.59, ал.5,6 и 7
ЗБН се прилагат спрямо ЮФ, настъпили преди влизането му в сила, като с това
обратно действие се извършва преоценка на тези факти и промяна в правните им
последици, като в промяната на закона, въведена със ЗИДЗБН с ДВ, бр.22 от
13.03.2018 година, се преуреждат правнорелевантните
факти, като с новия закон същите са снабдяват с други правни последици.
Съгласно чл.4
КРБ България е правова държава, като разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗНА сочи, че
обратната сила на нормативен акт може да се даде само по изключение и то с
изрична разпоредба.Алинея 3 на цитираната разпоредба недопуска ретроактивното действие, ако с него се урежда нова санкция
или по-тежка санкция. Именно такъв е настоящият случай
– с изричната разпоредба на параграф 8 от ЗИДЗБН е придадена обратна сила на
нормите на чл.59, ал.5,6 и 7 ЗБН. С Решение № 10 от
15.11.2011година по к.д.№6 от 2011 г., КС на РБ сочи, че:…“ и чл. 14,
ал. 1 ЗНА допуска възможността да се даде
обратна сила на нормативен акт
по изключение, което да стане
с изрична разпоредба. Основният закон наред с прокламирането на правилото за
действие на нормативните актове за в бъдеще (ex
nunc) допуска възможността
правилото да търпи изключения в случаите, когато законодателят счита, че трябва да
се определи друг срок за
влизане в сила на закон или
отделни негови разпоредби, след тридневния срок от обнародването или преди този
срок. Недопускането на обратно действие,
изрично уредено в чл. 5, ал.
3 от Конституцията и чл. 14, ал. 3 ЗНА, се отнася единствено
до наказателните закони, които предвиждат
санкции, освен ако те са
по-леки от отменените, защото не може да
се влошава положението на наказателно отговорните лица. Правилото за неретроактивност на правните норми
трябва да се прилага във
всички случаи, когато се цели
с нови правни норми засягане на права или
създаване на задължения за минало
време, но не важи за
случаите, когато от правните нормативни
актове се придобиват права.“ Тази постановка, съотнесена към нормата на чл.14, ал.3 ЗНА недопускаща ретроактивно действие на закона, при което възниква
санкция, в случая невъзможност за упражняване на законно признати права,
поставя въпросът дали това е достатъчно същата да не намери приложение.
Отговорът на този въпрос е отрицателен, основание за което е липсата на
възможност общият съд да установява противоконституционност
на нормата. Въпросът дали параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН не противоречи на
разпоредбата на чл.4, на чл.19, ал.1 и ал.3 от КРБ, е въпрос на преценка за конституционосъбразност, т.е. извън правомощията на
настоящия съд. От друга страна, противоречието на параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН с
разпоредбата на чл.14, ал.3 ЗНА само по себе си не е основание да се откаже от
съда приложение на параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН.Това е така, тъй като ЗБН се явява
нормативен акт от същия порядък и защото този закон се явява специален по
отношение на регламента на банковата несъстоятелност.
Въпросът е дали параграф 8
от ПЗРЗИДЗБН , съотнесен към
разпоредбата на чл.5, ал.4 КРБ, съгласно която международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, явяващи
се част от вътрешното
право на страната и имащи предимство
пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат, не противоречи на международен договор. Конкретно, дали разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН и
параграф 8 от ПЗРЗИДЗБН, с който на нормата е придадено ретроактивно
действие, не противоречат на чл. 1, ал. 1 от Протокол 1 към Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /„Защита на
собствеността“/.
Текстът на цитираната разпоредба гласи:
"Всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от
своите притежания. Никой не може
да бъде лишен
от своите притежания освен в интерес на обществото
съгласно условията, предвидени в закона и общите принципи на международното право.
Предходните разпоредби не накърняват по
никакъв начин правото на държавите
да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването
на притежанията в съответствие с общия интерес или за
осигуряване на плащането на данъци
или други постъпления или глоби."
В настоящия случай с параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН законодателят е постигнал засягане на правната сфера на лицето,
явяващо се кредитор на несъстоятелната банка, като е санкционирал извършеното
от него, по принцип допустимо и лишено от противоправност,
правно действие- прихващането, като е „прикрепил“ към това действие
неблагоприятни последици, изразяващи се в института на относителната
недействителност по отношение на кредиторите на банката и то с обратна сила. По
този начин, кредиторите на банката, сторили изявление за прихващане във времето
от 20.06.2014 година до обявяването на банката в несъстоятелност, се третират
като категория кредитори, с различни права от останалите кредитори. Последицата от
уважаването на иска по чл. 59, ал. 5 от ЗБН при приложено обратно действие на
нормата би била, че прихващането не се е състояло, като за попълване на масата
на несъстоятелността на банката вземането на банката по договора за кредит
продължава да съществува и може да бъде събрано принудително. Насрещното
вземане на извършилия обявеното за недействително прихващане кредитор към
банката продължава да съществува, като кредиторът се вписва служебно в списъка
по чл. 64, ал. 1 от ЗБН, съгласно § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗБН (доп. – ДВ, бр. 33
от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г.).
Независимо от това последно изменение на § 8 от закона, кредиторовото вземане остава без защитата, която са имали
останалите кредитори на банката. Извършилите прихващането кредитори при уважен
иск по чл. 59, ал. 5 от ЗБН не могат да се ползват от възможността като
вложители да получат от Фонда за гарантиране на влоговете в банките
гарантираната по закон сума до 196 000 лева, съгласно чл. 23, ал.
1 вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ (отм.), ако същата не им
е платена за влоговете в банката и са имали право на това.
Не е предвиден и ред за оспорване на
списъка или възражение пред синдика или съответно съда, ако вземането им по прихаващането не бъде включено в списъка в пълен размер или
изобщо, тъй като са изтекли преклузивните срокове по
чл. 66, ал. 1, чл. 66, ал. 6 и чл. 65, ал. 1 от ЗБН.
При такава законова постановка и ограничение
на признати от закона права на определена категория правни субекти, която е
последица от обратното действие на материално-правна норма, имаща сакционен характер, макар и не от наказателно-правно
естество, следва да се приеме, че разпоредбата на параграф 8 директно влиза в
противоречие с нормата на чл. 1, ал. 1 от
Протокол 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи.
На настоящия състав на съда е известно
постановеното от 6-20 състав на ТО на СГС Решение от 03.05.2018 година по
т.д.№1561/2017 година, в което съдът третира противоречието на параграф 8 от
ПЗРЗИДЗБН на разпоредбата на чл.1 от Протокол 1 към Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, мотивите на който в частта, касаеща този проблем споделя изцяло. Ратифицираните и
влезли в сила международни договори, какъвто е и ЕКЗПЧОС, имат сила пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Тази разпоредба
установява два принципа – на примата и на непосредственото действие. Именно
поради непосредственото действие съдът, сезиран с иск, по който приложимият
закон от вътрешното право противоречи на международен договор, е длъжен да
приложи международния договор вместо нормата от вътрешното законодателство.
Този извод следва и от чл. 13 ЕКЗПЧОС, съгласно който „всеки, чиито права и
свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната
защита от съответна национална институция дори и нарушението да е
извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните
власти.„. Такова вътрешноправно средство е предвиждането на непосредственото
действие на примата в чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Поради засягане на права на кредиторът с активно вземане, осъществил прихващане
с вземане на вече несъстоятелната банка, а именно правото му на притежание,
попадащо в обхвата на защита по чл.1 от Протокола, липсата на балансираност при
отчитане на обществения и частен интерес, то възникналата промяна в уредбата на
относителната недействителност на този вид сделки, следва да се регулира от
нормата, която е било приложима към момента на извършване на прихващането, а
именно редакцията на законовия текст, действал към 03.11.2014 година. Съобразно
тази приложима към фактите редакция на закона, недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която
кредиторът би получил при разпределението
на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника
след началната дата на неплатежоспособността,
независимо от това кога са
възникнали двете насрещни задължения.Следователно във ФС на
разпоредбата, лицето, чиито действия се сакнционират
от законодателя е лицето, което извършва прихващането, това лице е длъжникът,
т.е. несъстоятелната банка. Действия на кредитор на банката остават извън
предметния обхват на закона, поради което исковете с правно основание чл.59,
ал.5 ЗБН се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По исковете с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН,
предявени като евентуални на иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
Исковете са предявени в преклузивния
срок от легитимирано лице, поради което се явява допустими.
По тяхната основателност.
Разпоредбата на закона гласи, че прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата
на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на
придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.Алинея четвърта на чл.59
ЗБН съдържа презумпция, съгласно която се приема, че кредиторът
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване
на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на
банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона
за кредитните институции.
По делото няма спор, че изявлението за прихващане е осъществено от ответниците, без „А.“ АД в периода от 11 до 14.11.2014
година – преди датата решението от 22.04.2015 г. по търговско дело № 7549/2014
г. по описа на Софийски градски съд за откриване на производство по
несъстоятелност на “КТБ” АД.
Изявлението за прихващане е валидна правна сделка, осъществена при наличие на
предпоставките на материалния закон (чл.103 и чл.104 ЗЗД), поради което да се
приеме, че погасителният и ефект е настъпил на датата на получаване на самото
изявление на кредитора с активно вземане.
По отношение на субективния елемент от състава на претенцията – знанието
у ответниците, че банката е в неплатежоспособност.
Както
е посочено по- горе във всички изявления за прихващане е посочено
обстоятелството, че направилите изавленията правни
субекти са узнали за отнемането на лиценза на банката ( с Решение на УС на БНБ
от 06.11.2014г. се отнема лиценза на „КТБ“ АД и се решава да
бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност).
Тезата на ищеца е, че с
обявяването на решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, допълнено с
решение№74 от 22.06.2014г., в резултат на които са спрени плащанията към
клиенти на банката, а последната е поставена под специален надзор, поради
опасност от неплатежоспособност и широко огласяване на тези решения,
включително затварянето на банката за клиенти след 20.06.2014г, за всеки
средностатистически българин, е настъпило знание за неплатежоспособността на
банката, поради което е налице хипотеза на чл.155 ГПК.
На тази теза ответниците
противопоставят твърдението си, че това решение е свързано само с предприета
оздравителна процедура и специален надзор на банката, но от това не следва
знание за неплатежоспособност.
Взетите
от УС на БНБ решение№73 от 20.06.2014г., допълнено с решение№74 от 22.06.2014г.,
са приети от съда за общо известни факти, въпросът е дали тези факти водят по
необходимост до извод, че е налице знанието, произхождащо от тях за
неплатежоспособност на банката.
Постановените от
управителното тяло на БНБ решения спират
за срок от три месеца изпълненията на задълженията на банката, ограничават
дейността на банката, като и се забранява да извършва всички дейности, съгласно
лиценз за извършване на банкова дейност, отстранява от длъжност членовете на УС
и НС на банката, поставя банката под специален надзор, назначава квестори и
ограничава права на акционери. Тези решения намират основанието си в
разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗКИ . С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е продължен срокът, за който банката
е поставена под специален надзор, с продължаване на действието на всички
произтичащи от това мерки, като
на квесторите е указано да внесат
до 20.10.2014 г. цялостна оценка на активите
на банката, извършена от оторизирани
одиторски компании.Решението
е обявено в ТР по партидата на банката на 18.09.2014г. Основание за налагане на
тези мерки е опасността от неплатежоспособност на банката. В решението от
16.09.2014г. е оповестено, че банката изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозитантите и другите кредитори.Решението от
06.11.2014 година влече след себе си нови последици и съдържа нова информация-
отнемане на лицензията на банката, с което е забранена осъществяваната от нея
банкова дейност.Т.е., вече е ясно, че банката не разполага с достатъчно активи,
включително и налични парични средства. Въпросът за ликвидността, разгледан в
контекста на понятието неплатежоспособност,
е въпрос, на който може да бъде даден отговор след извършване на
преценка на финансово-икономическото състояние на банката и отговор на този
въпрос е дължим от съда по несъстоятелността. В настоящия случай следва да се
установи дали извършилата прихващане страна е била наясно, че банката изпитва
затруднения, които да са непреодолими и
тя да е в неплатежоспособност, т.е. да не може да отговаря за своите задължения
пред кредиторите си. Изявленията за прихващане са в период, който следва
последното решение на УС на БНБ, от което става ясно, че банката е
неплатежоспособна. Това води до несъмнен извод, че моментът на изявленията за
прихващане, е съобразен с фактите, посочени от УС на БНБ в двете решения,
касаещи наложената от БНБ мярка на банката и последващото-
за отнемане на лицензията. Следователно смисълът на тези сделки (прихващанията) е да бъде намален дълга на кредитополучателя
„А.“ АД и опасността- при обявена несъстоятелност на банката – вероятността
кредиторите с активни вземания да не
получат в пълен или близък до него размер на вземането си.. Ето защо настоящият
състав приема, че действайки по този начин, със съзнание за тежкото финансово-
икономическо състояние на банката и реалната липса на възможност тя да
осъществява своята дейност, ответниците са направили
изявленията за прихващане, поради което противната теза, която тези страни са
поддържали в процеса не може да бъде споделена. Нещо повече, самият факт, че
банката е била в невъзможност да извършва плащания към своите кредитори, била е
в ликвидна криза към този момент, за което изрично сочи решението на УС на БНБ
от 16.09.2014 година, е достатъчно, за да се породи знание за
неплатежоспособността на банката, но не в смисъл на знание, основаващо се на
обоснован финансово- икономически анализ и съответно на дадената законова
дефиниция на това понятие, а на състояние, възпрепятстващо изпълнение на
дейността и съгласно лицензията. Банката е спряла плащанията към своите кредитори,
а този факт е достатъчен, за да се породи знание у средностатистическия
гражданин, че банката е неплатежоспособна. В уредбата на общата несъстоятелност
спирането на плащанията е основание за приложение на оборимата
презупция, че длъжникът е неплатежоспособен.Такава
норма в ЗБН не е налице, но това не е основание, спирането на плащанията да не
се третира като индикация на третите лица, че банката е неплатежоспособна.
Спирането на плащанията е основание да се приеме, че банката не разполага с
ликвидни средства, за да плаща. Ето защо настоящият състав приема, че понятието
неплатежоспособност, съдържащо се в нормата на чл.59, ал.3 ЗБН не следва да се
разглежда като понятие, съобразно законовата му дефиниция, а като понятие,
свързано с това дали състоянието на банката и дава възможност да плаща на
своите вложители/депозитанти. Невъзможността на
банката да плаща има за причина, освен решението на УС на БНБ и фактическата
липса на парични средства. А този факт е
станал достояние на неограничен кръг от хора въз основа на обявените по
партидата на „К.“ АД/н/ решения на управителното тяло на БНБ, включително и в
решението от 06.11.2014 година, за което изрично се сочи в изявленията за
прихващане, предмет на настоящето дело. Ето защо съдът приема, че към момента
на тези изявления, страните са имала знание за това, че банката не разполага с
пари, липсва и ликвидност и е неплатежоспособна.
Поради това настоящият състав
приема, че по делото е установен състава на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН и
предявените отменителни искове от синдика на „К.“
АД/н/ се явява доказани и следователно – основателно предявени.
Изводът на съда за
основателност на тези претенции се явява процесуална пречка за разглеждане на
останалите искове от установителен характер – чл.59,
ал.2 и чл.3 ЗБН.
По отношение на ответника „А.“
АД – всички искове по отношение на този ответник се явяват неоснователно
предявени. Същият не е извършвал разпоредителни сделки от никакво естество,
включително и изявление за прихващане. Дори и са се приеме, че подобно
изявление тази страна е направило, то то не е
породило целения погасителен ефект, поради това, че тази страна не е титуляр на
никакво вземане по отношение на „КТБ“ АД(н).Ето защо дължимите държавни такси
за тези претенции, с оглед общата цена на исковете, следва да бъде възложена
върху масата на несъстоятелността „КТБ“ АД(н), в общ размер на 9 760лв, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
По разноските за уважените
претенции с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН.
На основание чл.59, ал.7 ЗБН ответниците следва да бъде осъдени да заплатят по сметка на
СГС дължимата държавна такса, както следва: „С.С.“ АД, ЕИК*****,
в размер на 3 200лв; „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, в размер на 2 640лв; „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК *****, в размер на 2 000лв и „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****, в размер на 1 920лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
синдика на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *****, срещу ответниците
„С.С.“ АД, ЕИК*****; „С.Е.“ ООД, ЕИК *****; „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****; „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****,
всички със седалище и адрес на управление *** и ответника „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *****,
отменителни искове с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН
за обявяване на относителната недействителност на изявлението за прихващане,
сторено от ответника „С.С.“ АД, ЕИК*****, с вх.№
11746 на 12.11.2014година; от ответника „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, с вх.№11826 на
14.11.2014година; от ответника „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК *****, с вх.№11825 на 14.11.2014 година и от ответника „С.И.Х.“ АД,
ЕИК *****, с вх.№ 11824на 14.11.2014 година, поради неоснователността им.
ПРИЗНАВА
за недействително, на основание чл.59, ал.3 ЗБН, по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК *****, изявление за прихващане,
сторено от ответника „С.С.“ АД, ЕИК*****, с вх.№
11746 на 12.11.2014година; от ответника „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, с вх.№11826 на
14.11.2014година; от ответника „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК *****, с вх.№11825 на 14.11.2014 година и от ответника „С.И.Х.“ АД,
ЕИК *****, с вх.№ 11824на 14.11.2014 година.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от синдика на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *****, срещу ответника „А.“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, искове с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН, с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН; чл.59, ал.2 ЗБН
и чл.3 от същия закон, поради неоснователността им.
ОСЪЖДА, на основание
чл.59, ал.7 и чл.62, ал. 2 ЗБН, ответниците „С.С.“ АД, ЕИК*****; „С.Е.“ ООД, ЕИК *****; „С.Х.Г.“ ООД, ЕИК *****; „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****,
всички със седалище и адрес на управление ***, да заплатят държавна такса по
сметка на СГС, както следва: „С.С.“ АД, ЕИК*****, в
размер на 3 200лв; „С.Е.“ ООД, ЕИК *****, в размер на 2 640лв; „С.Х.Г.“
ООД, ЕИК *****, в размер на 2 000лв и „С.И.Х.“ АД, ЕИК *****, в размер на
1 920лв.
ОСЪЖДА
масата на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД(н), ЕИК *****, да заплати държавна
такса по сметка на СГС общо в размер на 9 760лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: