№ 174
гр. гр.Н., 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М. Гражданско дело № 20222150100555
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Н. С. Ч.,
роден на ********** г. в Руска Федерация, с адрес: гр.Н., КК С.б., квартал „..............“
№ ..., комплекс „................., ап.11, против Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., КК
С.б., квартал „..............“ № ..., комплекс „................., ап...... Първоначално в исковата
молба се сочи, че въз основа на умишлено невярно изявление от Г., РУ- Н. наложило
на Ч. с Наказателно постановление № 783 от 05.10.2021г. глоба в размер на 500 лева за
предполагаемо накърняване на престижа и достойнството й. Глобата била отменена с
решение № 113 от 11.05.2022г. по административно наказателно дело № 106/2022г. по
описа на Районен съд- Н.. Твърди се, че Г. съобщила умишлено невярна информация,
че Ч. я е обидил на 14.09.2021г., като твърдяла, че е произнесъл думата „курва“ по
отношение на нея. Навежда се, че доказателство за измамата на ответницата е имейл от
нея до Председателя на Управителния съвет на Етажната собственост В.Ж. от
14.09.2021г. Умишлено неверните твърдения на Г. се опровергавали от видеозапис,
направен със скрита камера на 14.09.2021г., тайно от ищеца Ч.. От видеото се виждало
и чувало, че ищецът не бил произнесъл думата „курва“ и никакви други обиди лично
към ответницата. Твърди се, че видеозаписът бил доказателство, че ищеца не обидил
ответницата по никакъв начин. Записът бил направен от ответницата единствено с
провокативна цел и затова бил осъществен по прикрит начин, като показва
изображенията на заснетите лица, завъртени на 90 градуса. Сочи се, че както се
виждало от видеозаписа, по обиден начин Г. се обръщала към възрастния човек и
многократно произнасяла „Ч.“, без да споменава „господин“, което причинило морална
1
травма на ищеца и можело да предизвика неговата емоционална реакция, но той не
изрекъл обида към ответницата. Наред с това се цитира писмото от ответницата от
14.09.2021г. Твърди се, че В.Ж. и ищеца Ч. водили преговори в продължение на
няколко дни, както в кметството, така и на територията на комплекса, с които
ответницата Г. нямала нищо общо. Видеозапис на провокативните действия на
ответницата, насочени към дискредитиране на ищеца, бил пуснат в интернет без
предупреждение. Сочи се, че ищеца претърпял очевидни морални щети и страдания за
разпространението на личните му данни в интернет: неговия образ, озвучени думи и
глас, фамилното му име. Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да
поиска от съда да постанови решение, с което да осъде ответницата Г. да заплати на
ищеца Ч., за причинените му морални вреди, сумата от 1000 /хиляда/ лева.
С допълнителна молба с вх. № 4927 от 10.06.2022г., подадена от ищеца Ч. в
изпълнение указанията на съда за нередовност на исковата молба, се твърди, че всички
жители в комплекса, заедно с децата им, включително бежанци от Украйна, станали
жертва на натрапници. В момента те били лишени от условия за нормален живот,
поради заплаха от неоторизирани лица да влизат на територията, оградена с ограда, но
с постоянно отворена входна врата. Лишени били от възможността да ползват басейна,
който по вина на ответницата Г. бил блокиран от ключалката на люка към помпата и
който бил в антихигиенично състояние. На територията се размножавали мишки, змии
и насекоми. По вина на престъпниците, завзели територията на комплекс .................,
със съдействието и участието ответницата, нямало възможност за ползване на детската
площадка, беседка, барбекю, входна порта и паркинг. Наред с това се сочи, че
бандитите, пред очите на свидетели и под видеозаписа на камерите за наблюдение,
заплашвали живота и здравето на всички обитатели в комплекса, а един неизвестен
бандит, съучастник на ответницата, за да сплаши обитателите на компекса, на
20.05.2022г, извършил жесток побой над 81-годишен гражданин на Полша М.М..
Навежда се, че във връзка с тези деяния Управителният съвет на комплекса изпратил
заявления до Районна прокуратура- Бургас и до Окръжна прокуратура- Бургас. От
УМБАЛ Бургас било издадено медицинско удостоверение № 34 от 25.05.2022г. за
побоя на Масловски.
С допълнителна молба с вх. № 5301 от 22.06.2022г., подадена от ищеца отново в
изпълнение указанията на съда за нередовност на исковата молба, се уточнява, че
веществено доказателство било видеозапис от 14.09.2021г., произведен от скрита
камера и разпространен от ответницата чрез интернет на 41 собственици на комплекса.
Твърди се, че след това Ч. изпитал морални страдания при среща с някои от
собствениците на комплекса, които си позволили обидни изказвания за него въз основа
на широко разпространен видеозапис, неговата реч и образ. Свидетел на
разпространеното била В.Ж.- председател на Управителния съвет. Веществено
доказателство било и писмо от ответницата, изпратено на 14.09.2021г. до Ж. по
2
електронната поща, в което разпространила умишлено невярно твърдение за ищеца,
опровергано с Решение № 13/11.05.2022г. по анд № 106/2022г. на Районен съд - Н.. В
резултат на това, ищецът на 65-годишна възраст преживял морално страдание, което
довело до обостряне на хипертонията и в резултат на това чести посещения при лекар,
увеличаване на броя на приеманите лекарства и време за лечение. Наред с това се сочи,
че на 20.05.2022г., неизвестен бандит, който не бил идентифициран от инспектор от
РУП Дянков, заплашвал с нож и бейзболна бухалка присъстващите на територията на
комплекса свидетели: Н. и Н.М., А.Б., В.Ж.. Твърди се, че ищеца Ч. след като видял
видеозаписа на това престъпление, изпитал морални страдания, тъй като именно той,
подобно на М.М., можел да бъде жертва на неизвестен бандит, пряко свързан с
ответницата Г., което се доказвало от наличния видеозапис от камерата за наблюдение
от 19.05.2022г. Навежда се, че противоправността на деянието на нарушителя /на
ответницата/, била очевидна от гледна точка на Закона за защита на личните данни и
наказателна отговорност за даване на съзнателно неверни показания в полицията.
Наличието на причинно-следствена връзка между нарушаването на правата на ищеца и
причинените му морални щети също била очевидна, тъй като ако нямало незаконни
действия на ответницата, нямало да има морални страдания на ищеца.
Предвид на това, че отново исковата молба била нередовна от към твърдения,
била дадена възможност на ищеца за пореден път да конкретизира исковата си молба и
предявената претенция, което било сторено в съдебно заседание. На същото, с
протоколно определение № 44 от 24.01.2023г., съдът е приел окончателното уточнение
на исковата молба, с което се заявява, че се претендира сумата от 4000 лв., частично от
сумата от 10 000 лв., представляваща претенция за претърпени неимуществени вреди
от ищеца Н. С. Ч., изразяващи се в причинени болки, страдания и влошено
здравословно състояние, вследствие на неоснователното обвиняване на ищеца от
ответника в престъпление от частен характер, за което не е признат за виновен, а
именно, че ответницата, в качеството си на тъжител, е подала тъжба, по която е
образувано НЧ.... от 2022г. по описа на НРС, с твърдение, че Ч. е извършил деяние по
чл. 147 от НК, което дело е прекратено с влязло в сила разпореждане. В този му вид е
приет и доклада за окончателен.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответницата Г. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който е заявила, както и в съдебно заседание след
направеното окончателно уточнение на исковата молба, че ответницата по никакъв
начин не е разпространявала лични данни на ищеца, нито е извършила нещо, което да
е причинило каквато и да е вреда на ищеца. Предвид гореизложеното, ответницата
моли съда да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции.
Сочи се, че Г. не е тъжител по соченото НЧХД, нито е страна по него.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
3
фактическа и правна страна следното:
Окончателно конкретизираната претенция носи правното си основание в чл. 45
от ЗЗД.
Сочи се от ищеца, че ответницата му нанесла неимуществени вреди, които
същия оценява на сумата от 10000 лв., изразяващи се в причинени болки, страдания и
влошено здравословно състояние, вследствие на неоснователното обвиняване на
ищеца от ответника в престъпление от частен характер, за което било образувано НЧ....
от 2022г. по описа на НРС, с твърдение, че Ч. е извършил деяние по чл. 147 от НК, по
което обвинение ищецът не бил признат за виновен.
Видно от изисканото и приложено като доказателство по настоящото дело
НЧ..../2022г. по описа на Районен съд- Н., производството е образувано по повод
подадена от Васил Мирчев Василев тъжба против Н. С. Ч. и В.И. Ж. за извършени от
тях деяния. С разпореждане № 248 от 01.03.2022г., постановено по делото, съдът е
прекратил производството по делото. В мотивите на цитираното разпореждане съдът е
приел, че тъжбата и направените по нея уточнения не отговарят на изискванията на чл.
81 от НПК, тъй като не съдържат ясни и точни обстоятелства за престъпленията. Така
постановеното разпореждане е обжалвано от частния тъжител Василев. По подадената
жалба е образувано в.ч.н.д. № 340/2022г. по описа на Окръжен съд- Бургас, който с
решение № 123 от 05.07.2022г. е потвърдил обжалваното разпореждане.
За да се реализира отговорност на едно лице по реда на деликтната отговорност
за непозволено увреждане, е необходимо да се докаже по несъмнен начин неговата
деятелност, вследствие на която същия да е причинил на ищеца- пострадало лице,
имуществени или неимуществени вреди. В случая се сочи, че със завеждане на
соченото НЧХД Г. е обвинила Ч. неправомерно и същия е понесъл морални вреди.
Както бе посочено, обаче, така воденото наказателно частен характер дело не е
образувано по тъжба на Е. Г., а по тъжба на Васил Мирчев Василев. В тази връзка дори
и Ч., срещу когото действително е било насочено обвинението, да е понесъл някакви
вреди, включително и неимуществени, то репарирането на същите не може да се
постави във вина на Е. Г., която не е била страна по делото. Изрично окончателно е
било уточнено в съдебно заседание, че вредите са били нанесени именно от това
„неоснователно обвиняване“ на ищеца посоченото наказателно дело, но същото не е
вследствие действие на ответницата по настоящото производство.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Подлежащите на установяване
факти по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД, са: виновно поведение от страна на
ответника; настъпило увреждане, съответно наличие на вреди и техния размер;
причинно-следствена връзка между виновното поведение и настъпилите вреди. В чл.
4
45, ал. 2 от ЗЗД е установена законна оборима презумпция, съгласно която във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Всички останали елементи подлежат на доказване и доказателствената тежест за това е
върху ищеца, който следва да ги установи пълно и главно.
Съдът намира, че по делото не се установиха елементите от фактическия състав в
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, които са предпоставка за уважаване на предявения иск.
Ищецът не успя да докаже наличието на деятелност, която да е в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, на който се основава иска. Всичко изложено до
тук е достатъчно, за да се приеме, че не са налице кумулативните предпоставки от
фактическия състав на цитираната норма, за да се ангажира отговорността на
ответницата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск. Ето защо предявеният иск следва да бъде
отхвърлен само на това основание, като е безпредметно да се изследва въпроса дали
сочените вреди са действително нанесени на Ч., както и да се разсъждава по
справедливия размер на тяхното обезщетяване.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответницата следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, в общ
размер на 1167.65 лв., от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000
лв. и разходи за транспорт на свидетели в размер на 167.65 лв.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. С. Ч., роден на ********** г. в Руска
Федерация, с адрес: гр.Н., КК С.б., квартал „..............“ № ..., комплекс „.................,
ап.11, против Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Н., КК С.б., квартал „..............“ №
..., комплекс „................., ап....., иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане
на сумата от 4000 лв., частично от сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди от ищеца Н. С. Ч., изразяващи се в причинени
болки, страдания и влошено здравословно състояние, вследствие на неоснователното
обвиняване на ищеца от ответника Е. Д. Г. в престъпление от частен характер, за което
е било образувано НЧ.... от 2022г. по описа на НРС, с твърдение, че Ч. е извършил
деяние по чл. 147 от НК.
ОСЪЖДА Н. С. Ч., роден на ********** г. в Руска Федерация, с адрес: гр.Н.,
КК С.б., квартал „..............“ № ..., комплекс „................., ап.11, да заплати на Е. Д. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Н., КК С.б., квартал „..............“ № ..., комплекс „.................,
ап....., сумата в общ размер на 1167.65 лв., представляващи направени по делото
разноски.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6