№ 878
гр. Варна, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110201576 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „БОЖИДАР 07” ЕООД ЕИК *********, депозирана чрез
процесуален представител -адв. И. Г., против Наказателно постановление №
23-0002289 издадено на 15.11.2023 г. от Директор на Регионална дирекция
"АА" - Варна, с което за нарушение на чл.7а ал.2пр.3 от ЗАвПр на
въз.дружество на основание чл.96г ал.1пр.2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/лв.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с Решение по дело № К-
227/2022г. на СЕС, Трети състав от 18.01.2024г., твърди се, че са допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на АНП и се иска присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, като се прави възражение и за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въз.дружество, редовно призовано, се
представлява от адв.Г., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
1
същество моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в
жалбата срещу НП и моли за присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, излага аргументи в
подкрепа на становището, че неправилно процесуалният представител на
жалбоподателя се позовава на Решение по дело № С-227/2022г. на СЕС,
мотивирано и в писмени бележки по делото, като претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
През 2023г. в РД „АА”-Варна/ към настоящия момент ОО „”АА”-
Варна/ била извършена комплексна проверка на документацията, относно
транспортната дейност на „Божидар 07" ЕООД за периода от 01.04.2023Г. до
30.06.2023г.,като в проверката участвал и св. Ю..
В хода на проверката било прието за установено, че на 01.04.2023 г.
в обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. Шкорпиловци, ул. "Места" № 8,
превозвачът "Божидар 07" ЕООД притежаващ Лиценз на общността за
извършване на международен превоз на товари № 20163, валиден до
04.12.2028г., е допуснал до управление на МПС марка "Скания" (от кат. N3) с
per. № В8883НА, с която е извършен обществен превоз на товари съгласно
провереният пътен лист № 1347219/01.04.2023г. и тахографски лист
01.04.2023г., с водача Ч.К.К., ЕГН: **********, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.
152,ал. 1,т. 2 от ЗДвП. Установено било от проверяващите, че Коев е
притежавал УПГ № 533997 издадено на 19.01.2019г. и валидно до
19.01.2022г., след което му е издадено УПГ № 833641 на 12.08.2023г.,
съгласно справка в Регистър на психологическите изследвания към ИА"АА".
Прието било, че нарушението не е изолиран случай, видно от 2бр. пътни
листа: № 1347220/10.04.2023г., и № 1347218/17.05.2023г. и 2бр. тахографски
листа от дата 10.04.2023г., и 17.05.2023г.
Преценявайки, че с това свое поведение въз. дружество е извършило
нарушение на чл.7а ал.2пр.3 от ЗАвПр , на 25.08.2023 г. св. Ю. съставил акт
2
за установяване на административно нарушение срещу„Божидар 07" ЕООД в
който описал приетото за установено нарушение. АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия
дружеството лице, което го подписало и в съответната графа за възражения
не вписало такива.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по
преписката на 15.11.2023 г., АНО издал процесното НП , с което на основание
чл.96г ал.1пр.2 от ЗАвПр наложил на въз.дружество административно
наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/лв.
В НП АНО изрично отбелязал, че на основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е
проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и е приел,
че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид
факта, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно
незначителна. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя
вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна, като
за неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредоносен
резултат, Дружеството "Божидар 07" ЕООД, като превозвач, е било длъжно да
осъществи превоза с водач, който отговаря на изискванията за
психологическа годност, което то не е изпълнило.
Съдът напълно кредитира показанията на св.Ю., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи напълно с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира напълно писмените материали по делото, тъй като
същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не
си противоречат.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
АУАН, заповед, справки от регистър от регистър за психологическите
изследвания на водачите, от показанията на св.Ю. и от останалите приети по
делото писмени доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
3
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, съгласно приобщените по делото писмени доказателства и
законодателната ни уредба.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват нарушението достатъчно пълно, точно
и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване както и
нарушените според актосъставителя и АНО законови норми.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на
производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на
наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан, още повече,
че ЗАНН дава възможност за издаване на НП и при нередовност на АУАН.
Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП неправилно е
приложен материалния закон по следните съображения:
По съществото на спора следва да се съобрази сега действащата
редакция на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
До дата 21.10.2022 г, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.
удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години
от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава
след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал.
1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.
След изменението обнародвано в ДВ бр. 84 от 2022 г., което е в сила
4
от 21.10.2022 г., текстът на чл. 8, ал. 2 е: "Удостоверението за психологическа
годност е безсрочно. ", т. е. е валидно, до обезсилването му, което е
предвидено в новата редакция на чл. 8, ал. 7 от Наредба № 36/2006 г.,
съгласно която: Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6
или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното
от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез
отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.
В случая следва да се съобрази редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба №
36/2006 г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с
преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания,
която е посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът Коев е имал
издадено удостоверение за психологическа годност с 3-годишен срок на
валидност до 19.01.2022г. При тези данни щом той е водач, който е бил
изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност,
предвид последната редакция на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.,
издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по оспорването на
процесното НП, издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация"
– Варна, е последвало това изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г.,
което е по-благоприятен закон за водача. С оглед влязлата в сила на
21.10.2022 г. изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. с което
издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от
документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в
резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП се
явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна, като в горния
смисъл съдът не споделя становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна за неправилно тълкуване на Решение по дело № К-
227/2022г. на СЕС.
Освен горното, съгласно константната практика на Адм. Съд-Варна,
като допълнително основание за незаконосъобразност на НП следва да бъде
съобразено и Решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС, според
което "Член 7 параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за
управление на МПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава-
5
членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална
дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници или стоки и които имат
свидетелство за управление от категория С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1 и D1E,
издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване
физическата и умствената им годност за управление е проверена, да
притежават както свидетелство за правоуправление, така и имащо по-кратък
срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност. ". По
силата на това решение за 5-годишния срок на валидност на СУМПС за
професионалните водачи, уреден с чл. 51, ал. 4 от Закона за българските
лични документи, притежаването му е достатъчно доказателство за
психологическата годност на водача за същия период, без да се изисква
притежаването на отделно удостоверение за такава годност, и то с по-кратък
срок на действие. От приетото с това решение, с което българските
национални съдилище следва да съобразяват актовете си, следва, че сега
действащите разпоредби на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., както и § 6 от
ПР от Наредбата, противоречат на общностното право. Първата – понеже при
наличие на валидно СУМПС е недопустимо изобщо изискване за
притежаване на отделно удостоверение за психологическа годност, а след
като е недопустимо – то не може да бъде безсрочно, а и не е необходимо,
понеже за срока на валидност на СУМПС професионалният водач се счита за
психологически годен; втората – защото прави безсрочни удостоверения за
психологическа годност, каквито изобщо не следва да съществуват отделно
от СУМПС.
В контекста на гореизложеното – в настоящия казус между страните
по делото липсва спор, че към 01.04.2023 г. професионалният водач Ч.К.К. е
притежавал валидно СУПМС, той е извършвал обществен превоз на товари
през процесния период, а в преписката липсват констатации, твърдения и
доказателства, че той не е бил правоспособен водач, или че дружеството-
превозвач – неговият работодател, е било наказано за извършване на превоз
на товари от неправоспособен водач. При тези данни по делото и с оглед
приложението на решението на СЕС следва да се приеме, че към 01.04.2023 г.
водачът, извършил превоза за процесното дружество, е отговарял на
изискванията за психологическа годност, т. е. бил е психологически годен за
срока на валидност на неговото СУМПС, респективно вмененото на
дружеството-превозвач административно нарушение по чл. 7а, ал. 2, предл. 3
6
ЗАвтП е обективно несъставомерно, което квалифицира НП за налагане на
имуществена санкция за него като незаконосъобразно поради неправилно
приложение на материалния закон, и налага отмяната му.
Изцяло в горния смисъл са Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД №
2320 по описа за 2022 г, Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 2267 по
описа за 2022 г. и Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 1846 по описа за
2023г. , Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 1195 по описа за 2023г ,
Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД № 1329по описа за 2023г , Решение
на Адм. съд-Варна по КНАХД № 2585 по описа за 2023г Решение на Адм.
съд-Варна по КНАХД № 2322 по описа за 2023г Решение на Адм. съд-Варна
по КНАХД № 1127 по описа за 2023г и мн.др.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да бъде оставено
без уважение искането на въззиваемата страна за присъждане в нейна полза
на възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по
делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъден
ОО „АА“-Варна, към чиято структура се числи издателя на НП, да заплати на
„БОЖИДАР 07” ЕООД ЕИК *********, сумата 440 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, за която по делото са представени и съответните
доказателства.Договореното възнаграждение с удържания авансов данък е
минималното съобразно имуществения интерес, поради което не е
прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002289 издадено на
15.11.2023 г. от Директор на Регионална дирекция "АА" - Варна, с което за
нарушение на чл.7а ал.2пр.3 от ЗАвПр на „БОЖИДАР 07” ЕООД ЕИК
*********, на основание чл.96г ал.1пр.2 от ЗАвПр е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 3000 /три
хиляди/лв.
7
ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация" – Варна
да заплати на „БОЖИДАР 07” ЕООД ЕИК *********,, сумата от 440лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8