РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 5441
гр. София, 02.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Наказателно дело частен характер №
20231110205251 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Софийски районен съд е депозирана тъжба от П. Л. Н. срещу Х. Г. К., за
извършени престъпления срещу личността.
При проведена цялостна служебна проверка по допустимостта и редовността на
тъжбата, съдията-докладчик констатира, че същата не отговаря на императивните
изисквания на чл. 81 НПК. Макар и обективирана в предвидената от закона писмена форма,
в съдържанието й не са обхванати всички фактически твърдения, необходими за очертаване
задължителните обективни и субективни елементи на престъпленията, които се вменяват на
подсъдимото лице.
В писменото изложение се претендира ангажирането на наказателната отговорност
на лицето К. за реализирани „клевета“ и „обида“. Частният тъжител обаче не е изразил
категорично волята си кои изрази измежду цитираните на страници 3-та и 4-та от частната
тъжба следва да бъдат разглеждани като инкриминирани за всяко от двете, различни по
съществените си признаци деяния, датата и мястото, на което се приема, че всяко от тях е
довършено, включително при съобразяване на особеностите на обидата и клеветата, ведно с
механизма на тяхната реализация. Констатира се недопустима неяснота в обстоятелствената
част на тъжбата относно времето на всяко престъпление. На страница втора от текста е
споделено, че на „28.03.2023 г.“ частният тъжител е получил съдебни книжа, измежду които
и документ, озаглавен „съдебно – психиатрична консултация“, но без конкретизация дали
това се приема за датата на престъпленията, или се касае за различен момент. Относно
темпоралните параметри на обидата и клеветата липсва и уточнение, дали те са изпълнени
към един и същи момент, или се следват във времето, съответно в каква хронология. Не се
открива и уточнение относно мястото на довършване на всяко от деянията спрямо момента,
в който се приема, че са реализирани престъпленията, респ. с какво се свързва то.
Отсъствието на детайлизация в указания по- горе смисъл налага се неяснота относно
1
фактическите параметри на наказателната отговорност на подсъдимото лице, спрямо които
то следва да изгради своята линия на защита. В допълнение следва да се посочи, че при
твърдения за реализирани клевета и/или обида е необходимо дословно да бъдат цитирани
фразите, посредством които се сочи, че е извършено посегателството. Въведеният в тази
връзка на множество места в текста (абзаци втори, четвърти, пети, шести и седми, страница
3-та от частната тъжба) частичен или пълен преразказ на изложеното от подсъдимия в
изготвеното от него писмено експертно становище не може да замести изискването за
конкретизирането на словесно - писмения формат, инкринимиран като средство на
престъплението, с оглед възможността да се извърши преценка дали написаното изпълва
съдържанието на „позорно обстоятелство” при клеветата или „унизителното за честта или
достойнството на другиго нещо” при обидата, като основни обективни признаци на техните
състави. Както бе посочено и по-горе, частният тъжител трябва изрично да разграничи
изразните средства, които разглежда като проявление на клевета, съответно като изражение
на обидата. В хипотезата на обида тъжителят следва да конкретизира и къде, кога и как я е
възприел. Що се отнася до клеветническите твърдения, за тях е нужно да се очертаят както
времето и мястото, на което е извършено деянието, така и кога и как пострадалото лице е
узнало за така използваните от подсъдимия изразни средства.
Не на последно място, в съдържанието на тъжбата не са обхванати всички
необходими данни, позволяващи недвусмисленото идентифициране на лицето, срещу което
е подадена тя. Персонализирането на субекта на престъплението (подсъдимия) се постига,
когато за него са посочени освен трите му имена и настоящ и/или постоянен адрес, както и
чрез вписване на единния му граждански номер. Последното разбиране е дадено отново в
контекста на ТР № 2/2002г. на ОСНК, в което изрично се сочи като съществено процесуално
нарушение липсата на достатъчно данни относно личността на подсъдимия. В случая е
необходимо да се акцентира, че при обективна невъзможност за частния тъжител да
ангажира лични данни за подсъдимия, той разполага с правото да поиска от съда издаването
на удостоверение, въз основа на което да се снабди от системата на ГД „ГРАО” и масивите
на МВР с лични данни и постоянен адрес на лицето, срещу което е насочил тъжбата си.
Упражняването на това право обаче зависи изцяло от волята на носителя на
доказателствената тежест по делата от частен характер.
Така очертаните подробности не са проява на излишен формализъм, доколкото касаят
задължително изискуеми елементи от обективната страна на престъпленията по чл.147, ал.1
от НК и по чл.146, ал.1 от НК. Разбирането е дадено и в контекста на ТР № 2/2002г. на
ОСНК, в което изрично се сочи като съществено процесуално нарушение липсата на
достатъчно данни относно съществени признаци от обективната страна на престъплението,
за което е повдигнато обвинение.
Изложените аргументи сочат наличието на основания тъжбата да бъде оставена без
движение, като се изпрати съобщение до тъжителя за отстраняване на пороците в нея
съобразно посоченото по- горе.
Считам, че отстраняването на пороците следва да стане в 7-дневен срок от
2
съобщението съгласно чл.81 от НПК, като тъжителят да бъде предупреден, че при
неотстраняването им производството по делото ще бъде прекратено.
Воден от тези съображения и на основание чл.81 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
НЕ ДАВАМ ХОД НА ТЪЖБАТА.
ОСТАВЯМ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ тъжба вх. №107077/19.04.2023 г., подадена от П. Л.
Н..
ДАВАМ 7-ДНЕВЕН СРОК на подателя на тъжбата, считано от получаването на
съобщението, ДА ПРИВЕДЕ тъжбата си в съответствие с изискванията на чл.81 от НПК,
съобразно мотивната част на разпореждането.
УКАЗВАМ на тъжителя, че при неизпълнение на дадените указания за отстраняване
на пороците в тъжбата – производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.24,
ал.5, т.2 от НПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ СЪОБЩЕНИЕ до тъжителя (на адреса на неговия повереник –
адв. Й. Т.) заедно с препис от настоящото разпореждане, като в призовката същият да се
предупреди, че при неизпълнение на указанията - производството по делото ще бъде
прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3