Р Е Ш Е Н И Е
№
329
гр.
Габрово, 23.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН
КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА
ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1757 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по
искова молба на „БУЛСТРОЙ-СМК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3, предявена срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258 за признаване за установено, че ищецът е собственик
на обект „Трафопост Бетонов силоз", построен в поземлен имот с
идентификатор 14218.502.755, представляващ сграда с идентификатор №
14218.502.755.8, със застроена площ от 79 кв. м. и сграда с идентификатор №
14218.502.755.9, със застроена площ от 39 кв. м., и двете едноетажни, с
предназначение „сграда за енергопроизводство".
Ищецът твърди, че е
правоприемник на Държавно строително управление „Общостроителен район”, гр.
Габрово, което е преобразувано в държавна фирма „Янтра”, със седалище гр.
Габрово. Излага, че с разпореждане № 108/27.10.1992 г. на Министерски съвет на
Република България, държавна фирма „Янтра” е преобразувана в еднолично
дружество с ограничена отговорност „Високо Строителство", със седалище гр.
Габрово. С решение № 914/14.05.1996 година на ОС Габрово „Високо строителство"
ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно дружество, с държавно имущество, с
наименование „Високо строителство” ЕАД. Излага, че е придобил чрез
приватизационна сделка по ЗППДОбП капитала на „Високо строителство” АД и
активите на същото.
Твърди, че в активите
на дружеството е отразен имот, представляващ сграда трафостанция, на площадка „Варов и бетонов възел" в кв.
„Бойката” на гр. Габрово, представляваща сграда с идентификатор 14218.502.755.8
с площ от 79 кв. м. и сграда с идентификатор 14218.502.755.9 с площ от 39 кв.
м. и двете части с предназначение - „сграда за енергопроизводство".
Твърди, че процесната
сграда е изградена през 1974 година от Държавно строително управление
„Общостроителен район”, гр. Габрово, като обектът бил завършен на 28.12.1974
година, съобразно констативен акт образец 15. Сочи, че сградата - трафостанция,
на площадка „Варов и бетонов възел" в кв. Бойката била отразена и в
инвентарната книга на дълготрайните материални активи по инв. номера още при ДФ
"Янтра" и в книгите на правоприемниците й.
Излага, че към
момента на изграждане на сградата и въвеждането й в експлоатация действал Закона за електростопанството (обн. ДВ, бр.
71 от 27.03.1948 г. (отм.)), като в чл. 2 на същия бил възприет
принципът на изключителна държавна собственост на енергийните източници и
всички съоръжения за производството, пренос и разпределение на
електроенергията. Сочи, че в чл. З
обаче било изключение от тази императивна норма, което касаело
„...преотстъпване на държавните предприятия, строежа и експлоатацията на енергийни
обекти за собствени нужди". Излага, че това изключение е възприето
и в чл. 2, ал. 2 от Закона за
електростопанството (обн. ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г., в сила от 01.07.1976 г.,(отм.)), както и в Закона
за енергетиката и енергийната ефективност (отм). - пар. 67, ал. 9 от Преходните
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за
енергетиката и енергийната ефективност. Твърди, че в конкретния случай обектът
„Трафостанция", на площадка „Варов и бетонов възел”, в кв. Бойката, гр.
Габрово от построяването му през 1974 година до 2000 година винаги служил само и единствено за задоволяване на
собствени нужди на дружеството, затова и
попадал в предвиденото законодателно изключение.
Твърди, че ответникът
по иска оспорвал собствеността му
върху процесния имот, като се бил снабдил с акт за частна държавна собственост № 772/09.08.2004
година. Ето защо претендира спрямо ответника да бъде установено правото му на
собственост върху описания обект.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск.
Излага, че при
действието
на Закон за електростопанството от 1948 г. (отм.) и Закон за
електростопанството в сила от 01.07.1976 г. (отм.), процесиите енергийни обекти
са били вещи извън гражданския оборот и са могли да бъдат единствено държавна
собственост. Сочи, че не са налице предпоставките на предвиденото изключение в
чл. 2, ал. 2 ЗЕл. (отм.), като
липсвало съответното разрешение на Асоциация "Енергетика", а
ДФ „Янтра" не попадала в субектите, определени в закона - "кооперативни и други обществени организации", които могли да придобиват и притежават
енергиен обект. Излага, че трафопостът е било възможно да бъде придобит в
собственост само от енергийно предприятие, което извършва дейност в
енергетиката въз основа на издадено разрешение или лицензия, каквото качество
има ответникът по делото, но не и ищецът. При условията на евентуалност релевира
възражение за изтекла в негова полза
придобивна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните, а и видно от представените доказателства по делото, процесният обект „Трафопост Бетонов
силоз" е построен през 1974 г., като към настоящия момент
представлява сграда с идентификатор №
14218.502.755.8, на един етаж с предназначение „сграда за
енергопроизводство" и със ЗП от 79
кв. м. и сграда с идентификатор № 14218.502.755.9, на един етаж, с
предназначение „сграда за енергопроизводство" и със ЗП от 39 кв. м. и
е изграден в имот с идентификатор 14218.502.755, отреден „За друг вид
производствен, складов обект", собственост на „Булстрой - СМК” АД.
Не е спорно между
страните, а и видно от представените доказателства по делото и заключението по
ССчЕ, че процесният трафопост е въведен
в експлоатация за нуждите на Държавно строително управление „Общостроителен
район”, гр. Габрово, което впоследствие е преобразувано в държавна фирма
„Янтра”, със седалище гр. Габрово. С разпореждане № 108/27.10.1992 г. на
Министерски съвет държавна фирма „Янтра” е преобразувана в еднолично дружество
с ограничена отговорност „Високо Строителство", със седалище гр. Габрово,
съответно „Високо строителство” ЕООД е преобразувано в еднолично акционерно
дружество с държавно имущество с наименование „Високо строителство” ЕАД, видно
от решение № 914/14.05.1996 г. на ГОС. „Булстрой-СМК” АД придобива с
приватизационна сделка капитала и активите на „Високо строителство” ЕАД, гр.
Габрово, част от които е и процесната „Сграда трафостанция". Обектът е
отразен в архивна „Техническа справка" на „Високо строителство“ ЕООД –
Габрово, съгласно която е построен през
1974 г., площта му е 125 кв. м. и предназначението му е за „монтаж на ел. съоръжения".
В „Справка за стойността на сградите на производствено-техническата и складова
база към ЕООД „Високо строителство", Габрово /архивна/" на ред 2 от
същата е отразена „Сграда трафостанция" с година на завеждане на основното
средство - 1974 г. и стойност на придобиване - 56270,00 лева.
В архива на
дружеството-ищец е налице „Протокол на приемателна комисия за приемане и
въвеждане в действие на Трафостанция СУ", гр. Габрово от 01.03.1975 г., с
който е приет за въвеждане в действие обект „Трафостанция СУ" гр. Габрово,
като неразделна част от същия е Протокол от 18.01.1973 г. за приемане на
кабелно захранване и монтажната част към обекта.
За обекта е издаден
Акт за държавна собственост № 7406/27.06.1994 г. по преписката на „Високо
строителство" ЕООД, в който под т. 2 е включена „Сграда трафостанция"
с площ 125 кв. м. и година на построяване 1974 г.. Общата стойност на описаните
имоти в цитирания акт имоти е 1 840 395,00 лв., в която стойност влиза и
стойността на процесния обект.
Със Заповед
№108/30.03.2005 г. на Областен управител Габрово се отписват от актовите книги
за държавна собственост и се предават на „Високо строителство“ ЕАД - Габрово
недвижими имоти, между които и тези находящи се в гр. Габрово, кв. Бойката, в
частност масивна едноетажна сграда /трафостанция/.
Въз основа на
горепосочения акт обектът е заведен в инвентарната книга на „Високо
строителства“ АД под № 040065 със стойност на придобиване 112800,00 лв. и са
отчитани амортизационни изхабявания.
В документ на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството изготвен с цел - приватизация
по ЗППДОбП - „Информационния меморандум" в раздел „Сгради
характеристика", част I „С постоянен градоустройствен и
местонахождение" , т. З Площадка - Терен в кв. Бойката-Златари по АДС №
7406/27.06.1994 г. в Приложение № 6.55 в
номер по ред 2 е описан именно процесния имот.
Съгласно т.1 от
Разпореждане 46/07.11.1991 г. на Министерски съвет се преобразуват обединенията
и комбинатите в системата на Комитета по енергетика в еднолично акционерно
дружество с държавно участие, като съгласно същото разпореждане „Национална
електрическа компания" ЕАД („НЕК" ЕАД) поема активите и пасивите на
преобразуваните стопански организации, включително и Стопански
енергоснабдителен комбинат - Горна Оряховица, Предприятие
„Електроснабдяване" - Габрово, на чиято територия на дейност се намира и
процесният енергиен обект. Тези обстоятелства са отразени и в решение от
28.12.1991 г. на СГС по фирмено дело № 29869/1991 г.
С решение от
28.04.2000 г. на ВТОС по ф. д. № 823/2000 г. и решение от 28.07.2000 г. на ВТОС
по ф. д. № 600/1992 г., въз основа на Заповед ДВ-118-А/24.04.2000 г. на ДАЕЕР и
Заповед ДБ-164 от 26.04.2000г. на ДАЕЕР, „НЕК" ЕАД е преобразувано чрез
отделяне на ново еднолично акционерно дружество с държавно имущество -
„Електроразпределение - Горна Оряховица" ЕАД. Промяна на наименованието на
това дружество е вписана с решение № 1684/12.07.2005 г. по ф. д. № 823/2000 г.
по описа на ВТОС, като то е преименувано на „Електроразпределение - Горна
Оряховица" АД.
Съгласно изискванията
на § 17, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ „Електроразпределение - Горна Оряховица" АД се
преобразува в „Е.ОН България Мрежи" АД и придобива всички права и
задължения свързани с дейността „разпределение на ел. енергия“, като в
качеството си на енергийно предприятие извършва своята дейност на територията на
Североизточна България в условията на лицензионен режим, (което обстоятелство е
вписано с решение № 3337/29.12.2006 г. на ВТОС по ф.д. № 823/2000 г.). Като
резултат от правното разделяне, считано от 29.12.2006 г. дейностите, свързани с
разпределението на електрическа енергия и с оперативното управление на
електроразпределителната мрежа (ЕРМ), включително отношенията, свързани със
собствеността върху енергийните обекти и съоръжения, са обособени в дружеството
„Е.ОН България Мрежи" АД. Дружеството „Е.ОН България Мрежи" АД е с
променено наименование - „Енерго-Про Мрежи" АД /считано от 10.09.2012 г./,
а към настоящия момент се именува „Електроразпределение Север“ АД, съгласно вписана промяна в TP от дата 29.01.2018
г., което е видно от публичната информация по партидата на дружеството в
регистъра.
По делото е прието
заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено и
съответно на събраните в производството доказателства. Вещото лице сочи, че
съгласно документите по делото трафопостът на площадка „Варов и бетонов
възел" в кв. Бойката, гр. Габрово, е построен и въведен в експлоатация
през декември 1974 г. за нуждите на Държавно строително управление
„Общостроителен район”, гр. Габрово. Същото е преобразувано в държавна фирма Янтра" през 1994 г.. Ищецът
"Булстрой СМК" АД е правоприемник на ДФ „Янтра". Процесният
трафопост е заведен като актив на "Булстрой СМК" АД. В активите на
ЕРП Север процесният трафопост фигурира под името ТП Бетонов силоз, но в акт № 772 за собственост издаден през 2004 г. има
грешки относно площта и годината на въвеждането му в експлоатация. Вещото лице
сочи, че през 2011 г. трансформаторът с мощност 400 кВА в процесния трафопост
дефектира и "Булстрой СМК" АД го сменя за своя сметка с рециклиран,
за което обстоятелство в производството е представена фактура за покупката
му. Проверка в „Електроразпределение
Север" АД показва, че през 2018 г. Дружеството е заменило трансформатора в
процесния трафопост от такъв с мощност 400 кВА и заводски номер 63017 с нов с
мощност 100 кВА и заводски номер 161687. От направена справка в
„Електроразпределение Север" АД експертът е установил, че
електроспециалистите на „ЕОн“ АД, а след това и на „Енерго Про“ АД са следели
за състоянието на трансформатора, като най-същественият физически технически
разход за него е смяна на защитен предпазител СН през 2017 г.. Електромерите,
отчитащи консумираната електроенергия, са сменяни регулярно. Съгласно
документите по делото трафопостът на площадка „Варов и бетонов възел" в
кв. Бойката, гр. Габрово е построен и въведен в експлоатация през декември 1974
г. за нуждите на Държавно строително управление „Общостроителен район”, гр.
Габрово. Вещото лице сочи, че
съоръженията в процесния трафопост в този му вид с трансформатор с мощност 400
кВА до 2000 г. са имали техническа възможност да обслужват трети лица. Съгласно
заключението трансформаторът представлява енергиен обект съгласно дефиницията
дадена в ЗЕ. Предназначението на трансформатора, поместен в сградата на
трафопоста е да преобразува електрическата енергия от напрежение 20 кВ в
електроенергия с напрежение 400 В, тоест удобно за консумация на потребителите
ниско напрежение. Електрическата уредба ниско напрежение на трафопоста служи за
разпределение на електрическата енергия между потребителите.
По делото е прието заключение на ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и съответно на събраните в производството доказателства.
Вещото лице сочи,
че в счетоводните книги на ищеца са начислени месечните амортизации на всички
ДМА към 31.08.2020 г., в списъка на които ДМА е отразен и процесния обект -
трафопост с инвентарен номер 40065. Информацията е изведена от Инвентарна книга
на дълготрайните активи от 31.08.2020 г. , която е част от счетоводните
регистри на дружеството. Процесният дълготраен актив се води в счетоводна
сметка 203-1 „Производствени сгради". За ремонт на съоръжението монтирано
в процесния обект е доставен на „БУЛСТРОЙ-СМК” АД с фактура №
2/28.09.2011 г. 1 брой „Трансформатор ТХ 400/20-400KVA" за 6300,00 лв.
Фактурата е без ДДС и е платена в брой. Закупеният трансформатор е осчетоводен
в счетоводно сметка 204 - Машини и оборудване. Данните са извлечени от
счетоводна справка - „Хронология-всички записвания-за сметка 204-Машини и
оборудване от месец 10 до месец 12 2011 г." Стойността на заведения актив
е 6300,00 лева, съответна на фактурата.
Вещото лице сочи, че при проверка на място в „Булстрой-СМК” АД е установило
счетоводни документи доказващи, че цялата електроенергия, изразходена на обект
"Бетонов възел" кв. Бойката и фактурирана от „Електроразпределение -
Г. Оряховица" ЕАД към „Високо строителство“ ЕООД е отразена в счетоводните
регистри на последното дружество, което доказва, че трансформаторът не е
обслужвал други потребители. Същата е отразена като разход за материали и в последствие
е отнесен разходът към различните дейности - основни и спомагателни извършвани
на обекта. В счетоводството са налични фактури от цитирания по-горе доставчик и
счетоводни справки за отразени счетоводни операции.
Вещото
лице е установило, че „Сграда трафостанция", „Трафопост и о-не",
„Трафопост" е една и съща сграда, въведена в експлоатация през 1974 г. с
площ 125 кв. м.. Същата е заведена в счетоводните регистри, имащи отношение към
ДМА под един и същ инвентарен номер - 040065 в „Булстрой-СМК” АД и
предхождащите го дружества, т.е. процесният имот е заведен от изграждането му
до момента в дружеството-ищец по делото. Също така от АДС № 772 на Областна
администрация - Габрово е прехвърлен на Електроразпределение - Г. Оряховица
имот - трафопост с площ 78 кв. м. и година на въвеждане на експлоатация - 1962
г. В приложената към делото извадка „Счетоводно извлечение от инвентарна книга
на „Електроразпределение Север" АД е видно завеждане в счетоводните
регистри на земя, сграда, оборудване ниско напрежение и силов трансформатор
100/20kV. Видно от изложеното е, че прехвърленият актив в „Електроразпределение
Север" АД и предхождащото го дружество е с различна година на въвеждане в
експлоатация и различна площ, поради което според вещото лице това не е процесният
актив.
В производството са
събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите Р.Г.А. и М.Т.
П., които обаче не следва да се обсъждат, тъй като не установяват факти от
предмета на доказване.
Други доказателства
от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за
неотносими.
Относно установителния иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
За уважаване на иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да
установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на
собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата
молба основание – предоставяне на имота за управление и стопанисване на
държавното предприятие, преобразувано в търговско дружество с държавно участие,
част от патримонума на което и бил и имота, съответно сключен приватизационен
договор, в резултат на който активът е преминал към ищеца, в качеството му на
частен правоприемник.
Предмет на
властническо установяване в производство е съществуването на абсолютно
субективно право на собственост, породено за „БУЛСТРОЙ-СМК”
АД, ЕИК *********,
което има за материален индивидуализиран обект – „Трафопост Бетонов
силоз", построен в поземлен имот с идентификатор 14218.502.755,
представляващ сграда с идентификатор № 14218.502.755.8, със застроена площ от
79 кв. м. и сграда с идентификатор № 14218.502.755.9, със застроена площ от 39
кв. м. по сега действащата КККР.
Предявяването на
положителен установителен иск, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК очертава
разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже
осъществен правопораждащ субективното му право на собственост факт/фактически
състав, като ответникът по иска, в случай че противопоставят правоизключващи
възражения за притежавани права върху процесния недвижим имот, носи тежестта да
ги докаже, като възраженията са винаги евентуални и процесуална предпоставка за
разглеждането им е възприет извод за основателност на предявения иск.
Между страните е
безспорно, а и от заключението на вещото лице се установява, че процесният имот
е изграден през 1974 г., когато действащ е
Закона за електростопанството от 1948 г. (отм.), разпоредбата на чл. 2
от който предвижда енергийните източници и всички съоръжения за производството,
пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността да са
държавна общонародна собственост. Съгласно
чл. 3 на посочения закон е била предвидена възможност държавата да преотстъпи
на кооперации, на местни органи на държавна власт, на държавни предприятия
(каквото е Държавно строително управление „Общостроителен район”, гр. Габрово)
или на обществени организации и синдикати само строежа и експлоатацията на
енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди, но не и правото на
собственост върху енергийни обекти, като в случая не е спорно, че въведеното в
експлоатация съоръжение е използвано единствено за нуждите на държавното управление.
И при действието на Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) обектът е
държавна собственост, като част от държавната електроразпределителна система,
представляваща съвкупност от електропроводни линии, подстанции, трансформаторни
постове, свързани помежду си. (В този смисъл решение № 225/7.04.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 675/2008 г., ІV Г.О.).
Следващият Закон за
електростопанството /обн. ДВ, бр. 95/1975 г., (отм.) ДВ, бр. 64/1999 г./ не
въвежда промени относно правото на държавна собственост върху обектите от
държавната електро-разпределителна система. В разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
този закон е дадена възможност кооперации и обществени организации да
придобиват и притежават енергийни обекти за задоволяване на собствените си
нужди, но тази уредба няма основание да се прилага, тъй като в случая се касае
за обект, който вече е възникнал при действието на отменения ЗЕ от 1948 г. –
отм.. Изключението по чл. 2, ал. 2 ЗЕ - 1975 г. (отм.) се отнася за такива
енергийни съоръжения, които обслужват единствено нуждите на съответната
кооперация или друга обществена организация, съответно за възникване на
собствеността на такава организация е било необходимо разрешение, дадено от
Асоциация „Енергетика“, каквото не се установява да е налице.
Независимо от възникналата
държавна собственост върху обекта, същият е включен в активите на Държавно
строително управление „Общостроителен район”, гр. Габрово, преобразувано в ДФ
„Янтра“.
С чл. 62 ТЗ /ред.
1991 г./ и ЗОЕТДДИ (отм.) е регламентирана възможността за образуване и
преобразуване на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество, но в тях не са очертани вещноправните последици от
преобразуването. Тези последици са регламентирани с ПМС № 201/25.10.1993 г. за
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. С това постановление
е установена вещната транслация на правото на собственост, принадлежало до този
момент на държавата върху имуществата - движими и недвижими, които са били
предоставени на предприятията за стопанисване и управление към момента на
преобразуването на тези предприятия в еднолични търговски дружества – какъвто
именно статут има и процесният обект. С разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.)
по същество е възпроизведена разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ПМС № 201/93 г. /
една от очертаните в постановлението хипотези/, като окончателно е определено
преобразуването на държавни и общински предприятия като деривативен способ за
придобиване на право на собственост. Този извод следва от това, че
преобразуваното търговско дружество придобива собствеността, само ако имота е
бил собственост на държавата, респ. общините при условията на частно
правоприемство.
Обсъжданата норма на
чл. 17а ЗППДОП (отм.) установява, че при преобразуваните държавни предприятия в
еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено
за стопанисване и управление на тези предприятия с акта на преобразуването се
предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго.
Изисква се наличие на собственост в лицето на държавата по отношение на
конкретно определено имущество, отстъпването на това имущество за управлението
и стопанисването му от държавно предприятие, което в момента на преобразуването
му в търговско дружество има право на оперативно управление върху него,
включването в баланса на новообразуваното дружество на това имущество и
съответствието на това право с акта на преобразуването му / т. е. в този акт
следва да не е предвидено друго по отношение на включването на имуществото в
капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество/. Установяването на
наличие на право на собственост в лицето на търговското дружество следователно,
изисква установяване на всички осъществени факти относими към посочения
фактически състав в условията на кумулативност. 3аконът не поставя никакви
други изисквания за валидното осъществяване на вещната транслация. Поради това
с установяването на изброените факти следва да се счита, че правото на
собственост е преминало в патримониума на търговското дружество, придобило
активите на преобразуваното държавно предприятие и то се легитимира като негов
собственик. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика, отразена в
решение № 96/06.07.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на І т. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
Следва да се отбележи
също така, елементите от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) може да
се установяват с всички допустими по ГПК доказателства, включително от данните
дали имуществото е заприходено по баланса на държавното предприятие и на
новообразуваното дружество, дали е включено в капитала на последното, както и
от всички други данни и източници, от които могат да се направят изводи за
горните обстоятелства, като в тази насока също е налице задължителна съдебна
практика - решение № 263 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 1157/2009 г., І г.о.,
постановено също по реда на чл. 290 ГПК.
От събраните в
настоящото производство доказателства по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на придобиване по реда на
чл. 17а ЗППДОбП (отм.).
Обектът, състоящ се
от двете сгради, е заприходен в счетоводните книги на Държавно строително
управление „Общостроителен район”, гр. Габрово и в правоприемниците му, като в
акта за преобразуването му не се съдържат никакви изключения, които да са
препятствали преминаването на сградите като активи в имуществото на
преобразуваното „Високо строителство” ЕООД, респ. ЕАД. Съдебната практика
последователно приема, че в собственост на дружеството преминава цялото
имущество, заведено по счетоводния баланс на предприятието, щом от акта за
преобразуване не следва нещо различно, -
решение № 392 от 13.05.2011 г. по гр. д. № 472/2009 г., Г. К., І Г. О. на ВКС.
Придобиването на
активите на „Високо строителство” ЕАД от страна на ищеца в резултат на
проведената приватизационна процедура е довело до транслиране на правото на
собственост и върху процесните сгради в полза на ищеца.
В случая
ограничението, предвидено в § 67, ал. 9 ЗЕЕЕ (отм.) - при приватизация на обекти, на чиято
територия има изградени енергийни обекти, последните да не се включват в
предмета на сделката, ако чрез тях се снабдява с енергия повече от един
потребител, не е било приложимо, тъй като процесният енергиен обект се е ползвал
за снабдяване с електроенергия само на приватизираното държавно предприятие, не
и на други субекти. Затова и в предмета на привотизационната сделка,
легитимираща ищеца като собственик процесният обект „Трафопост Бетонов
силоз", е включен.
В уеднаквената
практика на ВКС е възприето разрешението, че съгласно чл. 8 от Закона за
електростопанството от 1975 г., общите енергийни обекти, които захранват
няколко потребители и другите електротехнически съоръжения, чрез които се
осъществява електроснабдяването на такива потребители, са държавна собственост,
не могат да бъдат частна собственост и като такива са изключени от граждански
оборот, поради което е налице правна невъзможност за деривативното им
придобиване чрез правна сделка, което правило не се отнася до обектите,
осигуряващи електроенергия само на един потребител. Принципът, залегнал в
законодателството относно собствеността на енергийните обекти е, че те трябва
да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на дейности
в областта на енергетиката, като няма никакво съмнение, че ищецът не е от
такъв. Независимо от това обаче, той е придобил правото на собственост върху
процесния обект, тъй като същият е включен в приватизационен договор по
аргумент за обратното от § 67, ал. 9 ПЗР на ЗЕЕЕ (отм.).
С разпоредбите на чл.
56 и § 67, ал. 2 и 9 ПЗР от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност и чл. 40, ал. 1, т. 2 и § 4, ал. 11 ПЗР от действащия Закон за
енергетиката са създадени условия държавната собственост върху енергийните обекти,
установена с чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., да
премине в собственост на енергийните предприятия, т. е. на субектите, които
притежават лиценз за осъществяване на дейност по пренос и доставка на
електроенергия, по смисъла на чл. 40 от отменения ЗЕЕЕ (отм.).
Изключението от
принципа за принадлежност на енергийните обекти към правната сфера на държавата
се основава на ползването им само от един потребител, в активите на който
обектът е включен. Независимо от обстоятелството, че ищецът е придобил правото
на собственост върху трафопоста, нормативната уредба е категорична, че това
право следва да премине в правната сфера на субектите, притежаващи лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката, в който смисъл е разпоредбата
на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ - енергийните обекти и съоръжения, представляващи
елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента
на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните
енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от
преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от
принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на
този закон, като срокът към момента не е изтекъл.
Ответникът има само
правото да изкупи обект „Трафопост Бетонов силоз" съгласно § 4, ал. 1 от
ПЗР на ЗЕ, който обект попада под определението за "електрическа
уредба" по смисъла на параграф първи, т. 19 от ДР на ЗЕ, тъй като
представлява трайно прикрепена към сграда
съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне,
преобразуване и разпределение на електрическа енергия. Като съвкупност от
сграда и енергийно съоръжение обектът се определя като трафопост - енергиен
обект от вида на площадковите. Тъй като е собственост на „БУЛСТРОЙ-СМК” АД, което няма качеството енергийно предприятие, обект „Трафопост
Бетонов силоз" подлежи на изкупуване от лицензираното енергийно
предприятие.
Когато сгради,
собственост на трето лице, извън легитимираните собственици на енергийни
обекти, се ползват от енергийното предприятие за монтиране на съоръжения за
доставка на енергия и за други потребители, каквато техническа възможност,
съгласно заключението на вещото лице има, между собственика и енергийното предприятие
трябва да се сключи договор за достъп до тези съоръжения, правното основание на
който е уредено в чл. 117, ал. 7, сега, ал. 8 ЗЕ. Когато едно лице предоставя
собственото си помещение или сграда на енергийното предприятие за монтиране в
него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия,
помещението има характер на материален ресурс по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на
ЗЕ, а като цяло обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и
съоръжения/, при което за предоставения му достъп енергийното предприятие дължи
обезщетение съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ, определено по специална методика,
приета от ДКЕВР. Достъпът на енергийното предприятие се осъществява на правно
основание - предоставения му достъп и монтираните съоръжения на трафопоста в
изпълнение на правомощието по чл. 117, ал. 8 ЗЕ. В този смисъл, всяко
упражняване на фактическа власт върху обект „Трафопост Бетонов силоз" от
страна на служители на ответника не представлява владение, годно да породи
правото на собственост в правната му сфера на оригинерно основание – придобивна
давност. Затова и евентуалното правоизключващо възражение на
„Електроразпределение Север" АД за придобиване на обект „Трафопост Бетонов
силоз" по давност е неоснователно. Дружеството дължи да придобие собствеността
върху обекта до 2024 г. в изпълнение на §4, ал. 1 ЗЕ.
С оглед изложеното
предявеният иск за установяване правото на собственост на ищеца върху обект
„Трафопост Бетонов силоз", е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
спора в полза на ищеца, по аргумент от чл. 78, ал.1 ГПК, се поражда правото да
му бъдат присъдени сторените разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК
(240 лева – внесена държавна такса, 450 лева - възнаграждения за вещи лица по
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертиза, 25 лева – такса за
вписване на исковата молба и 1300 лева – адвокатско възнаграждение).
Възражението на ответника уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение да е
прекомерно, съдът намира неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 ЗА.
В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, като
определеното по правилата на чл. 7, ал.
6 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 на
Наредбата минимално възнаграждение е 1260.61 лева, поради което уговореното
възнаграждение от 1300 лева не е прекомерно. В случая обаче ищецът доказва реално заплатено
възнаграждение в размер на 500 лева, като не са
представени доказателства удостоверяващи
действително
заплащането на остатъка от уговореното
адвокатско възнаграждение, съгласно приетото в т. 1 от тълкувателно решение №
6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното ищецът
доказва реално извършени разноски в размер на 1215 лева, които следва да му се присъдят.
При тези мотиви,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявения от „БУЛСТРОЙ-СМК” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” № 3, срещу
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът е собственик на обект „Трафопост Бетонов силоз", построен в
поземлен имот с идентификатор 14218.502.755, представляващ сграда с
идентификатор № 14218.502.755.8, със застроена площ от 79 кв. м. и сграда с
идентификатор № 14218.502.755.9, със застроена площ от 39 кв. м., и двете
едноетажни, с предназначение „сграда за енергопроизводство", съгласно
скица на поземлен имот № 15-164939-19.03.2018 г. на СГКК – Габрово, на
основание преобразуване и приватизация на държавно предприятие.
ОСЪЖДА
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
Владислав Варненчик № 258, да заплати на „БУЛСТРОЙ-СМК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Станционна” №
3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1215 /хиляда двеста и петнадесет/
лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: