№ 9
гр. Пазарджик, 20.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело
№ 20245200900031 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът М. Б. К., редовно призована, се явява лично и с адв.С. А.,
редовно упълномощена.
За ищцата С. А. И. чрез родител и законен представител М. Б. К. се
явява адв. С. А., редовно упълномощена.
За ищеца Г. М. К. чрез родител и законен представител М. Б. К. се явява
адв. С. А., редовно упълномощена.
За ответника ЗАК „ОЗК-Застраховане“АД, редовно призовани, се явява
адв. К. Ш. - Ш., преупълномощена от адв. Н. Ш., редовно упълномощен.
Явява се св.Г. С. К., редовно призован.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на осн. чл. 143, ал. 1 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора:
адв.А.:Поддържам иска. Нямам възражения по доклада и разпределената с
1
него доказателствена тежест.
Адв.Ш.: Поддържам отговора. Оспорвам исковата молба. Нямам възражения
по доклада и разпределената с него доказателствена тежест.
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА изготвения Проекто-доклад, обективиран в Определение №
444 от 16.12.2024 г. по настоящото дело за ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на
страните да предприемат съответните процесуални действия, като направят
доказателствени искания, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение
на предоставената им възможност не направят такива, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в хипотезите на чл. 147 от ГПК, когато са
налице новоузнати или нововъзникнали обстоятелства.
Съдът докладва постъпило ДП №455/2022г. на РПУ-Пазарджик по
делото.
Адв.А.: Да се приеме.
Адв.Ш.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА същото.
Адв.Ш.: Имам доказателствено искане да се направи справка на
задграничните пътувания на А. за период 9 месеца преди раждане на детето Г.
К., за който се твърди, че той е бащата, за периода, в който е заченато детето Г.,
защото в ИМ се твърди, че то е заченато от него, а в същото време има
твърдения, че е живял и в Германия. Делата в момента са процесни и не са
приключили. Моля да ми дадете възможност да представя копия.
Адв.А.: Уважаеми господин председател, по отношение на тази справка
считам, че тя би могла до някаква степен да изясни обстоятелства по делото,
но в хипотези, тъй като към настоящия момент няма твърдение М., когато е
2
заченато детето къде е била и това следва да се установи от разпита на
свидетелите. Освен това считам, че по другото дело, което се води паралелно с
настоящото не следва да бъде изисквано и такава е практиката на съдилищата,
включително и в С., че не следва други паралелни дела да се отчитат
свидетелските показания по тях по настоящото гражданско дело. В
гражданския процес е недопустимо според мен свидетелски показания по
други дела, включително и наказателни производства, да бъдат събирани чрез
прилагане на показания. Резонно би било да бъдат изискани като свидетели,
да бъдат разпитани конкретните лица, да се запознаем с техните твърдения, и
ако има някакви противоречия да се направят очни ставки, или ако има
лъжесвидетелстване да си потърсим правата.
Адв.Ш.: От наша страна няма да бъдат разпитвани като свидетели Я.
Г.ев Д. и Я. И. Д.. От наша страна само докторът, който е пътувал.
Адв.А.: Аз мисля, че не е необходимо освен писмени такива могат да
бъдат приложени по настоящото, но гласни доказателства, нито от
наказателното производство могат да бъдат приложени в настоящия процес.
Затова възразявам.
Адв.Ш.: Аз няма да ги представя като свидетелски показания. Аз ще
представя писмени доказателства.
Адв. Ш.: - Няма да искам разпит на свидетелите Я. Г.ев Д. и Я. И. Д. в
настоящото производство.
Съдът след изслушване на страните намира, че доказателственото
искане, направено от адв. Ш. за представяне на протоколи от разпити по други
дела на свидетелите Я. Г.ев Д. и Я. И. Д. е неоснователно, доколкото тези
писмени доказателства не могат да бъдат използвани от съда по настоящото
дело, тъй като представляват свидетелски показания в писмен вид, поради
което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за представяне на извлечение от
т.д.№44/2023г. и т.д.№201/2022г., поради недопустимост на същите.
Адв.Ш.: Искането за задграничните пътувания го поддържам и в
3
случай, че колежката възразява и твърди, че ищцата М. е била също по това
време в Германия и е възможно там да е заченато детето, ще ви моля да
допуснете справка и за ищцата за същият период.
По направеното искане съдът счита, че се явява ирелевантно, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за информация за задграничните
пътувания на А. И..
Адв.А.: Ние твърдим, че лицето е починало вследствие на ПТП.
Адв.Ш.: Няма спор по това обстоятелство.
Съдът след изслушване на страните намира, че следва да отдели за
безспорно това обстоятелство, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че смъртта на А. И. е в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА едноседмичен срок на ищците да представят молба, с която да
заявят ще призоваваме ли допуснатите от тях двама свидетели или същите ще
бъдат водени при режим на довеждане.
Пристъпи се към разпит на допуснатите свидетели.
Св.Ф.Р. К. -58г., българка, българска гражданка, неосъждана, майка съм
на М., предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК за
лъжесвидетелстване, когато потвърди неистина или затаи истина.
Св.К.- Обещавам да говоря истината. М. ми е дъщеря. А. ми е зет.
Преди да се оженят те имаха любов. Познаваха се 10 г. преди да заживеят
заедно. 6 години заедно живяха след като се оженят. От 16 г. се познават. Моят
4
зет беше женен и има 2 момчета от първия брак и след като се ожениха от М.
има 2 деца момче и момиче. С. и Г. са деца на А. и М.. С. е припозната, а Г. не,
защото като стана бременна с Г. А. работеше в България и ми каза: „Бабо, ще
излезна в Германия да работя преди М. да роди.“ А. 6 месеца там работи.
Когато тя роди, той го нямаше да го припознае. Те бяха разделени 6 месеца,
защото имаше нужда да работи. Там изкарваше пари. А. се грижеше,
работеше и носеше пари на жена си и ги гледаше той. М. си живееше в къщата
на А. в З.. Преди да почине А. много си обичаше М. и се грижеше за нея и за
децата. Работеше и носеше парите на жена си. Когато почиваше, взимаше и ги
водеше на екскурзия. Когато М. си работеше къщната работа, той взимаше
децата и ги разхождаше из града. Децата бяха много привързани към А..
Децата го наричат тати. Децата като си играят казват: „Аз съм майка М., аз
съм татко.“ Като така си говорят на мен ми е много тежко. М. много плаче и аз
й казвах да не плаче, че и мен много ме притеснява. Много ме боли за тях. М.
не са се разделяли с А., само докато той отиде в Германия. Той помагаше и на
другите си деца, но те с майка си живееха в Германия. Когато си идваха
ваканция и тях ги поддържаше. Общо 4 деца имаше А.. Още си пазят на баща
им подаръците децата и не дават да ги хвърляме, дори да са стари. Той си
играеше с децата. Само за тате си говорят. Казва на сестра си „бебе“, защото
баща й така й е викал. Децата питат:“Тате къде е сега?“ Малкия Г. на сестра си
вика:“Бебе“. Г. казва на сестра си:“Тате в Германия работеше, но после Господ
го взима горе и стана ангел, ама той ни чува, че все викаме за тати.“ 1 година
им казвахме, че баща им работи. Сега вече знаят, че е починал. Веднъж сме ги
водели на гробищата. М. всески път като отива, аз не давам да ги води на
гробищата. Тя си прави помени. Ходи 3 пъти в месеца на гробищата. М. няма
друг мъж в живота си. След смъртта му тя психически се разболя и все
плачеше и я закарах на доктор. Пратиха я на психолог и й дадоха хапчета за
спокойствие. Пие по 1 хапче, като не се чувства добре пие по две хапчета. По
цяла вечер не спи и стои над снимките. Тя плаче над снимките. Аз ги скрих и
тя ми каза, че ще ме кълне, ако не й ги дам и аз й ги дадох. Тя остана в З. след
смъртта на А.. Аз казах на М. да ги взема за 1 ден да ги погледаме и да се
поуспокои. Тя свекърва й не даде, а искаше аз да остана при тях в З.. После М.
и децата се преместиха при нас. Аз си ги взех при мен. Моят мъж работи. Аз
се грижа за тях. Ние помагаме на М. и на децата. Децата много страдат и А.
много й липсва и на децата, и на М.. Г. е дете на А. и даже казах на свекърва й:
5
„Защо не го признаете детето? А. искаше да го признае детето.“ А. ми
казваше:“Бабо, ще ти направя изненада за рождения ден.“ Той е искал да си
направи брак и да си признава детето, но стана катастрофата. Моят рожден
ден е на 20.06. А. еднакво си гледаше децата, не си ги делеше. Когато идваха
големите и тях гледаше. Г. винаги беше обгрижван от А.. Той беше много
ревнив. Тя си беше само в двора при децата. А. живееше на баща му в къщата,
но в отделна стая. Децата от първия му брак се казват Я. и З.. Преди да
заживее с М. големите му деца бяха с Германия с майка си. Когато А. се
ожени, от яд майка им ги хвърли на А. в З.. А. ги гледаше, когато майката ги
оставила. А. живее в една къща с 4 деца. Живяха 2, 3 години с А. големите
деца и после майка им ги взе в Германия да учат. Големия е на 15 години. А. в
Германия виждаше Я. и З.. Обаждаше се на майка им и ги виждаше. А. в
Германия 1 път ходеше да работи, когато се роди Г.. Преди да вземе М., А.
ходеше в Германия. Отиваше само да си види децата, защото М. си беше в
България. Големите деца идват в З.. Когато той отиде в Германия, М. живееше
в къщата в З.. М. се грижеше и за големите деца на А., когато бяха в З..
Със съгласието на страните, свидетелката беше освободена от съдебната
зала.
Сне се самоличността му, както следва:
Св.Г. С. К.: 69год., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и съдебни дела със страните, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК за лъжесвидетелстване, когато потвърди
неистина или затаи истина.
Св.К.: Обещавам да говоря истината.
Св.К.: Пътувах към Белово, защото съм роден там и след завоя на
мостчето срещу мен имаше кола, която беше спряла от моята страна на дълги
светлини срещу има една отбивка, която беше току що асфалтирана и отсреща
има един автосервиз. Аз добих представа, че тази кола всеки момент ще
тръгне срещу мен. Тя е срещу мен от моята страна на дълги светлини посока
Пазарджик и понеже аз не виждам нищо вследствие на дългите светлини и
намалих драстично скоростта между 30 – 40 км в момента, в който се
изравниха светлините на двете коли, отгоре се движеха други коли 2 или 3
бяха, не мога да си спомня, но не беше сама колата и видях два силуета и
нещо се стрелна пред моите фарове. Чу се много тежък удар. Беше доста
6
ниско на нивото на фаровете. Аз се движа с един джип „Дефендър“, чу се този
удар и моментално спрях в рамките на 10м от спрялата кола. Не съм го ударил
аз. Може би някакви секунди щях да го ударя. Впоследствие разбрах, че ако се
бях забавил щеше да се качи върху мен. Спрях, видях ги тези хора и ги
попитах: „Момчета какво направихте?“ Те се качиха и моментално на
въртящи гуми се изнесоха в посока Пазарджик. Вече на другите светлини от
идващите други коли видях маратонки на пътя. Колата, която удари обекта,
който впоследствие разбрах, че е човек, защото му видях маратонките на пътя.
Дойде момчето и ме попита дали от мен е паднало нещо, понеже имах куче в
колата и то започна да лае. „Твоето куче ли беше?“ Кучето беше в клетката. Аз
му казах:“Ти удари човек.“ Човека, който се движеше срещу мен посмъртно
не можеше да разбере какво се случва. След него дойде едно момиче, което се
беше обадило на 112. Аз взех телефона да обясня за какво става дума. Казах,
че съм лекар, че е ударен човек и започваме да го търсим. Гуми завъртяха
тези, които се изнесоха в посока Пазарджик, тези, които бяха спряли. Колата,
която се движеше в посока Пазарджик, го удря, но от момчето и момичето
разбрах, че е ударен от лявата страна. Аз имах прожектор и започнахме да го
търсим, и го намерихме от мойта страна има канавка и консстатирах смъртта
на секундата. Докато чакахме екип на спешна помощ и полиция, спряха
някакви хора и аз ги попитах в качеството на какви са там. Те казаха:
„Видяхме и искаме да ви помогнем.“ И те видяха трупа. Един човек
каза:“Ами, ако е отвлечен?“ Което ме хвърли хептен в ужас и бяха пълни
простотии. Дойдоха екипите. На колегата му обясних, че е настъпила смъртта
и те си тръгнаха, но полицаите написаха това, което съм видял и след време
дадох обяснения и в следствието. Моите светлини бяха къси. Светлините,
които идваха отгоре бяха къси. На дълги светлини беше само колата, която
беше спряла в посока Пазарджик от моята страна. Тази кола, в която се качиха
тези двамата и превъртяха гумите, даже те ги видяха и полицаите, които
дойдоха там. Колата, която реализира ПТП-то посмъртно не е могъл да го
види това, защото ние бяхме на едни светлини с него, когато се чу този удар.
Ние се разминаваме. Аз се движа в посока З., в момента когато виждам
някакъв силует на стотни от секундата, притича и на косъм се разминава от
моята кола и се чу този удар. Аз гледах и тези двамата, които бяха до колата на
дълги светлини. Те бяха между задната врата и багажника на тази кола, която
беше в посока Пазарджик. На отбивката, която беше чисто и имаше чакъл
7
след нея, аз спрях на чакъла. Не мога да преценя автомобила, който се
движеше отсреща с каква скорост се движеше. Имах изключителен късмет, но
този който се движи отгоре нямаше как да разбере.
До идването на екипите тялото не беше местено. Колата, която го удари
също не е местена. Само го пипнах и констатирах смъртта му.
Не запомних каква марка кола го удариха. Аз дори не отидох до колата,
защото момчето и момичето изпаднаха в страшен ступор. Те просто не
можеха да повярват какво се случва.
Моите фарове са лед светлини, много добра осветеност имам. Дългите
светлини на предния автомобил не са пречели на автомобила, който е ударил
пешеходеца. И двата фара светеха.
Когато ги попитах какво става, те се качиха в колата, която ви
обяснявам, че е на дълги светлини, завъртяха гуми и тръгнаха, тогава видях
маратонките.
Адв.Ш.:Уважаеми господин председател, аз отново ще направя искане
за задграничните пътувания до Гранична полиция във връзка с показанията на
разпитаната днес свидетелка, която каза няколко различни неща за
пътуванията на А..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на адв.Ш. в едноседмичен срок от днес молба по
чл.192 ГПК с посочване конкретно периода.
Адв.А.: Моля протокола от съдебно заседание да ми бъде изпратена на
имейл.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отлага и насрочва делото за 21.02.2025г. от 10:00ч.
Адв.Ш.: Моля ви като насрочвате делото да имате предвид, че от
20.02.2025г. до 04.03.2025г. сме в отпуск цялата кантора.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 07.03.2025 г. от 09:45 часа, за която
дата и час страните уведомени. Да се призове вещото лице Ф..
8
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 11:00ч.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9