МОТИВИ: Плевенска районна
прокуратура е повдигнала обвинение против П.К.В. *** за това, че на 01.06.2019
година, в град Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по
своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм – престъпление по чл. 325
ал. ІІ във вр. с ал. І от НК.
Подсъдимият П.К.В. е обвинен и в това, че на
01.06.2019 година, в град Плевен, причинил лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия-натъртване в областта на дясна ръка, довела до болки и страдания,
без разстройство на здравето на К.П.К., *** при изпълнение на службата му –
престъпление по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130
ал. ІІ от НК.
Разпитан в досъдебната фаза на наказателното
производство подсъдимият не признал вината си.
В хода на
съдебното следствие подсъдимия дава обяснения по така повдигнатите му две обвинения и не се признава за виновен.
Счита, че извършените от негова страна действия не представляват хулигански
такива по смисъла на НК и били провокирани изцяло от неправомерното поведение
на полицейските служители, посетили дома му и превишили своите правомощия. Изтъква
доводи, че е действал в условията на неизбежна отбрана. Моли да бъде оправдан.
Представителят на РП - Плевен подържа изцяло така
повдигнатото против подсъдимия обвинение за престъпление по чл. 325 ал.П във вр. във вр. ал. 1 НК, както и
това за престъпление по чл. 131 ал. 2 т. 4 въ във вр. чл. 130 ал. 2 НК. Намира същото за доказано посредством
всички събрани по делото гласни и писмени доказателства. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда като предлага на съда да определи и наложи
на подсъдимия наказание в рамките на същото, предвидено в разпоредбата на
закона – 2 години лишаване от свобода за
всяко от престъпленията. На основание чл. 23 НК прокурорът предлага на съда да
определи общо наказание 2 години лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяването да бъде отложено реда на чл. 66 НК с подходящ изпитателен срок.
СЪДЪТ, като
прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност,
взе предвид становището на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият П.К.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Към месец юни на 2019 година подсъдимият В. и свидетелката Е.К. живеели
на съпружески начала. Двамата обитавали жилище, находящо
се в ***. Подсъдимият и свидетелката К. имат две деца.
Подсъдимият В. и свидетелката К.
не били в добри отношения. Същите се дължали на агресивното поведение на
подсъдимия спрямо близките му, което се проявявало след употребата на алкохол.
Именно агресивното и тоталитарно отношение на подсъдимия били причината за
чести конфликти в семейството им, в това число и с децата им.
На 01.06.2019 година в семейството на подсъдимия възникнал конфликт
между него и по – големият му син, който отказал да остане вкъщи и да се
подготвя за предстоящ изпит, а искал да излезе навън с приятели. Напрежението
между баща и син ескалирало в обедните часове на деня когато взаимната вербална
агресия помежду им прераснала във физическа такава. Големият син на подсъдимия
изпаднал в неконтролируема агресия – започнал да обръща шкафове, да събаря
обувки наредени върху тях, да удря по вратите, нанесъл удари с крак по тялото
на баща си. Това поведение на непълнолетния ***наложило родителите му да търсят
помощ от органите на полицията. На подаден от тях сигнал на 112 се отзовал ***патрул,
след посещението на който обстановката се успокоила. Непълнолетният ***останал
вкъщи да решава задачи за предстоящата
матура и по –късно вечерта излязъл навън с приятели. В семейното жилище
останали свидетелката К., подсъдимият В. и по – малкия им син.
Свидетелката ***се почувствала изморена от наситения с емоции ден и
решила да си почине в спалнята на
жилището. Около 20:00 часа вечерта малкият и син я подканил да се
присъедини към него и баща му в кухнята, за да хапната поръчана от В. пица и да
гледат футболен мач заедно.
Когато се отишла в кухнята на жилището вечерята вече била приключила, а
подсъдимият вече бил злоупотребил с алкохол. В този момент, на телефона на
свидетелката К. се обадила майката на подсъдимия и попитала какво се е случило,
тъй като ***бил при нея и заявил, че не желае да се прибира вкъщи. Свидетелката
Е.К. предоставила на подсъдимия телефона, за да разговаря лично с майка си по
конкретния въпрос. Когато разбрал за какво става дума подсъдимият се ядосал
допълнително. Хвърлил телефона по съпругата си, обърнал масата и започнал да
крещи. Тогава свидетелката К. го предупредила, че ще се обади на 112 за помощ,
както и направила по – късно, тъй като В. не преустановил заплашителното си поведение.На дежурният,
който приел сигнала и К. споделила, че се чувства застрашена за живота си, тъй
като съпругът бил употребил алкохол и бил много агресивен.
На подадения от свидетелката К. сигнал на 112 се отзовал ***патрул в
състав свидетелите К.К. и К.М., и двамата ******при Второ РУ при ОД на МВР
Плевен.
Около 21:00 часа двамата ******посетили адреса на подсъдимия в град
Плевен, подаден им от дежурната част. На входната врата на жилището си
посрещнала свидетелката К., която била видимо разтревожена и помолила за
съдействие, тъй като мъжът и бил агресивен към нея и децата и се страхувала за
живота си. К. сама им посочила стаята, в която в този момент се намирал
подсъдимият В.. Когато влезли в помещението двамата ******се представили и
съобщили повода за посещението си, а именно подаден от свидетелката К. сигнал
на телефон 112 за домашно насилие.
Поискали от подсъдимия да им представи личната си карта. Появата на
полицейските ***афектирала допълнително подсъдимия П.В.. Агресията му се
пренасочила към тях. Подсъдимият П.В. категорично отказал да представи
документите си, започнал да пита кой ги е пуснал в дома му и че нямат такова
право да влизат в него, че бил юрист и знаел повече от тях и не е нужно да
представя документите си, че нищо не бил направил. Подсъдимият крещял и
ръкомахал. В този момент двамата ******подходили, за да го задържат и да
укротят агресията му. Подсъдимият започнал да обижда, да псува на висок глас,
да се върти , да рита, нанесъл удар с крак в ръката на свидетеля К.. След
известна схватка между В. и двамата ***служители, последните успели да го
повалят по лице на диван, разположен в стаята, за да му поставят белезници.
Преди да успеят да го направят подсъдимият В. се обърнал и се изплюл в лицето
на свидетеля К..
Свидетелите К. и М. потърсили съдействие от свои колеги. На място се
отзовал втори ***патрул. Подсъдимият бил изведен от жилището си, качен в
асансьора, оттам в патрулният автомобил и отведен в сградата на Второ РУ на МВР Плевен
където бил задържан за 24 часа, впоследствие и освободен.
През нощта на 01.06.2019 година свидетелят К.К. усетил подуване и болка
в ритната с крак от подсъдимия ръка. Посетил кабинет на ***Плевен, където бил
прегледан. По време на прегледа било установено травматично увреждане на
дясната ръка на свидетеля К. – натъртване или контузия.
След датата на инкриминираното деяние – 01.06.2019 година свидетелката К.
и подсъдимия прекратили съвместното си съжителство и се разделили.
Проведено е наказателно производство против подсъдимия П.В..
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, обективирани в
показанията на свидетелите К.П.К., К.М.М., Ц.И.К., Е.М.К., разпитани
непосредствено в съдебно заседание. Тези гласни доказателства последователно
установяват детайлно хронологията на случилите се факти, релевантни за
повдигнатото обвинение. Показанията на всички посочени по горе свидетели са
еднопосочни, логични, последователни, взаимосвързани, вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи с всички останали по делото доказателства, поради което и съдът
ги кредитира с доверие.
В подкрепа на възприетата и изложена по горе
фактическа обстановка е и заключението на експерта по изготвената съдебно –
медицинска експертиза. Съгласно заключението по същата, изслушано
непосредствено в съдебно заседание на свидетелят К.К. и причинено натъртване
или контузия на дясната ръка, което увреждане е довело до болки и страдания. Вероятният
механизъм на причиняване на увреждането, експертът определя като ритане с крак.
Съгласно установените медицински критерии установеното увреждане представлява
лека телесна повреда. Съдът даде вяра на заключението на експерта и го възприе
като обективно и безпристрастно, основаващо се на специалните знания на
експерта в областта на медицината и преценката на всички факти, обективирани в
представените по делото писмени документи, удостоверяващи находките по тялото
на свидетеля К. към датата на инкриминираното деяние.
Като неотносими към предмета на доказване съдът
възприе показанията на останалите, разпитани в хода на делото свидетели, а
именно К.П.В. – баща на подсъдимия, д – р С.Д.К. и д- р Г..
Свидетелят К.В. установява факти, последвали
инкриминираното деяние. Същият не е очевидец на станалото вечерта на 01.06.2019
година в дома на сина му, съобщава обстоятелства за деня след задържането на
сина му когато възприел състоянието му след задържането, което е предмет на
друго висящо производство пред компетентните органи и е ирелевантно за преценката
на съда в конкретния случай. Като неотносими към предмета на доказване в настоящото
производство съдът възприе и показанията на свидетелите Г. и К., които отново на свой ред установяват факти – предмет на друго висящо
наказателно производство, инициирано от страна на подсъдимия до компетентните
органи/ досъдебно производство № 2449/2019 година по описа на ПлРП/.
Съвкупната преценка на горните доказателства обосновават по несъмнен начин
следните факти: обстоятелството, че на 01.06.2019 година подсъдимият бил в дома
си в град Плевен и вечерта консумирал значително количество алкохол. Несъмнено
установено е и, че в резултат на употребата на голямо количество алкохол и
негативните емоции от семейно естество през изминалия ден, подсъдимият станал
агресивен първо вербално после и физически спрямо съпругата си тогава –
свидетелката К. като хвърлил телефон по нея, обърнал масата в дома им, започнал
да крещи и ругае вулгарно. В подкрепа на така възприетите факти са показанията
на свидетелката Е.К.. Съдът даде вяра на показанията на тази свидетелка и ги
възприе като обективни и безпристрастни въпреки данните по делото за
съществувалата към онзи момент близост с подсъдимия В.. Същите са изключително
детайлни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията на
свидетелката К. кореспондират косвено и с тези на разпитаните непосредствено в съдебно
заседание К.К., К.М. и Ц.И.К., - и тримата ***на ОД на МВР Плевен, които
посетили дома на подсъдимия след подаден им сигнал от телефон 112 за домашно
насили и агресия, проявени от страна на подсъдимия П.В.. Тримата свидетели са
категорични относно това, че и след пристигането на представители на полицията
арогантното и непристойно поведение на подсъдимия В. продължило. Същият
Започнал да обижда и тях на висок глас, да заплашва да демонстрира чувство за
безнаказаност. Подсъдимият В. отказал да се подчини на разпореждането на
полицейските ***и да представи документите си за самоличност, започнал да
буйнства, удря и плюе по свидетеля К.К..
Това поведение на подсъдимия продължило
до момента, в който след оказана от негова страна яростна физическа и вербална
съпротива същият бил задържан и отведен в сградата на полицията.
В подкрепа на възприетата от съда
фактическа обстановка са и присъединените като доказателства по делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства, приложени по досъдебно
производство № Д -893/2019 година по описа на ПлРП, както и изисканите в хода
на съдебното следствие писмени доказателства: копие от длъжностна
характеристика на К.П.К., заемал към 01 и 02.06.2019 година длъжността ***както
и заповед за нейното утвърждаване и саморъчно попълнен от служителя на
22.03.2017 година протокол за запознаване с нея, длъжностна характеристика рег.
№ 3286 р – 19660/12.11.2015 година – четири листа, Правилник рег. № 1772 р –
2302/29.02.2016 година – 4 листа, Правилник рег. № 1772р-5011/23.04.2013 година
– 3 листа;заверени копия от Заповед за задържане на лице рег. № 130/01.06.2019
година, протокол за личен обиск на лице рег. № 3391р-4732/01.06.2019 година,
декларация от името на П.К.В. от 01.06.2019 година, разписка от 01.06.2019
година, извлечение от книга за задържане
на лица – Второ РУ МВР Плевен.
Въз основа съвкупната преценка на
всички събрани по делото доказателства съдът прие, че на 01.06.2019 година, в
град Плевен подсъдимия П.В. имал непристойно поведение, намерило израз във
викане на висок глас, крещене обиждане, отправяне на псувни и обидни думи и
изрази, заплюване в лицето на ***служител, с което демонстрирал грубо потъпкване
на установените и общоприети норми и правила за нормално човешко поведение и
благоприличие, демонстративно неглижирал установения ред на държавно управление
като препятствал органите на полицията да изпълнят задълженията си, произтичащи
от служебното им положение по опазване на обществения ред, които се отзовали на
сигнал, подаден от съпругата му, която заявила че животът и е застрашен.
Поради
изложените съображения съдът прие, че с поведението си подсъдимия П.В.
осъществил от обективна страна признаците на престъпление по чл. 325 ал.2 във
вр. ал. 1 НК.
От обективна страна: на 01.06.2019 година, в град
Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се отличава с изключителен цинизъм.
Извършените от страна на подсъдимия действия,
установени по категоричен начин от свидетелските показания по делото са
„хулигански“ по смисъла на НК. Те са непристойни, неприлични и безсрамни,
намерили израз в ругатни, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обиди и грубо
нарушават общественият ред и изразяват явно неуважение към обществото като в
конкретният случай са намерили израз в обидно и скандално отношение. Тези
прояви на подсъдимия В. накърняват общоприетите морални ценности и норми на
поведение и са скандални по своя
характер – и като израз към семейството му, телесната неприкосновеност на
неговите близки, както и към представителите на полицията. Чрез тях подсъдимият
демонстративно противопоставил себе си и собствената си личност на установения
ред и на обществеността като цяло и по този начин демонстрирал явно незачитане.
Посредством вербална и физическа агресия, провокирана
от употребеното от него количество алкохол, подсъдимият В. явно се противопоставил
на действията на полицейските ***К.К. и К.М., които
те предприели в изпълнение на служебните си задължения във връзка с подаденият
им сигнал за упражнено от подсъдимия домашно насилие на инкриминираната дата.
Тази демонстрация е целяла да попречи на органите на властта /полицейските
служители/ да изпълнят задълженията си, както и да даде външна изява на
пренебрежителното отношение към тях и реда, който трябва да обезпечават.
Непристойните действия на подсъдими В. започнали преди намесата на органите на
властта и да продължили и при тяхната намеса и прераснали в съпротива срещу
тях. От доказателствата се установява, че извършените от страна на подсъдимия
действия се отличават с изключителен цинизъм и дързост.
Всички извършени от страна на подсъдимия В., чиято
хронология се установява детайлно и непротиворечиво от показанията на всички
разпитани свидетели са особено нагли, характеризират безсрамие и грубо
нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, което ги определя като
цинични. Същите са и изключително дръзки тъй като засягат в много груба форма
интересите на обществото и установеният порядък. Извършените от страна на
подсъдимия В. скандализират и са израз на грубо нахалство и тежко оскърбление.
Въз основа съвкупната преценка на всички доказателства
съдът прие, че подсъдимият В. осъществил от обективна страна и признаците от
състава на престъпление по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК,
а именно: на 01.06.2019 година, в град Плевен, причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия-натъртване в областта на дясна ръка, довела до болки и
страдания, без разстройство на здравето на К.П.К., *** при изпълнение на
службата му. В подкрепа на този извод са категоричните доказателства по делото,
събрани посредством разпита на свидетелите К.К., К.М. и косвено тези на Ц.К. и свидетеля Г., които
съдът възприе като достоверни и безпристрастни, както и заключението по
изслушаната съдебно – медицинска експертиза. Съгласно установените медицински и
юридически критерии, причиненото на свидетеля К.К., при и по повод на службата
му увреждане, представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.
От субективна страна съдът при, че подсъдимия В.
извършил и двете деяния при наличието на ясни представи в съзнанието му за
обществената опасност и противоправността на извършваното и на неговият
резултат ,като искал настъпването на последния., т. е при наличието на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК. Подсъдимият е лице с висше
образование, висок интелектуален ценз, известен сред обществеността на град
Плевен в качеството му на вещо лице, вписано в списъка на експертите към
Окръжен съд Плевен. Изводимо от тези личностови
и социални характеристики на подсъдимия
е и познаването на закона и установените правила за нормалност и
благоприличие. Въпреки това, при пристигането на полицейските ***в дома му, иниицирано от съпругата му / понастоящем бивша такава/
заради оказван от него физически и психически тормоз над нея и децата им,
подсъдимият В. не се подчинил на разпореждането да представи личните си
документи а започнал да плюе, псува и обижда, демонстрирайки чувство за
безнаказаност, за собствено величие и категорично, демонстративно нежелание да се съобразява с чувствата и
правнозащитените права и интереси на когото и да било, с което е съзнавал, че
по този начин грубо нарушава обществения ред и проявяват явно неуважение към
обществото, целейки именно този
резултат.
Поради изложените по - горе правни и фактически съображения СЪДЪТ
призна подсъдимия П.В. за виновен и в
извършване на престъпление чл. 325 ал.2 във вр. ал.1 НК и в извършване на
престъпление по чл. 131 ал. ІІ т. 4 във вр. с чл. 130 ал. ІІ от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия за
всяко от извършените престъпления съдът взе предвид като оттегчаващи такива
конкретната висока степен на обществена опасност на деянието, цялото конкретно
своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, а като
смекчаващи личността на дееца, чистото му съдебно минало, трудовата му
ангажираност и висок социален статус.
Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на
индивидуализация на наказанието съдът намери, че на подсъдимият В. следва да
бъде определено наказание при равнопоставеност на смекчаващите и оттегчаващите
отговорността му обстоятелства. Тук съдът отчете и факта, че въпреки
познаването на законите и установените порядки във връзка с охраната на
отделните обществени отношения от страна на подсъдимия В., богатият му
интелект, своебразен професионален и житейски опит в правораздавателната
дейност, същият грубо манифестирал собствената си значимост и чувство за
недосегаемост. Ето защо съдът определи и наложи на подсъдимият П.В. наказание
за всяко от извършените престъпления както следва: по пункт първи на
повдигнатото му обвинение - на основание чл. 325 ал. II във вр. с ал. I от НК
във и при условията на чл. 54 от НК лишаване от свобода за срок ДВЕ ГОДИНИ и
десет месеца и по пункт втори на
повдигнатото на В. обвинение - на основание чл. 131 ал. 2 т. 4 във вр. чл. 130
ал. 2НК и при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок ДВЕ
ГОДИНИ и десет месеца, като отложи ефективното изтърпяване на всяко от тях с
изпитателен срок от четири години.
По правилата на съвкупността и на основание чл. 23 НК съдът определи и наложи
на подсъдимия В. едно общо най – тежко наказание измежду наложените му по –
горе а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ години и десет месеца.
Съдът намери, че целите на наказанието спрямо
подсъдимият П.В. могат и ще бъдат постигнати и посредством института на
условното осъждане. Ето защо и на основание чл. 66 ал. I от НК съдът отложи
ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия В. общо наказание с ЧЕТИРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
При този изход на делото и на основание
чл. 189 ал. III от НПК съдът осъди подсъдимия П.К.В. да заплати сумата от 40
лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо
лице в полза на Районен съд – Плевен.
При този изход на делото и на основание чл. 189 ал. III от НПК съдът
осъди подсъдимия П.К.В. да заплати сумата от 73,20 лева, представляваща
направените разноски в досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещо
лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи
СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: