№ ............................./28.09.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 6994 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид,
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Л.Г.П., чрез пълномощника й – адв. В.В. от САК, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, срещу И.Г.З., „И.1.“ ООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцата сумата от 2 816 395лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17024/2020г. на СРС, 171 състав, представляващо парично задължение по издаден от ответниците запис на заповед от 15.07.2019г. с падеж 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 08.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че искът е предявен с оглед подадено от ответниците възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 17024/2020г. на СРС, 171 състав, както и че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, е редовен от външна страна документ, съдържащ всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.535 от ТЗ. Твърди се, че ответникът З. като физическо лице и като представляващ ответните дружества, е издател на ценна книга на приносител – запис на заповед, с която той и представляваните от него дружества са се задължили да заплатят на ищцата сумата от 2 816 395лв., като записът на заповед е издаден безусловно и без право на протест, с падеж – 30.11.2019г., който е настъпил. Поддържа се, че издателите съвместно са се задължили да отговарят солидарно към поемателя, което произтича от разпоредбата на чл.513 ал.1 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ, като претенцията е основана единствено на ценната книга, представляваща самостоятелно основание за възникване на паричното задължение. Излага се, че доколкото в подаденото възражение в заповедното производство ответниците бланкетно са отразили, че не дължат изпълнение без да са посочили каузално правоотношение, въз основа на което да е възникнало задължението по процесния запис на заповед, ищцата не следва да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането. В становище от ищцата, представено след депозиране на уточняваща молба от ответниците с вх.№ 300170/01.04.2021г., се възразява, че е настъпила преклузия за въвеждане на нови факти и обстоятелства – съществуването на договор от 15.07.2019г., сключен между други страни, и за връзката му с процесния запис на заповед, както и срещу направените от ответниците нови доказателствени искания с твърдения, че не са налице предпоставките по чл.147 от ГПК. Прави се искане за уважаване на предявения иск и се претендират направените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците по делото, подаден чрез пълномощника им - адв. Г.Г. от САК, като предявения иск се оспорва. Ответниците поддържат, че записа на заповед не обезпечава вземане на ищцата, както и че спрямо нея те нямат никакво задължение за изпълнение. Твърдят, че ищцата е прикривала страната по действителното каузално правоотношение, а именно – сключен устен договор за правна защита и съдействие със съпруга й, който посредством други адвокати, които ответникът З. упълномощавал по настояване на съпруга на ищцата, осъществявал задълженията си по договора за правна защита и съдействие. Твърди се, че записът на заповед е изготвен като обезпечение на тази сделка, а в знак на дарствено намерение към ищцата, съпругът й пожелал тя да е поемател по записа на заповед. Поддържа се, че по указание на съпруга на ищцата други двама адвокати са изготвили процесния запис на заповед и са придружили ответника З. до нотариалната кантора за полагане на подпис. Излага се, че ищцата е присъствала на уговорките между ответника З. и съпруга й, като с нея не е сключена сделка, а дори да бъде прието, че такава е имало, то същата е нищожна. По отношение на ответните дружества се поддържа, че не са налице каузални правоотношения със съпруга на ищцата, като каузалната сделка е между него и ответника З. във връзка със съдействие за възстановяване на активите в швейцарска банка, за което е уговорено заплащането на възнаграждение след връщане на сумите от швейцарската сметка на ответника З.. Доколкото такива суми не са върнати, не е настъпил падежа на задължението. След изтичане на срока за отговор на исковата молба и в първото по делото заседание ответниците са уточнили твърденията си досежно наличието на каузалното правоотношение, посочвайки, че е имало сключен договор за поръчка между ответника З. в качеството му на физическо лице и като управител на ответните дружества, като възложител, и „Б.Е.Д.– Б.Н.Д.“ ЕООД, представлявано от ищцата, като изпълнител, както и че този договор прикрива действителното каузално правоотношение – договор за правна защита и съдействие, сключен със съпруга на ищцата, а записът на заповед обезпечава изпълнението по него. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск, като се претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните, след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От изисканото за послужване ч. гр. дело № 17024/2020г. по описа на СРС, ГО 171 състав, е видно, че по подадено от ищцата заявление от 08.05.2020г. и въз основа на разпореждане на съдия от СРС, е издадена Заповед от 26.05.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Със същата е разпоредено длъжниците И.Г.З., „И.1.“ ООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, всички дружества, представлявани от И.Г.З., да заплатят солидарно на кредитора Л.Г.П. сумата от 2 816 395лв., представляваща задължение по запис на заповед от 15.07.2019г., ведно със законна лихва от 08.05.2020г. до изплащане на вземането, както и 85 827,90лв. разноски по делото, а именно: 56 327,90лв. държавна такса и 29 500лв. възнаграждение за адвокат.
Въз основа на издаден на датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист и по молба на ищцата е образувано изп. дело № 20208400400344 по описа на ЧСИ М.Ц., рег.№ 840 с район на действие СГС.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение по чл.414 от ГПК с вх. № 3025912/05.06.2020г. от ответниците по настоящото дело, като на заявителя е даден едномесечен срок, съгласно чл.415 ал.1 от ГПК, за предявяване на иск за установяване на вземането му и представяне на доказателства за това, който е спазен.
По делото е представен запис на
заповед от 15.07.2020г., издаден в гр. София, площад „*********, община
Столична, област София, от ответника И.Г.З. в качеството му на физическо лице,
управител и собственик на ответните дружества - „И.1.“ ООД, ЕИК ********, „И.0.“
ЕООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, с
посочени седалище и адреси на управление, като издателите на този запис на
заповед безусловно и без право на протест са се задължили, да заплатят на
ищцата Л.Г.П., сумата от 2 816 395лв. по записа на заповед. Посочени
са мястото на плащане: гр. София, площад „*********,
община Столична, област София, и падежа – 30.11.2019г. Записът на заповед е
подписан от И.Г.З. лично и като представител на ответните дружества, а подписът
му е нотариално заверен с рег.№ 9965/15.07.2019г. от Цветанка Симеонова,
нотариус с район на действие РС – София с рег.№ 030 на НК.
За изясняване на обстоятелства от значение за спора по делото са допуснати гласни доказателства. От показанията на свид Ц. се установява, че същата е адвокат, но временно, поради заболяване, е преустановила дейността си. Същата познава Л.Г.П., И.З. и М.М., като е наясно, че ответните дружества са на И.З. Установява се, че свидетелката има отношения с ищцата във връзка с работата й, тъй като до месец април 2020г. работила за ищцата и за съпруга й П.П.. Първоначално, от края на 2015г. до вписването й като адвокат през 2016г., била назначена като юрисконсулт във фирмата на ищцата „Б.Е.Д.Б.Н.Д.“. Работила при тях и като адвокат, без сключен договор, като оттам познавала М., която била юрисконсулт във фирмата на ищцата, а след това работела като адвокат. И.З. бил клиент на Л. и П.П.. Свидетелката изпълнявала това, което й възлагали като работа ищцата и съпругът й, но най-често работа за изготвяне на документи й била възлагана от ищцата и М.. И.З. упълномощил свидетелката и М.М. по наказателните му дела. Към месец юли 2019г. свидетелката работела при тях, като не е категорична, че тогава е ползвала офиса на фирмата на ищцата и съпруга й, намиращ се на адрес: гр. София, ул.“********* и пояснява, че на същия етаж имало и други офиси. Когато за първи път ответникът З. посетил офиса на посочения по-горе адрес, същият бил представен на свидетелката и на М.М. от съпруга на ищцата – П.П., който им казал, че трябва да напишат под диктовката на З. сигнал до прокуратурата. Следващите пъти работата й била възлагана от ищцата и М.. Подписаното пълномощно от ответника З. било общо такова, като свидетелката е категорична, че клиентът бил на Л. и съпруга й. Свидетелката правела всичко, което им било възлагано от тях, свързано с юридическа работа. Свидетелката нямала сключен договор с И.З., не е получавала адвокатско възнаграждение във връзка с работата си със З., не е получавала от него каквото и да е заплащане. С М.М. работели заедно в офиса на посочения адрес. И двете, като адвокати, заедно били упълномощени да представляват И.З.. Двете под негова диктовка написали сигнал, който искал да подаде в прокуратурата. Свидетелката не знаела дали М. има сключен договор. От запис в интернет за джуджетата разбрала , че има запис на заповед в полза на Л.П., но не била виждала документа. На свидетелката не й било известно дали З. е имал сключен някакъв договор във връзка със задачите, изпълнявани от двете свидетелки. Работодателите й искали тя и М. да подпишат договор за правна помощ с И.З., но свидетелката отказала, защото той бил клиент на ищцата и съпруга й, като не й било известно как те са уредили отношенията си с него. Контактите на свидетелката с И.З. били по повод наказателни производства, с които се занимавала и М.. От нея била чувала, че З. има сметки в Швейцария, но тя не била работила нищо, свързано с неговите сметки там, не й било известно и М. да е работила по такива сметки.
От показанията на свид. М. се установява, че към месец юли
2019г. била адвокат, като адресът на кантората й бил в гр. София, ж.к.“Овча
купел“, ул. „*****“ бл. ********, но имала сключен договор с Л.П., по силата на
който тя й била отдала помещение в наетия от нея офис безвъзмездно, а свидетелката се задължила да предоставя
консултации на представляваното от ищцата дружество „Б.Е.Д.Б.Н.Д.“
ЕООД. Свидетелката познавала П.П. от работата й в
столичното следствие в продължение на около 10 години, тъй като тогава той й
бил ръководител. С И.З. я запознала Л.П., която имала сключен някакъв
консултантски договор с него и по силата на този консултантски договор свидетелката
била пълномощник на И.З. като физическо лице по една преписка на Специализираната
прокуратура. Свидетелката не си спомня да е виждала консултантския договор
между И.З. и Л.П., макар да знаела, че е договор за поръчка, не й било известно
какви са били уговорките в този договор и от кого е бил подписан. Работата с И.З.
й била възложена във връзка с консултантския договор от Л.П., която я запознала
със З. и свидетелката станала негов пълномощник по една преписка на
Специализираната прокуратура, свързана с някакви златни монети, като тя
трябвало да изготви сигнал по стари жалби и сигнали, които самият З. донесъл.
Свидетелката имала отношения с „Б.Е.Д.- Б.Н.Д.“ ЕООД, защото имала сключен
договор с Л.П.. Не бил уговарян хонорар между свидетелката и И.З., нямала
сключен договор за правната услуга и не е получавала възнаграждение от И.З., за
което й било наложено наказание от Софийската адвокатска колегия. Други
ангажименти свидетелката нямала. Тя била пълномощник на И.З. и контактувала с
него във връзка само с преписката в Специализираната прокуратура. Свидетелката ползвала офиса на ул. „*******който
наела, но не била там всеки ден. На петия етаж, където се намирал той, имало и
други офиси. Там се запознала с И.З.. Офисът бил нает от фирмата на Л.П.. На
свидетелката й било известно, че има запис на заповед от 15.07.2019г. При
разпита си уточни, че през лятото на 2019г. била в офиса на „Позитано“, когато
я извикала Л.П. и я помолила да придружи адв. Д.К.и И.З. като физическо лице,
до нотариус, за да направят заверка на някакъв документ. Дала й някаква сума
пари за нотариалната заверка. Тримата отишли до офиса на нотариус, чието име не
помни, намиращ се до Министерство на земеделието, на 300 – 400 метра от офиса,
в който работела свидетелката. Тогава разбрала, че ще се заверява запис на
заповед, но съдържанието на същия не й било известно, тъй като нито го била
чела, нито го била изготвяла. Видяла го по телевизията, но какво е станало с документа,
не знаела. Свидетелката изчакала във фоайето. И.З. влязъл при нотариуса, като
свидетелката трябвало да заплати такса за нотариалната заверка, подписала
разписка, а след това си тръгнала. Свидетелката няма спомен за това дали адв. К.е
влизала в нотариалната кантора. Не й било известно дали тя и И.З. са си
тръгнали заедно оттам. За записа на заповед разбрала на регистратурата, като
тогава научила, че ще се извършва заверка на подпис. Ден или два след това,
свидетелката върнала на Л.П. сумата, която била в повече от таксата за
нотариалната заверка.
Във връзка с издадено съдебно
удостоверение на ответниците, с оглед установяване на действителните отношения
между спорещите страни, е представено писмо от Отдел 05 „Специализиран“ на Софийска градска прокуратура до адв. Г.Г. и по делото са приети като доказателства изпратените с
него Договор за поръчка от 15.07.2019г. и сведение от 13.08.2020г. от Л.Г.П.
във връзка с извършена проверка по прокурорска преписка № 10308/2020г.
Видно от Договора за поръчка от 15.07.2019г. е, че същият е сключен между И.Г.З., в качеството му на физическо лице, управител и собственик на „И.1.“ ООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК ********, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, като доверител и „Б.Е.Д.– Б.Н.Д.“ ЕООД, ЕИК*********, представлявано от Л.Г.П., като довереник, с предмет на договора: предоставяне на устни и писмени консултации и правни становища по въпроси, поставяни от доверителя, изготвяне на договори, молби, жалби и други документи, свързани с изпълнението на възложената от доверителя работа по описани в договора прокурорски преписки и по досъдебно производство № 128/2019г. по описа на /СО/ СГП, както и изготвяне на всички необходими документи, свързани с освобождаване на парични суми, неправомерно изтеглени и прехвърлени от банкова сметка, *** „Кантонал банк“ – Цюрих, Швейцария. В чл.3 от Договора е договорено, че за работите, предмет на договора, доверителят се задължава да заплати възнаграждение в размер на 2 346 996лв. без ДДС, платимо до 30.11.2019г., представляващо пълно плащане по договора, при издаване на фактура от страна на довереника. В ал.2 на същата разпоредба от договора е уговорено изплащане на възнаграждението по банков път по посочена сметка на дружеството-довереник, а в ал.3, че доверителят издава на довереника, като обезпечение на възнаграждението, запис на заповед за сумата по договора.
Видно от приложеното сведение, изготвено по прокурорската преписка, ищцата, която е заявила, че е управител на „Б.Е.Д.– Б.Н.Д.“ ЕООД е представила копие от гореописания договор за поръчка от 15.07.2019г. и е заявила, че за обезпечаване на задължението си по този договор И.З. е подписал запис на заповед в нейна полза за сумата от 2 346 996лв. без ДДС, като подписът му бил заверен нотариално, които изявления, дадени пред орган на власт, съответстват на твърденията на ответниците.
По реда на чл.176 от ГПК са изискани и дадени обяснения от ищцата Л.Г.П.
в последното по делото съдебно заседание, като на поставените й въпроси във
връзка с изясняване на обстоятелства, които са от значение за делото, страната
дава следните отговори:
На въпроса сключила ли е Договора за поръчка на 15.07.2019 г., в
качеството си на управител на „Б.Е.Д.- Б.Н.Д.“ ЕООД с ответниците
за възнаграждение в размер на 2 346 996лв. без ДДС, платимо до
30.11.2019 година, който й бе предявен от съда, отговаря положително, поради
което и неоснователно се явява оспорването на този документ от пълномощника на
ищцата с твърдения, че не е подписан от нея, а от значение е и обстоятелството,
че именно ищцата е представила копие от него във връзка с прокурорската преписка,
документи от която са приобщени към настоящото дело.
На въпроса знае ли съпругът й да се е ангажирал с правно съдействие
към И.З. и по неговите казуси с
дружествата от групата „И.“, отговаря отрицателно.
На въпроса изпълнявала ли е действия, свързани с казуса на И.З.,
по Договора за поръчка от 15.07.2019г. или по указания на съпруга си,
отговаря отрицателно.
На въпроса процесният запис на заповед издаден ли е във връзка с
обезпечение по Договор за поръчка от 15.07.2019г., сключен между „Б.Е.Д.- Б.Н.Д.“
ЕООД и ответниците, отговаря отрицателно.
Доколкото обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено
средство само ако съдържат признание на неизгодни за нея факти, а тези, дадени
при отговорите на последните три въпроса не противоречат на твърденията на
ищцата в исковата молба, съдът намира, че същите не следва да бъдат взети
предвид за установяване на обстоятелствата от значение за спора.
По делото ответниците са представили множество документи, сред които:
писмо до И.Г.З. чрез адв.М.М.
по повод искане за предоставяне на информация по ДП № 128/2019г., пр.пр. № 1456/2019г. на СП, кореспонденция на ответника З. с Цюрхер Кантоналбанк, пълномощно,
с което И.Г.З. като управител и собственик на
„И.1.“ ООД и И.Г.З., като физическо лице, упълномощава адв. Г.Б.и адв. Д.К.да го представляват по т.д. № 170/2018г., СГС, ТО,
5 състав; електронна кореспонденция: Препратено съобщение от офис на „И.0.“ ЕООД от 18.11.2019г. относно
швейцарска банкова сметка; ***, обозначено от „З. 1991“ до „И. 05;
препратено съобщение в същия документ от Явор З., относно швейцарска
банкова сметка ***; препратено съобщение от Х.М. до И.З. относно документи,
изпратено на 21.06.2019г. на български език, препратено съобщение от офис на „И.
05“ от 18.12.2019 г. до Х.М..
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Предмет на установяване с решението по иска с правно основание чл.422 от ГПК е дължимостта на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което заповедта за изпълнение е издадена.
С т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по въпроса какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед. Указанията са в смисъл, че в тази хипотеза предмет на делото е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът доказва вземането си с редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Дадени са разяснения, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
В постановените по чл.290 от ГПК решения на ВКС – напр. решение № 12/30.01.2015г. по т. д. № 2714/2013 г., I т. о., решение № 248/23.01.2015г. по т. д. № 3437/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 87/11.07.2016 г. по т. д. № 1093/2015г. на ВКС, II т. о., решение № 69/09.05.2016 г. по т. д. № 1185/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 15/16.06.2017 г. по т. д. № 1484/2015г. на ВКС, I т. о., са отразени разрешенията, че дори когато ищецът-кредитор е въвел твърдения за обезпечителна функция на записа на заповед спрямо конкретно каузално правоотношение, ищецът доказва вземането си, основано на менителничния ефект - редовен от външна страна запис на заповед, а твърдението му за кауза, каквото в случая не е налице, е обуславящо предмета на защита на ответника за посочване на кауза, но за недоказването й в производството по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на запис на заповед в качеството му на самостоятелна абстрактна правна сделка. Предвид изложеното и като съобрази твърденията на ищцата, съдът намира, че в случая тя няма задължение да доказва конкретното каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Записът на заповед е сред документите по чл.417 от ГПК, чиято формална редовност е предпоставка за възникване на претендираното в заповедното производство вземане. Поради това, съдът е длъжен да съобрази доколко представеният от ищеца - кредитор документ отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, които му придават значение на запис на заповед/чл. 536, ал. 1 от ТЗ/ и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка.
Представеният в заповедното производство
документ представлява валиден менителничен ефект. Процесната ценна книга е съставена в предписаната от
закона форма и съдържа всички съществени реквизити по чл.535 от ТЗ. Записът на
заповед валидно удостоверява поето задължение от ответниците – издатели за
заплащане на определена сума – 2 816 395лв., на ищцата, с уговорен и настъпил падеж – 30.11.2019г.,
с посочено място на плащане и място на
издаване, като при изрично посочен падеж в ценната книга предявяване на същата
за плащане не е необходимо, тъй като изискуемостта на задължението настъпва
автоматично /т.3 от ТР 1/2005г. на ОСТК на ВКС/.
Процесният запис на заповед съдържа всички съществени клаузи, обуславящи неговата действителност, които са изчерпателно уредени в цитираната разпоредба – наименованието "запис на заповед" се съдържа в заглавието и в текста на документа, издателите безусловно са се задължили да платят на поемателя без протест посочената по-горе сума, уговорено е мястото на плащане и същото е описано достатъчно изчерпателно, посочени са датата – 15.07.2019г, и мястото на издаване – гр. София, като липсва законова забрана за съставяне и за подписване на записа на заповед на различни места, предвид установеното по делото, че документът е съставен в офиса на дружеството, представлявано от ищцата, а е подписан от издателя в нотариалната кантора. Падежът на представения запис на заповед е определен по един от изчерпателно посочените в чл.486 ал.1 от ТЗ начини.
Независимо от изложеното, предвид
наведените от ответниците възражения в отговора на исковата молба и направените
уточнения, при условията на чл.147 от ГПК, съдът намира, че за изясняване на
спора е необходимо да се изследва и твърдяното от ответниците каузално
правоотношение. Съгласно разясненията в мотивите по т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013г. на ОСГТК на ВКС, общото правило за преклузия
по чл.133 вр. чл.131 ал.2 т.5 от ГПК с изтичане на срока за отговор на исковата
молба се отнася само за възражения, основани на факти, съществуващи и узнати
към този момент. В случая факта на представянето на договора за поръчка от
ответницата в хода на проверката по прокурорската преписка, документи от която
са приобщени по настоящото дело като доказателства, е станал известен на
ответниците след изтичане на срока за отговор на исковата молба, като в самия
отговор те изрично са заявили, че не разполагат с преписи от подписваните
документи, които са били изготвяни само в един екземпляр. С оглед изложеното, съдът
счита, че с молбата си от 01.04.2021г. ответниците са конкретизирали твърденията
си по отношение на каузалното правоотношение, което издаденият запис на заповед
обезпечава, чрез посочване на обстоятелства, свързани с причината, поради която
е издадена ценната книга, а неяснотата на възраженията в отговора на исковата
молба е отстранена още преди първото по делото съдебно заседание.
Макар
записът на заповед да е от категорията на абстрактните сделки, т. е.
основанието не е елемент от фактическия състав на тази сделка и наличието на
такова не е обуславящо за нейната действителност, това не означава, че във
всички случаи записът на заповед е лишен от основание. Както е прието в решение № 127/12.07.2014г. по т.д.№
274/2012г. ВКС, II т.о. , поначало записът на заповед служи за обезпечаване
на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни
юридически факти и именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е
непосредствената причина /основанието/ за менителничното
задължаване - чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с
каузалната сделка задължения. Затова, при надлежно въведени от страните в
производството по чл.422 ал.1 от ГПК твърдения и възражения за връзка между
записа на заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва
наличието на такава връзка, а при доказването й - наличието на неизпълнено
задължение по каузалната сделка. Прието е обаче, че правно значима е не всяка
връзка между двете правоотношения /менителничното и
каузалното/, а само онази връзка, при която погасяването на задълженията по
едното правоотношение има за последица погасяване на задълженията и по другото
правоотношение. Такава връзка е налице единствено, когато страните по двете
правоотношения съвпадат - страните по ефекта са страни и по каузалната сделка,
т.е. издателят на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на
съществуващото между тях каузално правоотношение. Само в посочената хипотеза
записът на заповед изпълнява гаранционно-обезпечителна функция, като чрез
реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по отношение на
обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При липса на идентичност
между страните по двете сделки погасяването на задължението по едното
правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение, с
оглед на което е прието, че менителнично
правоотношение между две лица не може да обезпечава вземане по каузално
правоотношение между други две лица.
В
случая се твърди наличието на каузално правоотношение между ответника З. и
съпруга на ищцата по устен договор за правна защита и съдействие, който е
прикрит посредством сключен договор за поръчка от 15.07.2019г. между И.З., като
физическо лице и като управител на ответните дружества и дружество, чийто
управител е ищцата Л.П.. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че И.З. е бил клиент на ищцата и съпруга й, които са възлагали на
двете свидетелки, във връзка със сключения договор между дружеството на ищцата и
ответниците, изготвянето на жалби, сигнали и други документи по различни прокурорски
преписки и по посочено в договора досъдебно производство, като двете
свидетелки, макар да са били пълномощници на И.З. по
преписка в Специализираната прокуратура и да са изготвили сигнал от негово име
до същата, не са получавали възнаграждения за предоставяните от тях правни
услуги, нито са имали сключен договор с ответника З.. И двете свидетелки са
категорични, че И.З. е бил клиент на Л.П. и съпруга й, както и че не знаят по
какъв начин те са уреждали отношенията си с него. Съществуването на договора за
консултантски услуги, сключен с дружеството, представлявано от ищцата, който е
приложен като доказателство по делото, също се установява от показанията на
разпитаните свидетели.
С оглед дадените от ищцата обяснения по реда на чл.176 от ГПК, съдът
намира, че е налице и признание на факта, че ищцата, като управител на „Б.Е.Д.-
Б.Н.Д.“ ЕООД, е сключила договора за поръчка от 15.09.2019г., независимо
от отричането на обезпечителната функция на записа на заповед в същите
обяснения, доколкото именно ищцата в хода на посочената по-горе прокурорска
проверка е представила този договор. Като
съобрази изложеното и установеното посредством гласните доказателства, че
извършването на адвокатските услуги от двете свидетелки е осъществявано по
възлагане от ищцата и съпруга й, чийто клиент е бил И.З., настоящият състав
счита, че е налице твърдяната от ответниците връзка между двата документа, а
предмета на договора за поръчка съвпада с твърдяното от ответниците каузално
правоотношение. Същевременно с това, при съпоставка
на записа на заповед и договора за поръчка от 15.07.2019г. се установява, че
същите са издадени на една и съща дата, падежът е определен също на съвпадаща
дата – 30.11.2019г., както и че посочената в записа на заповед сума е с включен
данък добавена стойност върху сумата по договора за поръчка.
Безспорно
установеното по делото непосредствено основание за менителничното
задължаване на ответниците – да бъде гарантирано удовлетворяването на вземане,
произтичащо от каузално правоотношение между чужди на спора лица, а не вземане
на ищцата към ответниците, изключва самостоятелния характер на процесния запис
на заповед като правна сделка и го лишава от спецификата му на абстрактен
източник на безусловно задължение за плащане на посочената в ефекта сума.
Именно разкриването на основанието за менителничното
задължаване налага извода, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй
като волята на ответника-издател не е била да се задължи към ищеца-поемател, а
да гарантира вземане, произтичащо от каузално правоотношение между други правни
субекти. Доколкото гаранционно-обезпечителната цел, с която е издаден записът
на заповед, не може да бъде реализирана, задължението по него се явява лишено
от основание, т.е. лишено от основанието, заради което е поето. Ето защо, ищцата
не може да претендира изпълнение на това задължение, поради което и предявения от
нея иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора и направеното от ответниците искане за присъждане на сторените по делото разноски, като съобрази представените доказателства, че те действително са направени, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците сумата от 48 000лв., с включен в нея ДДС, доколкото пълномощникът на ответника е регистрираното по ЗДДС лице, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.П., ЕГН **********,***, чрез пълномощника й – адв. В.В. от САК, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, срещу И.Г.З., ЕГН **********,*** ****, „И.1.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищцата сумата от 2 816 395лв., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 17024/2020г. на СРС, 171 състав, представляващо парично задължение по издаден от ответниците запис на заповед от 15.07.2019г. с падеж 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 08.05.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Л.Г.П. ЕГН **********,***, да заплати на И.Г.З., ЕГН **********,*** ****, „И.1.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, „И.0.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и „И.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 48 000лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: