РЕШЕНИЕ
№
16.08.2017г. гр.Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд,
I - ви граждански
състав
На 14.08
2017 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря М. Матанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело № 2050 по описа за
2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.7 ал.1, във вр.с чл.12 от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е
по молба
от М.И.Б. с ЕГН ********** с адрес: ***, в лично качество и като майка и
законен представител на малолетното дете
К.В.Х. с ЕГН ********** срещу В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***.
Молителката твърди, че с ответника живяла на семейни начала от *** г., като на ***
г. се родило детето им – К.В.Х.. Впоследствие ответникът започнал да я тормози
психически и физически, като на скандалите присъствала и малолетната им дъщеря.
Сочи, че В. живеел и работил в Г., като се прибирал през отпуската си през лятото и по време на Коледните празници. Твърди, че на ***. В. й
нанесъл побой в дома й пред малолетната им дъщеря. Твърди, че на *** г. я
заключил в апартамента и й нанесъл побой, като успяла да прескочи терасата и да
влезе в апартамента на съседите, след което подала сигнал на тел. 112. Същият
ден била настанена в хирургично отделение на МБАЛ гр. К.. На *** г. ответникът с още двама мъже
нахлули в дома на родителите й в с. Е. и започнал да ги заплашва. На *** г.
заминал за Г., след което се прибрал през месец февруари и отново започнал да я
тормози. Отишъл в апартамента й и тя
отново подала сигнал на тел. 112. По време на Великденските празници била в
дома на родителите си, когато В. отново отишъл там и ги заплашвал. Подали сигнал
на тел. 112. На *** г., отишъл на работното й място и започнал да я
заплашва. На *** г. В.Х. я посетил на работното й място и започнал да я удря с
юмруци в главата. Тя се разкрещяла и колежката й от съседния магазин се
появила, при което В. избягал. Отишъл в с. Е., където било заключено, а вътре
били бащата и майката на молителката и детето на страните – К.. Започнал да
крещи, заплашвал ги, че ще ги убие, това чули и съседите. Влязъл през оградата
на къщата, а детето, изплашено, се скрило в банята. Взел К. и тръгнали да
излизат навън. Пред входната врата ударил бащата на молителката. Заедно с
детето се качили в лекия му автомобил. В този момент дошла полицията, но
ответникът избягал. От съда се иска да
постанови решение, с което да наложи следните мерки за защита: да задължи
извършителя да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по
отношение на пострадалите – молителката и детето К.; да забрани на извършителя да доближава жилището на
молителката с адрес: ***, местоработата й и в град К., ,
както и местата й за социални контакти и отдих, на разстояние от 20 метра, за срок от 18 месеца.
В съдебно
заседание молителката чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в
молбата.
Ответникът ,
редовно призован за датата на съдебното заседание, не се яви и не взе становище по молбата.
Съдът, след
като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Видно от
Удостоверение за раждане на Община Стара Загора, издадено въз основа на акт за
раждане № 2067/14.11.2008г. е, че страните по делото са родители на детето К.В.Х., родена на ***г.
На основание
чл. 9, ал.3 ЗЗДН молителката М. И.Б. е
представила заедно с молбата си до съда и подписана от нея декларация, в която
е отразила, че на *** г. в 12, 50 часа В.Х. я посетил на работното й място и
започнал да я удря с юмруци в главата. Тя се разкрещяла и колежката й от съседния
магазин се появила, след което В. избягал. Отишъл в с. Е., където било
заключено, а вътре били бащата и майката на молителката и детето на страните -
К. Започнал да крещи. Взел дъска и заплашвал родителите на М., детето
се стреснало и се скрило. През това време майката на молителката
позвънила на тел. 112. Ответникът ударил
баща й и отвел детето.
От
показанията на св. Н. М. Б. – Б., майка
на молителката, се установи, че на *** г.
В. по нетрадиционен начин ги посетил в дома им в с. Е., където
през това време било и детето им К..
Опитвал да влезе в дома им, но като видял, че е заключено счупил
бравата. Бил ядосан, разярен, взел една дъска от старо легло и поискал да счупи прозореца. Взел детето и
излизайки ударил съпруга на свидетелката. Вечерта М. се прибрала и била много
разстроена. На *** г. дошъл в с. Е., за да вземе детето и да го заведе на море.
Същият ден свидетелката посетила дъщеря
си на работното й място. В един момент вратата на магазина се отворила, В.
влязъл и започнал да крещи и обижда М. „Ти
си лъжкиня, ти си курва, ти не си майка….
Ще ти разсипя магазина“. Детето било оставено в колата, но е чуло обидите.
След проведено социално проучване по делото е
депозиран в писмен вид социален доклад/становище изготвен от служител на ДСП –
К. във връзка с предмета на делото, което засяга и интересите на детето по смисъла на ЗЗДет, за което се
твърди, че е пострадало от домашно насилие. Изводите на Дирекцията са, че от
настъпилите неприятни ситуации пред Криста, детето изпада в
истерия, страхува се, проявява
агресия, раздразнителна е и често плаче. Майката потърсила помощ и съдействие от страна на ОЗД при ДСП „К.“, за да се консултира и насочи детето за ползване на социална
услуга – психолог, предлагана към
ЦОП гр. К. Издадено било направление от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. К. за ползване на психолог от детето, но
услугата била прекратена поради липса
на посещение на центъра.
Съдът като
взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите
приложими такива, приема от правна
страна следното:
РС-Казанлък
е родово и местно компетентен да се произнесе по молбата, която е подадена в
предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН и
следователно е процесуално допустима.
Съдът следва
да провери дали по отношение на молителя и посоченото от него като пострадало
лице е осъществено противоправно действие, което може да се подведе под
законовото определение за домашно насилие съгласно чл. 2 от ЗЗДН. За преценката си съдът изхожда от твърденията в молбата и
събраните доказателства - декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, писмени и
гласни доказателства.
Съгласно
законовата дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, то
представлява акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат
молителят и ответникът.
В хода на
настоящото производство съдът намира, че са налице достатъчно събрани
доказателства, от които се установява извършването от ответника на твърдените в
молбата по чл. 8, т.1 ЗЗДН актове на домашно насилие. След съвкупен и
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни
доказателства, настоящият съдебен състав, приема, че молителят проведе пълно и
главно доказване относно това, че на *** г. ответникът В.Х. я посетил на
работното й място и започнал да я удря с юмруци в главата и лицето, и да я
рита. Съседните помещения чули виковете й и подали сигнал на тел. 112. В.
избягал и отишъл в с. Е., където било заключено, а вътре били бащата и майката
на молителката и детето на страните - Криста. Започнал да крещи, заплашвал ги,
че ще ги убие, това чули и съседите. Майка й позвънила на тел. 112. В този
момент В. влязъл през оградата на къщата, отново заплашвал с убийство, а
детето, изплашено, се скрило в банята. В. влязъл в къщата, взел детето и
тръгнал навън. Пред входната врата ударил бащата на молителката. Заедно с
детето се качили в лекия му автомобил. В този момент дошла полицията, но
ответникът избягал. С тези си действия
ответникът е причинил на пострадалите
психическо и физическо насилие, като
молителката и дъщеря им са изживели
силен стрес и са изпитали
основателен страх за живота и
здравето си. Тези факти са описани и в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН. Подписаната от молителката
декларация следва да бъде кредитирана, тъй като съдържа описание на акта на домашно насилие по дата, място,
начин на извършване и как се е отразил
на пострадалите лица. Предвид
характера на отношенията те се
осъществяват в повечето случаи без присъствието на свидетели или свидетелите са
в кръга на близки и роднини. Твърденията на молителката се потвърждават от разпитаната
по делото свидетелка Н. Б. - Б.. Ответникът не обори доказателствения ефект на
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.
С оглед на
гореизложеното, съдът счита, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т. 3 от
ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на пострадалите лица. Следва да бъде задължен
да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на
пострадалите – М.И. Б. и детето им К.В.Х..
По вида на
мерките за защита.
В конкретния
случай, предвид характера и тежестта на извършеното домашно насилие и
последиците от него, съдът счита, че възможните, с оглед ефективност и
превенция мерки за защита, са тези по чл. 5, ал.1, т.1, 3 от ЗЗДН, които ще създадат достатъчно
гаранции за пострадалите лица, че в бъдеще няма да бъдат отново обект на
домашно насилие. Следва да се има предвид, че проявите му и условията, при
които са извършени са насочени към психическото и физическо здраве на
пострадалите лица и се характеризират с грубо
незачитане на законите в държавата.
Съдът,
счита, че следва на основание чл. 5, ал.2 ЗЗДН да постанови наложените мерки по
чл. 5, ал.1, т. 3 ЗЗДН да са с времетраене от осемнайсет месеца за молителката М.Б.. Срокът на
налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН тече от датата на постановяване
на решението, тъй като обжалването му не спира изпълнението (чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН). На ответника по молбата следва да
бъде забранено да приближава на по-малко от 20 метра: пострадалата М. И.Б., жилището й на адрес: ***, местата й за социални контакти и
отдих, местоработата й в град К., за
срок от 18 месеца.
По размера
на глобата.
Съгласно чл.
5, ал.4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева. При
определянето размера на глобата съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като съобрази, характера на акта на домашно насилие,
който се характеризира с грубо незачитане на физическата и психическа
неприкосновеност на личността, степента на интензивност на деянията, съдът
намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева.
Относно държавната такса и разноските за
делото.
Като
съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал.2 ЗЗДН, във вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
следва да осъди ответника по молбата да заплати по сметка на РС – К. държавна
такса в размер на 25 лв.
Молителката
претендира присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на спора, следва да
й бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв., за които следва да бъде осъден
ответникът.
На основание
изложеното, КРС
Р Е Ш И:
Постановява мерки за защита
на М.И.Б. с ЕГН ********** и на К.В.Х. с ЕГН
**********, двете с адрес: ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН, В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.И.Б. с ЕГН ********** и К.В.Х. с
ЕГН **********, двете с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН,
на В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да приближава на по-малко от 20 метра:
пострадалото лице М.И.Б., жилището й на
адрес: ***, местата й за социални контакти и отдих, местоработата й в
град К. за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на решението 16.08.2017г..
ПРЕДУПРЕЖДАВА В.Г.Х. с ЕГН
********** с адрес: ***, че при неизпълнение на
настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: ***, на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, глоба в размер на 500 лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
по сметката на КРС ДТ в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на М.И.Б. с ЕГН **********,
с адрес: *** сторените по делото разноски в
размер на 400/четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на осн. чл.15, ал.2 от ЗЗДН заповед за защита на М.И.Б. с ЕГН ********** и на К.В.Х. с ЕГН
**********, двете с адрес: ***, въз основа на решението.
Решението и заповедта да се връчат на страните по делото и на РУП по местоживеене на извършителя и на пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване в 7 дневен срок от връчването му пред ОС – С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: