Р Е Ш Е Н И Е
№194
гр. Велико Търново, 7.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.А., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 366 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 155, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят Й.М.Й. ***, чрез
процесуалния си представител адв.Н.К. от ВТАК, е обжалвал като
незаконосъобразно решение, рег. 16378 от 19.05.2023 година на началника на РУ –
Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, с което е отнето разрешението за
съхранение, носене и употреба за ООБ №20160183752/19.11.2021 година, издадено
от същия орган и валидно до 18.11.2026 година в едно с приложението към него.
Сочи, че това решение е незаконосъобразно, тъй като при издаването му не е
спазена формата на акта и то е издадено в нарушение на закона. Аргументира, че
наложената му мярка за незабавна защита има привременен характер и цели да
обезпечи търсещото сигурност лице в рамките на съдебно производство за периода
от подаването на молба до постановяване на окончателен акт по такова дело. Затова
тази заповед ще се преценява с оглед на крайният резултат по гражданското дело,
а и определението на съда, въз основа на което е наложена мярката за незабавна
защита, не се ползва със сила на присъдено нещо. Всъщност отнемането на
разрешението е непропорционално предвид характера на наложената мярка. Освен
това се поддържа и формална незаконосъобразност, доколкото неправилно е
посочена хипотезата на закона, въз основа на която се издава оспореното
решение. Претендира разноските по делото.
Ответникът по делото, Началникът на РУ
–Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново, не е взел становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самото
решение, че същото е връчено на жалбоподателя на 19.05.2023 година, като според
датата върху щемпела на пощенският плик, с който жалбата е подадена чрез
ответника до съда, това е станало на 31.05.2023 година, т.е. жалбата е подадена
в рамките на 14 дневния преклузивен и решителен срок. От друга страна,
жалбоподателят е легитимиран да оспори решението, доколкото разпоредените с
него последици са неблагоприятни за него.
По същество съдът преценява жалбата като
неоснователна.
Доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, установяват следната обстановка:
На 18.05.2023
година, състав на Великотърновският районен съд, в закрито заседание, на
основание чл.18 от ЗЗДН и въз основа на Определение №1105 от същата дата по ГД
№20234110101435 по описа на този съд, издава заповед за незабавна защита, като
определя мярка за закрила срещу домашно насилие спрямо З.Н.И.и детето Р.Й.Й.със
срок на действие до издаването на заповед за защита или на отказа на съда да издаде
такава заповед по делото, като е задължен жалбоподателят да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на двете посочени лица.
С писмо №3738
от 18.05.20223 година РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново е
информирана за посочената заповед за незабавна защита, като е изпратен и препис
от същата.
На 19.05.2023
година ПИ при управлението изготвя докладна записка, като докладва, че в служба
КОС е получена преписка №173900-10716/18.05.2023 година на РУ – Велико Търново,
с която по чл.18 от ЗЗДН и посоченото съдебно определение е издадена въпросната
заповед за незабавна защита. Посочено е, че жалбоподателят Й.М.Й. се води на
отчет и контрол в служба КОС при РУ и е титуляр на разрешение за съхранение,
носене и употреба за ООБ №201601833752/19.11.2021 година, издадено от ответника
по настоящото дело, което е със срок за валидност 18.11.2026 година, като
притежава и два броя дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели и боеприпаси
към тях. Направен е извод, че според разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, Й. не може да притежава огнестрелно оръжие и разрешения за дейности по
закона. Предложено е след запознаване на ответника с материалите по преписката,
да се издаде индивидуален административен акт по чл.155, ал.1 във връзка с
чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като докладната записка да се приложи към
преписката. Върху посочената докладна записка е налична съгласувателна резолюция
на ответника.
На 19.05.2023
година е издадено и процесното решение.
Какви са
изводите на съда?
Оспореното решение издадено от компетентен орган, съгласно чл. 155, ал. 1
от ЗОБВВПИ. Не е спорно, че разрешение за съхранение, носене и употреба за ООБ №201601833752/19.11.2021
година е издадено от началника на РУ- Велико Търново, издал и оспореното
решение, като именно този орган е функционално и териториално компетентен да
издаде такъв акт.
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата
по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58,
ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за несъответствие между
фактическото основание и посочената правна норма, което е проява на формална
незаконосъобразност на решението. В решението са описани фактите и
обстоятелствата, които са съобразени от ответника при издаване на оспореното
решение, като неправилната правна квалификация, дадена от органа е без
значение, доколкото съдът е властен да провери дали разпоредения резултат се
предвижда от правна норма, която въз основа на проявлението на посочения от
органа такъв фактически състав. В случая в решението е посочено, че лицето е
адресат на заповед за незабавна защита, издадена на основание чл.18 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси
за тях не се издават на лице спрямо което през последните три години са
налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. Съответно
според нормата на чл.155, ал.1 от закона, проявлението на което и да е от обстоятелствата,
посочени в нормата на чл.58, ал.1, т.2-8 от закона води до отнемане на издадено
разрешение за съхранение, носене и употреба за огнестрелни оръжия и боеприпаси.
В тази връзка следва да се констатира, че е неоснователен довода на жалбоподателя за
характера на издадената заповед за незабавна защита, на която той е адресат и
правните последици на определението, въз основа на което тази заповед е
издадено от съда. Мерките за защита, определени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, могат да
бъдат наложени от съда със заповед за защита, издадена въз основа на
постановено по реда на чл. 12 - 15 ЗЗДН съдебно решение, но могат да бъдат наложени
и със заповед по реда на чл. 18 ЗЗДН. За
целите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия, е ирелевантно на кое основание е наложена мярката. За
законодателя е достатъчен фактът на налагане на мярка. Законодателят не прави
разлика нито с оглед вида на мярката по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, нито с
оглед на съдебния акт, с който е наложена. Самият факт на налагане на мярката е
достатъчно основание да бъде отнето разрешителното. Именно той е правнорелевантен
за законосъобразността на решението за отнемане на разрешителното.
С какъв акт
ще завърши производството, което протича по правилата на Раздел II от Глава втора на ЗЗДН е
без значение в случая, доколкото издадената по реда на чл.18 заповед за незабавна
защита и правните и последици не се заличават с обратна сила – аргумент от
чл.19 на закона.
При
издаването на заповедта са спазени и съществените административно-производствени
правила. Както е посочено например в решение
№ 10482 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2019 г. съгласно чл.
168, ал. 4 АПК, съществено нарушение на административно-производствените
правила при всички случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт. В конкретната хипотеза, в специалния ЗОБВВПИ липсва
регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми гражданина за
образуваното производство по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155,
ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ ответникът винаги действа
при обвързана компетентност и при постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, органът
налага мярката по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, чл. 1, т. 8 ЗОБВВПИ и неуведомяването на лицето по никакъв начин не го лишава от
възможността да участва като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт.
С оглед
изложеното, оспорената заповед е законосъобразна, а подадената жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.М.Й. ***, ЕГН **********,
против решение, рег. 16378 от 19.05.2023 година на началника на РУ – Велико
Търново при ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :