Решение по дело №683/2021 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 530

град Плевен, 25.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 683/2021 г.

 

 

Производството е по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба от П. К. П. – командир на отделение в РУ – Белене при ОД на МВР – Плевен, срещу решение № 61/15.07.2021 г. по а.н.д. № 192/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Левски с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както  и че същото е немотивирано. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаване на заповедта за задържане не е спазена формата за издаване на административния акт, като това от своя страна се явява съществен порок, водещ до нарушаване на правото на защита на задържаното лице и до невъзможност съда да установи дали заповедта съответства на изискванията на материалния закон. Намира, че неправилно PC - Левски е приел, че в обжалваната заповед не е посочено правното основание за задържането, като същото се явява липса на задължителен реквизит от заповедта, посочен в чл.74 от ЗМВР. Посочва, че при внимателен прочит на обжалваната заповед за задържане е видно, че в нея е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР. Сочи, че действително чл.72, ал.1 от ЗМВР съдържа седем хипотези, при наличието, на които може да бъде осъществено полицейско задържане, като в заповедта не е посочено, че става въпрос за т. 1 от посочения по-горе член. Счита, че липсата на посочване на т. 1 от чл.72, ал.1 от ЗМВР не се явява съществено процедурно нарушение, допуснато при издаване на заповедта, тъй като от текстовото съдържание на заповедта се установява по безспорен начин, че става въпрос именно за задържане на осн.чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Твърди, че полицейският орган изрично е записал, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление от общ характер /ЗМ № 49/03.06.2021г./. Сочи, че видно от текстовата част на заповедта, на задържаното лице става безспорно известно, че спрямо него има данни, че е извършило престъпление и по този начин не е нарушено правото му на защита. Счита, че изводът на първоинстанционния съд, че издадената заповед не е мотивирана, тъй като в нея липсва посочване на друг задължителен реквизит, а именно фактическите основания за задържането  е неправилен и немотивиран, постановен без да са обсъдени събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Навежда доводи, че заповедта за задържане на осн. чл.72 от ЗМВР се издава в условията на спешност и необходимост от извършването на неотложни полицейски действия във връзка с разкриването и предотвратяването на извършено престъпление. Посочва, че в конкретния случай налице са били данни за извършена кражба на вещи, намиращи се в склад на територията на АЕЦ - Белене, обект от национално значение и свързан със защита на националната сигурност. Посочва, че съгласно константната практика на ВАС по подобни казуси, мотивите или фактическите основания могат да се съдържат в друг документ, изготвен преди издаването на заповедта или заедно с издаване на заповедта. Отбелязва, че в обжалваната заповед изрично е посочен ЗМ № 49/03.06.2021г., който препраща към изготвеното отбелязване в дневника за задържани лице, извадка от който е представена по делото, както и че в заповедта е посочен и чл.194 от НК, посочващ извършеното престъпление във връзка, с което е задържан М. К.. Като неоснователен и немотивиран е определен изводът на първоинстанционния съд, че документът, в който допълнително са изложени фактическите основания също следва да бъде предявен на задържаното лице в деня и часа на издаване на заповедта за задържане. Счита, че този извод е правно и житейски необоснован, тъй като, ако е налице такава необходимост, то не би било необходимо да се създава друг документ с мотиви, а би било нормално да се развие едно административно производство и тези подробни мотиви да се изпишат в заповедта за задържане. Излага доводи, че от съдебното решение не е ясно и защо първоинстанционният съд е приел, че полицейският орган следва задължително да изложи в заповедта за задържане мотиви защо е сметнал, че задържаното лице е съпричастно към извършване на посоченото в заповедта престъпление. Моли съдът да вземе предвид и факта, че жалбоподателят е бил задържан за около 20 минути, същият не е бил привеждан в стаята за задържани лица, а издадената заповед е с оглед ограничаване на правото му на свободно придвижване, макар и това право да е било ограничено за около 20 минути, докато е траела беседата е него. Посочва, че обжалва  постановеното решение и в частта относно присъдените разноски в размер на 420.00 лв. Счита, че делото не е голяма фактическа и правна сложност, поради което неправилно не е уважено направеното възражение за прекомерност на същите. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да присъдите юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции - 100.00 лв. за първа инстанция и 200.00 лв. за втора инстанция.

В съдебно заседание касаторът – П. К. П. , – командир на отделение в РУ – Белене при ОД на МВР – Плевен,  не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Н.И.Ч.,*** не се явява, представлява се от адв Б.Б., който намира жалбата за неоснователна.  Счита, че правилно съдът е приел ,че липсва посочване на фактическо и правно основание за издаването й, няма доказателства относно подозрение за извършване на престъпление от Ч. и представлява порочна практика на задържане на лица, за които няма дани за извършване на престъпление. Намира, че освен несъобразена с материалния закон, заповедта не съответства и на целта на закона, като може да бъде задържано лице, за което има данни, че е участвало в извършване на престъпление, а не само при данни за извършено престъпление. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила като обосновано и правилно.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменена заповед за задържане на лице рег.№ 241337 от 03.06.2021г., 19.00 часа на П. К. П. – КО при РУ МВР – Белене, с която е задържан за срок от 24 часа Н.И.Ч.,***, поради това, че е заподозрян в извършване на престъпление от общ характер по чл. 194, ал. 3 от НК, ЗМ-49-03-06.2021 г.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не в установената форма, тъй като липсват реквизити по см. на чл. 72, ал. 2 от ЗМВР – липсва описание на фактите и посочване на правно основание по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и е налице накърняване правото на защита на задържаното лице и не може да  бъде извършена проверка за съответствие с материалния закон поради липса на посочване на основанието, на което е издаден актът.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на материалния закон, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК изцяло се споделят мотивите на РС Левски.

Съгласно чл. 72, ал. 1, от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице,  за което са налице някои от посочените в точките хипотеза задържането на лицето по този ред представлява принудителна административна мярка, която непосредствено засяга правната сфера на адресата.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР са изброени реквизитите, които следва да съдържа писмената заповед, с която се постановява задържане на лицето на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като т. 2 изисква в нея задължително трябва да бъдат посочени фактическите и правните основания за задържането. Неспазването на това императивно установено задължение за формата на административния акт от страна на полицейския орган, представлява особено съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на задържаното лице и следва да се квалифицира като нарушение на разпоредбите на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, което от своя страна обоснована незаконосъобразността на издадената заповед за задържане и е основание за нейната отмяна.

Неоснователен е доводът на касатора, че такива фактически основания се съдържат  в заявителски материал ЗМ № 49/03.06.2021 година и следва да бъдат отчетени. Мотивите може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/, но посоченият в заповедта ЗМ не е приложен в преписката, нито по делото, като е налице само докладна записка от 03.06.2021 г. на л. 51 по делото за извършени ОИМ по този материал, а докладната записка не е посочена в заповедта като основание за издаване на същата .

Предвид горепосоченото решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изход на делото и искане на пълномощник на ответник по касация за присъждане на разноски и на основание чл. 228 от АПК вр. чл. 143, ал. 4 от АПК ОД на МВР Плевен следва да заплати на Н.И.Ч.,*** разноски в размер на 400 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат с оглед договор за правна защита  и съдействие на л.11 по делото.

Следва ОД на МВР Плевен да бъде осъдена да заплати по сметка на АС Плевен държавна такса за касационното обжалване по чл. 227а, ал. 1 от АПК в размер на 70 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 61/15.07.2021 г. по а.н.д. № 192/2021 г. на Районен съд – гр. Левски.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на Н.И.Ч., ЕГН : **********,*** разноски в размер на 400 лева.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати по сметка на Административен съд Плевен, гр. Плевен, ул. „П.Р Славейков“ № 21 държавна такса в размер на 70 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/              ЧЛЕНОВЕ 1. /п/

 

                                                                                      2. /п/