Р Е Ш Е Н И
Е № 260833
гр. Пловдив, 15.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
7070 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова
молба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против С.И.М., ЕГН **********,***
, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 106,30 лева – главница, представляваща
доставена до обект, находящ се в гр. П. електрическа енергия и мрежови услуги
за периода 23.03.2018г. – 22.10.2019 г. и сумата от 9,36 лева
- обезщетение за забава за периода 12.05.2018 г. – 09.01.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 310/2020 г. по описа на ПРС.
Ищецът сочи, че на 10.01.2020 г. „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК пред Районен съд- Пловдив за вземанията си към
С.М., като по входираните документи е образувано ЧГД № 310/2020 г. По
посоченото дело е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът сочи, че в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които за процесния период са Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.
Посочва, че според чл.104а от ЗЕ ,потребителите на крайния снабдител използват
разпределителни мрежи , към които са присъединени обектите им, като твърди, че
потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия ,заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия , одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г. и в този смисъл сочи
чл.42 от общите условия на ищеца, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008 г., които обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им писмено приемане- чл.104а, ал.4 от ЗЕ.По силата на общите условия
се твърди, че ищецът е поел задължение да снабдява обект на ответника с
електрическа енергия и мрежови услуги, както следва: обект с ИТН ***, находящ
се в гр. П.
Твърди, че ответникът, съгласно чл.11, т.1 от
общите условия на ищеца и чл.8 ,т.2 от общите условия на оператора на мрежата ,
се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия и предоставяните мрежови услуги, в определените срокове и
начини.
Ищецът сочи, че съгласно
чл. 27,ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Посочва, че в изпълнение
на задълженията си, ищецът е доставил на обекта на С.М. електроенергия и
мрежови услуги на стойност 106,30 лева
за периода 23.03.2018г. – 22.10.2019 г. , която до този момент не е
заплатена.
Ищецът твърди, че поради
забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължи обезщетение за
забава в общ размер от 9,36 лева за периода
12.05.2018 г. – 09.01.2020 г. , като счита ,че обезщетение за забава се дължи
по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата
на образуване на настоящото производство.
С оглед гореизложеното се моли да се
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземанията на ищеца към
ответника, както следва: 106,30 лева -консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 23.03.2018 г. –
22.10.2019 г. и 9,36 лева – законна лихва за забава за периода 12.05.2018 г. –
09.01.2020 г.Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението до окончателното погасяване и разноски по делото.
В законоустановения срок едномесечен срок
по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначен особен представител
на ответника – адв. Ж.Б.-Н.
Счита ,че предявеният иск е вероятно
основателен.
Твърди, че при справка с ИКАР за посоченото
в исковата молба име и ЕГН не са били открити данни за собственост на имот с
този адрес за ответника и моли на основание чл.190, ал.1 от ГПК да се задължи
ищеца да представи по делото договора, по силата на който между страните са
възникнали задълженията.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното частно гр.
дело №
310/2020 г. на ПРС, вземането по настоящото производство съответства на
вземането по заповедта за изпълнение и исковете, предмет на настоящото
производство са предявени в месечния срок от получаване на съобщение за това.
На основание изложеното следва, че исковете са допустими.
Съгласно чл. 98а ЗЕ ищецът в качеството си на краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия.
В приложеното частно гражданско дело са
представени общите условия за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
Електроснабдяване“ АД, действащи през процесния период. В чл.1 т. 4 е прието, че потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение“ АД, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Относно потребител на електрическа
енергия за стопански нужди се сочи, че това е физическо или юридическо лице,
както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа на „ЕВН Електроразпределение“ АД, съгласно
действащото законодателство. В чл.7, т. 1 е предвидено, че ЕВН ЕС се задължава
да снабдява с електрическа енергия при условия на равнопоставеност всеки
клиент, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа,
обслужвана от „ЕВН Електроразпределение“ АД.
В исковата молба изрично
се посочва, че ответникът е небитов клиент.
Съгласно ДР на ЗЕ т. 33а. "Небитов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, а в т. 2а е
предвидено, че "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По
отношение на потребител на електрическа
енергия за стопански нужди, какъвто се сочи, че е ответникът в общите условия е предвидено, че това е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН България
Електроразпределение АД, съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката операторът
на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна
мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия,
включително зарядна точка, разположен на съответната територия, който: има изградени електрически уредби в границите
на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна
работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно
разпределителната мрежа, и е сключил писмен договор за присъединяване с
оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на
електроразпределителна мрежа, по цена за присъединяване, определена съгласно
съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В случая сключен между страните договор
не е представен по делото.
В настоящия случай са
представени и приети като доказателства издаваните от ищеца фактури, в които е
остойностена претендираната услуга за процесния период. Във фактурите, като
получател на услугата е посочен ответника. Във фактурите е отразен клиентски
номер, но доколкото фактурата представлява едностранно изготвен електронен
документ, представен на хартиен носител, който не носи подписите на никоя от
страните по делото, то същият не доказва по делото, че същата отразява реално
консумирано количество на начислената услуга.
Доколкото особеният
представител на ответника оспорва качеството потребител на ответника, то съдът
е дал изрични указания до ищеца, че не сочи доказателства за това
обстоятелство.
Не се представят
доказателства и за изпълнение на фактическия състав по присъединяването на
ответника към електропреносната мрежа, съгласно цитираните законови разпоредби.
С оглед липсата на доказателства за присъединяването на процесния обект към
електропреносната мрежа, както и такива установяващи доставка на услугите, чиято стойност се претендира, то съдът счита,
че при разпределената му доказателствена тежест ищецът не успя да установи
процесните вземания, нито по основание, нито по размер. В определението за
насрочване на делото, съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства
за качеството потребител на ответника, но такива не се представят.
Съгласно чл. 118 ЗЕ
Операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните
мрежи са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на
съответната мрежа. В чл. 98в от Закона за енергетиката е предвидено, че отношенията
между краен снабдител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец,
и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с
електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към
електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с
електрическа енергия.
Легална дефиниция на
понятието „Достъп” се съдържа в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката -
"Достъп" е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба, а легална
дефиниция на понятието „право на достъп” се съдържа в пар. 1 от ДР на Правилата
за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната
мрежи, приети от ДКЕВР на 14.10.2013 г.- 1. "Достъп" или "Право
на достъп до мрежата" е услуга, предоставяна от оператора и позволяваща на
клиента/производителя да използва преносната/разпределителната мрежа при
условия на сключен договор с оператора и/или след приемане на общите му
условия. Правото на достъп се получава за определен обект, присъединен към
мрежата, съгласно условията на оператора. Достъпът гарантира на ползвателя
получаването на допълнителни и системни услуги, предоставяни от оператора,
съгласно Закона за енергетиката. Разпоредбата на чл. 28, ал.1 от Правилата за
търговия с електрическа енергия /в редакцията, действала през процесния период/
предвижда, че битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители,
които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния
снабдител.
С решение №
Ц-22/29.06.2011 г. ДКЕВР е утвърдила цените за мрежовите услуги, които заплащат
клиентите на „ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, от които: 1.цена за достъп за
стопанските потребители - 0.01500 лв./
кВтч / ден и 2.цена за достъп за битови потребители – 0.00554лв./кВтч. С това
решение комисията не се е произнесла по условията и предпоставките, при които
се дължи цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Дори и да се приеме
тезата на ищеца в исковата му молба, че с решение № Ц-22/29.06.2011 г. ДКЕВР
всъщност е било предвидено цената на достъп до електроразпределителната мрежа
за небитови клиенти да се дължи независимо от консумираното количество
електроенергия от потребителя, а в зависимост от договореното количество
мощност, то за да е дължима тази цена като един от компонентите на цената при
продажбата на електроенергия, следва да е съществувала макар и хипотетичната
възможност обекта на клиента да бъде снабден с електроенергия, а такива доказателства не се представят т.е.
да се установи качеството на ответника на потребител – небитов клиент.
В случая при
разпределената доказателствена тежест за това ищецът не успя да установи при
условията на пълно и главно доказване, че през процесния период ответникът е
бил присъединен към електроразпределителната мрежа и е имал качеството
потребител.
На основание изложените съображения, съдът
счита, че предявения иск за главница се явява неоснователен и недоказан и
следва да се отхвърли. С оглед на отхвърляне на претенцията за главница, то
неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава на главницата и съответно искането за присъждане на законна лихва.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, против С.И.М., ЕГН **********,*** , с
която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 106,30 лева – главница, представляваща
доставена до обект, находящ се в гр. П. електрическа енергия и мрежови услуги
за периода 23.03.2018г. – 22.10.2019 г. и сумата от 9,36 лева
- обезщетение за забава за периода 12.05.2018 г. – 09.01.2020 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 10.01.2020 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 310/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ