Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 76
Гр. Перник, 27.04.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния
секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 143 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Р.В.Д. с ЕГН **********,***, чрез адвокат Г.Б. ***, *** против
Заповед № 313з-252 от 15.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник, с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6
/шест/ месеца.
Жалбоподателят
твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден при
нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалноправните норми, при несъобразяване с целта на закона.
Моли съда да отметни оспорената заповед. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски. Подробни доводи излага в представените писмени бележки.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година, жалбоподателят Р.В.Д.
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.Б. ***, който
излага доводи за незаконосъобразността на оспорената заповед и моли съда да я отметни.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски като прилага списък по
чл. 80 ГПК.
В
проведеното съдебно заседание на 18.04.2022 година ответникът по жалбата
директора на ОДМВР Перник редовно призован, не се явява, представлява се от
главен юрисконсулт З.В., която излага доводи за законосъобразност на оспорената
заповед. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка чл. 144 от АПК
приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирано лице с
установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете,
визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалването е насочено срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Със
Заповед № 313з -252/ 15.02.2022 година на директора на ОДМВР Перник е наложено
на инспектор Р.В.Д. на длъжност старши разследващ полицай в сектор „Разследване
Второ районно управление (РУ) Перник, РУ Брезник, РУ Трън към отдел
„Разследване“ при ОДМВР Перник на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1,
т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение първо и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, във връзка
чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР за неизпълнение на служебните задължения.
Служителят,
според мотивите на заповедта, е наказан за това, че за периода от 01.02.2021
година до 10.08.2021 година в продължение на 6 месеца, като разследващ полицай
не е извършил нито едно действие по разследването и не е изпълнил разпоредбите
на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК, което е довело до неоправдано забавяне на
разследването на воденото от него Досъдебно производство № 36/2021 година по
описа на Второ РУ Перник. Последното е било образувано с разпит на свидетел,
проведен от жалбоподателя на 01.02.2021 година, като до 10.08.2021 година не са
били извършени никакви други действия по разследването. Този факт е бил
установен от наблюдаващият прокурор по Досъдебното производство и с
Постановление на Районна прокуратура Перник с вх. № 313000-12963/07.10.2021
година по описа на ОДМВР Перник, е сезирано ръководството за предприемане на
съответните действия във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност на
служителя.
Дисциплинарното
производство е било образувано по повод на постъпил сигнал с рег. № 313р- 14745
от 11.10.2021 година по описа на ОДМВР Перник като с Докладна записка с рег. №
313р-14745 от 11.10.2021 година комисар М.М., началник на отдел „Разследване“
към ОДМВР Перник е уведомил директора на ОДМВР Перник за постъпило
постановление с вх. №313000-12963/07.10.2021 година от М.Ч. – заместник – районен
прокурор на Районна прокуратура Перник, с която същата уведомява, че при
извършена проверка по водено досъдебно производство № 36/2021 година по описа
на Второ РУ Перник са констатирани нарушения на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК,
изразяващи се в неизпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор, извършени
от водещия разследването – старши разследващ полицай Р.В.Д..
Със
Заповед № 313з-1764 от 21.10.2021 година на директора на ОДМВР Перник била
назначена комисия, която да проведе разследване по повод на извършеното
дисциплинарно нарушение. След направената проверка и изготвена справка (лист
25) , така назначената комисия излиза с предложение, че на инспектор Р.В.Д. –
старши разследващ полицай в сектор „Разследване Второ РУ Перник, РУ Брезник, РУ
Трън“ при отдел „Разследване“ при ОДМВР Перник следва да му бъде наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, изразяващо
се в неизпълнение на служебни задължения.
С Покана
за даване на писмени обяснения с рег. № 313р-18972 от 21.12.2021 година
настоящият жалбоподател е бил поканен да даде обяснения след като се е запознал
с материалите по дисциплинарното производство. Същият не е направил обяснения,
респективно възражения в посочените за това срокове.
Съобразявайки
се с констатациите и предложенията на комисията Директора на ОДМВР Перник
издава оспорваната Заповед № 313з-252/ 15.02.2022 година, с която на
жалбоподателя е наложено горепосоченото наказание за извършване на съответното
дисциплинарно нарушение.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били
спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са
били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на
закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения.
Оспорената
заповед е издадена от директора на ОДМВР Перник, който на основание чл. 204, т.
4 от ЗМВР в качеството му на служител заемащ ръководна длъжност има правомощие
да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в изискуемата от
закона писмена форма, с реквизити и
съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се
приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз основа на
които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и основанието за налагането му, а също така е посочен срокът и органът, пред който може да
се обжалва въпросната заповед. Следователно съдът не констатира да са налице
основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, които да доведат до отмяна на
оспорвания индивидуален административен акт.
Редът за
провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на съответна проверка за това.
Съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане
на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме
писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини
той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Смисълът на тази
разпоредба е да осигури възможност на дисциплинарно наказващият орган да получи
непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение
за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище
относно степента на вината и отговорността, като същевременно предостави на
привлечения към дисциплинарна отговорност възможност да изрази становището си
по случай, да обясни поведението си и да предостави доказателства.
В тази
връзка, съдът не подкрепя доводите на жалбоподателя, че е налице нарушение по
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, защото дисциплинарно наказващият орган – директора на
ОДМВР Перник е поканил настоящият жалбоподател да даде писмени обяснения след
като последният се е запознал със съдържанието на така изготвената справка
№313р-18218/08.12.2021 година. Поканата с рег. № 313р- 18972/21.12.2021 година
е била връчена на жалбоподателя на 22.12.2021 година, видно от представената административна
преписка (лист 20).
От
Протокол с рег. № 313р-158 от 05.01.2022 година е видно, че жалбоподателя не се
е възползвал от това свое право. Ето защо се приема, че дисциплинарно
наказващият орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание, което се е
осъществило на 15.02.2022 година е поискал обяснения от страна на
жалбоподателя.
При
извършената проверка относно спазване на срока за реализиране на
дисциплинарната отговорност по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съдът намира, че е
налице извършено съществено процесуално нарушение. В конкретния случай се касае
за извършването на едно продължително по своя характер дисциплинарно нарушение,
което започва от 01.02.2021 година и приключва на 10.08.2021 година, когато
реално жалбоподателя е започнал да осъществява действия по разследването, в
съответствие с изискванията на длъжностната му характеристика, а по – конкретно
назначил е съответната техническа експертиза и други действия по разследването.
До 10.08.2021 година същият е бездействал, тоест не е осъществявал вменените му
задължения. По тази причина съдът приема, че в този случай нарушението е
довършено на 10.08.2021 година, от която дата започва да тече едногодишният
преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. В същата
разпоредба се посочва и втори преклузивен срок, а именно два месеца от
откриване на нарушението. Във връзка с това, в разпоредбата на чл. 196, ал. 1
от ЗМВР законодателят е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че
дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал.2 на същия
член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да
наложи дисциплинарно наказание орган. Формално срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
започва да тече на 10.12.2021 година. Ето защо заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, издадена на 15.02.2022 година се явява издадена при
неспазване на срока за реализиране на дисциплинарната отговорност по чл. 195, ал.
1 от ЗМВР, тъй като макар да е издадена не по – късно от една година от
извършване на нарушението, то тя е издадена по – късно от два месеца от
откриването му. Същата е трябвало да бъде издадена в срок до 10.02.2022 година.
С изтичането на който и да е от двата срока по посочената разпоредба се
преклудира възможността на дисциплинарнонаказващият орган да наложи
дисциплинарно наказание. Издаването на заповедта извън двумесечния срок по чл. 195,
ал. 1 от ЗМВР води до извод за незаконосъобразност на същата поради допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
приложението на материалния закон и съответствието на индивидуалния
административен акт с целта на закона, съдът намира следното:
В
оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е дал неясна и двусмислена
правна квалификация на нарушението, която не отговаря на възприетото поведение
на служителя като нарушение. Извършеното нарушение е определено като допуснато
нарушение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика,
утвърдена с рег. № 3286р-3407/22.01.2018 година. Налице е съществено
разминаване във волята на наказващия орган. Първоначално се приема, че
жалбоподателят е извършил нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните
задължения, но фактически е вменено за извършено нарушение по смисъла на чл. 201,
ал. 1, т. 6 от ЗМВР, а именно „неоправдано забавяне на наказателното
производство, по сигнал на наблюдаващия прокурор“. Тоест липсва конкретика
относно това, за кое точно дисциплинарно нарушение му се налага съответното
наказание. Аргумент в тази посока е възприетото, в мотивите на заповедта (лист
16), в което се казва, че обективното неизпълнение на задължението, довело до
неоправдано забавяне на наказателното производство от страна на жалбоподателя в
настоящият случай не е свързано със субективната страна, т.е. не е извършено
виновно, а по – нататък дисциплинарно наказващият орган приема, че е извършено
виновно чрез бездействие и неглижиране на възложените задължения на служителя
по отношение на срочното и своевременно извършване на разследването в най –
кратки срокове.
Съгласно
чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична и всеки държавен
служител отговаря за своите действия и бездействия, извършени виновно и в
нарушение на служебната дисциплина и свързани със заеманата длъжност.
Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновно неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при които фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на
служителя. Нормата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а именно „неизпълнение на
служебните задължения“, на която се позовава дисциплинарно наказващия орган не
може да квалифицира нарушението от правна страна. Посочването на текст от
типовата длъжностна характеристика, а именно „ взема мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените
досъдебни производства, като събира в най – кратък срок необходимите
доказателства за разкриване на обективната истина, съобразно НПК“ не може да
замести липсата на изложените фактически обстоятелства, които да доведат до
извод, с какви точно действия той е нарушил тези свои служебни задължения.
Отделно
от това, съдът трябва да подчертае, че причина за започване на дисциплинарното
производство е получаване на постъпило
постановление с вх. №313000-12963/07.10.2021 година от М.Ч. – заместник – районен
прокурор на Районна прокуратура Перник във връзка с отстраняване на
жалбоподателя от разследването, което още веднъж доказва, че не е налице
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
Въз
основа на всичко това, съдът приема, че твърдяното дисциплинарно нарушение е
недоказано, като заповедта е издадена при противоречие с материалноправните
разпоредби, т.е. налице е и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
В
разпоредбата на чл. 200 от ЗМВР, законодателят подробно и изчерпателно е
посочил дисциплинарните нарушения по повод на които може да бъде наложено
дисциплинарното наказание „Порицание“. Доколкото се установява, че не е налице
съставомерно дисциплинарно нарушение, което да обоснове налагането на подобно
дисциплинарно наказание. От своя страна налагането на наказание не следва да
бъде самоцел, а чрез него да се въздейства на наказания служител, а също така и
да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите служители. В тази
връзка съдът приема, че така издадената заповед не е била съобразена и с целта
на закона.
Въз
основа на изложеното следва да се приеме, че оспорената Заповед №313з-252/15.02.2022
година е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалния
закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и несъответстваща на
целта на закона, поради което следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Относно
разноските:
Предвид
изхода на спора, жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждането
им е направено своевременно, като същото е подкрепено и със списък по чл. 80 от ГПК, поради което ответникът следва да бъде осъден да запрати на жалбоподателя
сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева,
представляващи внесена държавна такса и 500 / петстотин/ лева, платен
адвокатски хонорар.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 313з- 252 от 15.02.2022 година на Директора на Областна дирекция на МВР
Перник, с която на Р.В.Д. с ЕГН **********,*** е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Перник да заплати на Р.В.Д. с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия: /п/