Решение по дело №164/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   E

 

 

№  226                                              07.06.2021 год.                   град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                                     

 

 СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

       

при секретар Ива Атанасова

 

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 164 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:  

 

Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба на С.И.И. ***, подадена  чрез пълномощника й адвокат И.З., против Решение № 25/ 05.02.2021г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000048/ 12.01.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката по отношение на процесните публични задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от датата на осъществяване на всяка конкретна сделка, от която произтичат тези задължения, посочени в Споразумение от 16.10.2018г по НОХД № 503/ 2015г по описа на Специализирания наказателен съд. Счита, че актът по приключване на наказателното производство не създава процесните задължения, а само ги установява. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него вземания като погасени по давност. Претендира за  направените по делото разноски.

 

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител, в писмено становище, подадено от главен юрисконсулт Т.Т. и в съдебно заседание, представляван от главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените административни актове.  Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София е одобрено споразумение, по силата на което С.И.И. е осъдена за извършени престъпления на лишаване от свобода и на основание чл.253, ал.6 от НК поради липса на предмета на престъплението е осъден да заплати солидарно с други лица в полза на държавния бюджет сумите 42 644лв, 249 570лв, 35 000лв. и 56 370лв., както и да заплати сумата в размер на 523.33лв., представляваща разноски в хода на досъдебното производство за изготвени експертизи, от която 423.33лв. да се заплати по сметка на ГД БОП-МВР, а 100.00лв – по сметка на Специализираната прокуратура, и сумата от 1088.40лв. – направени разноски в хода на съдебното производство по делото, която да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Специализиран наказателен съд. Предметът на престъплението са извършени сделки с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в периода 29.04.2008г-09.07.2009г. Определението е влязло в сила на 16.10.2018г.

 

Въз основа на споразумението за горепосочените суми 42 644лв, 249 570лв, 35 000лв. и 56 370лв. са издадени четири изпълнителни листа на 23.11.2018г. Вземанията са присъединени към образуваното изп. дело № *********/2019г. с Разпореждане за присъединяване изх.№ С190024-105-0180138/ 07.06.2019г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора, връчено на 14.06.2020г.

 

С Постановление изх.№ С190024-022-0050691/ 19.06.2019г. е наложена обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки, като за целта са били изпратени запорни съобщения до четири търговски банки. Установено е наличие на активни ссметки в ТБ„Райфайзенбанк“АД и ТБ“ОББ“АД, които са били запорирани. С ПНОМ изх.№ С190024-022-0051432/ 20.06.2019г. е наложен запор върху всички безналични ценни книжа, притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар. В тази връзка на 29.06.2019г. е вписан залог върху финансови инструменти /акции/ - 20броя с номинал 2.00лв. в „ХОЛДИНГ КООП ЮГ“ АД и 6бр. с номинал 1.00лв. в „СИНЕРГОН ХОЛДИНГ“АД.

 

С молба вх.№ С200024-000-0604472/ 30.12.2020г. С.И. е поискала от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по давност.

 

С Разпореждане с изх. №С210024-137-0000048/12.01.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед предприети действия по принудително събиране на задълженията давността е прекъсната, а с издаване на Постановления изх.№С190024-022-0050691/ 19.06.2019г. и изх.№ С190024-022-0051432/ 20.06.2019г. за налагане на обезпечителни мерки, и налагане на запор върху банкови сметки и запор върху притежавани от длъжника ценни книги – акции, е налице спиране на давността.

 

Разпореждането е обжалвано от С.И. пред Директора на ТД на НАП Пловдив.

 

 С обжалваното Решение № 25/ 05.02.2021г Директорът оставя жалбата без уважение с доводи, че от одобреното споразумение възниква публичното вземане и неговата изискуемост, а не както сочи жалбоподателката от осъществените от нея деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е започнала да тече от 01.01.2019 г., тъй като вземането е дължимо от 16.10.2018 г, с присъединяването в производството по събиране на публични вземания по изп. дело № *********/2019г. с Разпореждане изх.№ С190024-105-0180138/ 07.06.2019г. давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност. С наложени съгласно чл.203, ал.8 от ДОПК запори давността е  спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован е краен извод, че давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 г., към момента на произнасяне не е изтекъл.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата е  допустима като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

 

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

Обжалваното Решение № 25/ 05.02.2021г е постановено от компетентен орган  - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения срок в чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.  Обжалваното по административен ред Разпореждане изх. № №С210024-137-0000048/12.01.2021г. също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

 

При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.

 

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания  се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.

 

Между страните по делото няма спор, че паричната равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях представляват публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения започва да тече давностен срок и изтекъл ли е той.

 

В съдебната практика се приема, че отнемане предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е предвидена като такова в чл. 37 НК. Отнемането настъпва в момента на влизане в сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение № 47 от 21.12.1981г по Н. Д. № 37/1981 г., ОСНК на ВС, което не е загубило значение. Аналогично от същия момент възниква задължението за заплащане на равностойността на липсващия предмет на престъплението. Затова не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че задължението за заплащане на равностойността на предмета на престъплението произтича от всяка конкретна сделка и следвало да се плати на датата на осъществяване на тази сделка. На датата на извършване на инкриминираните сделки е възникнало изцяло гражданскоправно отношение между страните, което не поражда задължение за С.И. от вида и в размера на процесните.  Воденото срещу С.И.И. наказателно производство също няма за цел установяване или събиране на публично вземане, но като следствие от признаване на подсъдимата за виновна са възникнали и установени процесните публични вземания и то след влизане в сила на крайния акт от проведеното наказателно производство, т.е. едва с факта на осъждането на С.И.. Действително, както се сочи в жалбата, при данъците задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, в съответствие с принципа на законоустановеност на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на РБ, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове, няма връзка с издаване на ревизионен акт. В случая обаче се касае за различно по вид и характер публично вземане от това за данъци и при него възникването и установяването съвпадат във времето.

 

Предвид изложеното съдът приема, че с влизане в сила на 16.10.2018г на определението за одобряване на споразумението по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците на присъда съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали  и изискуеми. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, давността за процесните публични вземания е започнала да тече от 01.01.2019г. и към момента на подаване на молбата за отписването им на 30.12.2020г, както и към настоящият момент, не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат действията, описани в оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и прекъсване на давностния срок.

 

  По тези съображения според настоящия съдебен състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел в свое Разпореждане с изх. № № С210024-137-0000048/12.01.2021г., че не са налице предпоставките по чл.171, ал.2 от ДОПК за отписване на  процесните публичните задължения на стойност 42 644лв, 249 570лв, 35 000лв. и 56 370лв. като погасени по давност. Като е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането за отказ да се прекрати събирането им поради изтекла погасителна давност, решаващият орган е постановил акта си  при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона да се съберат дължими публични вземания, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на спора.

 

       Водим от гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.И., ЕГН ********** ***, против Решение № 25/ 05.02.2021г на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000048/12.01.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на  Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                             

                                                                СЪДИЯ: