Р
Е Ш Е
Н И E
№ 226 07.06.2021 год. град
Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 164 по описа за
2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на С.И.И. ***, подадена чрез пълномощника й адвокат И.З., против
Решение № 25/ 05.02.2021г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на
Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение
жалбата й срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000048/ 12.01.2021 г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и
несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката по отношение на
процесните публични задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по
чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от датата на осъществяване на всяка конкретна
сделка, от която произтичат тези задължения, посочени в Споразумение от
16.10.2018г по НОХД № 503/ 2015г по описа на Специализирания наказателен съд. Счита,
че актът по приключване на наказателното производство не създава процесните
задължения, а само ги установява. По подробно изложени съображения моли решението
да бъде отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него вземания
като погасени по давност. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител,
в писмено становище, подадено от главен юрисконсулт Т.Т. и в съдебно заседание,
представляван от главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена,
тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Претендира за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД №
503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София е одобрено
споразумение, по силата на което С.И.И. е осъдена за извършени престъпления на
лишаване от свобода и на основание чл.253, ал.6 от НК поради липса на предмета
на престъплението е осъден да заплати солидарно с други лица в полза на държавния
бюджет сумите 42 644лв, 249 570лв, 35 000лв. и 56 370лв., както
и да заплати сумата в размер на 523.33лв., представляваща разноски в хода на
досъдебното производство за изготвени експертизи, от която 423.33лв. да се
заплати по сметка на ГД БОП-МВР, а 100.00лв – по сметка на Специализираната
прокуратура, и сумата от 1088.40лв. – направени разноски в хода на съдебното
производство по делото, която да се заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Специализиран наказателен съд. Предметът на престъплението
са извършени сделки с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в
периода 29.04.2008г-09.07.2009г. Определението е влязло в сила на 16.10.2018г.
Въз основа на споразумението за горепосочените суми 42
644лв, 249 570лв, 35 000лв. и 56 370лв. са издадени четири изпълнителни
листа на 23.11.2018г. Вземанията са присъединени към образуваното изп. дело № *********/2019г.
с Разпореждане за присъединяване изх.№ С190024-105-0180138/ 07.06.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора, връчено на 14.06.2020г.
С Постановление изх.№ С190024-022-0050691/ 19.06.2019г. е
наложена обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки, като за целта са
били изпратени запорни съобщения до четири търговски банки. Установено е
наличие на активни ссметки в ТБ„Райфайзенбанк“АД и ТБ“ОББ“АД, които са били
запорирани. С ПНОМ изх.№ С190024-022-0051432/ 20.06.2019г. е наложен запор
върху всички безналични ценни книжа, притежавани от длъжника, които са вписани
в регистъра на притежателите на финансови инструменти на Централния депозитар.
В тази връзка на 29.06.2019г. е вписан залог върху финансови инструменти
/акции/ - 20броя с номинал 2.00лв. в „ХОЛДИНГ КООП ЮГ“ АД и 6бр. с номинал
1.00лв. в „СИНЕРГОН ХОЛДИНГ“АД.
С молба вх.№ С200024-000-0604472/ 30.12.2020г. С.И. е
поискала от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения
на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по
давност.
С Разпореждане с изх. №С210024-137-0000048/12.01.2021 г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара
Загора, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на
събирането на процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед
предприети действия по принудително събиране на задълженията давността е
прекъсната, а с издаване на Постановления изх.№С190024-022-0050691/
19.06.2019г. и изх.№ С190024-022-0051432/ 20.06.2019г. за налагане на
обезпечителни мерки, и налагане на запор върху банкови сметки и запор върху
притежавани от длъжника ценни книги – акции, е налице спиране на давността.
Разпореждането е обжалвано от С.И. пред Директора на ТД
на НАП Пловдив.
С обжалваното
Решение № 25/ 05.02.2021г Директорът оставя жалбата без уважение с доводи, че
от одобреното споразумение възниква публичното вземане и неговата изискуемост,
а не както сочи жалбоподателката от осъществените от нея деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е започнала да тече от 01.01.2019
г., тъй като вземането е дължимо от 16.10.2018 г, с присъединяването в
производството по събиране на публични вземания по изп. дело № *********/2019г.
с Разпореждане изх.№ С190024-105-0180138/ 07.06.2019г. давността е прекъсната и
е започнала да тече нова давност. С наложени съгласно чл.203, ал.8 от ДОПК запори
давността е спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован е краен извод, че
давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 г., към момента на произнасяне
не е изтекъл.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с
правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното Решение № 25/ 05.02.2021г е
постановено от компетентен орган - Директор
на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на
установения срок в чл.
197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в
преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по
административен ред Разпореждане изх. № №С210024-137-0000048/12.01.2021г. също
е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8,
ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
При постановяването на процесните
административни актове правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е
предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.
Между страните по делото няма спор, че паричната
равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях
представляват публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения започва да тече давностен
срок и изтекъл ли е той.
В съдебната практика се приема, че отнемане
предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата
равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска
санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на
глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е
предвидена като такова в чл. 37 НК. Отнемането настъпва в момента на влизане в
сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на
държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна
собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение № 47 от 21.12.1981г по Н. Д.
№ 37/1981 г., ОСНК на ВС, което не е загубило значение. Аналогично от същия
момент възниква задължението за заплащане на равностойността на липсващия
предмет на престъплението. Затова не може да бъде споделено твърдението в
жалбата, че задължението за заплащане на равностойността на предмета на
престъплението произтича от всяка конкретна сделка и следвало да се плати на
датата на осъществяване на тази сделка. На датата на извършване на
инкриминираните сделки е възникнало изцяло гражданскоправно отношение между
страните, което не поражда задължение за С.И. от вида и в размера на
процесните. Воденото срещу С.И.И.
наказателно производство също няма за цел установяване или събиране на публично
вземане, но като следствие от признаване на подсъдимата за виновна са
възникнали и установени процесните публични вземания и то след влизане в сила
на крайния акт от проведеното наказателно производство, т.е. едва с факта на
осъждането на С.И.. Действително, както се сочи в жалбата, при данъците
задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, в съответствие
с принципа на законоустановеност на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на
РБ, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да
текат давностните срокове, няма връзка с издаване на ревизионен акт. В случая
обаче се касае за различно по вид и характер публично вземане от това за данъци
и при него възникването и установяването съвпадат във времето.
Предвид изложеното съдът приема, че с влизане в
сила на 16.10.2018г на определението за одобряване на споразумението по НОХД №
503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците
на присъда съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната
равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали и изискуеми. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК,
давността за процесните публични вземания е започнала да тече от 01.01.2019г. и
към момента на подаване на молбата за отписването им на 30.12.2020г, както
и към настоящият момент,
не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат действията, описани в
оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и прекъсване на давностния
срок.
По тези съображения според настоящия съдебен
състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е
приел
в свое Разпореждане с изх. № № С210024-137-0000048/12.01.2021г.,
че не са налице предпоставките по чл.171,
ал.2 от ДОПК за отписване на
процесните публичните задължения на стойност 42 644лв, 249 570лв,
35 000лв. и 56 370лв. като погасени по давност. Като е оставил без
уважение жалбата срещу разпореждането за отказ да се прекрати събирането им
поради изтекла погасителна давност, решаващият орган е постановил акта си при правилно прилагане на относимите материалноправни
разпоредби и целта на закона да се съберат дължими публични вземания, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.И., ЕГН ********** ***, против Решение № 25/ 05.02.2021г на
Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за
приходите, с което е оставена без уважение жалбата й срещу Разпореждане с изх. №
С210024-137-0000048/12.01.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител в ТД
на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА
С.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на
Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: