Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Каварна, 09.08.2012 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на трети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
При участието на секретаря: Е.Ш.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр.
дело № 41/2012г. по описа на Каварненския районен съд, и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е облигационен иск с правно основание чл. 87 ал. 3
от ЗЗД за разваляне изцяло на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. ***** на Балчишки районен съд,
както и да бъде обезсилен нотариален ***** на Балчишки районен съд. Ищец по
главният иск срещу Г.Б.А. *** и Н.Х.А. ***
е Б.М.И. с ЕГН: ********** *** като страна
по гореописания договор, същият
предявява иск със същото правно основание като наследник на С.И.И., б.ж. на
гр.К., прехвърлител по договора , заедно с Л.Б.А. ***, .”Б.** вх. А, ет.2, ап.4, Л.Б.М. с ЕГН:**********
от гр.С. ул.Л. *** и Г.Б.М. с ЕГН:********** ***, представят се доказателства, депозират
се искания по доказателствата и се претендират направените съдебно-деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ищците твърдят, че на 06.08.1993г. Б.М.И.
и неговата съпруга С.И.И., починала на 27.03.2001г., прехвърлят на дъщеря си Г.Б.А.
по време на брака й с втория ответник с нотариален акт свой собствен поземлен
имот срещу задължението на Г.Б.А. да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите докато са живи, твърди се че от момента на сключване на
договора до момента на подаване на исковата молба, ответниците не са
изпълнявали поетите по силата на договора задължения нито заедно, нито
поотделно, нито преди, нито след смъртта на С.И.И., че никога прехвърлителите
не са живели с ответниците и че ответниците не са предлагали трансформация на
натуралното задължение за издръжка, в парична такава.В с.з. ищците подържат иска за разваляне на
договора в цялост.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците Г.Б.А. с ЕГН: **********
с адрес *** и Н.Х.А. *** депозират писмен отговор. Намират, че предявения иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане, сключен с Нотариален *** на БРС
е допустим, предявен от легитимирана страна е неоснователен, т.к. не са налице
предпоставките визирани в закона, а именно-неизпълнение на договорените
задължения от страна на ответниците. С отговора се прави възражение за
погасителна давност на основание чл.87, ал.5 от ЗЗД по отношение на всички ищци
в качеството им на наследници на С.И., б.ж. на гр.К. Към писменият отговор са
приложени писменни доказателства и се депозират доказателствени искания. В с.
з. поддържат подадения писмен отговор на исковата молба като се претендират пречки от страна на първия ищец
и възпрепятстване изпълнение на договора.
Изслушан е в с.з. на 16.02.2012г.
свидетелят Х.А.Д. Според свидетеля от разговори с главния ищец, дъщеря му Г. ***
го посещава само лятото-на гости, споделил е че има проблеми с нея относно
претенции за апартамента в който живее. Свидетеля е виждал тази дъщеря-ответник
по делото само през лятото, виждал е Б.И. и съпругата му, докато е била жива,
останала е с впечатления, че живеят сами и че единствено дъщеря им Л. е била
при тях, по време на боледуването на С., не е виждала Г.А. да е посещавала
семейството си, не е виждала и не познава дори съпругът й, след смъртта на С.И.,
Л. се е преместила при баща си. Главният ищец е споделял със свидетеля, че Л. и
Б. са едно домакинство след като Л. се върнала да живее при баща си, че за
разходите по домакинството за ток, вода, храна от една година се грижи дъщеря
му Л., защото той живеел на една пенсия. В момента свидетеля твърди, че Л. се е
изнесла от апартамента, но продължава да идва при баща си и да се грижи за
него.
Разпитан по делото е свидетелят С.Д.И., която твърди че
познава и двете страни по делото отдавна, Б. е споделял, че има проблеми с
дъщеря си Г., бил е много разстроен при този разговор, защото очаквал да бъде
изгонен от апартамента, в който живее поради желанието на Г. бременната й
дъщеря да живее там. Според наблюденията
на свидетеля дъщерята на главния ищец-Л. се грижела за баща си, редовно й е
оставяла пари за сметките му, както и за храна, през последните месеци Л. не
живеела при баща си, но той я посещавал и се хранел при нея. Свидетеля е виждал
дъщерята на Б.-*** през лятото за няколко дни до месец, останала е с
впечатление, че Л. се грижи за баща си в домакинството. Свидетеля няма
наблюдение Г. и съпругът й по някакъв начин да са гледали и да са издържали
главния ищец, да са подпомагали Б., не знае по времето когато е била жива
съпругата на Б. дали Г. и Н. са ги подпомагали.
Според показанията на свидетеля С.Х.К.
ответниците по делото през първите години от брака си са живели в К., след
преместването си постоянно са ходили в К., не само лятото, чувала е, че са
помагали на родителите си и че са пращали пари, чула е също, че майката на
ответницата-С. е болна и че е починала внезапно, както и че след това една от
сестрите на Г. живее с баща им като споделят едно домакинство.
Съдът изслуша свидетелски показания на Р.Й.М.-съсед на главния ищец, според
които Б. е споделил за семейни проблеми, че от година не е виждала Г. да идва в
апартамента, че Б. и съпругата му са живели сами в този апартамент до смъртта
на С.. Ответника споделя, че е виждала единствено дъщерята Л. да се грижи са
баща си, преди и след смъртта на майка си, виждала е много рядко само през
лятото ответниците да идват в Каварна, а след като Б. остава сам, Л. е заживяла
при него, работела е и е поддържала домакинството с грижи и пари.
Според показанията на А.И.А.
и С.А.С.-*** процесният имот е бил посетен от тях във връзка с проверка по
повод прокурорско постановление. При това посещение ответницата е отключила
апартамента със собствен ключ, патрона не е сменян, ответниците са влезли във
всяка стая и са прибрали собствен багаж, в апартамента е присъствал главния
ищец, който е обяснил, че апартамента е прехвърлен срещу издръжка и гледане, но
след като апартамента е прехвърлен, ответницата не се е грижила за него,
скандали не е имало, не са водени разговори между страните по настоящото дело.
Според свидетелските показания на Н.С.Н.-
главен полицай командир на отделение е поискано съдействие от ответниците да влязат в апартамента си, Б. и Л. се се явили веднага за обяснение, Б. е твърдял, че са
искали да го изгонят от апартамента му, а ответниците са обяснили, че нямат
достъп до лични вещи, заради смяна на бравите на собственият им апартамент.
В съдебно заседание бяха изслушани
и обясненията на главния ищец Б.И., според които след смъртта на съпругата му,
дъщеря му Л. живее с него, за което е уведомил дъщеря си Г., отношенията им с
ответницата са били добри допреди година, преди това Г. е идвала в К. на 4-5
месеца, а съпругът й един път на 5-6 години, идвали са на гости, за кратко, за
по два дни до една седмица.
Според обясненията на ответницата Г.Б.А.,
която живее и работи постоянно в гр.Р. тя е гледала и е издържала майка си С.
докато е била жива и баща й Б. чрез изпращане на запис, ако не са били добре
или са останали без пари- им е пращала, като е идвала в К. е пазарувала.
Грижите и издръжката й се изразявали в това, че е помагала с пазаруване при
посещенията си, след смъртта на майка й, грижите за баща й се изразявали в покупка на
дрехи, когато е идвала в Каварна никога не е позволявала той да пазарува.
Твърди, че е посещавала баща си по-често от описаното от него, в последната
година и половина го е посещавала много често, защото и дъщеря й се омъжила в К.
От обясненията на Л.Б.А.
става ясно, че ищцата обитава процесния апартамент 2 години преди смъртта на
майка си и 10 години след това, твърди
че ползва 1 стая от апартамента с детето си, баща й е в друга, кухнята се
ползва общо, отрича да е сменяла ключалката на апартамента.
Л.Б.М. и Г.Б.М. -и двете живеещи
далеч от баща си, обясняват, че отсядат при баща си, когато са в Каварна два пъти
годишно по собствено желание за по няколко дни до месец.
Според обясненията на Н.Х.А. той,
заедно със съпругата си живеят в Р., уважавал като свой баща Б.И., твърди че ишците
са имали опора в тях – материално, когато е била жива майката на съпругата му винаги
са се интересували как са, добре ли са, имат ли средства, защото Б. е работел
до миналата година, но когато не са им стигали парите, са им помагали, купували
са му дрехи, когато е имал нужда, поддържали са връзка по телефона дали има
нужда от нещо.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства, не оспорени от
страните по делото - нот. *****/1993г.
на БРС; договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 05.02.1988г. става ясно, че между Б.М.И. и съпругата
му С.И.И. от една страна и дъщеря им Г.Б.А. е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу гледане и издръжка за собствен техен имот.
Според удостоверение за наследници
№ АО-11-***/24.08.2011г., риложено по делото, починалата на 27.03.****г. С.И.И. е оставила като наследници по
закон Б.М.И., Г.Б.А., Л.Б.А., Г.Б.М. и Л.Б.А..
От тези факти, се установява, наличието на валиден договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка между Б.М.И. и съпругата
му и Г.Б.А. с предмет апартамент №*, на
втори етаж от жилищна сграда, находящ се в гр. К. ул.”б”**** както и правото на
наследниците на С.И.И. правото да бъде развален посоченият договор не само
досежно частта на своята майка, но и съобразно техните права, произтичащи от
същия договор.
За изясняване обстоятелствата по делото бяха събрани гласни
доказателства. От същите се установи, че отвениците не са живели заедно с
прехвърлителите по договора за издръжка, посещавали са рядко главния ищец,
както преди, така и след смъртта на съпругата му, интересували са се за
състоянието и нуждите му, но не са полагали непосредствени грижи за него. Този
извод идва от това, че съда кредитира показанията на свиделите на ищцовата страна
предвид тяхната безпристрастност и предвид общото им наблюдение, че ежедневните
грижи, обслужване и поддържане на домакинството са извършвани от друга дъщеря
на ишеца-Л., още повече, че от обясненията на ответната страна, съда стига до
извода, че Г.Б.А. и съпруга й са поддържали връзка с Б., посещавали са го, но
като гости, извършвали са еднократни, спорадични актове на внимание и грижа.
По представените по делото писмени
доказателства – преписка № ***/2011г. по описа на Районна прокуратура гр.
Каварна; преписка № 470/2011г. по описа на Районна прокуратура гр. Каварна съда
установява, че собствениците –
ответниците в настоящото производство са подали сигнал в прокуратурата, че не
са имали възможност влязат в собствеността си, твърдели са че ключалките на
апартамента са сменени.
Съдът взима предвид и свидетелските показания на А.И.А., С.А.С. и Н.С.Н., от които става
ясно, че след съществуващия конфликт между страните и последвалата проверка,
ответницата е влязла в апартамента си със собствен ключ и е оиколила имота си
необезпокоявана за да прибере личен багаж.
Така установената фактическа
обстановка налага следните правни изводи:
Предявения иск е с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот.
В тежест на ищците е да докажат
наличието на сключен договор с ответника, да докажат спорните факти относно
неизпълнението на договорните задължения.
В тежест на ответниците е да
докажат фактите, на които основават своите възражения, включително и
възраженията за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.87, ал.5 от ЗЗД,
върху преобритателя пада също така доказателствената тежест да установи
осъществяването на насрещната престация.
Така също, следва да се докаже от
ответника, че грижите и издръжката са полагани , давани постоянно , непрекъснато и
ежедневно докато прехвърлителят е жив, а не инцидентно –изпълнението трябва да
отговаря изцяло по вид и обем на договореното.
От свидетелските показания и
обяснения на страните по делото се установи по категоричен начин, че
ответниците не са изпълнявали договорените си задължения по обема, който се
изисква по алеаторния договор, понеже задължението за издръжка и гледане, породено от сключения
между страните договор, изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна
на длъжника. Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, се стига до
невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и без намаление на
жизнения му стандарт, което е установено в настоящия случай, това неизпълнение
е значително и то обосновава развалянето на договора. Длъжникът по алеаторния
договор следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е
достатъчна той да посрещне всички негови насъщни нужди, което в конкретния
случай не е доказано от ответниците по иска.
Необходимо е да се изложи и следното съображение- договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на преобритателя за гледане и
издръжка предполага и съвместно живеене на двете страни. Последното е
наложително не само, за да е възможно да се оказват на приобритателя постоянно
и в пълен обем грижи, а и защото са създаването на една спокойна , уютна за
живеене за прехвърлитея обстановка се предполагат и постоянна грижа и
заинтересованост за състоянието му. Такива обстоятелства обаче ответниците не
установиха. Дори твърденията на ответната страна, че при сключване на договора,
ищеца е знаел за фактическото положение и че е бил наясно, че дъщеря му живее и
ще живее в гр.Р. не изключват породеното от сделката, характерно за този вид
договор задължение, наситено с нравствено-етични и социално-битови изисквания да
се установи една обща семейна обстановка.
Налице е поето от ответника задължение за издръжка и гледане с
допълнителна конкретизация по договора- предоставя се пожизнено право на
обитаване на една от стаите от жилището, при което съда приема, че задължението
е за осигуряване на нормален стандарт на живот, необходима издръжка и осигуряване
на грижи за здравословното състояние и като се осигурява стая от апартамента.
Не може да се приемат възраженията, че точно това конкретизиране ограничава
договора за издръжка и гледане и го превръща в договор със стеснено задължение
от приобритателя. По наименованието и по клаузите от договора съда прави извод,
че този договор няма за предмет обитаване на стая или начин за определяне на
факта ” издръжка и гледане” само чрез това ползване за конкретна стая-съда
смята, че това уточнение е само допълнение към общото задължение, което се
поема с този договор.
От друга страна, за да се развали един договор по чл.87 ЗЗД,
няма значение дали неизпълнението е пълно или частично. Относно процесният вид
договори закона поставя ограничение, като изключва развалянето му, когато
неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на
кредитора, поради това съда не приема възражението на ответната страна, че
обстоятелствата, които имат правно значение за разваляне на извършената правна
сделка е доказване на неизпълнение по задължението по договора, още повече, че
при условията на пълно и главно доказване ответника не установи обстоятелства,
подкрепящи изпълнение.
Твърдението на ответника, че е допуснал друга дъщеря да живее
в апартамента като доказателство на твърденията си за изпълнение под форма на
вид толерантност, подкрепят убеждението на съда, че ответната страна не е
изпълнила задълженията си по договора и при промяната на обстоятелствата, а
именно-пълна грижа и обслужване на
самотен и затруднен в обслужването си прехвърлител.
Относно липсата на доказателства за заплащане на дължимите
данъци и сметки за потребление-доказателствената тежест за установяването на
плащането им и съответно на изпълнение на насрещна престация на ответника пада
върху самия ответник. За това единствено посочването им като несъотносими и
безпредметни към настоящия правен спор от страна на ответника без доказване на
плащане им, само убеди съда, че едно от
обстоятелствата, което би могло да се счита за признак за изпълнение по
договора не съществува.
Не се приемат от съда, възраженията на ответника, че с
действията си първия ищец е възпрепятствал всяка инициатива за изпълнение на
задълженията на ответника. Първо-насрещната престация за отчуждителя е само
прехвърляне на собствеността, възможно е държането на ответника да направи за преобритателя длъжник по това
задължение морално и фактически невъзможно изпълнението, но при този договор
длъжника дължи гледане, което включва добри и топли обноски, независимо от
държането на ищеца, понеже това се включва в рисковете, които се сключват със
сключването на договора, в този случай длъжника е този, който преди всичко
трябва да се приспособи. Още повече, че от представените по делото писмени доказателства – преписка № ***/2011г.
по описа на Районна прокуратура гр. К\, преписка № 470/2011г. по описа на Районна
прокуратура гр. К. съда и от показанията на свидетелите-полицаи става
единствено ясно, че отношенията на страните са стигнали до конфликт, неразрешим
без намеса на органите на реда, който обаче показва само нетърпимост, липса на
нормално общуване, липса на спокойствие у ищеца.Не се доказаха и твърденията на ответната страна, че
ключалката на апартамента е сменена по инициатива на ищеца и живущата с него,
т.е. не се доказа и първоизточника на подадените сигнали, съответно не се
доказа възражението на ответната страна, че влошените отношения са стигнали
дотам, че ответниците не са имали възможност да влязат в апартамента и че това
е ограничило възможността за изпълнение на задължението по договора.
Относно възражението на ответната
страна за изтекла погасителна давност на основание чл.87, ал.5 от ЗЗД по
отношение на всички ищци като
наследници на С.И.И. съда има предвид следното:
В ТР №**/1981 на ОСГК се постановява, че Законът-чл.79, ал.1 ЗЗД, изисква точното изпълнение на
договора, то предполага изпълнение на дължимата престация по вид, обем и качество.
Редом с това изпълнението трябва да е съобразено с правилата на
добросъвестността и на морала чл.63,
ал.1 ЗЗД. Последното изискване на закона е от особено съществено значение за
алеаторните договори с начално прехвърляне на вещни права и право на
собственост срещу задължения за издръжка и гледане. Когато задълженията за
издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и когато не е било уговорено разграничение на
задълженията към всяко едно от тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите
и намерението на прехвърлителите са били
преобретателите да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по издръжката
и грижите по отношение на всички правоимащи, а последните да ги получат общо,
да се ползват едновременно и неразграничено от тях. Затова в тези случаи
задължението на приобретателя е неделимо. Неделимостта произтича и се основава
на намерението на договарящите – чл.128, ал.1 ЗЗД. А при неделимите задължения
и по силата на закона –чл.129 ЗЗД, дължимата престация трябва общо да се
предаде на всички кредитори и всеки от тях може да иска обезпечаването за
сметка на останалите. При активната солидарност всеки един кредитор е овластен
да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие
всички последици от забавата, включително да осъществи и развалянето на
договора изцяло. Прекратителното действие засяга и неделимостта на
задълженията. Защото според чл.128, ал.2 ЗЗД неделимостта е качество за правата
на кредиторите и тежест за задълженията на длъжника, а не и обратно. Затова,
ако са останали нереализирани вземания до момента на смъртта на прехвърлителя,
които преминават върху неговите наследници, всеки от тях ще има основание да
получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял.
Всички тези основания позволяват да се заключи, че поначало с факта на смъртта
на приобретателя не настъпва по право развалянето на договора.
От друга страна съда не може да не се съобрази с Решение №***/2011г. ВКС по допуснато касационното обжалване поради противоречивото
разрешаване на материалноправните въпроси за прекратяването на неделимостта на
задължението по алеаторен договор със смъртта на съпрехвърлителя и погасяването
по давност на иска за разваляне на договора. В цитираното решение ВКС намира,
че искът за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане се погасява с изтичането на 5-годишна давност, считано от
всеки ден на неизпълнение. Когато задължението за издръжка и грижи е прекратено
със смъртта на някой от прехвърлителите, правото на иск за разваляне на
договора в съответната част от неговите наследници се погасява с изтичането на
5 години от последния ден на неизпълнението, т.е. от деня на смъртта. Видно от
доказателствата по настоящото дело този давностен срок към момента на поддаване
на исковата молба е изтекъл относно ½ от процесния имот.
Направено е и искане съда да обезсили нотариален ***, в който
е извършен алеаторния договор. Настоящото производство е образувано по предявен
конститутивен иск за разваляне на алеаторен договор спорното право е -
изпълнявани ли са поетите с алеаторния договор задължения. Искането за
обезсилване на нотариалния акт е неоснователно-нотариалният акт, в който е бил
извършен развален от съда договор се обезсилва, но само ако този акт е
констативен, а не както в случая конститутивен. В настоящия случай правата на
ищеца по решението за разваляне на договора са защитени от извършеното вписване
на исковата молба и отбелязване на постановеното по делото решение по реда на
чл.115 от ЗС.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците
дължат на ищците половината от направените разноски в това производство. Ищеца
пък е задължен на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати направените от
ответниците в това производство съразмерно отхвърлената част от иска разноски.
Водим от изложеното Районен Съд Каварна
Р
Е Ш И
:
РАЗВАЛЯ на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД по предявения от Б.М.И. с ЕГН: ********** *** сключения между Б.М.И. с
ЕГН: ********** от една страна и Г.Б.А. ***
от друга договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ ½
ид.ч. от апартамент №*, на * ет. Жилищна сграда, находяща се в гр.К. със
застроена площ 75.31 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и
избено помещение със застроена площ 5.90 кв.м , с идеална част от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото от 87.39 кв.м.
ОТХЪРЛЯ като
неоснователно искането на ищците да бъде обезсилен нотариалния акт, в който е
извършен, сключения на 06.08.1993г. процесен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане.
ОТХЪРЛЯ иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение за задължението за гледане и
издръжка по отношение на С.И.И., предявен от Б.М.И. с ЕГН: ********** ***,
заедно с Л.Б.А. ***, .”*.** вх. *, ет.*,
ап.*, Л.Б.М. с ЕГН:********** от гр.С. ул.Л. *** и Г.Б.М. с ЕГН:********** ***
срещу Г.Б.А. с ЕГН: ********** с адрес *** и Н.Х.А. *** по отношение на
½ ид.ч. апартамент №*, на * ет. Жилищна сграда, находяща се в гр.К. със
застроена площ 75.31 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения и
избено помещение със застроена площ 5.90 кв.м , с идеална част от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото от 87.39 кв.м.от , поради
изтичането на 5 годишната давност, на осн. Чл.87, ал.5 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Б.А.
с ЕГН: ********** с адрес *** и Н.Х.А. *** да заплатят на Б.М.И. с ЕГН: **********
***, Л.Б.А. ***, .”Б.** вх. *, ет.*,
ап.*, Л.Б.М. с ЕГН:********** от гр.С. ул.Л. *** и Г.Б.М. с ЕГН:********** ***
разноски по настоящото дело в размер на 527, 60 лева.
ОСЪЖДА Б.М.И.
с ЕГН: ********** ***, Л.Б.А. ***, .”Б.**
вх. А, ет.2, ап.4, Л.Б.М. с ЕГН:********** от гр.С. ул.Л. *** и Г.Б.М. с ЕГН:**********
*** да заплатят на Г.Б.А. с ЕГН: ********** с адрес *** и Н.Х.А. *** разноски
по настоящото дело в размер на 315,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: