Решение по дело №540/2017 на Апелативен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 9/05.02.2018г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари, двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 540/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на ищците срещу решение № 1161/6.07.2017 г. по гр.д.№ 2204/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените искове срещу И.К.И., с правно основание чл.99, ал.1,вр. с чл.79, ал.1,.предл.1, вр. с чл.200, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

          В подаден писмен отговор ответникът оспорва допустимостта, евентуално – основателността на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата – потделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка: 

Производството по делото е образувано по обективно и субективно съединени искове срещу И.К.И. с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,  с искане за  заплащане при условията на активна солидарност на сумата от 25 425.79 лева, ведно със законната лихва и сумата 1 847.34 лева - лихва за забава от падежа на задължението – 19.12.2013 г., до 04.09.2014 г. Твърденията са, че главницата представлява остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на НА № 180/ 23.06.2010г., сключен с продавача „РИКОМ” АД, гр. Бяла, а претенцията произтича от договор за цесия от 22.08.2010 г. между ищеца К.Ц.Ц., в качеството му на пълномощник на съсобствениците на описаната в исковата молба сграда и дружеството.

 При условията на евентуалност, ако се установи, че не е възникнала активна солидарност в полза на ищците, претенцията е за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците подробно описаните в исковата молба суми – главница и законна лихва.

Оспорвайки исковете, ответникът навежда доводи за недопустимост и за неоснователност; възразява срещу основанието за възникване на активна солидарност, а по  по отношение на предявените в условията на евентуалност искове за разделно осъждане на ответника твърди, че не е обоснована претенцията за съответната част. Твърди, че  цедентът не е притежавал вземане срещу него, което да прехвърли, тъй като със споразумение от 25.08.2010 г. облигационните правоотношения между тях са прекратени. Направено е възражение за прихващане общо за сумата от 24 180,78 лв. - при условията на евентуалност – в случай, че съдът не намери за основателни оспорването и другите възражения на ответника.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с протокол от 20.08.2010 г., за управител на ЕС в сградата, находяща се в град Варна, кв. „Виница“, ул. „Ангел Главчев“ № 36, е избран К.Ц.Ц., като е взето решение той да сключи договор за цесия от името и за сметка на Етажната собственост с „Риком“ АД, по силата на който дружеството да прехвърли своите вземания срещу описани в решението лица, между които е и ответникът И.К.И.. На общото събрание са присъствали описаните в протокола лица, представляващи 55, 4452% ид.ч. от общите части на сградата.

Безспорно е по делото, че с договор за цесия от 22.08.2010 г. „Риком“ АД,  в качеството си на цедент е прехвърлило на Етажната собственост, чрез управителя К.Ц.Ц., в качеството й на цесионер, вземането към И.К.И., придобито на основание НА за покупко-продажба No 180/2010г. на нотариус на Петър Петров с район на действие ВРС, рег.No 224 НК в размер на  25425,79 лв. Съставен е приема-предавателен протокол и са приложени уведомление за цесия, ведно с известие за доставяне и справка за приети пратки.

Правилно съдът - с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, е приел, че ищците следва да установят, че са носители на вземането - валидно прехвърлено с договора за цесия, който е породил своя ефект.

С оглед липсата на спор между страните, съдът е приел, че към датата на първото общо събрание - 20.08.2010 г., етажната собственост е била възникнала и собствениците са гласували за сключване на договор за цесия с „Риком“ АД от избрания управител К.Ц.. В изпълнение на това решение, на 22.08.2010 г. е сключен договор за цесия, подписан между изпълнителният директор на „Риком“ АД и К.Ц.Ц., като управител на етажната собственост. От доказателства се установява, че уведомлението за цесията е получено от ответника - длъжник на 14.07.2014 г., от който момент и тя следва да има действие по отношение на него.  За да породи правни последици, предмет на цесията следва да е валидно вземане.

Безспорно е по делото, установява се от писмените доказателства, че със споразумения от 25.08.2010 г. между „Риком“ АД, от една страна и Й. В.Й., К.Ц.Ц., И.К.И. и М.М., дружеството се е задължило да прехвърли собствеността на описаните недвижими имоти. Постигнато е съгласие, че собствениците не дължат заплащане на цена, предвид невъзможността на „Риком“ АД да завърши строителството на жилищната сграда, а всички отношения между страните по споразумението, произтичащи от договорите за изпълнение на строителство се погасяват; дължимите по нотариалните актове суми като част от продажната цена не се дължат на „Риком“ АД, а на евентуален последващ строител за довършване на сградата. В изпълнение на  споразумението са съставени два последващи нотариални акта, съответно - за покупко-продажба  и дарение, като част от ищците са участвали в тези правни действия, въпреки упълномощаването пет дни преди това на управителя на ЕС да подпише договор за цесия. Ищецът К.Ц., подписал договора за цесия, като управител на етажната собственост е подписал и представените споразумение от 25.08.2010г. и два нотариални акта от 25.08.2010г. и от 17.09.2010г, в качеството си на физическо лице.

Уведомяването на длъжника за извършването на цесията не е елемент от фактическия състав на договора. Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на осн.чл.99, ал.4 ЗЗД. Сключените на 25.08.2010 г. споразумения противоречат на клаузите на  договор за цесия и са след неговото подписване; ответникът не е участвал в договора за цесия и е бил уведомен за сключването му четири години по-късно, от който момент цесията би породила действие в отношенията му с цесионера.

С оглед на гореизложеното, правилен е извода на съда, че договорът за цесия не е породил действие по отношение на ответника, доколкото не е било налице валидно съществуващо вземане към датата на уведомяването му. Исковите претенции  са неоснователни както за претендираната главница /солидарно или разделно дължима/, така и за акцесорните искове за лихви, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1161/6.07.2017 г. по гр.д.№ 2204/15 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.