Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 970
12.12.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева - Иванова административно дело № 1238 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Р.П.А. ***, подадена чрез
пълномощник – адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Решение
№1012-26-548-1/15.10.2019г. на Директор на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане №**********/2140-26-699/04.09.2019г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата се твърди, че оспореният административен акт
е неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон. Твърди се, че неправилно е приложено
материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж и неправилно
не е зачетен периода на редовна военна служба от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. като
действителен трудов стаж. Сочи се, че за жалбоподателя е налице правен интерес
от правилното прилагане на закона и установяване на наличните към 05.08.2018г.
положителни предпоставки за отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68, ал.3 от КСО
при навършена възраст от 66г. 04м. и 09 дни и зачетен трудов стаж от втора
категория от 07г. 08м. и 03 дни и трудов стаж от трета категория от 08г. 00 м.
и 08 дни, т.е. общ календарен осигурителен стаж от 15г. 08м. и 11 дни. По
изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на обжалвания административен
акт и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по
жалбата. Претендира се за присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, в
представена чрез процесуален представител писмена молба заема становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят Р.П.А. подава Заявление с вх.№ 2113-26-1357/05.08.2019г.
до Директора на ТП на НОИ – гр.Хасково с молба да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени документи,
удостоверяващи трудовия и служебния му стаж.
С Разпореждане № **********/2140-26-699 от 04.09.2019г.,
на основание чл.69б, ал.2, чл.68, ал.1-3 от КСО, Ръководителят на „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – гр.Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на Р.П.А..
Административният орган стигнал до извода, че на А. не
се следва пенсия при условията на чл.69б, ал.2 от КСО, тъй като има навършени
66г. 04м. и 09 дни, но няма 15 години при условията на втора категория труд, а
има 07г. 08м. и 03 дни, и няма изискуемия сбор от осигурителен стаж и възраст –
100, а има 83. На А. не се следвала пенсия при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като имал навършени 66г. 04м. и 09 дни, но нямал осигурителен стаж от
38г. и 08м., а имал 17г. 07м. и 12 дни. Органът стигнал и до извода, че на А.
не се следва пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършени
66г. 04м. и 09 дни, но няма 15 години действителен осигурителен стаж, а има
13г. 08м. и 10 дни, като приел за недействителен стажа за времето на военна
служба за периода от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. с продължителност 02г. 00м. и
01 ден.
Разпореждането на Ръководителя на ПО било получено
лично от Р.П.А. на 24.09.2019г. и същото е било обжалвано в срок пред Директора
на ТП на НОИ – Хасково, с жалба, заведена под вх. №1012-26-548/26.09.2019г. при
ТП на НОИ - Хасково.
С Решение №1012-26-548-1 от 15.10.2019г., Директорът
на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, подадена от Р.П.А. срещу Разпореждане
№**********/2140-26-699 от 04.09.2019г. на Ръководителя на “ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково. В решението си по-горестоящият административен орган споделил напълно
извода на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, касаещ
недействителността на периода на редовната военна служба от 15.01.1973г. до 15.01.1975г.
с продължителност 02г. 00м. и 01 ден. Приел, че редовната военна служба не е
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО, поради което Р.П.А. нямал 15 години действителен
осигурителен стаж, а имал 13 години 08 месеца и 10 дни, като възприел за
правилен отказа на пенсионния орган да отпусне пенсия за осигурителен стаж и
възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО и отхвърлил подадената пред него жалба против
Разпореждане № **********/2140-26-699 от 04.09.2019г. на Ръководителя на“ПО“
при ТП на НОИ - Хасково.
Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково е
получено от Р.П.А. на 21.10.2019г., видно от представеното известие за
доставяне. Същото е обжалвано пред Административен съд – Хасково, като жалбата
е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх.№1012-26-548-2 от
25.10.2019г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваното Решение №1012-26-548-1 от 15.10.2019г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2140-26-699 от
04.09.2019г. на Ръководителя на “ПО“ при ТП на НОИ - Хасково са издадени в рамките
на установената от закона местна, степенна и материална компетентност – чл.117,
ал.1, т.2, б.„а“, респективно чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите
основания - фактите, поради които е счетено от административния орган, че не е
налице основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
По материалната законосъобразност на оспорения акт,
съдът счита следното:
Не е спорно, че за жалбоподателя не са налице
изискванията за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.1-2 и чл.69б от КСО. Спорът се отнася до това дали са налице изискванията за предоставяне на
ЛПОСВ на Р.П.А. при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по
ал.1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж.
В случая, за периода 13.05.1971г. - 20.03.1991г.
административният орган е зачел общ
осигурителен стаж от 17г. 07м. и 12 дни, от който за действителен осигурителен
стаж е признал такъв в размер на 13г. 08 м. и 10 дни, а за непопадащ в приложното поле на §1, ал.1
т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО и определен като недействителен, е
приет зачетения за периода от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. стаж, положен на
наборна военна служба.
Противно на установеното от органа, оспорващият
твърди, че зачетеният като осигурителен стаж, положен на наборна военна служба
в периода 15.01.1973г. - 15.01.1975г., следва да се приеме и за действителен такъв.
Настоящият съдебен състав споделя становището на
жалбоподателя, като счита, че стажа, положен
в периода 15.01.1973г. - 15.01.1975г. – 02г. 00м. и 01 дни, следва да бъде
зачетен за действителен осигурителен стаж.
От приетите без оспорване от страните по делото
писмени доказателства е видно, че от 15.01.1973г. до 15.01.1975г. А. е бил на редовна военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, а според чл.44 НПОС за осигурителен стаж от
трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на
обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за
прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на
полагане военната служба от оспорващия,
изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се
зачита за трудов стаж от III категория.
В процесния период 1973г.-1975г. наборната военна
служба в България е била действителна и задължителна за мъжете, съгласно чл.3
от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г./., т.е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен
стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното,
положеният от Р.П.А. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му
военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но
който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно
действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването на
пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./,
то с оглед разпоредбата на §9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла на
§.1, т.12 от ПЗР на КСО. В този
смисъл е и трайната практиката на ВАС,
изразена в , Решение №15601/18.11.2019г. по адм. дело №2021/2019г., Решение
№15587/13.12.2018г. по адм. дело №13944/2017г., Решение №2553/19.10.2017г. по
адм. дело №8645/2016г. на ВАС, Решение
№7647/16.06.2017г. по адм. дело №4023/2017г. на ВАС, Решение №9471/17.07.2017г. по адм. дело
№7470/2016г. на ВАС и мн. др. Като е отказал да зачете този стаж за
действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал
и приложил закона.
След признаването за действителен осигурителен стаж за
периода на редовна (наборна) служба за времето от 15.01.1973г. до 15.01.1975г.,
то действителният осигурителният стаж на
Р.П.А. безспорно е повече от 15
години, поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на
пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Ето защо
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Хасково, макар и постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде
отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне,
при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията на оспорващия за присъждане
на действително направените по делото разноски,
представляващи внесена държавна такса от 10.00 лева и действително
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, съгласно договор
за правна защита и съдействие №114/23.10.2019г.
Водим
от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1012-26-548-1/15.10.2019г.
на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково и потвърденото с него
Разпореждане №**********/2140-26-699 от 04.09.2019г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр.Хасково за ново произнасяне по
подаденото от Р.П.А. Заявление с вх.№ 2113-26-1357/05.08.2019г. при ТП на НОИ -
Хасково, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението
относно тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр.Хасково да заплати на
Р.П.А., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на
510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: