№ 15561
гр. София, 02.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20241110159987 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 64 и сл. ГПК.
Производството е образувано по депозирана от длъжника Ж. Н. Т. молба с вх. №
420161/27.12.2024г, с която е .равено искане за възстановяване на срока за депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповед №. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 18.10.2024г. по ч.гр.д. №. по описа на СРС, 153ти състав, издадена в полза на „.“
ЕАД.
В молбата е посочено, че на 14.12.2024г и на 15.12.2024г. в дома му са се
осъществили срещи с общественици по повод разглеждането и обсъждането на дела, които
се водят срещу „.“ ЕАД. Сред присъстващите на срещите бил ., на когото длъжникът Т.
показал своите документи по дела, които се водят между него и „.“ ЕАД. В молбата се
отбелязва, че в тези документи били и документите по гр.д.№. по описа на СРС, 153 състав,
в това число и съобщението от 21.10.2024г. по същото дело, с което му бил връчен препис от
издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение. Подчертава се, че в
това съобщение бил посочен и срокът за подаване на възражение срещу заповедта за
изпълнение. При разглеждане на книжата обаче . по грешка е смесил своите документи с
тези на длъжника Т., като по този начин в него попада и съобщението от 21.10.2024г. по по
ч.гр.д. №. по описа на СРС, 153ти състав. Поддържа се, че на 24.12.2024г. . е върнал на
длъжника Т. съобщението, в което било отбелязан срокът за възражение по настоящото дело,
но срокът вече бил изтекъл на 19.12.2024г. Твърди се, че веднага след като било върнато
съобщението още в първия работен ден – 27.12.2024г. е било депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение, ведно с молба за възстановяване на срока. Подчертава се,
че длъжника Ж. Н. Т. е спечелил вече 4 дела срещу „.“ ЕАД във връзка със същия имот.
Към молбата си длъжникът представя като доказателства приемо-предавателен
протокол от 24.12.2024г, в който е отбелязано, че на посочената дата . е върнал на Ж. Н. Т.
съобщение от 21.10.2024г. по гр.д.№ .., СРС, 153 състав с баркод 2024111466245, който То. е
взел погрешка на 14.12.2024г, когато е бил на гости при Т. и е разглеждал книжата му.
1
Протоколът е подписан от Т. и от .. Приложени са и постановените решения по водени
между Ж. Н. Т. и „.“ ЕАД дела.
В срока по чл. 66 ГПК от името на „.“ ЕАД с изрична молба е заявено становище, че
искането по чл. 65 ГПК за възстановяване на срок за подаване на възражение е
неоснователно, тъй като не са налице особени непредвидени обстоятелства.
С определение от 03.02.2025г. съобразно изискванията на чл. 66, ал.1, изр. 2 ГПК е
насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на молбата на длъжника Ж. Н. Т. за
възстановяване на срока за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение, като са
допуснати до разпит двама свидетели на молителя.
В проведеното открито съдебно заседание пред Софийски районен съд са разпитани
свидетелите . и ., като са представени и заявление от 29.11.2024г. на Т. до . и писмо от . с изх.
№ ./27.12.2024г, адресирано до Ж. Т.. В писмото е посочено, че същото е издадено с оглед
изпратено от Т. писмо от 29.11.2024г. за получаване на информация дали са издавани
фактури от „.“ ЕАД с получател Ж. Т. за периода 01.05.2018г. до 20.10.2024г.
Пред съда свидетелят То. посочва, че на 14.12.2024г. е бил на гости при Ж. Т., за да
обсъждат делата, които водят с „.“ ЕАД и срещу СГС по ЗОДОВ. Заявява, че покрай всички
дискусии и обмяна на документи в него е попаднало съобщението по настоящото дело, в
което е записан и срокът за подаване на възражение. Свидетелят посочва, че е видял в дома
си, че е взел по невнимание съобщението на Т. и е трябвало да го върне, за да може същият
да депозира възражение. То. свидетелства, че е върнал съобщението на 24.12.2024г. – почти
веднага и за това предаване е съставен приемо-предавателен протокол.
Свидетелят . заявява пред съда, че на 14.12.2024г- събота е бил в дома на Ж. Т.,
където заедно с То. са обсъждали различни въпроси във връзка с „.“ ЕАД. Свидетелят
подчертава, че неговата роля при тази среща е да донесе материали свързани със
заповедното производство и тежките нарушения на ГПК, които се допускат. Спомня си, че
след срещата е получил обаждане с въпрос дали е прибрал съобщението на Ж. То., което е
изчезнало. Твърди, че обаждането за изчезналото съобщението е било два-три дни след
срещата, но не помни точна дата. . свидетелства, че по-късно е разбрал, че съобщението е
попаднало в . и, че той го е върнал.
Като взе предвид изложените в молбата по чл. 65 ГПК доводи и събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Молбата за възстановяване на срока е депозирана в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК – в
едноседмичен срок от съобщението за пропускане на срока, което в настоящия случай е
датата, на която Т. твърди, че му е върнато съобщението с отбелязана дата на връчване на
заповедта за изпълнение – 24.12.2024г. Изрично следва да се посочи, че молбата е подадена в
едноседмичен срок от изтичане на срока за подаване на възражение, при съобразяване на
обстоятелството, че 26.12.2024г е бил неработен ден. Към молбата в съответствие с
изискванията на чл. 65, ал. 2 от ГПК е представена и възражението по чл. 414 ГПК, за
подаването на което се иска възстановяване на срок. Предвид това съдът намира, че молбата
2
е допустима. По отношение на основателността на същата съдът приема следното:
Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или
определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее.
Законът не дефинира понятието „особени непредвидени обстоятелства“, но правната
доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно приемат, че особени и
непредвидени са такива обстоятелства от обективната действителност, които стоят извън
волята на страната, върху които тя не може да повлияе, които обикновено възникват
внезапно и които обичайно не могат да бъдат предвидени и обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса.
Практиката на ВКС по приложението на чл. 64 ГПК определя като особени
непредвидени обстоятелства само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ
характер и са настъпили в течение на срока, поради това обективно са попречили на
страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива обстоятелства могат да
бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни
проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат
предвидени и преодолени. В този смисъл определение № 74/23.02.2011 по ч.гр.д.№ 35/2011г
на ВКС, I г.о., определение № 26/21.01.2012г. по ч.гр.д.№611/2011г на ВКС, I г.о.,
определение № 47/21.02.2019г по ч.гр.д.№ 315/2019г на ВКС, II г.о.
Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което
доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим
характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 64, ал. 2
ГПК (така изрично определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч. т. д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.
о., определение № 449 ОТ 24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2010/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение
№ 39 от 23.01.2019 г. по ч. гр. д. № 233/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
В случая с депозираната молба от 27.12.2024 г. се твърдят обстоятелства, които нямат
характер на особени и непредвидени такива – загубата на съобщението /попадане на
съобщението в трето лице по грешка/, с което е връчен препис от заповедта за изпълнение.
Видно от наличното по делото съобщение препис от заповедта за изпълнение е била
връчена надлежно на Ж. Т. на 19.11.2024г, като именно от този момент е започнал да тече и
срокът за подаване на възражение на длъжника. Същият е изтекъл на 19.12.2024г. За
подаване на възражение не е необходимо представяне от страна на длъжника, каквото е
качеството на Т. в заповедното производство, на каквито и да било доказателства, в това
число и информация от . за издадени или не фактури за период от време, в част от който
попада периода за претендираните суми по издадената заповед за изпълнение. За да породи
действие възражението по чл. 414 ГПК, е достатъчно същото да бъде подадено бланково, без
да е необходимо мотивирането му.
3
За подаване на възражението не е необходимо и да бъде представено съобщението, с
което на Т. е бил връчен препис от заповедта за изпълнение. Проявата от страна на
невнимание и загубата на съобщението /вземането на съобщението от трето лице/ не
представлява непредвидено обстоятелство, което да е възпрепятствало подаването на
възражението в срок. Същото е равнозначно на това страната да пропусне срока, защото е
забравила датата, на която му е връчено съобщението. Това не представлява особено
непредвидено обстоятелство, което е попречило на длъжника да подаден възражение, т.е да е
било непреодолимо. Длъжникът е можел да прояви по-голямо внимание и да запомним
датата, на която му е връчена заповедта за изпълнение, доколкото евентуална загуба на
съобщението за връчване на съдебни книжа е принципно предвидимо обстоятелство.
Дори и да се приеме, че върху съобщението е записан срокът за подаване на
възражението и че това представлява непредвидено обстоятелство, то не е съществувала
пречка за Т. да подаде възражение още в момента, в който е установил, че съобщението, в
което си е записал кога изтича срока за осъществяване на процесуалното действие, липсва.
Следователно липсата на съобщението за заповедта за изпълнение дори да се приеме за
непредвидено обстоятелство, то е било преодолимо, а чл. 64, ал. 2 ГПК изисква именно
непредвиденото обстоятелство да е такова, което не е могло да бъде преодоляно. Съгласно
показанията на свидетеля ., същият е бил уведомен два-три дни след срещата на 14.12.2024г.
за изчезването на съобщението. Следователно най-късно на 17.12.2024г. от Т. е установена
липсата на съобщението, поради което в случай на проявена от него активност е можел още
на 17.12.2024г. да депозира възражение по чл. 414 ГПК, което би било в срок, а ако е считал,
че желае все пак да представи и доказателства и да изложи мотиви към възражението си, е
можел да извърши справка по делото в съда и да установи датата, на която заповедта му е
била връчена. Ето защо съдът приеме, че попадането на съобщението за връчване на
заповедта за изпълнение в книжата на свидетеля То. по грешка не е възпрепятствало пряко
длъжника Т. да депозира възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Ирелевантно в производството по чл. 64 и следващите от ГПК е дали при евентуално
исково производство претенциите на „.“ ЕАД биха се оказали неоснователни.
С оглед изложеното искането за възстановяване срока за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 420161/27.12.2024г. на длъжника Ж. Н.
Т., ЕГН **********, за възстановяване на срока по чл. 64 ГПК за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК срещу заповед №. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
18.10.2024г. по ч.гр.д. №. по описа на СРС, 153ти състав, издадена в полза на „.“ ЕАД.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
4
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След стабилизиране на съдебния акт, делото да се докладва за предприемане на
съответните съдопроизводствени действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5