№ 1335
гр. София, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Петя Попова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100502231 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД против
разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 2560/13.01.2023г., по и.д. №
20228600401923 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване на разноските на взискателя за
адвокатско възнаграждение, както и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага, че подал възражение пред ЧСИ за това, че размерът на
адвокатското възнаграждение, посочен в покана за доброволно изпълнение по и.д. №
20228600401923, бил прекомерен и не кореспондирал с действителната фактическа и
правна сложност на делото. Поискал намаляване на същото до размера на сумата 200
лева, предвиден от нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и намаляване на размера на дължимата
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, но получил отказ, обективиран в посоченото уведомление
изх. № 2560/13.01.2023г. Намира, че договорения адвокатски хонорар в размер на
сумата 3 760 лева бил прекомерен, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 10, т. 2
от Наредбата била неприложима, предвид липсата на предприети действия от
процесуалния представител на взискателя по изпълнителното дело. Моли обжалваното
разпореждане да бъде отменено, като претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение бъде намалено до установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата от
200 лева. Моли за съответно изменение и на размера на дължимата такса по т. 26
ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело – Т.Д.З., чрез адв. К., депозира писмен
отговор, в който излага становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за
оставянето й без уважение. Позовава се на разясненията по т. 3 от ТР № 6/2012г.
ОСГТК, поискани били изпълнителни действия, възнаграждението било определено
при приложение чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно интереса на взискателя.
Претендира възнаграждение за производството пред СГС по реда на чл. 38, ал. 2, вр.
1
ал. 1, т. 3 ЗА с вкл. ДДС.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М., постановила обжалваното
разпореждане. Същата намира частната жалба за неоснователна по подробно
изложени съображения.
Съдът, като взе предвид, че жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежна страна и в посочения в закона срок, намира, че същата е
процесуално допустима.
По същество намира същата за ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
От приложеното по делото копие от и.д. № 20228600401923/2022г. на ЧСИ В.М.,
рег. № 860, с район на действие СГС, се установява, че същото било образувано по
молба от 23.12.2022г. на взискателя Т.Д.З., чрез адв. К., въз основа на издаден по в.т.д.
№ 400/2022г. по описа на Пловдивски апелативен съд изпълнителен лист от
06.12.2022г., по който ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на взискателя
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на сумата 45 000 лева, ведно
със законната лихва от 05.12.2018г. до окончателното й изплащане. С молбата е
направено искане да бъде изпратена ПДИ на длъжника и да му бъдат връчени
подлежащите на изпълнение актове. Възложени са правомощията по чл. 18 ЗЧСИ,
включително и определяне на начина на изпълнение. Поискано е ЧСИ да определи
възнаграждение на адвоката в размер на сумата 3 670 лева с ДДС по реда на чл. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
От изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение (ПДИ), връчена
му на 29.12.2022г. е видно, че освен посочените в изпълнителния лист суми, същият е
поканен да заплати такси по Тарифата към ЗЧСИ и адвокатски хонорар в размер на 3
670 лева по изпълнителното дело. В срока за доброволно изпълнение, на същата дата –
29.12.2022г. длъжникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД изплатил претендираните суми.
Предвид установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че събирането на дължимите суми по изпълнителното дело не е свързано с
особена фактическа и правна сложност. В рамките на няколко дни от подадената молба
за образуване на изпълнителното дело сумата била платена от страна на длъжника в
деня на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Други действия по водене
на делото с цел принудително удовлетворяване на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1/2004г. не са извършвани от адвоката и съдът следва да вземе предвид
единствено определения размер за образуване на изпълнително дело по чл. 10, т. 1 от
наредбата в размер на сумата 200 лева.
По горните мотиви настоящия състав на съда намира обжалваното разпореждане
за незаконосъобразно като определеното адвокатско възнаграждение по и.д. №
20228600401923/2022г. следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до
сумата от 200 лева.
Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е
основателно. Съгласно т. 26, б. „д” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума, както следва: от 50 000 до 100 000 лева – 3 220
лева + 4 на сто за горницата над 50 000 лева. Следователно дължимата такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 63 487.50 лева,
възлиза на 3 759.50 без ДДС или 4 511.40 лева с ДДС, до който размер следва да бъде
2
намалена пропорционалната такса, посочена от ЧСИ в ПДИ в размер на сумата
4 687.56 лева.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на
съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия,
настоящият състав намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по
обжалване действията на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно-
отменително производство, като изпълнителният процес не приключва, а съдът
извършва проверка за съобразност на атакуваните изпълнителни действия със закона.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в
настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение №
2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение изх. № 2560/13.01.2023г.,
по и.д. № 20228600401923 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по и.д.
№ 20228600401923за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за
заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева до сумата 3 670 лева,
както и искането за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ - за разликата над
4 511.40 лева с ДДС до 4 687.56 лева с ДДС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител
разноски в полза на взискателя Т.Д.З. за адвокатско възнаграждение, по и.д. №
20228600401923 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 при КЧСИ, възложени в тежест на
длъжника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД над сумата от 200 лева до приетия от ЧСИ
размер от 3 670 лева, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ над сумата 4 511.40 лева с ДДС до приетия размер от 4 687.56 лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3