№ 2634
гр. Варна, 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100501188 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Г. Г. чрез
адвокат Д. П. против решение № 1395 от 23.04.2025 г., постановено по гр.д.№
2798 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с
което е задължен въззивникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г. на основание член
5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да приближава
молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г. на разстояние по-малко от 100
метра, както и следните адреси: село Въглен, община Аксаково - ул. „Христо
Смирненски“ № 36; местоработата на молителката в град Варна - ул. „Христо
Смирненски“ № 76; училището, което посещава детето Г. Г. – СОУ „Христо
Смирненски“ в село Въглен, община Аксаково, както и детската градина,
която посещава детето Н. Г. – ДГ „Добри Чинтулов“ в село Въглен, община
Аксаково, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за
незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1,
точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; забранено е на въззивника да
осъществява контакт с молителката Б. Т. Г. и децата Н. И. Г. и Г. И. Г., под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от 18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта
за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1,
точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; определено е местоживеенето на
децата Н. И. Г. и Г. И. Г. при пострадалия родител – майката Б. Т. Г. - за срок от
18 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита по
делото /07.03.2025 г./, на основание член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с
алинея 2 от ЗЗДН; задължен е въззивникът да посещава специализирана
програма за работа с извършители на домашно насилие /специализирани
програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева по смисъла на
ЗЗДН/ към Фондация „SOS-семейства в риск“ в град Варна - ул. „Синчец“ №
21, телефон за контакт – 052/613-830, на основание член 5, алинея 1, точка 6 от
1
ЗЗДН; осъден е И. Г. Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд сумата 25 лева, представляваща дължимата
държавна такса за водене на делото, на основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано и
незаконосъобразно. Твърди се, че е нарушен принципът на равенство между
страните, като не е дадена възможност на ответника /сега въззивник/ да
ангажира адвокатска защита, което е причина той да не оспори своевременно
изложените в молбата твърдения и доказателствата, представени от
молителката. Сочи се, че липсва обективност при анализа на доказателствата,
както и не са обсъдени всички доказателства. Освен това е наложена мярка,
каквото молителката не е поискала. Номира се, че изложените от съда мотиви
са неубедителни относно това дали е налице извършен акт на домашно
насилие, степента на опасност, вида и продължителността на защитните
мерки. Излага се, че и двете деца имат създадена силна емоционална връзка
със своя баща, поради което и продължителността на раздялата между тях
може да доведе до отчуждение, което не е в интерес на децата от една страна,
а от друга се явява наказание за тях. Иска се отмяна на решението, като се
измени срока на мярката по член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от
ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна
защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5, алинея 1, точка 4 във
връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 3 месеца, считано от датата на издаване на
заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./; на мярката по член 5,
алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН на 6 месеца, считано от датата
на издаване на заповедта за незабавна защита по делото /07.03.2025 г./, и на
основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН да се постанови като защитна мярка
режим на лични отношения между децата и техния баща, който да се
осъществява след изтичането на тримесечната мярка по член 5, алинея 1,
точка 4 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН и за времето на действие на заповедта
за защита в защитена среда под надзор на психолог или социален работник;
както и да се отмени наложената мярка по член 5, алинея 1, точка 6 от ЗЗДН.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещните страни чрез адвокат М. Н., с който същата се оспорва.
Излага се подробно становище в посока, че така постановеното
първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
2
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от
активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговаря на изискванията
за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Не са направени доказателствени
искания. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури
прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята
на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа
или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне
поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения
във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради
това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е
необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да
събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на
първоинстанционното решение.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че е налице основание за
изслушване на детето Г. И. Г. на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт, тъй като
същото е навършило десетгодишна възраст и изслушването му е
задължително.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от
Гражданския процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен
съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16
юни 2025 година от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез процесуалните им представители по телефона.
ПОСТАНОВЯВА изслушване на детето Г. И. Г. ЕГН **********, което
ще се проведе в гражданска зала на Окръжен съд - Варна, за която дата и час
да се уведоми майката Б. Т. Г., при която се намира понастоящем детето, и
която следва да осигури неговото явяване.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна да
осигури присъствие на социален работник при изслушване на детето на
основание член 15, алинея 4 от ЗЗДт, като се изпрати препис от настоящото
определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4