Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1908
гр. Пловдив, 07.11.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, III състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6147/2018 г.
по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 18-1030-006395/07.08.2018 г., издадено от
Началник на Група при ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което А.Б.Е.,
ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 10.00 лева – за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят, А.Б.Е., представляван от своя процесуален предствител –
адв. В.Т., обжалва цитираното НП с доводи за неправилност, незаконосъобразност
и нищожност на постановения акт. Твърди се, че началникът на Група не е
компетентен да налага административни наказания, поради което и издаденото НП е
нищожно. По отношение на самите нарушения – същите не се оспорват от обективна
страна. Наведени са, обаче доводи, че нарушението по чл. 5, ал. 3 ЗДвП не е
съставомерно, тъй като жалбоподателят не е съзнавал, че приетият от него
алкохол не се е резорбирал. В тази връзка се твърди липса на субективна страна.
Наведени са и съображения за влошено семейно и финансово състояние на
жалбоподателя, тъй като същият отглежда сам малолетното си дете. Поради тези
съображения се претендира за отмяна на обжалваното НП.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, излага
писмено становище, с което оспорва така депозираната жалба и моли НП да бъде
потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 08.07.2018 г. около 09.21 часа в Община Марица, на път Автомагистрала №
1 – АМ-Тракия, 139 км. , посока град София, при извършена проверка от служители
на Сектор „Пътна полиция“, било установено, че А.Б.Е. управлява товарен
автомобил „Мерцедес Атего 1217“, с рег. № ... след употреба на алкохол. Същият
е бил изпробван с техническо средство Дрегер № 7510 № 0066, който отчел 1.24
промила наличие на алкохол в кръвта. За така констатираното нарушение бил
съставен АУАН. След това на водача бил издаден талон за кръвна проба, след
което същият се явил в МБАЛ „Пловдив”, където след проведено изследване,
отразено в Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръвта, било установено наличие на алкохол в кръвта 1,02 промила. По
случая е било образувано БП № 245/2018 г., което било прекратено с
Постановление от 16.07.2018 г. на РП-Пловдив, като преписката била изпратена на
ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя. В последствие било издадено обжалваното Наказателно
постановление, с което А.Б.Е. бил санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева
и лишаване от право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 10.00
лева – за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя и
неговия процесуален представител. Твърди се, обаче, че НП е издадено от лице,
което не разполага с такава компетентност, както и че нарушението по чл. 5, ал.
3 ЗДвП е извършено при непредпазлива форма на вина, поради което същото не е
съставомерно.
Като
свидетел по делото е бил разпитан актосъставителят – свид. А.Н. (… към Сектор
„Пътна полиция“), който в своите показания е потвърдил отразените
обстоятелства в АУАН, Настоящият съдебен намира, че тези показания изхождат
от непредубеден източник и се явяват логични, последователни, безпротиворечиви
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал (АУАН, Талон за медицинско
изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръвта, Постановление на РП-Пловдив за прекратяване на наказателно
производство), поради което изцяло се възприемат от съда.
Тази фактическа обстановка обосновава следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
На
първо място следва да се посочи, че видно от приложените по преписката
оправомощителни заповеди от министъра на МВР както АУАН, така и НП са издадени
от компетентни органи и в тази връзка не се споделят наведените от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя доводи.
На следващо място, в хода на съдебното следствие се установява по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна
страна състава на вменените му административни нарушения.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство под въздействие на алкохол. В конкретния случай се установява по
категоричен начин (от кредитираните от съда свидетелски показания, АУАН, Талон
за медицинско изследване, Протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта, Постановление на РП-Пловдив за прекратяване
на наказателно производство), че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят Е. е бил спрян за проверка, при извършването на която се
установило, че същият управлява МПС под въздействие на алкохол. Категорични са
показанията на разпитания като свидетел актосъставител, че при извършената
проверка водачът е миришел на алкохол, потвърдено в последствие и от
извършената проверка с алкодрегера и извършените изследвания на кръвта.
Категорично установено е, че концентрацията на алкохол в кръвта в случая е била
значително над 0,5 на хиляда. В тази връзка са събраните по делото
доказателства, според които жалбоподателят е бил изпробван с техническо
средство Дрегер № 7510 № 0066, който отчел 1.24 промила наличие на алкохол в
кръвта. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН. След това на водача
бил издаден талон за кръвна проба, след което същият се явил в МБАЛ „Пловдив”,
където след проведено изследване, отразено в Протокол за химическа експертиза
за определяне на концентрация на алкохол в кръвта, било установено наличие на
алкохол в кръвта 1,02 промила. Тези обстоятелства по същество не се оспорват.
Оспорва се субективната на нарушението, като се твърди, че водачът не е
съзнавал, че употребеният от него вечерта алкохол все още не се е резорбирал.
Съдът не споделя това възражение. В тази връзка следва да се има предвид, че за
съставомерността на деянието законът не изисква, деецът да знае каква е
концентрацията на алкохол в кръвта му, а единствено, че управлява МПС под
въздействие на алкохол, което съдът приема, че е налице в случая, тъй като
жалбоподателят е съзнавал, че часове преди да поеме управлението на процесното
МПС е употребил голямо количество алкохол. Ето защо съдът не възприе така
наведеното възражение за субективната страна на деянието.
Настоящият
съдебен състав не намира основания и за редуциране на размера на така
наложената глоба. Нормата на чл. 174, ал. 1 ЗДвП предвижда, че лице, което
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство и глоба от 500 до 1000 лева. Съдът счита, че административно-наказващият
орган е индивидуализирал правилно наказанията. В случая не се отчете
наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска
обществена опасност на деянието и дееца, но от друга страна са налице
отегчаващи такива, които именно обосновават налагането на наказание в
законоустановения максимум. Довод за това съдът черпи както от обстоятелството,
че в случая отчетеният резултат е значително над 0,5 промила, почти към
максимума - а именно 1,02 промила, както и от данните, съдържащи се в приложената
и приета като писмено доказателство по делото Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят е санкциониран и преди това за нарушения по ЗДвП, в това
число и за такова от вида на процесното.
Отделно от това съдът отчете и характера на процесното нарушение - касае за
умишлено нарушение, с висока степен на обществената опасност, по отношение на
което е налице изключително висока обществена чувствителност и нетърпимост,
предвид зачестилите подобни нарушения по пътищата. Очевидно е, че предходното
санкциониране на жалбоподателя не е изиграло своя поправителен ефект, поради
което настоящият съдебен състав намира, че целите на ЗАНН в конкретния случай
биха могли да се изпълнят единствено с потвърждаване на обжалваното НП,
включително и в частта, касаеща размера на наложената санкция.
Съдът прие за доказано по несъмнен начин и нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като не се спори, а и от доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят е управлявал посоченото МПС без да носи
в себе си Свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. По този начин е
осъществен съставът на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, който задължава водачите при
управление на МПС да носят в себе си посочения документ.
Правилно е бил определен и размерът на наказанието за това деяние, а именно глоба
в размер на 10.00 лева, който се явява съобразен с обществената опасност на
деянието и дееца.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, именно защото
конкретните нарушения не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на
обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушения.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП
е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения,
Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 18-1030-006395/07.08.2018 г., издадено от
Началник на Група при ОД на МВР- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което А.Б.Е.,
ЕГН: **********, е санкциониран с глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от
право на управлява МПС за срок от 12 месеца - за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, както и с глоба в размер на 10.00 лева – за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК