Р Е Ш Е Н И Е  № 260440

27.08.2021 г., гр. Сливен

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                          VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на двадесет и седми май 2021г., в следния състав:

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

 секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

 прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

 гр. дело № 4873 по описа за 2019 година.

 

Делото е образувано за разглеждане на твърдението на търговското дружество с фирма „Спринт 68“ със седалище гр.Сливен, заявено пред съда от управителя му с отрицателен установителен иск, че не дължи на община Сливен, парични суми, една от които вземания на последната за местни данъци и такси, а втората- лихва за забавата в плащането им. С оглед исковата молба и предприети от ищеца процесуални действия в хода на делото, тези задължения са в общ размер 3 738.18лв., от тях 3057.21лв. за главница, формирана от данък върху недвижими имоти за периода 21.11.2007г.- 31.12.2011г. и 749.30лв.- лихви,  като за тях е издаден Акт за установяване на задължения № РА000249/ 22.02.2012г. Процесуалният представител на търговеца признава, че това е годен изпълнителен титул и  правилно е послужил за образуването на изпълнително дело, но пък твърди, че вземанията в посочения размер са погасени по давност. По тази причина заявява претенция съда да установи този факт по отношение на ответника с решение. Ищецът търси сторените от него разноски по делото.

В своевременно депозирания писмен отговор общината излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди се, че във времето са били предприемани от съдебен изпълнител същински изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече в полза на длъжника погасителна давност и така, чрез периодичното й прекъсване и започването след това нов давностен срок, паричните й вземания не са били погасени по давност, с едно изключение- за 2009-та година, давността за които изтекла при едновременната висящност на изпълнителен процес по изп.дело № 301/2019г. по описа на ЧСИ М.М.и на настоящото исково производство.

Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници- адвокат, съотв. юрисконсулт, като по същество се поддържат заетите от тях  в писмени изявления позиции.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от фактическа страна:

 

На 22.02.2012г. от община Сливен, дирекция „Местни приходи“ е издаден, след извършена проверка, Акт № РА000249, с който на осн.чл.107 ал.3 и чл.171 ал.1 от ДОПК е установен размера на данък върху недв.имоти,  такси за битови отпадъци и данък върху превозни средства, притежавани от „Спринт 68“ЕООД, за периода 2007г. - 2011г. Те са главница в размер 3 057.21лв. и лихва за забава 749.30лв., общо 3738.18лв. Видно от отбелязването върху последната страница на акта, той е връчен на адресата му- данъчно задълженото лице,  на 30.03.2013г., по реда на чл.32 от ДОПК.

За удостоверяване на извършените по това връчване действия общината представя два протокола за посещения на адрес: гр.Сливен, ул.“Т.“ 5-А-2. Единият е за посещение на 27.02.2012г., а другия- на 06.03.2012г.

 

За доброволното плащане на задълженията по този акт общината е връчила на „Спринт 68“ЕООД, на 15.05.2012г.- с препоръчано писмо с обратна разписка, покана, в която  общото задължение е посочено на 3081.31лв., от които 2920.55лв. за главница и 880.76лв. лихва за забава.

 

На 24.03.2016г. от община Сливен, дирекция „Местни приходи“ е издаден още един акт- № АУ000329, с който е установен размера на данък върху недв.имоти, такси за битови отпадъци и данък върху превозни средства, дължими от „Спринт 68“ЕООД, но за годините 2014-та и 2015-та. Видно от отбелязването върху обратната разписка- известие за доставяне, акта е връчен на управителя на дружеството на 18.04.2016г.

 

Няма данни или доказателства, актовете да са обжалвани. Впрочем, ищеца и не навежда подобно твърдение.

 

Съдът няма да обсъжда някои от представените с писмения отговор документи- представляващи листи №№ 45 и 47-54вкл. от материалите по настоящото дело- заповед на кмета на община Сливен, с която са определени служители на общинската администрация, които имат права на органи по приходите по ДОПК; декларация по чл.14 от ЗМДТ и документи за право на собственост върху недвижим имот и лек автомобил. Това не е необходимо, тъй като никоя от страните по делото не е поставяла под съмнение компетентността на органа/служителя, издал двата обсъдени по-горе акта, нито пък начина на определяне на дължимите суми, вкл. и като размер.

 

От материалите, получени от държавен съдебен изпълнител и представляващи съдържанието на изп.дело № 301/2019г. по описа на СИС при СлРС е видно, че последното е образувано по молба на община Сливен от 19.03.2019г., а като изпълнителен титул са представени коментираните два акта за установяване задължения на „Спринт 68“ЕООД. В горният десен ъгъл на онзи от тях, който е предмет на настоящото дело /от 2012-та г./, е поставен печат, от който се установява, че по-рано във времето въз основа на него е било образувано и на друго изпълнително дело- при частен съдебен изпълнител /ЧСИ/, в началото на 2013-та година. Също, че на 18.01.2013г. на длъжника по него е връчена покана за доброволно изпълнение, а последното изпълнително действие е от 05.02.2013г. На 31.10.2018г. производството е прекратеното от ЧСИ- на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

 

Лист № 41 от настоящото дело е представен от общината дубликат на платежно нареждане от 22.03.2017г., в което е отразено, че със сумата 210лв. са погасени задължения на Спринт 68 за данък превозно средство и лихви, за 2009-та година. Явно, че парите са внесени с вносната бележка, представляваща л.№ 99 от настоящото дело. В нея е отразено, че плащането е  за данък върху превозните средства за 2016-та година.

Друг представен отново от община Сливен документ е л.42 от делото; той също е дубликат, на приходна квитанция от 25.08.2014г., в която е отразено, че с внесената сума 64.74лв. са погасени задължения за такса битови отпадъци и лихва за забава, за 2008-ма година.  

За получаването на двете плащания процесуален представител на общината е изпратил уведомления до ЧСИ М.М.- съдебния изпълнител, при който е било образувано вече споменатото и първо по ред изпълнително дело- писм.изявления изх.№ МП-296/ 28.08.2014г. и изх.№ МДТ- 170/ 24.03.2017г.

Документите, представляващ л.№ 46 от материалите по настоящото дело също са платежни. Това са приходна квитанция от 04.03.2013г., в която е отразено, че с внесената сума 187.08лв. са погасени лихви за забава, изтекли върху такса битови отпадъци, за 2007-ма и 2008-ма година; приходна квитанция от същата дата, в която е отразено, че с внесената сума 35лв. са погасени задължения за лихва за забава върху задължение за данък за недв.имоти, за 2007-ма, 2008-ма и 2009-та години; приходна квитанция от 12.07.2013г., в която е отразено, че с внесената сума 184.15лв. са погасени задължения за такса битови отпадъци и лихва за забава, за 2008-ма година.

Документи от същото естество са и листи №№ 89 и 90 от настоящото дело. В тях се съдържа информация, че с внесените от „Спринт 68“ЕООД на два пъти суми в размер на по 100лв.- на 25.06.2020г. и 29.06.2020г., са погасени негови данъчни задължения за 2009-та година.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявени са два отрицателни установителни иска, които намират основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК. Първият от тях е главен и цената му е формирана от парични задължения на търговско дружество за данък върху недв.имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозно средство, а втория е акцесорен на него и цената му представлява парично задължение за лихва за забава- забавата, в която данъчно задълженото лице е изпаднало при плащане на задълженията си, предмет на първия иск.

Според съда те са допустими, защото за ищеца е налице правен интерес от тях- тъй като целта му е да намали размера на дълга си към общината, а това- намаляването на размера на дълга, винаги е в интереса на длъжника.

Категорично се установи- както от ангажирани по делото доказателства, така и от изявленията на страните по делото, че ищеца има задължения за данък сгради, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства. Те са за два периода и са установени с два акта, издадени от органа по приходите при община Сливен. Понастоящем и двата са образувани в изпълнително дело, производството по което е висящо. Предмет на настоящото гражданско дело в крайна сметка са задълженията по първия по време на издаване от тях- с № РА000249 от 22.02.2012г.

Едно от възраженията по него на ищеца е, че той не му е надлежно връчен. Това процесуално действие поставя съда категорично в неловка ситуация- как да го цени и дали въобще да го цени. Така е, защото от една страна се създава впечатление, че е своевременно направено- защото е наведено веднага след като ответника представя по делото доказателства в тази връзка- протоколите за две посещения на адреса на търговското дружество. От друга страна обаче, такъв довод не е изтъкнат в исковата молба, а той е твърде съществен, за да може да се даде право на ищеца да го направи в хипотезата на чл.143 от ГПК. Така също, ищеца не може да се позове на незнание /породено от отсъственото връчване/, както за акта, така и за обстоятелствата по връчването му, защото със сигурност след това на управителя на търговското дружество е връчена покана от общината за доброволно плащане на задълженията по акта, в която покана последния е изрично цитиран. В резюме- според съдията-докладчик възражението е късно направено. Все пак, за пълнота на изложението, ще бъде разгледано и обсъдено от съда, който намира, че връчването по реда на чл.32 от ДОПК е осъществено при спазване на тази разпоредба, т.е. е редовно. Така е, защото според не е налице наведения от ищеца порок за неспазване на изискванията за извършване на две посещения с разстояние между тях от седмица време. Съдът приема, че първото посещение на имота е от 27.02.2012г., за което е съставен протокола, представляващ л.№56 от настоящото дело и това не е спорен въпрос. Съдът приема още, че второто посещение е от 06.02. същата година, което означава, че са осъществени две посещения и времето между тях е повече от 7дни. Вярно е, че след текста на съставения в тази връзка нарочен протокол /л.57 от делото/ е записано, че е от датата 22.02.2012г., но според съда това е всъщност техническа грешка. Всеизвестно е обстоятелството, че в последните години почти всички документи в почти всички учреждения се съставят на компютър. Впрочем, тази технология ползват адвокати, лекари, учители и т.н. Също толкова известно е, че за улеснение и бързина работещия на компютър създава т.н. сламки/образци/бланки, ползвани от него в следващи, идентични случаи, в които при съставяне на съответния нов документ само променя основни данни в стария, като имена и дати. Точно такъв според съда е и настоящия случай- създавайки втория протокол, съответния служител на общината правилно е отбелязал в текста му, че посещението е от 06.03., но след това е пропуснал да промени в ползвания готов и създаден по-рано във времето файл, датата на създаване на документа. Така също, допускането на досадни правописни и технически грешки в молби, протоколи и др. документи е твърде често срещано явление. Красноречив пример за това е и протокола за проведеното в настоящото дело съдебното заседание, в което именно са коментирани двата протокола за връчване по чл.32 от ДОПК- заседание от 04.02.2020г. На стр.трета е протоколирано изявление на пълномощника на ищеца /адв.Г.М./, че „Във всички случаи дактировката /явно трябва да се чете датировката/ на протоколи е видно, че не е възможно да се състави протокола от 06.03.2012г., а същия е писан на 22.12.2012г.“ Съвсем ясно е, че тезата на адвоката е, че протокола е писан на 22.02.2012г., а не през декември месец същата година!

Каквото и да се каже обаче по спазването на процедурата по чл.32 от ГПК и основателността на доводите на ответника, то е без значение, тъй като на този извод сочи закона. Така съгл. чл.209 ал.2, т.3 ДОПК акта за установяване на задължение е годно изпълнително основание, при това независимо дали е бил обжалван или не. А връчването на акта е необходимо именно, за да се даде възможност да бъде обжалван и да се постави началото на срока за това! Щом за закона е без значение дали акта е бил обжалван или не, също толкова неважно е и бил ли е връчен той или не на данъчно задълженото лице. 

 

 А погасени ли са по давност задълженията на ищцовото дружество. Те са публични, защото това е изрично предвидено в чл.162 от ДОПК. Събират се по реда, установен в него- чл.163 ал.1, като това се извършва въз основа на акт за установяване на съответното вземане- чл.165, т.е. акта е изпълнителното основание. Точно такъв е Акт № РА000249/ 22.02.2012г., с който на осн.чл.107 ал.3 и чл.171 ал.1 от ДОПК е установен размера на данък върху недв.имоти,  такси за битови отпадъци и данък върху превозни средства, притежавани от „Спринт 68“ЕООД, за периода 2007г. - 2011г. Не е спорно по делото, че те са издадени от компетентен орган при спазена процедура за това, както и не е спорен размера на задълженията. Ищецът счита, че са погасени по давност, с изтичането на 5-годишен давностен срок. Становището на съда е следното: Тъй като задълженията са публични, общински, една от възможностите за погасяването им е по давност- така чл.168 т.3. Те действително се погасяват с изтичането на този срок от пет години- на основание чл.171 ал.1 от ДОПК,  а погасителната давност започва да тече от 1-ви януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се заплати задължението. Това в случая означава, че погасителната давност за задължението за първата година от процесния период от време- за 2007-ма, е започнала да тече от 01.01.2008г. и трябва да изтече на 01.01.2013г. На 22.02.2012г. обаче е издаден акта срещу „Спринт 68“ЕООД, а съгласно 172 ал.2 с това теклата до него момент давност е била прекъсната. Т.е., тя е била прекъсната преди да е изтекла, като това се отнася до всички задължения по акта. От следващият ден е започнала да тече нова погасителна давност в полза на дружеството- на основание ал.3 на чл.172 от ДОПК.

За делото остана неизяснено, защото не бяха ангажирани доказателства в тази връзка, на коя точно дата през м.01.2013-та година общината е подала молба пред ЧСИ М.М.за образуване на акта в изпълнително дело. Това в случая обаче е без значение, тъй като е съвсем очевидно, че от 23.02.2012г. до коя да е дата от м.януари 2013-та година не може да изтече 5-годишен давностен срок. Установите се обаче- от печата, поставен от ЧСИ в горния десен ъгъл на процесния акт, че последното изпълнително действие е било извършено на 05.02.2013г. и това не е спорно по настоящото дело обстоятелство. Ето защо, от 06.02.2013г. е започнала да тече в полза на Спринт 68 нова давност /тя изтича на 06.02.2018-та година/.  На 31.10.2018г. производството е прекратеното от ЧСИ- на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК.

След това Акт № РА000249/ 22.02.2012г. отново е послужил като изпълнително основание- образуван е в ново изпълнително дело, този път при държавен съдебен изпълнител.

 

Между ищеца и ответника възникна спор дали с извършените от търговеца на 22.03.2017г. и на от 25.08.2014г. плащания е била прекъсвана погасителната давност. Процесуалният представител на ответника има положително становище по този въпрос, а пълномощника на ищцовото дружество -отрицателно. В подкрепа на тезата си ищеца заявява, че плащанията са извършени, но не по изпълнително дело, което тогава е било висящо пред ЧСИ М., а по банков път и макар в полза на община Сливен, за погасяване на задължение, което не  фигурира в акта, т.е. което и не е предмет на изпълнителното дело. Възражението на общината пък е, че щом данъчно задълженото лице има стари задължения, то няма право на избор с извършено от него плащане кое свое съществуващо задължение ще погаси, а сумата служи за погасяване на най-старото от тях. Съдът е съгласен с последното- защото това е изрично предвидено в закона- чл.169 от ДОПК. Съдът обаче е съгласен и с тезата на адвоката на ищеца. На първо място, основанията за прекъсване на погасителна давност за публично вземане са посочени в чл. 172 ал.2 от ДОПК и сред тях не е плащането, извършено от длъжника- нито като самостоятелно основание, нито като вид признание на задължението. Последното е основание за прекъсване на погасителната давност, но по Закона за задълженията и договорите. По ДОПК /който е приложимия в случая нормативен акт/ давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на задължение или с предприемането на действие за принудително изпълнение.

 

Съдът е на мнение, че с въпросните две плащания давността не е била прекъсвана и при прилагане на разпоредбата на чл.116 б.“б“, предл. първо от ЗЗД, че теклата в полза на длъжника погасителна давност се прекъсва с извършено от него признание на вземането, към което може дса се причисли плащането на дълга. В случая се установи- от съдържанието на платежния документ- не представения от общината, а от ищеца /л.99/, че изявлението на управителя на „Спринт 68“ЕООД е, че внася 210лв. в полза на общината за плащане на данък и то за превозни средства, за 2016-та година. Така също, в платежния документ липсва информация, че сумата се внася по изпълнително дело. Ето защо за съда е категорично, че волята на управителката на дружеството е била с плащането да погаси данъчно задължение за 2016-та година. Т.е., него тя е признала по този начин и за него с това плащане би била прекъсната погасителната давност.  

Сходни разсъждения се следват и за плащането от 25.08.2014г., в която е отразено, че с внесената сума 64.74лв. са погасени задължения за такса битови отпадъци и лихва за забава, за 2008-ма година. Текста на този документ, както и всички приходни квитанции, представени от общината са съставяни от нейни служители и не носят подписа на управителя или друг представител на „Спринт 68“ЕООД. Ето защо те се ползват най-много с доказателствената сила, предвидена от законодателя с чл.180 от ГПК. Т.е., те нямат материална доказателствена сила и не обвързват съда. Така също, съотнасянето, направено от съда касателно плащането от 22.03.2017г.- за това, че съдържанието на съставения от общината документ е съвсем различно от изявлението/волята на платеца, налагат извода, че във всички тези случаи общината, чрез съответния си служител, придава различен смисъл на извършеното от данъчно задълженото лице плащане, като в своите документи отнася плащането за погасяване на най-старото по време задължение на „Спринт 68“. За ДОПК, това е действие по смисъла на същия, но е без значение за приложението на института на погасителната давност. Така също, и за плащането от 2014-та година ищеца оспорва, своевременно, твърдяния от общината факт, който тя се домогва да докаже с приходната квитанция, а именно- заявената от данъчно-задълженото лице воля е, че извършва плащането за погасяване на свое задължение на 2017-та година, а не за 2008-ма година.

В резюме- становището на съда е, че както с плащането на 64.74лв. от 25.08.2014г., така и с плащането на 210лв. на 22.03.2017г. не е прекъсвана погасителната давност за задълженията по процесния акт № РА000249/ 22.02.2012г. /които са за периода 2007-ма - 2011-та година/.

 

В отговорът си общината изрично коментира и три плащания от 2013-та година, извършени също от „Спринт 68“. Тъй като дружеството не оспори твърденията на ответника в тази връзка, то за тези три квитанции не важи коментара на съда в предходните абзаци. Дори ида се приеме, че с плащанията по тях е била прекъсната теклата до момента погасителна давност, то това на практика е без съществено значение, защото давността текла за твърде кратък период от време, тъй като началото й е деня, следващ последното изпълнително действие, извършено при ЧСИ М.М., а то е от 05.02.2013г. Най-късното от трите плащания от 2013-та година е от 12.07.2013г., което означава, че погасителната давност за задълженията по процесния акт /от 2012-та година/ е започнала да тече на 13.07.2013г. и изтича на 13.07.2018г.  Тъй като никое действие не я е прекъсвало през това време- нито осъществено от данъчно-задълженото лице, нито пък на принудително изпълнение, чак до м.март 2019г., когато е образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител по молба на общината, в която тя посочва изпълнителни способи и с това прекъсва давността, се оказва, че още през лятото на 2018-та година задълженията на ищеца по процесния акт са били погасени по давност. Ето защо съда намира главния иск за основателен. Вторият иск също е основателен- защото принципно вземането за лихва е акцесорно и следва съдбата на главното. Така също и защото горните разсъждения изцяло важат и за лихвата, дължима за забавата, допусната от данъчно-задълженото лице в плащане на задължения като процесните- на осн. т.9 от чл.162 ал.2 от ДОПК.

С оглед този изход на делото и по аргумент за противното от чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника не се следват разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът обаче има право на сторените от него разноски, при това в пълен размер – на основание ал.1 на чл.78 от процесуалния закон, а те са 749.53лв., от които: 149.53лв.- заплатена държавна такса за образуване на делото и 600лв.- заплатено на пълномощника-адвокат възнаграждение.

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

              Р    Е    Ш    И    :

На осн.чл.124 ал.1 от ГПК ПРИЕМА за установено,  че „СПРИНТ 68“ЕООД с ЕИК ********* и седалище гр.Сливен; със съдебен адресат адв.Г.М. *** не дължи на ОБЩИНА СЛИВЕН сумите, за които от дирекция „Местни данъци“ при последната е издаден Акт № РА000249 от 22.02.2012г. за установяване на задължение.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на „СПРИНТ 68“ЕООД с ЕИК *********, на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, сторените от последното разноски по делото, в пълен размер – 749.53лв./ седемстотин четиридесет и девет лева и петдесет и три стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ОБЩИНА СЛИВЕН да бъде осъдено „СПРИНТ 68“ЕООД с ЕИК ********* да й заплати юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване- пред Сливенски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: