Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………2020 година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети декември 2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка И.
разгледа докладваното
от съдия Татяна Макариева
въззивно гражданско
дело № 2151 по описа
за 2019
год. и
за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на „Енерго – про продажби” АД, ЕИК103533691
срещу Решение № 4414/ 21.10.2019 г.
постановено по гр.д.№ 7664/2019 г. по описа на ВРС , с което ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Фреш Стрийт кафе” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Провадия НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 Варна Тауърс-Г сумата от
7220,16 лева, служебно начислена сума за ел.енергия за периода 22.03.2017г. до
21.03.2018г. за абонатен номер ********** и клиентски номер ********** и адрес
на потребление гр.Провадия, кв. „Север“,
на основание чл.124, ал.1 ГПК и ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258
Варна Тауърс-ГДА ЗАПЛАТИ на „Фреш Стрийт кафе” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Провадия сумата от 1138,81 лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Според изложеното в жалбата
решението на Районен съд -Варна е неправилно и необосновано в противоречия със
събрания доказателствен материал . По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти и доказателства, въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и
се отхвърли исковата претенция, като се присъдят разноски.
Въззиваемата страна,
оспорва жалбата като неоснователна,
претендира разноски пред въззивната инстанция.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената
от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в
мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК .
За пълнота на изложението и в отговор на
депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на
ВРС, изложени в мотивите че по предявения отрицателен установителен иск по реда
на чл.124, ал.1 от ГПК ответникът не е
доказал по пътя на пълното и главно доказване
факта, от който произтича вземането му, а именно наличието на
предпоставките за начисление на процесната сума за заплащане от ищеца като
потребител на ел.енергия,като препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ при липса на
средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
В процесния случай не е налице никоя от посочените
хипотези за корекция на сметката на потребителя.
От представените по делото писмени
доказателства - констативни протоколи и заключението на вещото лице се
установява,че след софтуерно прочитане на регистрите на про цесния електромер
са отчетени показания в регистър 1.8.3./скрит/, които не са визуализирани на
дисплея и не са били отчетени при редовния отчет. Тъй като абоната не ползва
подобна върхова тарифа, то този регистър не е активен и по него не следва да се
отчита ел.енергия. В конкретния случай не може да се даде категорично становище
дали установените показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през
СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни. Натрупаното в
регистър 1.8.3 количество ел. енергия е възможно да бъде отразено там само след
неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ.
В
хода на производството, ответника не е представил доказателства, които при
условията на пълно и главно доказване да обосноват извода,че ответното
дружество е доставило на ищеца и той е потребил ел.енергия в размера посочен в издадената фактура., съдържащата се в
регистър 1.8.3., установена след софтуерното му прочитане. Липсват данни за
показанията на тарифа 1.8.3 скрит регистър на електромера към датата му на
монтиране в обекта на ищеца. Начислената стойност на електроенергия само по
показанията, снети от регистър 1.8.3, невизуализиран за потребителя, е
приложена корекция на потребено количество електроенергия за минал период,
несъобразена с нормата на чл. 50 от
ПИКЕЕ. Процесният електромер не е от типа смарт, т.е с дистанционен отчет,
поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва,същия
няма регистри за памет, които да определят с точност началната дата на
въздействието. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално да е извършена
в присъствието на абоната или негов представител, на практика го лишава от
възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от
ПИКЕЕ. Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1
ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на
оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на
друго основание, породило твърдяното право в полза на ответника, поради което и
предявения иск за недължимост на претендираната сума е основателен и по него
следва да се постанови положително решение .
Поради съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено . На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в
размер на 750 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4414/ 21.10.2019 г.
постановено по гр.д.№ 7664/2019 г. по описа на ВРС .
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Енергийни услуги” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258
Варна Тауърс-ГДА ЗАПЛАТИ на „Фреш Стрийт кафе” ООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Провадия сумата от 750 лева, представляваща сторени по делото
съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ