Р Е Ш Е Н И Е

 

№   286             26.11.2019 година              Гр. Търговище

                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият районен съд      второ наказателно отделение

 На седми ноември                     2019  година

 В    публично заседание  в състав:

                                                                                   

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ДИМИТРОВА

 

Секретар Красимира Кирилова,

 като разгледа докладваното от Председателя

АНД                       № 842          по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

                                   

Постъпила е жалба от П.Ц.И. ***, срещу   НП № 1993-5-8 от 20.09.19 г. ЗА  Началник РУ - Търговище, с което за нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено   административно наказание   – „глоба” в размер на 500.00 лева. Жалбоподателят моли съда, да отмени НП на посочените в жалбата основания. Редовно призован, не се явява  лично . За него, като процесуален представител се явява адвокат Р.Д.. Жалбата се поддържа на посочените основания. Моли НП да бъде отменено.

Ответната страна , редовно уведомена,  изпраща представител. Счита НП за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства,писмени и гласни, съдът  установи следното: В обстоятелствената част на НП № 1993-5-8 от 29.09.19 г. е описаната , като установена следната фактическа обстановка: Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят П.Ц.И. *** е ангажирана за това, че на 04.08.19 г. , около 19.00 ч. в гр. Търговище е изгубил издаденото му Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с № 20140066830/08.09.14 г., валидно до 07.09.19 г., издадено от РУ Търговище и не е уведомил незабавно за това органите на МВР, с което виновно е нарушил чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

На основание гореизложеното на П.Ц.И. е съставен АН № 1993-5-8 от 08.08.19 г. , подписан с възражения.  На основание АН е съставено и обжалваното НП № 1993-5-8 от 20.09.19 година.

При проверка законосъобразността на издаденото НП, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушение при издаването му и такива на материалния закона.  За да може с издаденото НП да се реализира административнонаказателната отговорност на дадено физическо лице, описаната в НП фактическа обстановка следва да е доказана по безспорен начин относно обективните и субективни признаци на описаното, като извършено виновно административно нарушение. Представените по преписката писмени доказателства и събраните в с.з. гласни такива-показанията на разпитаните свидетели- И.И. и Г.С. не водят до безспорни изводи за описаното адм. нарушение от обективна страна, как и кога е извършено, обстоятелствата при които е извършено и извършеното ли е виновно.

Видно АУАН , като същата фактическа обстановка е отразена и в атакуваното НП , отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че  на 04.08.19 година около 19.00 ч. в гр. Търговище е изгубил издаденото му Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с № 20140066830/08.09.14 година, валидно до 07.09.19 година издадено от РУ Търговище и не е уведомил незабавно за това органите на МВР, с което виновно е нарушил чл. 59, ал. 2 от ЗОБВВПИ.

 При така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени.  Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН постановлението следва да съдържа описание на нарушението, дата и място на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. От доказателствата по делото се установява, че описаното нарушение е  у с т а н о в е н о  на дата 08.08.19 година, като това е и датата на съставяне и връчване на АУАН. Както в АУАН обаче,  така и в НП  л и п с в а  дата на  и з в ъ р ш в а н е н е т о му, както и къде е извършено, при какви обстоятелства и какви доказателства сочат  обективните и субективни признаци на деянието В АУАН и НП е отразено, че жалбоподателят П.И. е изгубил Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие с посочения номер на дата 04.08.19 г., посочено е, че не е уведомил незабавно органите на МВР за това обстоятелство, без да е посочено, кога и следвало да ги уведоми, кога ги е уведомил- той лично или по друг начин е установено описаното нарушение и защо е прието, че  уведомяването не е извършено незабавно.

От представените по делото доказателства и от събраните гласни такива, показанията на свидетеля и актосъставител   И.И. се установява, че АУАН е съставен на основание  Сведение от жалбоподателя, написано лично от него  при посещение на служба КОС на дата 08.08.19г.  От данните изложените в него, актосъставителят е достигнал до извода, че жалбоподателя е  осъществил описаното в акта адм. нарушение, състоящо се в „изгубване“ на Разрешителното за носене и употреба на огнестрелно оръжие на дата 04.08.19 г, поради което и в акта и отразена тази дата. Предвид това, че  „ едва“ на 08.08.19 г. ,т.е. три дни след като са изгубени“/ в сведението няма данни Разрешителното да е изгубено, а че е случайно унищожено/, жалбоподателят е уведомил органите на МВР за това обстоятелство, му е съставен акт за нарушение. Предвид изложеното, явно сведението на жалбоподателя, което той сам е написали, в което той сам е отразил кога, къде и какво се е случила, контролния орган е приел, че на посочената дата 04.04.19 г  П.И. е изгубил  Разрешителното си. В Сведението  обаче е посочено, че жалбоподателя  установил, че Разрешителното му го няма на дата 07.08.19 г.. Преценявайки кога и къде го е носил е установил, че е било случайно унищожено  евентуално на 04.08.19 г. Т.е. посочената дата на установяване, че Разрешителното го няма , независимо дали е изгубено или унищожено жалбоподателят сам е отразил в сведението, което също сам е написал и това е датата 07.08.19 т. Предвид това, че не следващият ден 08.08.19  е подал сигнала за липсата на Разрешително, то не следва да се приеме, че е изпълнен състава на чл. 59 ал. 2 от ЗОБВВПИ. Дори и да се приеме, че Разрешителното е изгубено или унищожено, обстоятелство, което не е установено по безспорен начин, на 04.08.19 г, забавянето от три дни  едва ли би могло да се приеме, като такова виновно поведение от страна на жалбоподателя, за нарушение на чл. 6 от ЗАНН, водещи до ангажиране на адм. Му отговорност.

Предвид това, че при съставяне на АУАН жалбоподателят е направил възражение, относно датата посочена в него, че на 04.08.19 е изгубил  документа, като изрично е отразил, че това е 07.08.19 г. т. е. в случая са налице спорни обстоятелства. Наказващият орган  е следвало ,преди да издаден НП , да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и при наличие на спорни обстоятелства, а това в случая е налице, да направи допълнително разследване на тези обстоятелства. Това е задължение съгласно разпоредбата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, нещо ,което не е сторено. Нещо повече, в НП изобщо липсва произнасяне на наказващият орган защо  и на какво основание е прието, че на 04.08.19 г жалбоподателят е „изгубил“ Разрешителното, не е посочена изрично датата на извършване на нарушението  в противоречие изискванията на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН. В случая съдът намира, че липсва точно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата при  е извършено и доказателствата, които  го потвърждават, което несъмнено води до нарушаване правото на  защита на наказаното лице.

Предвид факта, че жалбоподателят сам е  предостави  информацията на РУ Търговище, че на 07.08.19 г установил липсата на  Разрешително, дори да се приеме, че това е станало на дата 04.08.19, то три дни закъснение при добросъвестно отношение от негова страна, липса на подобни нарушения, несъмнено водят до извода за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Предвид напълно формалното произнасяне на наказващият по този ред, съдът не  би могъл да се произнесе относно законосъобразността на такова произнасяне, поради липса на предмет.

Повече от очевидно е и несъответствието между  описаното адм. нарушение и размера на наложеното наказание, обстоятелство, което също не е преценено от наказващият орган по реда на чл. 27 от ЗАНН.

На основание изложените по-горе  съображения, съдът счита НП № 1993-5-8 ОТ 20.09.19 година за неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено , а жалбата уважена.

Водим от горното, съдът

 

                             Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯВА  НП №  1993-5-8 от 20.09.19  година на за Началник РУ- Търговище, с което на П.Ц.И. ***, с ЕГН **********, с което  за нарушение  на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВПИ и на основание  чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание, - „глоба” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване страните за изготвянето му,  пред Административен съд- Търговище.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: