Решение по дело №1885/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2023 г.
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20227180701885
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

     2186/4.12.2023г.

 

гр. Пловдив, 04 декември 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

 

        с участието на секретаря Таня Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1885 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.  

Образувано е по жалба на В.С.А., ЕГН ********** против Заповед № А-691 от 01.04.2022г. на кмета на община Асеновград, с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж “Дървена надстройка-постройка от дървена конструкция”, без прозорци и врата, изградена върху сграда с кадастрален идентификатор 00702.513.73.1-селскостопанска сграда, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 00702.513.73, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, с административен адрес гр. Асеновград, ул. **** № 21. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.А.- пълномощник, който поддържа жалбата и иска заповедта да бъде отменена. Претендират се разноски.   

В жалбата се навеждат доводи за нищожност на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради незаконосъобразност.

Ответникът – кмет на община Асеновград, чрез процесуален представител по пълномощие, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че производството е проведено законосъобразно. За процесния обект не са налице предпоставките за търпимост, тъй като няма одобрени строителни книжа. Съображенията на ответника се доразвиват в представена по делото писмена защита.  Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  

        Административен съд Пловдив, в настоящия състав, като прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало с извършена  проверка от длъжностни лица от Община-Асеновград, на строеж “Дървена надстройка-постройка от дървена конструкция”, без прозорци и врата, изградена върху сграда с кадастрален идентификатор 00702.513.76.1-селскостопанска сграда, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 00702.513.76, по КККР на гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, с административен адрес гр. Асеновград, ул. **** № 21, обективирана в Констативен акт /КА/ № 17/25.11.2021г. С КА е установено, че имот с ПИ 00702.5213.76 е собственост на С. Н.Ш., В.С.А. и а.с.ш., а сградата с идентификатор 00702.513.76.1, където е изграден незаконният строеж е собственост на В.А.. Последният е без прозорци и врата, изграден върху стоманобетонна сграда с КИ № 00702.513.76.1. Дървената надстройка е с приблизителна квадратура от 13,52 кв.м. и височина 2,40м. Изградена е от дървени колони с размери 11/11 см., закрепени към стоманобетонната плоча. Покривната конструкция е изградена от дървени греди с размери 10/8см. през 50 см., надлъжни и напречни, като столици с наклон, оформящ едноскатен покрив, като покривната конструкция образува козирка от по 30 см. В долната си част на покривната конструкция е монтирана конструкция от метални профили, вата и картон, а отгоре покривът е покрит с дъсчена обшивка и керамични керемиди. Има поставени олуци. Парапетът е изграден от тухли итонг с приблизителна дебелина 10 см., като от двата края е облицован от плочи имитация на камък и дърво като общата му дебелина е около 15-20см. Височината на парапета е около 95 см. като е изграден откъм югоизточната и югозападната страна. Дървената надстройка се явява второ ниво на селскостопанската сграда с идентификатор 00702.513.76.1. Откъм страната с ПИ с идентификатор 00702.513.73, гр. Асеновград, ул. **** № 23 има изграден каменен зид преди 2001г. с височина, достигащ височината на сграда с идентификатор 00702.513.76.2. Съставена е окомерна схема на строежа. Категорията на строежа е шеста. Констатираното е било определено като нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ. Актът е съобщен на жалбоподателката по реда на §4, ал. 2 от ДР на ЗУТ.        

        В КА е застъпено становище, че строежът не може да се характеризира като търпим по смисъла на §16 и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ; строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а, от ЗУТ подлежи на премахване. Направено е предложение на кмета на община Асеновград да приложи мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.

Процесната заповед е издадена на 01.04.2022г. и на 21.06.2022г. е била връчена на жалбоподателката, поради това съдът приема, че жалбата, депозирана на 01.07.2022г., е в срок.

По делото беше разпитана в качеството на свидетел лицето Н.Д.Т., с чиито показания се установява състоянието на разпоредения за премахване строеж.

По искане на жалбоподателката по делото беше допусната СТЕ, заключението по която беше прието в съдебно заседание на 24.10.2023г. без възражения от страните. В него вещото лице дава отговори на въпросите, касаещи състоянието на обекта, дали е новоизграден или е стара съществуваща конструкция и дали сега разпореденият за премахване строеж е идентичен с посочения в заповед № А-125/22.01.2015г. на кмета на община-Асеновград. Съдът дава вяра на заявеното от експерта като изготвено професионално и отговарящо на целите, за които е била допусната експертизата.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:  

Атакуваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване. Подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, след проверка на обжалвания административен акт, съгласно чл.168 ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е основателна, по следните съображения:

На първо място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба, строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него лице. В случая административният орган е приел, че процесният строеж е от VI категория. Съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, респ. от Наредба 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, от шеста категория са строежите по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 от закона.   

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че сградата е изпълнена без издадено разрешение за строеж.

Въз основа на установената фактическа обстановка и съставения констативен акт с обжалваната заповед на кмета на община-Асеновград е направен извод за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ - без разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което и на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал.2,т.2 от ЗУТ е наредено на В.А. да премахне индивидуализирания в заповедта строеж.

Действително в конкретната хипотеза се касае за строеж от 6-та категория, като соченият порок попада в чл. 225, ал.2,т.2 от ЗУТ като строежът е без строителни книжа. Заповедта за премахване на строежа е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал.2 ЗУТ. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че липсва строеж.  

Напротив, установеното строителство е изцяло в хипотезата на §5, т. 38 ДР на ЗУТ и извършено без да е издадено разрешение за строеж. Настоящата заповед не е и нищожна, поради преждевременно издаване в срока на изпълнение на заповед № А-125/22.01.2015г. на кмета на община-Асеновград. Последната е била оспорвана по съдебен ред и жалбата е била отхвърлена. В случая, без значение за спора по това дело е дали сега обжалваната заповед е издадена в срока за изпълнение на заповедта от 2015г. В тази насока в жалбата е заявено, че жалбоподателката е изпълнила доброволно разпореденото ѝ със заповед № А-125/22.01.2015г., за което имало и протокол от 09.11.2019г. С това действие е приключен въпросът по действието и изпълнението на предходната заповед на кмета на община-Асеновград.

От значение за този спор са само фактите относно: - наличие на строеж, извършването му без разрешение за строеж. Безспорно по делото се установява видът на строежа–сграда. Длъжностните лица към община- Асеновград на датата на проверката са констатирали с нарочно съставен протокол съществуването на този строеж, като са индивидуализирали същия в съставен акт, който носи подписите на длъжностните лица. По делото не се събраха доказателства нито, че такава проверка не е извършвана от длъжностите лица на място, нито, че отразените от тях констатации не отговарят на описаната и съществуваща на място фактическа обстановка. Съдът намира за недостатъчни свидетелските показания на св.Н.Трачева да обосноват извод, че строежът е различен от този разпореден със заповедта от 2015г.  

Проблемът възниква в описанието на строежа в диспозитивната част на обжалваната заповед. В тази насока съдът приема, че фактическата обстановка е неизяснена, а оттук и за немотивираност на акта.   

Следва да се отбележи, че при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган дължи конкретно описание на предмета на указаните с тази заповед разпоредителни действия, което в случая не е постигнато. В заповедта за премахване на незаконен строеж или в преписката по издаването ѝ, административният орган следва да посочи конкретното описание на същия, което в настоящия случай не е направено прецизно. Този извод се подкрепя и от съставения КА, ситуиращ строежа в ПИ с идентификатор 00702.513.76 и сградата 00702.513.76.1. В оспорения акт, в неговата диспозитивна част, описаният строеж не съответства напълно с действителното положение. Там е изписано, че следва да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ “Дървена надстройка-постройка от дървена конструкция”, без прозорци и врата, изградена върху сграда с кадастрален идентификатор 00702.513.73.1-селскостопанска сграда, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 00702.513.73, по кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) на гр. Асеновград, община Асеновград, област Пловдив, с административен адрес гр. Асеновград, ул. **** № 21. Дори и да се приеме за установено посоченото в заповедта, че строежът следва да бъде премахнат, тъй като е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, доколкото тези констатации са относими към законността на строежа, следва да се има предвид, че при издаване на заповед за премахване на незаконен строеж същата следва да съдържа и задължителни реквизити като точно описание на строежа, периода на изграждането му, неговата търпимост и др. Описанието на незаконния строеж следва да бъде идентично в заповедта и в преписката по издаването ѝ.  

Неяснота във волеизявлението на административния орган не би била налице при еднозначно описание на индивидуализиращите признаци на строеж за премахване - УПИ, административен адрес, етаж и апартамент в отделни случаи. Именно посочването на точния УПИ, в което е разположен строежът, позволява да се индивидуализира сградата. В конкретиката на фактите грешно посоченият в заповедта УПИ - местоположение на незаконния строеж, не би могло да бъде възприето за очевидна фактическа грешка /ОФГ/, отстранима по предвидения ред в чл.62 ал.2 АПК. Несъответствието в ПИ, където се намира разпореденият за премахване обект представлява съществено нарушение, тъй като при изпълнение на влязла в сила заповед - действията ще бъдат насочени към конкретен УПИ, където се намира строежът, което е от значение за целите на изпълнението. В случая с поправка на очевидна фактическа грешка би се изменило волеизявлението за премахване, тъй като администрацията на община Асеновград в диспозитива на обжалвания акт е разпоредила да се премахне обект, находящ се в ПИ с идентификатор 00702.513.73 по КККР на Асеновград, а както в КА № 17/25.11.2021г., така и в заключението на СТЕ се удостоверява, че имотът, в който се намира незаконният строеж, е ПИ с идентификатор 00702.513.76 по КККР на Асеновград. Както бе посочено, предметът на административното разпореждане следва да е индивидуализиран еднозначно, за да породи целените правни последици и не е допустимо съдът да променя предмета на административния акт /Решение № 2670/14г., ВАС : "Съдът не може да допълва мотивите на административния орган и да изследва фактически обстоятелства, които не са основания за издаване на заповедта. Законосъобразността на административния акт се преценява само спрямо фактите, които са основания за издаването му." /. Възприето е в съдебната практика, че посочването на ПИ, в което е разположен строежът, позволява да се индивидуализира сградата / Решение № 2004/2015г., ВАС/. При тези данни, следва да бъде прието, че в случая не е отразено точното местоположение на сградата-предмет на премахване, тъй като в разпоредителната част на заповедта, е посочено, че сградата попада в поземлен имот с идентификатор № 00702.513.73 по КККР на Асеновград, който факт бе опроверган посредством събраните по делото доказателства. Установеното е съществен порок в съдържанието на заповедта, доколкото без тези данни не може да се индивидуализира строежът / в тази насока Решение № 2670/2014г., ВАС/. Следва извод за самостоятелно основание за отмяна на заповедта, дори при наличие на посоченото по-горе фактически основания, обосновали прилагане и на основанието по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. 

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се констатираха в общ размер на 1340 лева, 10 заплатена ДТ, 1080лв.адвокатско възнаграждение и 250лв. депозит за СТЕ.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XVIII състав,

 

Р     Е     Ш     И   :  

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.С.А., ЕГН ********** Заповед № А-691 от 01.04.2022г. на кмета на община Асеновград. 

ОСЪЖДА Община-Асеновград да заплати на В.С.А., ЕГН ********** сумата от 1340 (хиляда триста и четиридесет) лева разноски по делото.       

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от получаване на съобщение за постановяването му.

 

 

 

   

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/