Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260352/14.07.2021 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и четвърти юни
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Геновева Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 2880 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.Д.М. и Г.Д.М. срещу „А1 България“ ЕАД.
Ищците твърдят, че с договор за наем от 16.02.2016 г. с нотариална заверка на подписите и вписан под № 180 от 16.02.2016 г., акт № 55, том I на СВ-Хасково, като наемодатели предоставили възмездно на ответника като наемател 300 кв.м. в източната част на УПИ с идентификатор 77195.119.39 по КККР на гр. Хасково, местност „****** топра“, за инсталиране и ползване на съоръжения и оборудване за телекомуникационна дейност и за прекарване на електрозахранващ кабел в посочения имот, целия с площ от 600 кв.м., срещу наемна цена в размер на 330 лв. месечно. С Решение № 263/16.11.2020 г. по в. гр. д. № 765/2020 г. по описа на ОС-Хасково било отменено Решение № 324/06.06.2020 г. по гр. д. № 1685/2019 г. по описа на РС-Хасково, и ответникът бил осъден да им заплати наемната цена от 330 лв. месечно по частично предявен иск за периода 01.09.2016 г. – 01.04.2017 г. в размер на 2 310 лв., ведно със законната лихва и мораторна лихва за периода 01.04.2017 г. – 28.06.2019 г. в размер на 524,25 лв. Поддържа се, че за периода 11.12.2017 г. – 07.12.2020 г. наемателят не бил изплатил дължимата наемна цена в размер на 11 880 лв., като дължал на наемодателите и мораторна лихва върху нея за периода 11.12.2017 г. – 07.12.2020 г. в размер на 1 951 лв., изчислена по реда на чл. 6, ал. 2 от договора. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищците гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до пълното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер. Твърди, че
имотът на ищците бил нает за инсталиране и експлоатация на съоръжения и
оборудване, които щели да се ползват единствено и само за осъществяване на
телекомуникационната дейност на ответното дружество, като наемната цена щяла да
се дължи от датата на влизане в сила на разрешението им за строеж. В Община
Хасково било подадено от името на дружеството заявление по чл. 140 ЗУТ за
издаване на виза за строежа на мобилната базова станция, но било отказано
издаването на такава, тъй като инвестиционните намерения не съответствали на
предвижданията на действащия ПУП за имота. Следвало да се измени ПУП по реда на
чл. 134 ЗУТ, но такова искане не можело да се направи от ответника, а
единствено от собствениците на имота, като заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ.
Освен това се твърди, че дружеството никога не било упражнявало владение върху
имота, не разполагало там с каквото и да е свое оборудване и не го ползвало,
поради което не се дължало заплащането на претендираната наемна цена. Предвид изложеното
се иска предявените искове да бъдат отхвърлени, като на ответника се присъдят
разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2016 г. страните са сключили договор за наем с нотариална заверка на подписите и вписан под № 180 от 16.02.2016
г., акт № 55, том I на СВ-Хасково,
който е представен по делото и от него е видно, че има посоченото в исковата
молба и отговора съдържание, поради което същото не следва да се излага отново,
като при необходимост клаузите му бъдат обсъдени при преценката на наведените
от страните правни доводи, основани на тях.
С Писмо рег. индекс: 53 М-256-6 #1 от 03.08.2016 г. на
Община Хасково до „Мобилтел“ ЕАД е отказано издаването на виза за строежа на мобилната базова станция в имота, предмет на процесния договор, тъй като инвестиционните намерения не съответствали на предвижданията на
действащия ПУП за имота. Посочено е,
че е необходимо да се измени ПУП-ПЗ по реда на чл. 134 ЗУТ, което може да се направи само от лицата по чл. 131 ЗУТ.
С влязло в сила Решение № 263/16.11.2020 г. по в. гр. д. № 765/2020 г. по описа на
ОС-Хасково ответникът е осъден да заплати ищците сумата
от 2 310 лв. /предявен като частичен иск от 12 210 лв./ - наемна цена за
периода от 01.06.2016 г. до 01.04.2017 г. по договора за наем от 16.02.2016 г., ведно със законната
лихва, както и сумата от 524,25 лв. -мораторна лихва върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до
28.06.2019 г.
С нотариална покана рег. №
925 от 15.03.2021 г. на нотариус С. Н., ответникът е уведомил ищците,
че прекратява едностранно процесния договор, считано един месец от датата на
връчването й, на основание чл. 25, ал. 1, б. „б“ от същия.
По делото са събрани и други писмени доказателства,
които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват
неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се
установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предмет на делото са предявени при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните съображения:
По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение. Техните права и задължения са подробно уредени в приетия Договор за наем от 16.02.2016 г., който е подписан от тях и не е оспорен нито относно автентичността му или пък от гледна точка на верността му.
Възражението на
ответника, че имотът не му бил предаван и не бил ползван от него не може да
бъде споделено, като в тази връзка най-напред следва да се отбележи, че с
влязло в сила Решение № 263/16.11.2020 г. по в. гр. д. № 765/2020 г. по описа
на ОС-Хасково, което съгласно чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК е задължително за
съда и за страните, са уважени идентични искове на ищците против ответника, но
за предходен период. Следователно, съдът е приел, че наетият имот е бил
надлежно предаден, като в настоящото производство не се твърди и не се
установява някаква промяна относно това положение. Последното обстоятелство се установява
и от нотариална покана рег. № 925 от 15.03.2021 г. на нотариус С. Н., с която ответникът
е уведомил ищците, че прекратява едностранно процесния договор, считано един
месец от датата на връчването й, на основание чл. 25, ал. 1, б. „б“ от същия, а
именно поради настъпили обстоятелства, затрудняващи или правещи неефективно
използването на имота, която по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на този неизгоден за него и релевантен
за спорното право факт.
По отношение на останалите възражения на ответника настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с изложеното в горепосоченото решение на ОС – Хасково, поради което е ненужно да го приповтаря.
Безспорно е, че изискуемостта
на задължението за заплащането на наема за процесния период е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно – до десето число на първия месец на съответното
календарно тримесечие, както и че то не е изпълнено.
При това положение следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране договорната отговорност на ответника за сумата от 11 880,00 лв., представляваща
неплатена наемна
цена за периода от 11.12.2017 г. до 07.12.2020 г., и
установена от съдържанието на Договора от 16.02.2016 г.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава. Тя има
акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи
от неговата съдба. С оглед
установеното съществуване на основно /главно/ парично задължение,
настъпилата му изискуемост и неговото неизпълнение на падежа, на ищците се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /мораторна лихва/. В случая размерът на това обезщетение не е спорен, а и с помощта на общодостъпна програма в интернет на основание чл. 162 ГПК се установява,
че същият за релевантния период, възлиза на претендирания
такъв от 1 951,00 лв.
По изложените съображения съдът счита, че предявените искове следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед изхода на делото и че ищците претендират разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единственно на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1 473,28 лв. за внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, като възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на последното се явява неоснователно, тъй като то е съобразено с минималния такъв, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид вида и броя на предявените искове.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А1
България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Илинден, ул. “Кукуш“ № 1, на основание
чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
да заплати на И.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат В. Ч. от
АК-Хасково, сумата от 11 880,00 лева, представляваща неплатена
наемна цена за периода от 11.12.2017 г. до 07.12.2020 г. по сключения между тях на 16.02.2016 г. договор за наем с нотариална заверка на подписите и
вписан под № 180 от 16.02.2016 г., акт № 55, том I на СВ-Хасково, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 951,00 лева, представляваща дължима мораторна лихва върху нея за периода 11.12.2017 г. – 07.12.2020 г.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш“ № 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на И.Д.М., ЕГН ********** и Г.Д.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис **, чрез адвокат В. Ч. от АК-Хасково, сумата от 1 473,28 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.