МОТИВИ по НОХД № 4136/2019 г. на СГС, НО, 7 -ми състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение по д.п. № 107/19г., по описа на СДВР пр. пр. №
11027/19г,.по описа на СГП срещу А.Н.Л. за това, че до 23.04.2019
г. в лек автомобил марка „Рено“, модел „Гранд Сценик“, с peг. № ******, държи
археологически обект по смисъла на чл. 7, ал.З , чл. 53, т.1 и чл.146, ал.1 от
ЗКН, но не е национално богатство според чл.54 , ал.2 от ЗКН, който не е
идентифициран и регистриран по съответният ред по реда на чл. 97, ал. 3 от
Закона за културното наследство (чл. 97, ал. 3 - Физически и юридически лица,
притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като
културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация от съответния по
тематичен обхват държавен или регионален музей), §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (§ 5. (1)
В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат
тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от
Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл.
97, ал. 5.; § 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти- монети и монетовидни
предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат тяхната
идентификация и регистрация); чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 2, б. „б” от
Наредба № Н-3/ 03.12.2009 год. за реда за извършване на идентификация и за
водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство на
културата (Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от
съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него
движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно
приложение № 5; Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз
основа на разпореждане на: 2. директора на музея, извършил идентификацията-
извън случаите по т. 1, за: б) колекция, която е собственост на физическо или
юридическо лице), а именно: 1. Един брой медна монета (майорина) на имп. Ю. II
(361 - 363), отсечен в Никомедия, на стойност 25,00 лева, явяваща се
археологически материал и представляваща движими културни ценности по смисъла
на Закона за културното наследство от 2009 година - престъпление по чл. 278,
ал. 6 пр.1 от НК, както и срещу Б.М.С. За това, че в периода от 08.04.2019 г.
до 09.04.2019 г. в сайта „Балкан. Аукцион“ предлага за отчуждаване /предложила
продажба за сумата от 300/триста/ лева/ на културна ценност по смисъла на чл.
7, ал.3 , чл. 53, т.1 и чл.146, ал.1 от ЗКН, но не е национално богатство
според чл.54 , ал.2 от ЗКН, която не е идентифицирана и регистриран по
съответният ред който не е идентифициран и регистриран по съответният ред по
реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство (чл. 97, ал. 3 -
Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи, които могат
да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната идентификация
от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей), §5, ал. 1 и
§6, ал. 1 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното
наследство (§ 5. (1) В едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата,
които са установили фактическа власт върху движими археологически обекти или
движими археологически паметници на културата до влизането в сила на този
закон, са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация като движими
културни ценности от Националния исторически музей или от съответния регионален
музей по реда на чл. 97, ал. 5.; § 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на
закона са установили фактическа власт върху движими археологически обекти-
монети и монетовидни предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в
сила да поискат тяхната идентификация и регистрация); чл. 10, ал. 1 и чл. 22,
ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009год. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата (Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице
може да поиска от съответния по тематичен обхват музей идентификация на
притежавана от него движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по
образец съгласно приложение № 5; Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва
служебно въз основа на разпореждане на: 2. директора на музея, извършил
идентификацията- извън случаите по т. 1, за: б) колекция, която е собственост
на физическо или юридическо лице), а именно: 1. Един брой медна монета
(майорина) на имп. Ю. II (361 - 363), отсечен в Никомедия, на стойност 25,00
лева, явяваща се археологически материал и представляваща движими културни
ценности по смисъла на Закона за културното наследство от 2009 година -
престъпление по чл. 278а, ал. 1 пр.1 от НК.
В проведеното от съда
разпоредително заседание подсъдимите Л. и С. и техните защитници заявяват, че
желаят производството да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК във връзка
с чл. 371, т. 1 от НПК.
Съдът, след като прецени
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и намери, че не се установяват допуснати на
Досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, с оглед
посочените изявления от страните е продължил разглеждане на делото незабавно,
на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, по реда на глава 27 от НПК.
В хода на производството,
подсъдимите Л. и С. заявяват, че разбират обвинението и дават съгласие да не
бъдат разпитвани всички свидетели и вещите лица, като защитниците им изразяват
съгласие с това тяхно изявление.
Съдът след като намери, че
съответните действия по разследването са били извършени при условията и по
реда, предвиден в НПК, на основание члм. 372, ал. 3 от НПК с определение е
одобрил така изразеното съгласие на двамата подсъдими.
В хода по същество прокурорът
поддържа обвинението във фактическите и правни рамки, изложени в обвинителния
акт. Прави анализ на доказателствата, като счита за установено, че Л. е намерил
една монета, която е на стойност 25 лева, явяваща се археологически материал и
представляваща движима културна ценност по смисъла на ЗКН от 2009г., която
според представителя на СГП умишлено не била регистрирана и идентифицирана по
надлежния ред, въпреки, че подсъдимият Л. е бил длъжен да направи това.
По отношение на подсъдимата С.
прокурорът сочи, че същата е обявила за продажба монетата, като умишлено не
била предприела действия по нейното идентифициране и регистрация. Счита, че не
са налице основания да се приложи чл. 9, ал. 2 от НК, независимо от ниската
стойност на вещта – 25 лева, доколкото е засегнат защитения от закона обект на
престъпленията в които двамата са обвинени, като сочи, че ако подсъдимите бяха
изпълнили процедурата по регистрация на монетата, са щели да имат възможност да
я продават и да я държат. С оглед ниската стойност на вещта обаче, прокурорът
прави искане двамата да бъдат признати за виновни, но да бъде определено
наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно по 6 месеца ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години.
Защитата на подсъдимия Л., адв. Д.
пледира нейният подзащитен да бъде признат за невиновен на основание чл. 9, ал.
2 от НК, с оглед стойността на вещта и личността на дееца. Сочи, че Л. е
действал и без умисъл, тъй като притежавал монетата от неговия дядо, като не е
съзнавал, че това е престъпление, доколкото то е специфично и непознато на
голяма част от българските граждани. Сочи, че двамата подсъдими са семейство, с
три малки деца, не се занимават с иманярство, поради което отново се прави
искане за оправдаването на Л..
Адв. Ж., защитник на подсъдимата С.
също се присъединява към казаното от адв. Д., че са налице основания за прилагането
на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като се касае за една монета на стойност 25 лева,
намерена в двора на дядото на подсъдимия. Сочи, че С. и Л. по никакъв начин не
са съзнавали, че държането и продажбата на тази монета съставлява престъпление,
поради което и не е налице умисъл. В заключение се иска оправдаването на
подсъдимата С. поради явна малозначителност на деянието.
Подсъдимият Л. лично в своя
защита заявява, че поддържа казаното от неговия адвокат и съжалява за
извършеното, осъзнава вината си и няма да повтори това деяние.
Подсъдимата С. лично в своя
защита заявява, че не е знаела, че това е престъпление и изразява съжаление.
В последната си дума подсъдимият Л.
моли да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимата С.
моли да бъде оправдана.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Н.Л., е с ЕГН: **********,***,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан /реабилитиран/, постоянен
адрес:***.
Подсъдимата Б.М.С., ЕГН: **********,***,
българка, българско гражданство, не омъжена, не осъждана, адрес: гр. София,ж.к.
„*************.
Двамата подсъдими живеят на
семейни начала на адрес гр. София,ж.к. „************* на който отглеждат трите
си деца.
През месец април 2019г. К.Н.Р.,
инспектор по линия на Културно Исторически Ценности в сектор 06 Отдел
„Противодействие на криминалната престъпност" – СДВР получил информация,
че лице от гр. София предлага за продажба в интернет сайт „Б.А.“
монета с античен външен вид. Същият установил, че в този сайт действително е
публикувана обява от никнейм ,,Santeria8" за продажба, като текстът на
обявата бил „Много рядка монета на римския император Ю.. Драсната е от едната
страна". Сумата за която се продавала монетата била 300 лева.
Чрез инспектор К. М., служител
при Сектор „ПСКИЦ“, ОКП – ГДНП, свидетелят Р.получил информация за лицето,
публикувало обявата, а именно, че аукционът е публикуван от имейл адрес ******@abv.bg
с посочен телефон за контакт: ******, на който телефон отговорила подсъдимата Б.М.С.,
като било установено, че същата е с ЕГН: ********** и с адрес ***.
Св. Р.поканил подсъдимата С. да
се яви при него в СДВР, като тя му заявила, че живее заедно с нейния приятел А.Н.Л.
на когото принадлежала монетата. По време на беседата със С., същата заявила,
че обявената за продажба монета се намира в нейния приятел - подсъдимия А.Н.Л.,
който се намирал близо до сградата на СДВР в лек автомобил марка „Рено",
модел „Гранд Сценик" с peг. № ******, собственост на неговия брат Л.Л..
Подсъдимата С. и св. Р.заедно отишли до автомобила на подсъдимия Л., който
показал процесната монета, след което бил поканен в сградата на СДВР да даде
писмени обяснения, а за монетата бил съставен протокол за доброволно предаване,
подписан от подсъдимата С..
Св. Р.провел беседа с двамата
подсъдими, които му заявили, че Л. намерил монетата като дете заедно със своя
дядо, който я оставил в мазето на къщата
си, а преди 3-4 месеца те намерили монетата, като Л. *** за спомен от дядо си и
не знаел, че подсъдимата С. я е обявила за продажба, но научили, че е римска
монета на император Ю., като смятали, че струва около 300 евро. Монетата била
обявена за продажба от подсъдимата С., която пуснала обявата от нейния мобилен
телефон марка „Самсунг“, модел „А7“ в сайта „Б.А.“ от електронния си адрес ******@abv.bg
с посочен телефонен номер ****** и цена на монетата 300 лева.
Двамата подсъдими не
идентифицирали и регистрирали процесната монета в съответния по тематичен
обхват държавен или регионален музей, както и не я идентифицирали и
регистрирали по съответният ред - по реда на чл. 97, ал. 3 от Закона за
културното наследство (чл. 97, ал. 3 - Физически и юридически лица, притежаващи
вещи или колекции от вещи, които могат да се определят като културни ценности,
могат да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват
държавен или регионален музей), §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от Преходни и
заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (§ 5. (1) В
едногодишен срок от влизането в сила на закона лицата, които са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти или движими археологически
паметници на културата до влизането в сила на този закон, са длъжни да поискат
тяхната идентификация и регистрация като движими културни ценности от
Националния исторически музей или от съответния регионален музей по реда на чл.
97, ал. 5.; § 6. (1) Лицата, които до влизането в сила на закона са установили
фактическа власт върху движими археологически обекти- монети и монетовидни
предмети, са длъжни в едногодишен срок от влизането му в сила да поискат
тяхната идентификация и регистрация); чл. 10, ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 2, б.
„б” от Наредба № Н-3/03.12.2009 год. за реда за извършване на идентификация и
за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена от Министерство
на културата (Чл. 10. (1) Всяко физическо или юридическо лице може да поиска от
съответния по тематичен обхват музей идентификация на притежавана от него
движима вещ по чл. 4, ал. 1, като подаде заявление по образец съгласно
приложение № 5; Чл. 22. (1) Вписването в регистъра се извършва служебно въз
основа на разпореждане на: 2. директора на музея, извършил идентификацията-
извън случаите по т. 1, за: б) колекция, която е собственост на физическо или
юридическо лице).
На досъдебното производство била
изготвена СЪДЕБНО – АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, според чието заключение
процесната монета представлява медна монета (майорина) на имп. Ю. II (361 г. -
363г.), отсечена в Никомедия със статут на автентична културна ценност и движим
археологически обект по смисъла на чл. 7(1), чл. 53 (1) и чл. 146 (I), но не е
национално богатство, съгласно чл. 54 (2) от ЗКН. От извършената оценка па
монетата се установява, че е на стойност - 25 (двадесет и пет) лева.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното производство
както следва :
Гласни :
показанията на свидетелите К.Н.Р., дадени на досъдебното производство – от
03.07.2019г. - стр. 42 и от 09.09.2019г. на стр. 43 от ДП и
показанията на свидетеля Л.Н.Л. – стр.
50 от ДП.
Писмени :
Разпечатка на обявата – стр. 18; Протокол за доброволно предаване; Писма от
Национален исторически музей, Национален военноисторически музей,Национален
археологически институт с музей,Регионален исторически музей София, - стр.
32-36.
Заключението на СЪДЕБНО – АРХЕОЛОГИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА – стр. 53.
Веществени :
медна монета (майорина) на имп. Ю. II (361 г. - 363г.) ; телефон „Самсунг“,
модел „А7“;
При анализа на доказателствата,
настоящият състав постави в основата на своите фактически изводи показанията на
свидетеля К.Н.Р., които са логични, последователни, точни и безпротиворечиви.
От същите се извеждат основни фактически положения, относими към предмета на
доказване : фактът на узнаване за публикуваната обява, нейното съдържание,
установяването на данните за самоличността на подателя на обявата, а именно, че
това е подсъдимата С., обстоятелството, че при проведената беседа, същата му е
заявила, че монетата е на нейния приятел – подсъдимият Л., който е паркирал
близо до СДВР, както и фактът, че той лично е отишъл заедно с подсъдимата С. до
лекия автомобил на подсъдимия Л. марка „Рено", модел „Гранд Сценик" с
peг. № ******, където Л. му показал процесната монета, предадена по-късно от
подсъдимата С. с протокол за доброволно предаване. Тези обстоятелства са
възприети лично и непосредствено от свидетеля Р., поради което и съдът
кредитира казаното от него в цялост. То кореспондира напълно и с писмените
доказателства по делото, а именно – разпечатката от обявата, публикувана от
подсъдимата С. и протокола за доброволно предаване, а така също и с
веществените такива – приобщената по делото монета, предадена от подсъдимата С.
и мобилен телефон „Самсунг“, модел „А7“, от който е пусната обявата и
изготвеното по отношение на монетата заключение на вещите лица.
Съдът кредитира и показанията на
този свидетел относно проведената беседа с всеки един от подсъдимите при което
се установява, че подсъдимият Л. намерил монетата като дете със своя дядо,
който я оставил в къщата си и 3-4 месеца преди датата на деянието, двамата
подсъдими намерили монетата и Л. решил да я задържи, като проверили в интернет
какво представлява и евентуалната й цена, а С. решила да я предложи за продажба
без знанието на Л.. В тази му част, макар и да се явяват производни, така
дадените от този свидетел показания могат да бъдат преценени и съпоставени с
останалия доказателствен материал, а именно протоколът за доброволно предаване,
заключението на СЪДЕБНО – АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА и най-вече текста на
обявата, поради което съдът намира, че следва да им даде вяра и в тази им част,
тъй като се потвърждават напълно от останалите писмени и веществени
доказателства.
Допълнително казаното от свидетеля Р., че подсъдимият се е
намирал в марка „Рено", модел „Гранд Сценик" с peг. № ******, когато
му е показал намиращата се в него монета, се потвърждава и от показанията на
свидетеля Л.Л., брат на подсъдимия А.Л., от които се установява, че автомобилът
се е управлявал именно от подсъдимия.
Съдът изключи от доказателствения
материал протоколите за разпит в качеството им на свидетели на подсъдимия Л. –
стр. 40 и на подсъдимата С. – стр. 41 от Досъдебното производство.
Съдът кредитира напълно и
писмените доказателства по делото, като от разпечатката на обявата се
установява нейния текст, цената на която е обявена за продажба процесната
монета, а от протокола за доброволно предаване на същата се установява, че тя е
приобщена към делото по реда на НПК, като е предадена лично от подсъдимата С..
От писмата на от Национален
исторически музей, Национален военноисторически музей, Национален
археологически институт с музей, Регионален исторически музей София се
установява, че в тези музеи не е подавано заявление за регистрация или идентификация
на процесната монета от никой от двамата подсъдими.
Съдът кредитира и заключението на
СЪДЕБНО-АРХЕОЛОГИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА като пълно, вярно и компетентно изготвено
от което се установява, че монетата е автентична културна ценност и
представлява движим археологически обект, но не е национално богатство, като
същата е на стойност 25 лева.
Въз основа на извършения по-горе
анализ настоящия състав намери за категорично установено авторството на
деянието. Доколкото монетата е намерена у подсъдимия Л., може да се направи
извод, че същият е държал монетата, още повече, че е посочен като собственик на
същата от подсъдимата С. и е потвърдил това обстоятелство пред свидетеля Р.. По
отношение на подсъдимата С. се установява, че обявата е публикувана от нейния
телефонен номер с посочен нейния електронен адрес, като и тя е лицето,
отговорило на телефонния номер и потвърдило, че е публикувала обявата.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът изгради и своите правни изводи.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимият А.Н.Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 278, ал. 6, пр.1 от НК.
От обективна страна Л. до 23.04.2019 г. в лек автомобил марка „Рено“, модел „Гранд Сценик“, с
peг. № ******, държал археологически обект по смисъла на чл. 7, ал.3 , чл. 53,
т.1 и чл. 146, ал.1 от ЗКН, но не е национално богатство според чл. 54, ал. 2
от ЗКН, който не е идентифициран и регистриран по съответният ред - по реда на
чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство, §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от
Преходни и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство, чл. 10,
ал. 1 и чл. 22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009год. за реда за
извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни
ценности, издадена от Министерство на културата, а именно: Един брой медна
монета (майорина) на имп. Ю. II (361 - 363), отсечена в Никомедия, на стойност
25,00 лева, явяваща се археологически материал и представляваща движими
културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство от 2009 година,
поради което и на основание чл. 304 НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 НК го ОПРА.
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с реда на управление в
различни области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК
са обществените отношения,свързани с опазването и закрилата на културното
наследство на Република България. Правната регламентация на тези обществени
отношения е въведена в Закона за културното наследство и подзаконовите актове
по неговото прилагане в това число и Наредба № Н-3/09 год. на министъра на
културата,където са предвидени правата и задълженията на гражданите, ЮЛ,
държавните и общински органи и институции за изпълнението на поставената
законова цел. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в
отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране.
Изпълнителното деяние се изразява
в държане на археологически обект, който не е идентифициран и регистриран по
предвидения нормативен ред. Престъплението е на формално извършване. Достатъчно
е деецът да упражнява фактическа власт върху археологически обект, за който не
са били изпълнени законовите изисквания за идентификация и регистрация, за да
бъде реализиран престъпният състав. Доколкото по делото е безспорно установено,
че подсъдимия Л. е държал процесната монета в лекия автомобил „Рено“, модел
„Гранд Сценик“, с peг. № ******, когато я е показал на св. Р., то без всякакво
съмнение същият е упражнявал и фактическа власт върху инкриминираната вещ.
Предмет на престъплението,
съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК е Археологически обект.
Легалната дефиниция на понятието е дадена в чл. 146, ал. 1 от Закона за
културното наследство, който гласи, че „Археологически обекти са всички движими
и недвижими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се
или открити в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за
които основни източници на информация са теренните проучвания.“
В същото време настоящият състав
взе предвид, че съобразно правилата на чл. 97, ал. 3 от Закона за културното
наследство „Физически и юридически лица, притежаващи вещи или колекции от вещи,
които могат да се определят като културни ценности, могат да поискат тяхната
идентификация от съответния по тематичен обхват държавен или регионален музей.“
По тази причина настоящият състав прави извод, че за да бъде съставомерно
държането на един Археологически обект, то същият следва да представлява
културна ценност, доколкото само културните ценности подлежат на идентификация
и регистрация по реда на Закона за културното наследство.
Легалната дефиниция на културните
ценности е дадена в чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от Закона за културното наследство а
тяхната класификация се извършва съобразно разпоредбите на чл. 53 от същия
закон. В ал. 4 на чл. 7 от ЗКН е посочено и кои предмети не са културна ценност
– машинно сечените монети, машинно произведените предмети, произведенията на
изкуството, които не са по-стари от 50 години, антикварни предмети, не са
произведения на изкуството и не са по-стари от 100 години, и остатъчен
материал. В тази връзка съдът намери, че инкриминираните вещи не попадат в
обхвата на ал. 4, доколкото представляват ръчно сечени антични монети, по-стари
от 100 години и тук още веднъж се съгласява със заключението на вещите лица,
същите представляват движима културна ценност, съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 53,
т. 1 от Закона за наследството.
Редът за регистрация на вещите е
указан в чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство, чл. 10, ал. 1 и чл.
22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата. Съгласно посочените разпоредби всяко физическо
или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей
идентификация на притежавана от него движима вещ, като подаде заявление по
образец, като вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на
разпореждане на директора на музея, извършил идентификацията на колекция, която
е собственост на физическо или юридическо лице. С оглед на изложеното съдът още
веднъж прави извода, че инкриминираната вещ представлява годен предмет на
престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 1-во от НК, като същата не е регистрирана и
идентифицирана по посочения по-горе ред.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй
като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Това е
така, защото в съзнанието му са били формирани представи, че процесната монета
представлява археологически обект, че същата е автентична и като такава
представлява културна ценност и че не е регистрирал и идентифицирал същата по
предвидения в закона ред. Действително, както изтъкна защитата, престъплението
по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК не се среща често, поради което не се ползва с
такава известност, като престъпленията срещу собствеността и срещу личността,
но ноторно известно е, че незнанието на закона не е извинение за неговото
неспазване.
Независимо от направения по-горе
извод, че подсъдимият Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 278, ал. 6, пр. 1 от НК, то според настоящия състав, с
оглед конкретния предмет на престъплението, личността на дееца и начина на
извършване на деянието, може да се приеме, че макар и формално осъществено,
същото не е от естеството да засегне обществените отношения, които са обект на
защита от посочения законов текст, поради своята явна малозначителност.
В своята константна практика / В
Решение № 253 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 630/2015 г., II н. о., НК,
Решение № 356 от 12.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 986/2014 г., III н. о., НК и
др./ ВКС приема, че когато идентифицирането на археологическите обекти е
задължително, то държането на няколко неидентифицирани монети и други
археологически обекти обуславя приложението на чл.9, ал. 2 НК, когато монетите
не са на значителна стойност, деецът не е осъждан и не са събрани доказателства
за незаконна дейност срещу археологическото наследство /извършване на теренни
археологически разкопки без надлежно разрешение, противозаконно държане,
изготвяне или укриване на предмети, материали или оръдия, предназначени за
търсене на археологически обекти, предлагане за отчуждаване или отчуждаване на
културни ценности, които не са идентифицирани, незаконен износ на културни
ценности и пр./
В конкретния случай подсъдимия Л.
е неосъждан /реабилитиран за непредпазливо престъпление по транспорта/, касае
се за една единствена монета на стойност 25 лева, като дори в обвинителният акт
е записано, че няма данни същият да е осъществявал каквато и да е незаконна
дейност, свързана с културни ценности, като следва да се отчете и неговото
добросъвестно процесуално поведение, както на досъдебното производство, където
е оказал пълно съдействие, така и в производството пред настоящия състав в
което същият заявява, че е осъзнал вината си и няма да повтори това деяние.
С оглед на изложеното за
настоящия състав е налице основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК по
отношение на подсъдимия Л., доколкото защитените от закона обществени отношения
не са засегнати, поради явната малозначителност на деянието, което не е
общественоопасно, а оттам и не е престъпно.
При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимата Б.М.С. е осъществила от обективна и субективна страна съставът на
престъплението по чл. 278а, ал. 1, пр. 1 от НК.
От обективна страна С. в периода от 08.04.2019 г. до 09.04.2019 г. в сайта „Б.А.“ предлагала
за отчуждаване /предложила за продажба за сумата от 300/триста/ лева/ на
културна ценност по смисъла на чл. 7, ал. 3 , чл. 53, т.1 и чл.146, ал.1 от
ЗКН, но не е национално богатство според чл. 54, ал. 2 от ЗКН, която не е
идентифицирана и регистриран по съответният ред - по реда на чл. 97, ал. 3 от
Закона за културното наследство, §5, ал. 1 и §6, ал. 1 от Преходни и
заключителни разпоредби на Закона за културното наследство, чл. 10, ал. 1 и чл.
22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009год. за реда за извършване
на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,
издадена от Министерство на културата, а именно: 1. Един брой медна монета
(майорина) на имп. Ю. II (361 - 363), отсечен в Никомедия, на стойност 25,00
лева, явяваща се археологически материал и представляваща движима културна
ценност по смисъла на Закона за културното наследство от 2009 година.
Непосредствен обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с реда на управление в различни
области, а конкретен обект на престъплението по чл. 278а, ал. 1, пр. 1 от НК са
обществените отношения,свързани с опазването и закрилата на културното
наследство на Република България. Правната регламентация на тези обществени
отношения е въведена в Закона за културното наследство и подзаконовите актове
по неговото прилагане в това число и Наредба № Н-3/09 год. на министъра на
културата,където са предвидени правата и задълженията на гражданите, ЮЛ,
държавните и общински органи и институции за изпълнението на поставената
законова цел. Извършените дейности в нарушение на законовата уредба или в
отклонение от нея са незаконни и подлежат на санкциониране.
Изпълнителното деяние се изразява
в предлагане за отчуждаване на културна ценност, която не е идентифицирана и
регистрирана по предвидения нормативен ред. Деянието се извършва чрез действие
– в конкретния случай – с публикуването на процесната обява за продажба на
монетата в сайта „Б.А.“ с ясно посочен предмет и цена, като по делото е
установено, че обявата е публикувана именно от подсъдимата С. чрез нейния
мобилен телефон, като тя е посочила електронен адрес и телефон за връзка.
Предмет на престъплението е
културна ценност, която не е регистрирана и идентифицирана по съответния ред.
Легалната дефиниция на културните ценности е дадена в чл. 7, ал. 1, 2 и 3 от
Закона за културното наследство а тяхната класификация се извършва съобразно
разпоредбите на чл. 53 от същия закон. В ал. 4 на чл. 7 от ЗКН е посочено и кои
предмети не са културна ценност – машинно сечените монети, машинно
произведените предмети, произведенията на изкуството, които не са по-стари от
50 години, антикварни предмети, не са произведения на изкуството и не са
по-стари от 100 години, и остатъчен материал. В тази връзка съдът намери, че
инкриминираните вещи не попадат в обхвата на ал. 4, доколкото представляват
ръчно сечени антични монети, по-стари от 100 години и тук още веднъж се
съгласява със заключението на вещите лица, същите представляват движима
културна ценност, съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 53, т. 1 от Закона за
наследството.
Редът за регистрация на вещите е
указан в чл. 97, ал. 3 от Закона за културното наследство, чл. 10, ал. 1 и чл.
22, ал. 1, т. 2, б. „б” от Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности, издадена
от Министерство на културата. Съгласно посочените разпоредби всяко физическо
или юридическо лице може да поиска от съответния по тематичен обхват музей
идентификация на притежавана от него движима вещ, като подаде заявление по
образец, като вписването в регистъра се извършва служебно въз основа на
разпореждане на директора на музея, извършил идентификацията на колекция, която
е собственост на физическо или юридическо лице. С оглед на изложеното съдът още
веднъж прави извода, че инкриминираната вещ представлява годен предмет на
престъплението по чл. 278а, ал. 1, пр. 1-во от НК, като същата не е регистрирана и
идентифицирана по посочения по-горе ред.
От субективна страна деянието е извършено от С. при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, тъй като
подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е
неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване. Това е така,защото
в съзнанието й са били формирани представи, че процесната монета представлява
културна ценност и че не е регистрирала и идентифицирала същата по предвидения
в закона ред, като е съзнавала също така, че публикувайки процесната обява,
предлага инкриминираната вещ за продажба.
Независимо от направения по-горе
извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението
по чл. 278а, ал. 1, пр. 1 от НК от подсъдимата С., то според настоящия състав,
с оглед конкретния предмет на престъплението, личността на дееца и начина на
извършване на деянието, е налице основание да се приеме, че макар и формално
осъществено, същото не е от естеството да засегне обществените отношения, които
са обект на защита от посочения законов текст, поради своята явна
малозначителност, като цитираната по-горе съдебна практика е относима и по
отношение на подсъдимата С..
В конкретния случай подсъдимата С.
е неосъждана, майка на три деца, които отглежда заедно с подсъдимия Л., същата
е с добри характеристични данни, касае се за една единствена монета на стойност
25 лева, като дори в обвинителният акт е записано, че няма данни С. да е
осъществявала каквато и да е незаконна дейност, свързана с културни ценности,
като следва да се отчете и нейното добросъвестно процесуално поведение, както
на досъдебното производство, където е оказала пълно съдействие и е предала
доброволно инкриминираната вещ, така и в производството пред настоящия състав в
което е изразила и съжаление за извършеното.
С оглед на изложеното за
настоящия състав е налице основание за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК по
отношение и на подсъдимата С., доколкото защитените от закона обществени
отношения не са засегнати, поради явната малозначителност на деянието, което не
е общественоопасно, а оттам и не е престъпно.
Съдът намира, че посочените в
обвинителния акт деяния, извършени от подсъдимите Л. и С. не осъществяват и
състав на административно нарушение, поради което и не следва да им бъде
налагано административно наказание.
По разноските:
На основание чл. 190 от НПК съдът
намери, че направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
Държавата.
По веществените доказателства :
Съдът намери, че са налице
основанията на чл. 278, ал. 7 от НК, поради което и отне предмета на
престъплението в полза на Държавата.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: