№ 14237
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110135216 по описа за 2021 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с оветника Б. Ф. Д. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-гараж
№4, находящ се в гр. София, /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда на чл. 410
от ГПК ответникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което е
обоснован правен интерес от исковете, с които се иска от съда да признае за
установено, че Б. Ф. Д. му дължи сумата от 107,53 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 17,33 лв. – лихва за забава от 15.09.2018
год. – 03.11.2020 год., сумата от 25,29 лв., представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2017 год. до 30.04.2019 год. и сумата от 5,03 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 год.-03.11.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 12.11.2020 год. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК/ до изплащане. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответникът-Б. Ф. Д. е депозирала в срок отговор на исковата молба. Прави
1
възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите. Оспорва
качеството си на потребител на топлинна енергия.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е платил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай, качеството
на ответника на потребител на топлинна енергия се установява от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №142, том III, рег. №10834, дело №511 от 2002
год., от който е видно, че Б. Д. е собственик на имота, както и от молба-декларация за
откриване на партида.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в Наредба №16-334 за
топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
2
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата е възложила
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „ТС” ЕООД-видно
от договор №4055 от 23.09.2002 год..
Ответникът не оспорва исковете по основание и размер, поради което
настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено потребената от него
топлоенергия на стойност 107,53 лева за периода 01.10.2017 год. до 30.04.2019 год.. За
сумата от 25,29 лева, представляваща такса за отчитане на уреди и разпределение иска
също е основателен и следва да се уважи.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая са начислявани лихва след издаване на общите фактури. Доколкото
ответникът не ангажира доказателства за погасяване на дължимото, в срок, то съдът
приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани върху сумата дължима за
топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че
размерът на дължимата лихва върху претенцията за потребена топлинна енергия е
17,33 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
3
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания.
Вземанията за потребена топлинна енергия са такива за периодични плащания и
се погасяват с изтичането на три годишна погасителна давност. Видно е, че ищецът е
депозирал заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 12.11.2020 год., от
което следва, че вземането на „Т.С.” ЕАД ще се погаси за периода предхождащ месец
11.2017 год., а претенцията на ищеца касае периода от 01.10.2017 год. до 30.04.2019
год., т.е. вземането е погасено по давност за периода 01.10.2017 год. до м.11.2017 год.,
поради което възражението на ответниците за този период и за сумата от 1,39 лева е
основателно, а искът на ищеца следва да бъде уважен за сумата от 106,14 лева и за
периода от м.11.2017 год. до 30.04.2019 год..
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 167,76 лева, представляваща сторените разноски
в настоящото производство, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от
71,89 лева, представляващи разноските по гр.д. №56243/2020 год. по описа на СРС, 75
с-в..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, //// против Б. Ф. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ////, че Б. Ф. Д. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.
415 ал.1 от ГПК, сумата от 106,14 лева /сто и шест лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.11.2017
год. до 30.04.2019 год. за топлоснабдяван имот-гараж №4, находящ се в гр. София, /////,
ведно със законната лихва, считано от 12.11.2020 г. до окончателното и изплащане,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 107,53 лева и за
периода от 01.10.2017 год. до м.11.2017 год., като погасен по давност, сумата от 17,33
лева /седемнадесет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2018 год. до
03.11.2020 год., като отхвърля иска за сумата от 5,03 лева, представляваща лихва за
4
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 год. до
03.11.2020 год., като неоснователен, сумата от 25,29 лева /двадесет и пет лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2017 год. до 30.04.2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 12.11.2020 год. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. Ф. Д., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 167,76 лева /сто шестдесет и седем лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноските по настоящото производство,
съразмерно с уважената част от претенциите, както и сумата от 71,89 лева /седемдесет
и един лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща дължимите разноски по
гр.д. №56243/2020 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5