О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е-12
Видински окръжен съд гражданско отделение
В закрито заседание на деветнадесети януари
През две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.
ЧЛЕНОВЕ:1. Г. Й.
2. Д. В.
При секретаря
и с участието
На
прокурора
изслуша докладваното
От съдия С. С. ч. гр. д. №5
по описа за 2021 година,за да се произнесе
съобрази следното:
Делото
е образувано по частна жалба на „В. А.“ЕООД-гр.В. против Определение №272 от
13.08.2020 г. по гр.дело №275/2020 г. на БРС, с
което е допуснато обезпечение на
предявен от В. К. В. иск с правно
основание чл.45 вр. с чл.49 ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка-запор
върху банковате сметки на ответника в банките в страната до размера на исковата
сума от 3 600лв. .
Жалбоподателят
твърди, че постановеното от БРС определение е неправилно ,поради което моли то
да бъде отменено .Мотивира искането си с обстоятелството,че не е налице
обезпечителна нужда,тъй като не е доказано от ищеца по делото,че предявеният иск е вероятно основателен и ще се
затрудни събиране на вземането му при евентуално уважаване на исковата
претенция.Твърди,че наложеният запор на банкова сметка *** му.
Иска от
съда да отмени наложената обезпечителна мярка.
Ответната по жалба страна- В. К.
В. –не е подала отговор на ч. жалба.
От
данните по делото съдът приема за установено следното:
Гражданско
дело №.275/2020 г. на БРС е образувано по
искова молба на В. К. В. срещу „В. А.“ЕООД-гр.В. като претендира
обезщетение в размер на 3 600л. за причинени имуществени вреди в резултат
от дейността на ответника,който след пръскане на селскостопански култури е
причинил унищожението на пчелните
семейства в кошерите й.Ищцата е
поискала да се допусне обезпечаване на предявения иск чрез налагане
на запор върху банковата сметка на
ответника в банките в страната до пълния размер на иска. БРС е уважил молбата
за налагане на запор върху банковите
сметки на ответника като е приел,че искането на ищеца е основателно предвид данните по делото и
наличие на обстоятелствата по чл.391,ал.1 ГПК.
При
тези данни съдът намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Предвидената
възможност за обезпечаване на предявен иск в чл.389 и следващите от ГПК цели
обезпечаване на вземането на ищеца по
делото, когато без обезпечението за него ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението на съда.Искането за налагане на обезпечителна
мярка може да се прави във всяко положение на делото ,но трябва да отговаря на
условията на чл.391,ал.1 ГПК.
В
настоящия казус искането за допускане на обезпечителна мярка е направено при
условията на чл.389 ГПК. Установено е
,че между страните съществува спор във връзка с причинени имуществени
вреди на ищцата.Представени са достатъчно убедителни доказателства с ИМ и е
налице обезпечителна нужда за молителя.
С
искането за налагане на обезпечение молителят, освен че е доказал обезпечителна
нужда и е представил достатъчно убедителни
доказателства за вземането.Наложената обезпечителна мярка е до размера
на исковата претенция.
Доколко
основателна е исковата претенция е въпрос,който ще бъде разрешен с
постановеване на решението по същество.
По
изложените съображения съдът счита,че определението на ВРС следва да бъде
потвърдено,за което
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №272 от
13.08.2020 г. по гр.дело №275/2020 г. на РС-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: