Решение по дело №288/2021 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     25.02.2021 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на шестнадесети февруари                                     две хиляди двадесет и първа година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 288 по описа за 2021 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 349а-1061 от 18.09.2020 година на Директора на ОД на МВР, с което на Р.А.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.М., ЕГН **********, сумата от 350 /триста и петдесет/ лева представляваща направените разноски по ангажирането на правна помощ по делото.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

 

 

                              

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 349а-1061 от 18.09.2020 година на Директора на ОД на МВР, с което на Р.А.М., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

                        В жалбата, в съдебно заседание и в постъпилото писмено становище, жалбоподателката лично и чрез процесуалния си представител – адвокат Ф.Г. се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Претендират за направените по делото разноски в размер на 350 лева.

                        Въззиваемият, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище по така подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че на 28.04.2020 година около 10,45 часа жалбоподателя Р.А.М. на открито обществено място – град Стара Загора, парк „Артирелийски“, находящ се на булевард „Цар Симеон Велики“ е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо устата и носа.

                        Описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Д.В. /актосъставител/ и И.К. /свидетел по установяване на административното нарушение/.

                        Показанията на свидетелите В. и К. са последователни и не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие, което дава основание съдът да възприеме посочената фактическа обстановка за установена и доказана.

                        Въз основа на посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че е нарушен чл.209а, ал. 1 от Закона за здравето и на основание същата разпоредба е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

                        Посочената фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на посочената норма, като правна квалификация на деянието. Вместо да посочи в пълнота и да прецизира материално-правните норми, които са нарушени от жалбоподателя, административно-наказващият орган е посочил частично правната квалификация на деянието – чл. 209а, ал.1 ЗЗ -  с което на практика не е посочил нарушените законови разпоредби с извършеното деяние.

                        Съставът на чл.209а, ал.1 ЗЗ съдържа няколко отделни хипотези респективно препращания към различни норми – чл.63, ал.4 или 7, чл.63а, ал.1 или 2 от ЗЗ. Следователно съставът на чл.209а, ал.1 ЗЗ няма самостоятелно приложение, а следва да се привърже към някоя от посочените норми, което задължава административно-наказващият орган да прецизира правната квалификация на деянието и да посочи във връзка с коя друга норма квалифицира претендираното нарушение. Това обаче не е сторено.

                        С тези пропуски и несъответствия не е изпълнено изискването на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН за посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. Посоченият порок следва да се окачестви, като неотстранимо съществено процесуално нарушение опорочаващо формата на издаденото наказателно постановление и ограничаващо правото на защита, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

                        По изложените съображения жалбата се явява основателна, а наказателното постановление подлежи на отмяна.

                        Видно от наказателното постановление в същото е посочен точния номер на съставения АУАН, а мястото на нарушението е конкретизирано достатъчно ясно и точно.

                        С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                        Предвид направената претенция следва да се присъди в тежест на АНО, направените от жалбоподателя разноски по делото, ангажирана на правна помощ.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си. 

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: