№ 2265
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207224 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „МЕМО“ ООД против Наказателно
постановление № 16-003248/18.10.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на дружеството – жалбоподател
на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 63, ал.2,
вр. чл. 63, ал.1 КТ
С жалбата и в постъпилата по делото молба - становище се навеждат
конкретни съображения за неправилност, незаконосъобразност на
наказателното постановление. Излагат се аргументи, че в процесния случай
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като
наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност
се моли наложената санкция да бъде намалена до предвидения в закона
минимум. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна действаща чрез юрисконсулт Каймакамова се
противопоставя на доводите на жалбоподателя, като моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират
1
се разноски за юрисконсултско възднаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменяне по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 11.08.2021 г. в периода от 18,00 часа до 18:45 часа била извършена
проверка в кафе – сладкарница „Мемо“ в град Пловдив, ул. „Княз Александър
Батенберг“ № 52, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. Към момента
на проверката в обекта на контрол било установено да работи като
дюнерджия Ф.Й.. Както в разговор, така и в писмен вид, в декларация по чл.
402 от Кодекса на труда Ф.Й. декларирал, че работи като дюнерджия с
работно време от 13:00 часа до 21:00 часа, почивни дни по график и
уговорено трудово възнаграждение от 1200,00 лева на месец.
На 16.08.2021г. в Дирекция „Инспекция по труда" Пловдив бил представен
трудов договор № 196/ 11.08.2021 г., сключен с Ф.Й., и справка от ТД на НАП
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда с
изх. № 26388213025213 от 19:17 часа на 11.08.2021 г.
Управителят на „Мемо" ООД декларирал, че трудовият договор е сключен на
11.08.2021г. преди извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда"
Пловдив.
От извършената проверка на 11.08.2021г. в обекта и от представените на
16.08.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда" Пловдив документи било
установено, че към 18:15 часа на 11.08.2021 г. в кафе-сладкарница „Мемо" в
гр. Пловдив, ул. „Княз Ал. Батенберг" № 52 от страна на дружеството -
работодател е допуснат до работа като дюнерджия Ф.Й. без да му е
предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомление по чл.
62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено в ТД на НАП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 416, ал.1 КТ има
2
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. Същият
съответства на показанията на актосъставителя, който разпитан в съдебно
заседание категорично потвърди констатациите в АУАН. Показанията на
свидетеля, съдът кредитира изцяло като достоверни и съответни на
останалите доказателствени източници. Изложеното в АУАН и от
актосъставителя в съдебно заседание изцяло кореспондира и със събраните по
делото писмени доказателства, включително Декларация по чл. 402, ал.2 КТ,
Трудов договор № 196/ 11.08.2021г., Саморъчни писмени обяснения от
управителя на „Мемо“ ООД, справка за приети и отхвърлени Уведомления по
чл. 62, ал.5 КТ.
С оглед особения кръг на обществените отношения, регулирани от КТ, а
именно тези предоставящи закрила на работната сила, законодателят е
предвидил в чл. 402 КТ по-широк кръг от допустими доказателствени
средства за установяване на правно релевантните обстоятелства по трудови
дела или по дела за реализиране на административно-наказателна
отговорност за нарушаване на трудовото законодателство - декларация по чл.
402 КТ от работниците, сведения, обяснения от работодателя. С особено
доказателствено значение са писмените обяснения на работодателя. В
случаите, когато те съдържат изявления за неизгодни за работодателя факти,
те представляват извънсъдебно признание за допуснатите нарушения и се
ползват с доказателствена сила, до оборването им с други годни
доказателства и доказателствени средства. В тази връзка впечатление прави,
че така изложената фактическа обстановка не се оспорва и от страна на самия
жалбоподател.
Действително също така, в декларацията по чл. 402 КТ работника е
декларирал, че няма трудов договор. Съгласно трайната практика на
Административен съд Пловдив, обаче подобни изявления в справките следва
да се игнорират от съда при кумулативното наличие на следните
обстоятелства: 1. изложени в справката по чл. 402 КТ твърдения, че
работника на практика е започнал работа при работодателя; 2. сключен
трудов договор с работника от същия ден; 3. направени писмени
самопризнания от работодателя, че трудовия договор е сключен преди
проверката. Така изрично Решение № 1463 от 17.07.2015 г. по н. д. №
1224/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 962 от
18.05.2015 г. по н. д. № 954 / 2015 г. на XXIII състав на Административен съд
3
– Пловдив. В конкретния случай са налице и трите кумулативно изискуеми
предпоставки, поради, което и отбелязването в декларацията, че работника
няма сключен трудов договор, при положение, че е декларирал параметрите
на същия, не опровергава направеното изрично признание на работодателя, че
договора е сключен преди проверката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от разпоредбите на
Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и от Заповед № 3-0058/
11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 18.08.2021 г., а НП - на 18.10.2021 г.,
тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни
норми.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно - наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ вр. чл. 63, ал. 1
КТ. Съгласно посочените разпоредби работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, които документи са описани в ал. 1 на
чл. 63 от КТ. Санкционираното дружество притежава качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ,
поради което е годен субект на административното нарушение по чл. 63, ал. 2
вр. ал. 1 от КТ.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административнонаказателната отговорност на търговско дружество, което е
юридическо лице. В тази връзка имуществената санкция е отделен правен
4
институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна,
безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Разликата между наказанието "глоба" за
физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и
едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от
тази разлика в субекта отговорността по чл. 83 от ЗАНН се определя като
обективна, безвиновна отговорност (така Тълкувателно решение № 3 от
03.07.2014 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на ОСК на ВАС).
Следователно въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.
Приложена е и коректната санкционна норма –чл. 414, ал.3 КТ.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по смисъла
на чл. 415в КТ, доколкото в чл. 415в, ал.2 КТ се съдържа изрична забрана за
това.
С Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на
Върховен административен съд по задължителен за съдилищата начин е
указано, че нормата на чл. 415в КТ е специална спрямо чл. 28 ЗАНН и
изключва нейното приложение по принципа lex specialis derogate lex generali.
С оглед спецификата на защитаваните обществените отношения и особения
предмет на защита преценката за маловажност на случая е направена по
императивен начин от законодателя, като в чл. 415в КТ изрично са посочени
предпоставките при които нарушенията на трудовото законодателство са
маловажни, а в чл. 415в, ал.2 КТ са посочени и случаите, които никога не са
маловажни, какъвто е и настоящия случай.
Конкретно за случая на нарушение по чл. 63, ал.2 КТ в практиката на
Административен съд Пловдив е застъпено становището, което се споделя и
от настоящия състав, че при актуалната редакция на чл. 415в, ал.2 КТ
отстраняването на нарушението още същия ден /какъвто е и настоящия
случай/, не може да доведе до извод за маловажност на случая, но следва да
се вземе предвид при индивидуализация на административно-наказателната
отговорност в смисъл да се наложи минималното предвидено в закона
наказание.
Предвид горното обжалваното НП следва да бъде изменено, като се намали
размера на наложената глоба от 2000 лева, на минимално предвиденото в
закона - 1500 лв.
5
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН
въззиваемата страна има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от юрисконсулт. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния й представител. С оглед фактическата и правна
сложност на делото както и от положените процесуални усилия следва
разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат присъдени в размер от
80,00 лв. съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК
разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващия
орган. В случая въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а
именно Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, като
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-003248/18.10.2021г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, като
НАМАЛЯВА размерът на наложената на „МЕМО“ ООД, ЕИК *********
имуществена санкция за нарушение на чл. 63, ал.2, вр. чл. 63, ал.1 КТ от
2000,00 лева на 1500,00 лв.
ОСЪЖДА „МЕМО“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“, сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
6
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7