ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 20.05.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесети май 2019г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2000 по описа
за 2019 година:
Предявена е искова молба от Д.Ж.И. против Д.С.В. и В.Т.К..
Ответниците Д.С.В. и В.Т.К. са представили писмен отговор
в срока по чл.131 ГПК.
Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и
предявените искове са допустими, намира че следва да внесе делото за
разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по
делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са
допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
Следва да бъде указано на страните, че в първото
заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и
възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
Във връзка с направеното от ответниците искане за спиране
на производството по настоящото дело до приключване на гр.дело №149/2019г. по
описа на РС Чирпан, на ответниците следва да бъде указано да представят
доказателства /удостоверение/, с какъв предмет е гр.дело №149/2019г., кои са
страните и на какъв етап е производството по делото, респ. приключило ли е с
влязъл в сила съдебен акт.
Следва да бъде указана на страните възможността да
разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в
единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
документи: Договор за заем за послужване от дата 20.12.2010г., удостоверение
за наследници №АУ-У 908/21.06.2017г. на Община Чирпан, решение по гр.д. №3286/2018г.
по описа на Районен съд Стара Загора месечно извлечение към 28.02.2019г., Изпълнителен
лист по ч.гр.д. №369/2017г. по описа на PC гр.Чирпан; Заповед
№109/26.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№369/2017г. по
описа на PC гр.Чирпан; Искова молба вх.№ 850/06.03.2019г. Отговор на искова молба по гр.д.№ 149/2019г. на
Районен съд Чирпан, Определение от 03.05.2019г. по гр.д. №149/2019г. на Районен
съд Чирпан; Удостоверение изх.№12099/14.03.2019г. по изп.д. № 967/2018г. на ЧСИ
Гергана Илчева.
ДА СЕ
ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.дело №3286/2018г. по описа на РС Ст.Загора.
УКАЗВА
на ответниците Д.С.В. и В.Т.К. за
съдебно заседание да представят доказателства
/удостоверение/, с какъв предмет е гр.дело №149/2019г., кои са страните и на
какъв етап е производството по делото, респ. приключило ли е с влязъл в сила
съдебен акт, след което съдът ще се произнесе по направеното искане за спиране
производството по настоящото дело.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца Д.Ж.И. по силата на
съдебно удостоверение да се снабди със заверено копие от изпълнително дело
№967/2018г. по описа на ЧСИ Г.Илчева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са
длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат
становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не
направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и
представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени
обстоятелства или са налице хипотезите
на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за
доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата,
от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба,
са следните: Ищецът Д.Ж.И. твърди в исковата си
молба, че първият ответник е единствен син и наследник на Тодор К. Василев,
починал на 20 април 2017г. Втората ответница е преживялата съпруга и също е
наследник на Тодор К. Василев /удостоверение за наследници № АУ-У
908/21.05.2017г. на Община Чирпан/, като и двамата са приели наследството на
Тодор К. Василев с конклудентни действия и затова отговарят и за пасивите му.
Твърди също, че приживе Тодор К. Василев и Д.С.В., станали
нейни длъжници, като вземането й срещу тях произтичало от договор за заем за
послужване от 20.12.2010г. с нотариална заверка на подписите, по силата на
който им предоставила в заем сумата от 25 000лв., която те използвали за
довършване строителството на тяхна жилищна сграда, находяща се в тяхно дворно
място с административен адрес с.Богомилово, общ.Стара Загора, ул.3емеделска
№2А. В договора за заем не били упоменати различни квоти, поради което следвало
да се счита, че двамата заемополучатели - Тодор К. Василев и Д.С.В. са се
задължили да върнат заема при равни дялове. Предоставената в заем сума следвало
да бъде върната до 20.12.2015г., съгласно чл.2 от заемния договор. От тази сума
до падежа - 20.12.2015г., за изминатите 5 години, имало погасени от Тодор К.
Василев само 900 лв. – на три вноски: на
17.04.2015г.- 300лв., на 17.05.2015г. - 300лв. и на 13.12.2015г. - 300лв. Т.е.
към момента на падежа на цялото задължение по заема - 20.12.2015г., частта от дълга
на Тодор К. Василев бил намален с 900лв., а частта на ответницата оставала в
пълния си размер от 12500 лева. Т.е. към момента на падежа на цялото задължение
20.12.2015г. било в размер на 24 100 лева.
След смъртта на Тодор К. Василев, починал на 20 април
2017г., плащанията спрели. Междувременно разбрала, че има и извършено
отчуждаване на построения на адрес с.Богомилово, общ.Стара Загора,
ул.Земеделска № 2А, имот – къща, по посока на внука на заемополучателите, като
това била увреждаща кредитора, сделка.
Ищцата предявила вземанията си по съдебен ред по реда на
заповедното производство, за частта от дълга към единия от двамата съпрузи -
към ответницата Д.С.В. в размер на 12500 лева пред РС Чирпан по ч.гр.д.№
369/2017г., по което били издадени Заповед №109/26.05.2017г. за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист за сума от 12500 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата па подаване на заявлението в съда -
25.05.2017г. Едновременно с това предявила Павлов иск (по чл.135 от ЗЗД) срещу
увреждащата я отчуждителна сделка. Павловият иск извървял целия дълъг път на
първоинстанционното производство, а против издадената от РС Чирпан по ч.гр.д.№
369/2017г. заповед за изпълнение Д.В. подала възражение, поради което била
принудена да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си, по
който иск към момента пред ЧРС било образувано гр.д. №149/2019г.
Междувременно, след снабдяването й със Заповед
№109/26.05.2017г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от РС
Чирпан по ч.гр.д.№ 369/2017г. против ответницата Д.В., въз основа на тези
документ ищцата образувала изпълнително дело №967/2018г. по описа на ЧСИ
Гергана Илчева, с цел удовлетворяване на вземането й против ответницата по
цитираните заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След като по това
изп.дело бил извършен опис на имот на длъжницата и насрочена публична продан на
имота, длъжницата заплатила изцяло задължението си по изпълнителното дело (на 12.03.2019г.) и
то било прекратено, с което ищцата била удовлетворена за претенциите си против
ответницата Д.В. за заплащане на главницата от нейната част от задължението по
заемния договор, както и била частично обезщетена за забавата, с която й е
заплатена тази главница. Със Заповедта за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, издадени от ЧРС по ч.гр.д.№ 369/2017г. против ответницата Д.В.,
на ищцата била присъдена законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 25.05.2017г. до окончателното плащане на
главницата, която законна лихва получила по изпълнителното дело.
За забавата на плащането на задължението по заемния
договор от страна на ответницата, за периода от падежа на заема - 20.12.2015г.
до началния момент от които насетне й била присъдена законна лихва със
заповедта на изпълнение по ч.гр.д.№ 369/2017г. от ЧРС - 25.05.2017г., т.е. за периода от падежа на заема - 20.12.2015г. до
25.05.2017г., през който период ответницата е била в забава за изпълнение на
задължението си по заемния договор в размер на 12500 лева, ищцата не била
възмездена по никакъв начин до настоящия момент.
Счита, че за тази забава в плащането, продължила година и
половина – от 20.12.2015г. до 25.05.2017г. ответницата Д.В. на основание чл.86
от ЗЗД ще следва да й заплати обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата от 12500 лева, дължимо
от момента на падежа на заема - 20.12.2015г. до
25.05.2017г. в размер на 1816.69 лева.
С настоящата искова молба, по първата си искова
претенция, ищцата претендира от ответницата Д.В. заплащането на част от това
обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД, а именно само за периода от 05.04.2016г. до
25.05.2017г. - 1444.75 лева.
2. Втората й искова претенция е за дължима мораторна
лихва за забавата па плащането на частта от дълга по заемния договор, припадаща
се на другия съпруг - покойния Тодор Василев. За тази част от дълга по договора
за заем, предявила отделен иск към наследниците па покойния Тодор Василев,
които са ответници и по настоящата искова молба - съпругата му Д.С.В. и сина му
- В.Т.К., по който било образувано гр.д. № 3286/2018г. по описа па Районен съд Стара
Загора. Претенциите си към наследниците на покойния Тодор Василев, за частта от
дълга му по договора за заем обосновала и формулирала по следния начин: От
дължимата заемна сума от общо 25000 лв., до падежа на задължението -
20.12.2015г., имало погасени от Тодор К. Василев само 900 лв. - на три вноски:
на 17.04.2015г.-300лв., на 17.05.2015г.- 300лв. и на 13.12.2015г.-300лв. Т.е.
към момента на падежа на цялото задължение по заема - 20.12.2015г., частта от
дълга на съпруга Тодор К. Василев била намалена с 900лв., а частта на съпругата
Д.В. оставала в пълния си размер от 12500 лева. По тази причина приела, че от
главницата на задължението - 24100лв., следва да търси от наследниците на Тодор
Василев само разликата над 12500лв., а тя била 11600лв.
Тъй като наследниците не са солидарно отговорни за
задълженията на наследодателя, а всеки от тях дължи част от задължението, равна
на неговата наследствена част, предявила исковете си против наследниците на
Тодор Василев - Д.В. и В.К., за сумата от 5800лв., срещу всеки от тях, която сума
съответствала на половината от непогасения заем на Тодор Василев към нея.
При изчисленията си по отношение на претенциите, които да
заяви към наследниците на Тодор Василев, ищцата не взела предвид последвалите след
датата на падежа на задължението по заема - 20.12.2015г., няколко плащания,
извършени от заемополучателя Тодор К. Василев, тъй като приела тези плащания на
обща стойност 5350 лева, като извършени за погашение на дължимата, договорена в
ч. 1.7 от заемния договор, неустойка при невръщане на заема в определения срок,
предвиждаща, че до окончателното връщане на дължимата сума заемополучателите
дължат и неустойка в размер на 150 лв. за всеки ден забава. Сумата от 5350
лева, платени след падежа на задължението - 20.12.2015г., приела като плащане
по тази предвидена неустойка, за период от 36 дни (150 лв. х 36 дни). По така
заведените от ищцата искове против ответниците - наследници на Тодор Василев - Д.В.
и В.К.,*** се произнесъл със Решение № 1343 от 19.12.2018г., с което уважил
частично предявените от нея искове - до размер на 4 687,50 лева, срещу
всеки от двамата ответници. За разликата до пълния предявен размер от 5800лв.
срещу всеки от двамата ответници, исковете били отхвърлени с аргументите, че
дългът от общо 25 000 лева по заемния договор следва да бъде намален с
извършените плащания от общо 6250 лева (преди падежа - 900 лева и след падежа -
5350 лева), като в резултат на същите дългът добива размера от 8750 лева, дължим по равно от двамата съпрузи - по 9375
лева. Съответно за частта от дълга па покойния съпруг Тодор Василев - дължима
от неговите наследници - ответниците Д.В. и В.К..
Съдът не възприел доводите на ищцата, че с част от
върната сума, а именно 5350 лева, платена след уговорения краен срок за връщане
на заетата сума, следва да се счита погасена неустойката по договора, уговорена
в чл.7 от същия, по две съображения: Първо, тъй като в разписките за частични
плащания било посочено, че със сумите по тях се погасява част от главницата, а
не неустойка. И второ, съдът намерил, че клаузата за неустойка (чл.7 от
договора) е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл.26, ал. 1 ЗЗД.
Така с решението си по гр.д. № 3286/2018г. РС Ст.Загора уважил
частично предявените от ищцата искове — до размер от 4 687.50 лева, срещу всеки
от двамата ответници. Това решение влязло в сила на 04.02.2019г., тъй като никоя от страните не го обжалвала и на
05.02.2019г. ответниците заплатили всички присъдени с решението суми.
С предявената по това дело искова претенция против
двамата ответници ищцата не претендирала заплащане на мораторна лихва върху
просрочената главница за срока на забавата, тъй като считала сумата от 5350
лева, платена от Тодор Василев след падежа на задължението - 20.12.2015т., като
плащане по предвидената в чл.7 от заемния договор неустойка, която клауза била
приета в решението по гр.д. № 3286/2018г. за нищожна. Ищцата счита, че така на
практика е лишена от възможността да бъде обезщетена от заемополучателите за това,
че са просрочили връщането на заема в продължение на повече от три години, чрез
предвидената в договора неустойка, тъй като клаузата за същата е прогласена от
съда за нищожна.
Счита обаче, че е справедливо и че следва да бъда обезщетена
от заемополучателите за това, че са просрочили връщането на заема в продължение
на повече от три години и че са го върнали едва след като са били осъдени за
това. Способът за реализиране на това дължимо от заемополучателите обезщетение,
след като предвидената в договора клауза за неустойка за забава е прогласена от
съда за нищожна, е чл.86 ЗЗД - дължи й се обезщетение в размер на законната
лихва върху главницата от деня на забавата. Счита, че всеки от ответниците Д.В.
и В.К., като наследници на Тодор Василев, ще следва да й заплати обезщетение за
забавено плащане па парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата от 4 687.50 лева, дължимо от момента на падежа на заема -
20.12.2015г. до извършеното плащане на главницата на дата 05.02.2019г. Размерът
на това обезщетение, изчислен за посочения период на забавата е 1489.89 лева. С
исковата молба ищцата претендира от ответници заплащането на част от
обезщетението по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за период от три години назад - от 05.04.2016г.
до 05.02.2019г., или сумата от 1350,37 лева от всеки от двамата ответници.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да осъди Д.С.В., да й заплати сумата от 1444,75лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл.86, ал.1 ат ЗЗД, в
размер на законната лихва за периода от 05.04.2016г. до
25.05.2017г., върху главницата от 12500 лева, представляваща сумата на
неизпълнено от ответницата в уговорения срок - 20.12.2015г. задължение за
връщане на дължим заем, съгласно договор за заем за послужване от 20.12.2010г., с нотариална заверка на
подписите;
2. Да осъди В.Т.К., в качеството му на наследник на Тодор К. Василев и Д.С.В., в качеството й на наследник на Тодор К. Василев, всеки от тях да й заплати сумата
в размер на 1350.37 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на парично задължение по чл.86 ал.1 ат ЗЗД, в
размер на законната лихва за периода от 05.04.2016г., до 05.02.2019г. върху
главницата от 4 687,50 лева, представляваща сумата на неизпълнено в
уговорения срок - 20.12.2015г. от обшия им наследодател Тодор К. Василев,
задължение за връщане на дължим заем, съгласно договор за заем за послужване от
дата 20.12.2010г., с нотариална заверка на подписите.
Претендира направените по делото разноски.
Ответниците Д.С.В.В.Т.К. представят писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който вземат становище по отношение на първият предявен иск, основан на главница в размер на 12 500
лв., че тази сума, макар и изплатена, е спорна, поради което оспорват и искът
за обезщетение за забавено изпълнение в претендирания размер от 1 444,75 лв.
върху твърдяната главница от 12 500 лв. По отношение на втория иск вземат
становище, че е изцяло основателен, поради което го признават по основание и
размер.
Заявяват също, че изложените обстоятелства в исковата
молба са верни, но непълни в следния смисъл: Сочат, че към настоящия момент
ищцата е предявила установителен иск по чл.422 от ГПК по гр.д. № 149/2019г. на
Районен съд Чирпан за установяване на дължимостта на сумата 12 500 лв. Подаден
е отговор на исковата молба от Д.С.В., съгласно който дължимостта на сумата 12
500 лв. макар и изплатена е спорна. Сумата 12 500 лв., чиято дължимост ще е предмет
на установяване по гр.д. № 149/2019г. на Районен съд Чирпан се явява главница
по отношение на първия иск по настоящото дело, и в този смисъл производството
пред Районен съд - Чирпан е преюдициално спрямо гр.дело №2000/2019г. по описа
на Старозагорския районен съд. Поради това считат, че са налице условията на
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на настоящото производство, тъй като
решението на Районен съд- Чирпан ще има значение за правилното решаване на
спора.
Относно втория иск, заявяват, че признават същия по
основание и размер, и тъй като не са давали повод за завеждането му считат, че
ответниците не следва да понасят отговорност за разноските във връзка с
неговото предявяване. Заявяват, че съгласно представеното съдебно решение по
гр.д. № 3286/2018г. на Старозагорския районен съд, ищцата е разполагала с
възможността да иска законни лихви върху присъдените суми, но такова искане не
е направено нито с исковата молба, нито в хода на процеса, съответно и съдът не
се е произнесъл служебно. Обстоятелството, че върху присъдените тогава суми
сега се претендира обезщетение в размер на законната лихва, не е в резултат на
поведението на ответниците. В този смисъл и на основание чл.78, ал.2 ГПК считат,
че разноските по втория иск следва да бъдат възложени на ищцата.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявените от ищеца искове следва да
бъдат квалифицирани с правно основание
чл.86 ЗЗД. По тези искове в тежест на ищеца е да докаже, че ответниците
са изпаднали в забава, а в тежест на ответниците е да докажат възраженията си.
НАСРОЧВА
делото за 18.06.2019г. от 10,15ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и
препис от писмения отговор на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: