Р Е
Ш Е Н И Е
№……...
Гр.Ловеч,…….2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в открито
заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваната от председателя гр.д. № 216 по описа за 2019 год. и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.45 от ЗЗД.
Съдът
е сезиран с искова молба от Б.Т.Б. *** против Т.П.Е. *** с правно основание
чл.45 от ЗЗД и цена на иска 25 100 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
В нея твърди, че участва пряко или
косвено в управлението на фирми и предприятия, в които работят около 250
човека. Едно от тези дружества е „Балканска звезда" ЕООД с производствено
предприятие, находящо се в гр.Троян, на което е управител.
Излага, че в периода от 23.06.2014 г.
до 03.11.2016 г. управител на посоченото дружество е бил ответника, който е
освободен като такъв с Решение на едноличния собственик на капитала на
дружеството от 27.10.2016 г. Със същото решение ищецът е избран за управител,
което обстоятелство е вписано в TP на 03.11.2016 г.
Посочва, че със заповед № 11А/07.11.2016 год., възложил извършването на
вътрешна финансова ревизия и проверка за целесъобразността на извършените
стопански операции в периода, в който Т.Е. е бил управител. В резултат на тази
проверка са установени множество нарушения, финансови злоупотреби и
присвоявания, поради което с покана с изх. № 92-ИЦИ-И-05/15.11.2016 г. на
„Индустриален Център" АД град София - едноличен собственик на капитала на
„Балканска звезда" ЕООД, ответникът е поканен да отговори на въпроси
относно установените нарушения, но Е. не е дал отговор. Изтъква, че сезирал по
съответния ред съда и прокуратурата и срещу ответника били образувани две
производства. Едното за нанесени вреди на „Балканска звезда" в размер на
15 102.90 лева, по което е образувано гр.д № 639/2017г. по описа на PC - Троян,
като с влязло в сила съдебно решение №
26/29.01.2019г . на ОС - Ловеч, ответникът Е. е осъден да заплати на „Балканска
звезда" ЕООД общо сумата от 11 400 лв. /без ДДС и начислените лихви/ -
обезщетение по член 145 от ТЗ за имуществени вреди, които виновно е причинил на
дружеството, за времето, докато е бил управител на същото. По това дело има
издаден изпълнителен лист срещу Е., като е образувано и ИД № 20198790400312 по
описа на ЧСИ В. Петров град Ловеч.
Твърди, че другото производство е на
етап разследване по досъдебно производство, образувано по чл.201 от НК - пр.пр.
442/2017г. по описа на РП - Троян, по което е образувано ДП №281/17г. по описа
на РУ - Троян.
Съгласно постановление от 29.10.2018 г.
на Главния прокурор - peг. № 11069/18г. на ВКП, посоченото ДП е иззето от РП -
Троян и изпратено за разследване и надзор на РП - Велико Търново с техен peг. №
2679/18г., като в РУ Велико Търново се води ДП №148/18г., което все още не е
приключило.
Изтъква, че междувременно ответникът подал
жалба срещу него в РУ - Троян с peг. №359000-6947/19.07.2017г., в която посочва,
че се чувства застрашен от него, че го карал да изготвя неистински договори, да
подписва договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези неистински
договори и договори с невярно съдържание. Целта му била да съсипе и залича машиностроенето
в Троян и други неверни твърдения за извършени от него действия, които накърняват
честта и достойнството му. При явяването му в полицията в град Троян му бил
съставен протокол за предупреждение, да не се саморазправя с Е., без да е
извършена от РУ Троян предварителна проверка по достоверността и истинността на
изложените от Е. факти и обстоятелства. Твърди, че от момента на
освобождаването на Т.Е. като управител на „Балканска звезда” ЕООД, не го е
виждал и срещал, не е говорил с него по телефона и не е използвал трети лица,
чрез които да съм отправял закани към него.
С жалба от 07.12.2017 г. сезирал РП - Троян по сигнала на Е., като и двете
преписки били обединени. За резултата от проверката по неговата жалба му било изпратено постановление за отказ на
РП - Троян от 12.12.2017г.
Недоволен от действията на РП - Троян и
ОП - Ловеч, подал сигнал до Главния Прокурор, в резултат на което от АП -
Велико Търново била извършена проверка и с тяхно постановление от 18.04.2018 г.
го уведомили, че действията на двете прокуратури са законосъобразни.
Навежда,
че сочените от Е. неверни и позорни обстоятелства станали известни на широк
кръг от служебни лица - служители на МВР, служители в РП - Троян, ОП - Ловеч,
ВКП и АП - Велико Търново. Същите са причина да бъда викан многократно в
полицията, да пише писма, жалби и сигнали до посочените институции, да го
предупреждават писмено за неща, които не е извършил. Това довело до
неблагоприятни за него изживявания и унижения, че трябва да се обяснявам за
неверни факти и обстоятелства, както и за действия, които не е извършил е не е помислял да извършва.
Твърди, че е уважаван бизнесмен с
многогодишен опит в икономическата сфера и предприемачеството у нас и в
чужбина. Дългогодишен член е на управителния съвет на Хасковската
търговско-промишлена палата и редовен участник през годините в национални и
международни бизнес форуми и бизнес делегации под егидата на Президента на РБ и
на Министерски съвет. През
Всичките си степени на образование е
завършил с отличен успех, и след завършването на висшето си образование и след
спечелен конкурс, е работил като научен сътрудник в НИИ по икономически
механизъм и управление на народното стопанство към ВИИ „К. Маркс".
Женен е, баща на две деца, завършили
елитни висши учебни заведения във Великобритания и Холандия - университет в
Ланкастър, London School of Economics и университета в Хага.
В резултат на действията на Е. и
последвалите събития спрямо мен, изживял и продължава да изживява интензивни и
продължителни отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, смут, възмущение и
гняв, което неминуемо влияе и на физическото му здраве.
Счита, че използваните в жалбата на Е.
изрази представляват негативна оценка за него и накърняват честта и
достойнството му, тъй като съдържат позорни твърдения, съдържащи
негативно, обидно и
клеветническо съдържание. Това доведе до допълнително натоварване от моя
страна в емоционален и психически аспект. Създава му трудности за пълноценно изпълняване
на задълженията в служебен и личен план, отразява се неблагоприятно върху
ежедневието и контактите му. Впрегнал цялата си енергия и вместо за работа, да
търся начини да си защити правата, както и да обяснявам своята правота.
Не отрича, че всеки има право и свобода
на изразяване, но тази свобода не може да обоснове накърняването на правото му
на добро име, положителна самооценка, чест и достойнство. Освен това счита, че Е.
съзнателно е изложил тези неверни твърдения, поради факта, че бил уволнен,
както и поради заведените срещу него дела, по едното от които е осъден с влязъл
в сила съдебен акт.
Дали едно лице е действало
добросъвестно, или е целяло да унижи и накърни честа и достойнството на дадена
личност, когато е заявило пред надлежен орган, че тази личност е извършила
престъпление, се установява от поведението на това лице и от съдържанието на
неговите твърдения.
Счита, че са налице всички изискуеми по
чл. 45 от ЗЗД условия, ангажиращи деликтната отговорност на ответника по иска.
Налице са деянията, налице е тяхната противоправност /клеветнически твърдения и
обидни изрази/, вина за извършването им, която се презюмира, вреда, изразяваща
се в по-горе описаното отражение на тези деяния по отношение на него, както и
причинно-следствената връзка между тях и понесените от него неимуществени
вреди. Претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат овъзмездени с
обезщетение в размер на 25100 лв.
Моли съда да постанови решение, с което
осъди ответника на основание чл.45 от ЗЗД да му заплати сумата от 25 100 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
посочени в негова жалба/сигнал/ до РУ Троян и РП Троян, по която е заведена
преписка с рег. № 764/17 г. по описа на РП Троян, а именно, че го заплашвал,
както че го принуждавал да изготвя неистински договори, да подписва договори с
невярно съдържание, да не осчетоводява тези и други договори, както и че
твърдял пред него, че искал да прави дъмпинг на фирма „Елматех” - Троян, да
съсипе „Елматех” и да заличи машиностроенето в Троян. Моли да му се присъдят
направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
С постъпила на основание чл.143, ал.2
от ГПК искова молба –допълнение ищецът конкретизира, че писменият сигнал,
подаден от ответника Т. ***-6947 от
19.07.2017 г. Допълва, че в него ответникът посочва, че ищецът Б. „наливал
милиони” в неговите фирми, като изказва предположения, базиращи се и на
публикация във в-к „Труд” от 27.06.2017 г., че тези пари, които имал и
инвестирал в дружеството са с престъпен произход. Твърди също, че ищецът
извършвал „далавери” и „пране на пари” чрез неговите фирми. В сигнала
ответникът посочва също, че Б. имал „криминално мислене”, както и че „съсипал
много човешки съдби и се гордее с това”. В исковата молба-допълнение ищецът
твърди, че тези обиди, клевети и приписване на престъпления са му станали
известни след запознаване с прокурорската преписка и моли исковата молба да бъде
допълнена с тези нови факти и обстоятелства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника адв.К., който оспорва изцяло иска по основание и
размер.
След даден от съда нов срок, ответникът
чрез пълномощника си адв.К. е депозирал отговор на исковата молба. В него
изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва факта, че
е депозирал сигнал до РПУ – Троян вх.№ 359000-6947/19.07.2017 г., който има
характер на жалба и съдържа искане за защита от органите на МВР, с оглед
състоянието му на страх и притесненост за себе си и семейството си от
демонстрираните от Е. връзки и
възможности, които е възприел като заплаха. Твърди, че правото на жалба е
конституционно право на всеки гражданин и добросъвестното му упражняване не
може да влече негативни последици за жалбоподателя. Оспорва твърденията на
ищеца, че е изложил клеветнически твърдения и обидни изрази. На следващо място
посочва, че изложените в ИМ твърдения липсват в сигнала. Счита, че изнесените в
сигнала до РПУ – Троян обстоятелства, че се страхува от Б. и връзките му, че
може да бъде „съсипан” не е позорен. Именно публикувана във в.”Труд” на
27.06.2017 г. статия и предхождащи изказвания и закани на ищеца са предизвикали
у него страх и мотивирали да потърси закрила. От сигнала е видно, че не уличава
ищеца в извършването на престъпление, а изразява съмнения, почиващи на
дългогодишното му познанство с Б.. Изтъква, че след като обективно изнесеното
обстоятелство не е позорно, е без значение дали ищецът се е почувствал
засегнат. Счита, че това негово поведение не може да се окачестви като
противоправно по см. на чл.45 от ЗЗД.
Оспорва и твърдението, че изложените в
сигнала „позорни обстоятелства” са станали причина ищецът да бъде викан
многократно в полицията. От представената преписка № 764/2017 г. по описа на
РП-Троян е видно, че на стр.10 се намира Протокол за предупреждение от
26.07.2017 г., с който ищецът е предупреден да не реагира под каквато и да е форма
и опити за физическа саморазправа по отношение на Е. и семейството му. Снелият
обясненията инспектор И.Б. е изготвил справка по извършената проверка, като е
изразил мнение, преписката да бъде прекратена. Твърди, че всички останали
приложени по преписката допълнителни обяснения и жалби са инсперирани по
собствено желания от Б., но са оставени без уважение и преписката е прекратена.
Протоколът за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР не е доказателство, че
описаното в него деяние е било извършено от предупреденото лице, като цитира и
практика на ВКС в този смисъл. В нея е прието, че съставеният по реда на чл.56
от ЗМВР протокол не е достатъчно основание за ангажиране отговорността на
ответника по иск по чл.45 от ЗЗД, ако не е съчетан с други доказателства ,
установяващи авторството на деликта. Изразява становище, че останалите твърдения
в ИМ са свързани с имуществени отношения между страните, които са неотносими
към настоящия спор. Обстоятелството, че изложеното в сигнала е станало известно
на длъжностните лица, до които е подаден,
не може да обоснове настъпили за ищеца вреди. Служителите на МВР имат
задължение да не разгласяват информацията, станала им известна по служебен път.
На следващо място твърди, че участието на ищеца в образувани множество
граждански и търговски дела в качеството на управител на търговски дружества,
подаването на жалби и образуването на преписки са натоварвали ищеца в
емоционален и психически аспект и нарушавали работоспособността му.
В съдебно заседание ищецът се явява
лично и поддържа предявения иск. Подробно доводите си за неговото уважава
излага в представените от процесуалния
му представител адв.М.И. писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът чрез
упълномощения адв. В.К. поддържа депозирания отговор и моли съда да постанови
решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съображенията си излага в представената писмена защита.
От представените по делото писмени
доказателства, показанията на св. Г.Б., Н.К., Р.З., И.Б., Д.Д. и обясненията на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и
обусловеност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2014 г. между „Балканска
звезда”ЕООД, представлявано от Н.К. като доверител и ответника е подписан
договор за управление, по силата на който доверителят е възложил на управителя Т.П.Е.
да управлява дружество „Балканска звезда”ЕООД -гр.Троян с права, задължения и
отговорности съгласно договора. В раздел ІІ, ІІІ и ІV между страните е
постигната договореност за правата и задълженията на управителя, размер на
възнаграждението и основанията за прекратяването му. Към договора е приложено и
нотариално заверена декларация от 01.07.2014 г. за конкурентна дейност и
конфликт на интереси, фирмена тайна, поверителна информация и конкурентна
дейност.
По делото е представен протокол от
27.10.2016 г. на едноличния собственик на капитала на „Балканска звезда”ЕООД, с
който е взето решение за освобождаването на Т.П.Е. като управител на
дружеството и избирането на Б.Т.Б. за управител на същото.
Със заповед № 11А/07.11.2016 г.
управителят на „Балканска звезда”ЕООД Т.Б. е наредил да се извърши финансова
ревизия и провери целесъобразността на извършените стопански операции в
„Балканска звезда”ЕООД за периода на управление на Т.Е. – 01.07.2014 г. до
04.11.2016 г.
С покана № 92-ИЦИ-И-05/25.11.2016 г. Н.К.
в качеството й на представляващ „Индустриален център Искър”АД, едноличен
собственик на капитала на „Балканска звезда”ЕООД, е уведомила ответника, че във
връзка с отговорността, която носи по смисъла на чл.145 от ТЗ, следва да
отговор в писмен вид на посочените въпроси.
От приложеното заверено копие на
решение № 26/29.01.2019 г. по в.гр.д. № 486/2018 г. по описа на ОС – Ловеч се
установява, че ответникът е осъден да заплати на „Балканска звезда”ЕООД сумата в общ размер на
9 592.28 лв. без ДДС, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
чл.145 от ТЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 04.07.2017 г.
до окончателното изплащане.
От ищеца по делото са представени жалби
до РП – Троян вх. № 442/2017 от 11.05.2017 г. и вх. № 442/2017 от 10.04.2018
г., с които е сезирана за извършена от Т.Е. престъпление по чл.201 от НК.
С Постановление от 12.04.2018 г. на
районния прокурор е прекратено наказателното производство по образуваното
досъдебно производство № 281/2017 г. за деяние, съставляващо престъпление по
чл.201, ал.1от НК. Това постановление е обжалвано от ищеца и с определение,
постановено по чнд № 224/2018 г. по описа на РС – Троян, същото е отменено и
досъдебното производство върнато на РП – Троян за изпълнение на дадените в
мотивите указания.
След отправено искане по ВКП, с писмо
от 29.10.2018 г., Б.Б. в качеството му на управител на „Балканска звезда”ЕООД е
уведомен, че с постановление от
29.10.2018 г. на главния прокурор на РБългария РП – Велико Търново е определена
да осъществява ръководството по разследването и осъществяването на надзор по ДП
№ 281/2017 г. по описа на РУ на МВР – Троян.
От приетата като доказателство пр.пр. №
764/2017 г. на РП – Троян се установява, че на 19.07.2017 г. ответникът Енчев е
подал сигнал до РУ – Троян вх. № 359000-6947 по повод получена на 18.07.2017 г. и заведена срещу него в РС –
Троян искова молба с ищец Б.Б. като представител на „Балканска звезда”ЕООД. В
него изложил, че през 2011/2012 г. Б. му предложил работа в „Балканска
звезда”ЕООД, което е негово дружество, закупено „през
Тъй като се чувства застрашен и
притеснен за себе си и семейството си, е направил искане Б. да бъде задължен да
подпише протокол по ЗМВР да не се саморазправя с него, тъй като е способен на
всичко, защото е виждал неща, които са притеснителни.
След получаване на сигнала, на
26.07.2017 г. на основание чл.65 от ЗМВР е съставен протокол за предупреждение,
с който ищецът Б.Т.Б. е предупреден да не реализира под каквато и да е форма
опити за физическа саморазправа по отношение на Т.П.Е. и неговото семейство.
След извършена проверка, с
Постановление от 31.07.2017 г. РП-Троян е отказала да образува досъдебно
производство по отношение сигнала на ответника и прекратила преписка № 764/2017
г. Същото не е обжалвано от Т.П.Е..
От ищеца е направено искане до РП -
Троян да му бъде връчено по надлежния ред цитираното по-горе постановление за
отказ за образуване ДП, по което е постановен отказ. След постъпила жалба от Б.Б.,
с постановление от 08.11.2017 г. на ОП – Ловеч е потвърдила резолюцията на РП –
Троян от 20.09.2017 г. по преписка № 764/2017 г. и оставила без уважение
жалбата му.
В преписката се съдържа и жалба от
ищеца с вх. № 764/2017 от 04.12.2017 г. до РП – Троян, в която е направено
искане да бъде извършена проверка по повод сигнала на Т.П.Е. срещу него за
извършено престъпление от общ характер. С
Постановление от 12.12.2017 г. на РП – Троян във връзка с изказани
предположения в сигнала на Т.Е. 19.07.2017 г. по повод изнесеното в публикация
от 27.06.2017 г. на в-к „Труд”, е отказано образуването на ДП за
извършено от ответника престъпление по чл.286 от НК /набедяване/ и прекратена
преписка № 764/2017 г. по описа на РП – Троян. В него е посочено, че предвид
разпоредбите на чл.161, ал.1 от НК за деяние, съставляващо престъпление по
чл.147 от НК /клевета/, наказателното преследване се образува с частна жалба до
съответния районен съд.
Срещу цитираното постановление от
12.12.2017 г. на РП – Троян е подадена жалба от ищеца Б.Б.. С Постановление от
13.02.2018 г., ОП – Ловеч е потвърдила постановление на РП – Троян от
12.12.2017 г. С Постановление от 18.04.2018 г. на Апелативна прокуратура –
Велико Търново е потвърдено Постановление от 13.02.2018 г. на ОП – Ловеч и
потвърденото с него Постановление от 12.12.2017 г. на РП – Троян и оставена без
уважение жалбата на Б.Б. против тези постановления като неоснователна.
По делото са приложени и Постановление
от 14.11.2017 г. на ОП – Ловеч по преписка № 4755/2017 г. на ОП – Ловеч,
постановено по повод извършена предварителна проверка от РУ на МВР – Троян във
връзка с публикувана във в-к „Труд” статия „21.5 крадени милиони се въртят
около Троян, май”, касаеща „Балканска звезда”ЕООД. Със същото е отказано
образуване на наказателно производство и преписката прекратена.
На 26.02.2019 г. ответникът Е. е подал
нов сигнал вх. № 359000-1865 до РУ на МВР – Троян, касаещ обстоятелства и
факти, свързани с дейността на ищеца Б.Б.. След извършена проверка и
представена докладна записка, с Постановление от 07.05.2019 г. ОП – Ловеч е
възложила на РУ МВР – Троян да извърши допълнителна проверка съгласно
указанията, дадени в обстоятелствената част на постановлението. С Постановление
от 18.07.209 г. ОП – Ловеч е отказала да образува наказателно производство за
извършено престъпление от общ характер от Б.Б. от гр.Асеновград или от друго
длъжностно лице, изразяващо се в пране на пари или документално такова.
От писмо изх. № И - 7308/27.02.2020 на
НСС е видно, че срещу Т.П.Е. няма данни за образувани наказателни производства.
От представеното удостоверение изх. № 295000 – 2526/05.03.2020 г. на ОД на
МВР – Ловеч се установява, че по жалби на лицето Б.Т.Б. срещу Т.П.Е. има
образувани две преписки - преписка рег. № 359000 – 5590/12.06.2017 г. по описа
на РУ – Троян за извършено престъпление по чл.201от НК, която е приключила на
12.03.2018 г. с мнение за прекратяване на основание чл.24, ал.1 – липса на
престъпление. Преписка рег.№ 359000 –233/16.04.2019 г. по описа на РУ – Троян
за неправомерно подписан запис на заповед за 22000 лв., по която има образувано
ДП № 205/2019 г. по описа на ОД на МВР – Ловеч за извършено престъпление по
чл.282, ал.1 от НК, която е на производство.
От удостоверение изх. № 979/12.03.2020
г. на ОС - Ловеч се установява, че по описа на съда има образувани две дела по
подадени от ищеца искови молби: гр.д. № 126/2019 г. с ищци Б.Т.Б. и Г.П.Б.и ответник
М.Д.Д. и гр.д. № 216/2019 г. със страни: ищец Б.Т.Б. и ответник Т.П.Е..
Останалите представени по делото
писмени доказателства, касаещи гражданско правните отношения между страните във
връзка с издадени записи на заповед съдът няма да обсъжда в настоящето решение,
тъй като са неотносими към предмета на спора.
От показанията на разпитаните по делото
св.И.Б. и Д.Д., които съдът приема като обективни и безпристрастни се
установява, че двамата са служители на РУ на МВР – Троян, работили по подадения
от ответника Е. сигнал вх. № 35900-6947/19.07.2017 г. В показанията си св.И.Б.
твърди, че е съставил протокола за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, като е
изпълнил резолюцията на прекия си началник. Пояснява, че целта на този протокол
е превантивна, за да не се случва в бъдеще време това, от което се опасява г-н Е..
Спомня си, че г-н Б. не се е съгласил с изложеното в сигнала, но е бил
сравнително спокоен. Обяснява, че по сложените резолюции се вижда кой се е
запознал със сигнала, а това са Началника на РУ, прекия му началник и
деловодителката, която поставя номера. В показанията си св.Д.Д. изтъква, че
според сложената резолюция този сигнал е бил за него, тъй като тогава е бил началник
на криминална полиция. Той от своя страна е сложил резолюция да се състави
протокол по ЗМВР. Пояснява ,че във всеки случай, когато има жалба и са изложени
твърдения, че лицето се страхува за живота и здравето си, се съставя
предупредителен протокол. Посочва, че достъп до сигнала има деловодителката, началника
на РУ, той и оперативния работник.
От показанията на св.Г.Б., който е адвокат на
ищеца от есента на
В показанията си св.Н.К., която е сестра на ищеца излага, че отношенията между страните били нормални
преди прекратяването на договор с Е.. Знае за подаден от Е. сигнал, който
съдържа неверни твърдения и по повод на който ищеца е викан в районното, за да
му се отправи предупреждение. Твърди, че всички в семейството знаят за този
сигнал и е изключително неприятно, най-вече за брат й. Той е изнервен и не може да си гледа спокойно текущата
работа, защото твърденията на г-н Е. се проверяват. Изтъква, че г-н Е. не е
възможно да не е знаел за финансовото състояние на фирмата, тъй като
възнаграждението му на управител е обвързано от резултатите. Не е чувала никога
брат й да е бил сътрудник на службите и да се е занимавал с шпионаж. Когато се
тиражират неистини и говорят клевети, човек не може да бъде спокоен.
Св.Р.З.също твърди в показанията си, че
познава ищеца от
При така установените факти и направено
искане, настоящата инстанция приема, че е сезирана с осъдителен иск с правно
основание чл.45, във вр. с чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане. За да бъде уважен
предявения иск, в тежест ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване предпоставките по чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние на ответника,
причинени неимуществени вреди и техния размер, причинно следствена връзка между
поведението на дееца и причинените вреди. В обстоятелствената част на исковата молба
и депозираната искова молба – допълнение по реда на чл.143, ал.2 от ГПК, ищецът
твърди, че претърпените от него неимуществени вреди са от подадения от
ответника на 19.07.2017 г. в РУ на МВР –Троян сигнал рег. № 359000-6947/2017, в
който посочва: 1. че го е заплашвал; 2. че го принуждавал да изготвя неистински
договори, да подписва договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези и
други договори, както и че твърдял пред него, че искал да прави дъмпинг на
фирма „Елматех”-Троян, да съсипе „Елматех” и да заличи машиностроенето в Троян;
3. че подадената от Б.Б. искова молба с правно основание чл.145 от ЗЗД съдържа
факти и обстоятелства, които не почиват на действителната обстановка; 4. че
ищецът е „наливал милиони” в неговите фирми, като изказва предположения,
базиращи се и на публикация във в-к „Труд” от 27.06.2017 г., че извършвал
„далавери” и „пране на пари”; 5. че Б. имал „криминално мислене” и „съсипал
много човешки съдби и се гордее с това”. Счита, че тези обиди, клеветнически
твърдения и преписване на престъпления по негов адрес са достигнали до знанието
на много хора, а разгласяването на тези неистински позорни обстоятелства довели
до засягане на честта и достойнство му.
Анализът на събраните по делото писмени
и гласни доказателства води до извод, че липсва виновно противоправно поведение
на ответника, в резултат на което ищецът да е претърпял сочените неимуществени
вреди. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.45 от ЗЗД, сезирането
на надлежните органи на власт с жалба или сигнал от гражданите е конституционно
гарантирано право в разпоредбата на чл.56 от Конституцията и упражняването му
зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Поради това, упражняването на
материално и процесуално право (респ. подаването на сигнал, жалба до
компетентен орган) поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността
за злоупотреба с право, която е противоправна. Злоупотреба с право е налице,
когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права или
законни интереси на други лица /чл.57, ал.2 от Конституцията/, както и в
противоречие с интересите на обществото. Гражданите имат право да подават
сигнали и жалби до надлежните държавни органи, в които да излагат
обстоятелства, които са им известни. Дори посочените обстоятелства да не бъдат
установени, това не ги прави недобросъвестни. Злоупотреба с право, т.е.
противоправно поведение е налице, когато сигнала не е отправен с цел проверка
на обстоятелствата и вземане на необходимите мерки, а когато жалбоподателят
знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму. Не
може да бъде споделено становището на ищеца, че в подадения до РУ на МВР –
Троян сигнал от ответника се съдържат обиди и клеветнически твърдения. Обида е
налице, когато деецът каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в него присъствие / чл.146, ал.1 от НК/, а клевета, когато деецът
разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление /чл.147,
ал.1 от НК/. Безспорно подаденият от ответника писмен сигнал до полицейските
органи не е обида, а съдържащите се в него според ищеца позорни обстоятелства
не се разгласяват, след като е подаден до надлежен орган и не е клевета. В този
смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 758/11.02.2011 на ВКС
по гр.д. № 1243/2009 г. на IV г.о. Следва да се отбележи, че по делото липсват и
доказателства ищецът да е упражнил правото си да подаде тъжба срещу
ответника до съответния районен съд за
извършено престъпление по чл.147 от НК.
В подадения до РУ на МВР - Троян на
19.07.2017 г. сигнал, ответникът е направил искане да бъде задължен ищецът да
подпише протокол по ЗМВР да не се саморазправя с него, тъй като се чувства
застрашен и притеснен за себе си и семейството си, защото е виждал
притеснителни неща. Съставеният протокол по чл.65 от ЗМВР, с който ищецът Б.Т.Б.
е предупреден да не реализира под каквато и да е форма опити за физическа
саморазправа по отношение на Т.П.Е. и неговото семейство, сам по себе си не е
достатъчно основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД,
ако липсват други доказателства, установяващи авторството на деликта.
Предупреждението има превантивна функция и се осъществява в случаите, когато
правонарушението не е осъществено, но са налице достатъчно данни, че има намерение
то да бъде извършено. Протоколът за предупреждение по чл.65, ал.2 от ЗМВР обаче
не съставлява доказателство, че описаното в него деяние е било извършено от
предупреденото лице.
В хода на процеса от страна на ищеца
остана недоказано и твърдението му, че ответникът го е набедил в извършване на
престъпление. От представените по делото писмени доказателства се установи, че
във връзка с подадена от ищеца жалба с вх. № 764/2017 от 04.12.2017 г. до РП –
Троян, е извършена проверка по повод
сигнала от 19.07.2017 г. на Т.П.Е. срещу
него за извършено престъпление от общ характер. С Постановление от 12.12.2017 г. на РП –
Троян е отказано образуването на ДП за извършено от ответника престъпление по
чл.286 от НК /набедяване/ и прекратена преписка № 764/2017 г. по описа на РП –
Троян и същото е потвърдено с Постановление от 13.02.2018 г. на ОП – Ловеч. С
Постановление от 18.04.2018 г. на Апелативна прокуратура – Велико Търново е
потвърдено Постановление от 13.02.2018 г. на ОП – Ловеч и потвърденото с него
Постановление от 12.12.2017 г. а РП – Троян и оставена без уважение жалбата на Б.Б.
против тези постановления като неоснователна.
На следващо място следва да се
отбележи, че в трайната практика на ВКС се приема, че искането за защита,
отправено към държавен орган е правомерна дейност и гражданинът е добросъвестен
и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. В този случай
той не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за причинените на другата страна
неудобства, притеснения и душевни страдания /решение №1347/18.12.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 5006/2007 г на II г.о., решение № 245/05.11.2014 г. на ВКС по гр.д.№
1734/2014 г. на III г.о., решение № 449/17.05.2018 г. на ВКС по гр.д. №
4758/2017 г. на IV г.о. и др./. За да се ангажира
отговорността на ответника за обезщетяване на причинени на ищеца неимуществени
вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи по
несъмнен начин, че Е. предварително е знаел неистинността на твърдяните от него
обстоятелства, но ги е заявил с цел да навреди на ищеца. От анализа на
събраните по делото доказателства не може да се направи такъв извод. В
подадения до РУ на МВР – Троян сигнал ответникът излага своите лични възприятия
и предположения относно начина на финансиране и осъществяване на дейността на
„Балканска звезда”ЕООД, чийто едноличен собственик е „Индустриален център
Искър”АД. В него той се позовава на изнесената информация в публикация на в-к
„Труд” от 27.06.2017 г. – „21 крадени милиона се въртят около Троян, май”, т.е.
преди датата на подаване на сигнала, която го е мотивирала да уведоми
компетентните органи. Следва да се отчете и факта, че по делото са приложени
доказателства, че във връзка с тази публикация е извършена предварителна
проверка от РУ на МВР – Троян, но с Постановление от 14.11.2017 г. на ОП –
Ловеч по преписка № 4755/2017 г. на ОП – Ловеч е отказано образуване на
наказателно производство и преписката прекратена.
Представените по делото доказателства не
могат да мотивират съда да направи и извод, че
ответникът е злоупотребил с правото си на жалби и сигнали, което да
създаде неудобства на Б. във връзка с извършване на проверки и даване на
обяснения пред различни институции, т.е. да се е стигнало до неправомерно
засягане на личната му сфера. В резултат
на подадения от него на 19.07.2017 г. сигнал, ищецът се е явил само един път в
РУ на МВР – Троян за съставяне на протокола по чл.65 от ЗМВР и даване на
сведение. По делото са приложени многобройни доказателства, касаещи депозирането
на жалби от двете страни до прокуратурата и полицейските органи и извършване на
проверки, но те са неотносими към процесния сигнал и изложените в него
твърдения.
Поради изложени съображения съдът счита, че предявеният от Б.Т.Б. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД да бъде осъден Т.П.Е.
да му заплати сумата от 25100 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на посочени в негов сигнал вх. № 359000-6947/19.07.2017
г. до РУ на МВР – Троян твърдения, по
който е заведена преписка с рег. № 764/17 г. по описа на РП Троян, като
неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на процеса и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК в размер на сумата 1527.50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес *** против Т.П.Е. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл.45
от ЗЗД за сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди вследствие на посочени в сигнал вх. № 359000-6947/19.07.2017 г. до РУ на МВР – Троян твърдения, а именно: 1.
че го е заплашвал; 2. че го принуждавал да изготвя неистински договори, да
подписва договори с невярно съдържание, да не осчетоводява тези и други
договори, както и че твърдял пред него, че искал да прави дъмпинг на фирма
„Елматех”-Троян, да съсипе „Елматех” и да заличи машиностроенето в Троян; 3. че
подадената от Б.Б. искова молба с правно основание чл.145 от ЗЗД съдържа факти
и обстоятелства, които не почиват на действителната обстановка; 4. че ищецът е
„наливал милиони” в неговите фирми, като изказва предположения, базиращи се и
на публикация във в-к „Труд” от 27.06.2017 г., че извършвал „далавери” и „пране
на пари”; 5. че Б. имал „криминално мислене” и „съсипал много човешки съдби и
се гордее с това”, по който е заведена
преписка с рег. № 764/17 г. по описа на РП Троян,
ОСЪЖДА Б.Т.Б., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Т.П.Е. ***, ЕГН **********, направените по делото в
размер на сумата 1527.50 лв. съгласно приложени списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: