Р
Е Ш
Е Н И Е
№ 48
гр.
Русе, 21 октомври 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Русе, четвърти състав, в открито съдебно заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галена
Дякова
с участието на секретаря Диана
Михайлова, като разгледа докладваното от съдията административно дело номер 389
по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на К.Х.Г. с ЕГН ********** *** против т. 2 от
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД – 14-1704 от
01.06.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр.Русе към ИА "Автомобилна администрация", с
която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
"б" и ал. 2, т.1 и 3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС № ********* и контролния талон към него с №5939886
на жалбоподателя, издадено на 06.12.2016 г. от МВР Русе, за срок - до
отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
В
жалбата се изтъква, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като
са маркирани основания за оспорване, посочени в чл. 146 АПК – липса на компетентност
на издателя на заповедта. Посочва се, че в атакуваната заповед липсва описание
на нарушението и нарушената нормативна разпоредба, липсава описание на
фактическите основания за налагане на принудителната мярка. Посочва, че не е безспорно
установено извършването на нарушение, тъй като не е налице влязло в сила
наказателно постановление. Оспорват, че жалбоподателят е извършил специализиран
превоз на пътници, алтернативно посочват, че ако такъв е извършен, той е бил за
собствена сметка. Считат, че след като процесното МПС е 8местно, за него не е
необходимо издаване на Удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на
територията на РБългария или лиценз за общността.
Счита,
че в оспорената заповед не се съдържат мотиви и съображения, които да
установяват как органът е определил максимално установения в закона срок, за
който е наложена мярката. По тези съображения моли за отмяна на заповедта.
В
с.з. жалбоподателят се явява и представя допълнителни писмени доказателства –
издаденото спрямо него наказателно постановление за нарушение по чл.65, т.1 от
Наредба №33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта. Поддържа жалбата,
представя писмени бележки от процесуален представител.
Ответникът
по жалбата – Директора на регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр. Русе – не е изпратил становище по делото, не се явява
представител, не представя допълнително доказателства.
Производството
е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във връзка
с чл. 145 и сл. от АПК.
С
атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД –
14-1704 от 01.06.2021г., издадена от директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр.Русе към ИА "Автомобилна
администрация" се налагат две принудителни мерки – първата мярка е по чл.
106а, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 2, т.1 от ЗАП и е наложена спрямо МПС,
което е собственост на „Уонда“ ЕООД. По
жалбата на управителя на „Уонда“ ЕООД е
образувано отделно производство по АД №605 / 2021г.
Жалбата
на К.Х.Г. е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147,
ал. 1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, пред компетентния съд. В тази връзка жалбата се явява допустима. Разгледана
по същество същата е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства съдът приема от фактическа страна следното: При
извършена проверка на 31.05.2021 г. от служители на РД "Автомобилна
администрация" – Русе установили, че жалбоподателят К.Х.Г., управлявайки
лек автомобил от категория М1, модел "Мерцедес Спринтер" с рег. № Р **** КВ, собственост на „Уонда“ ЕООД извършва
превоз на 2ма пътници. От направената справка в информационните масиви на
ИА“Автомобилна администрация“ контролните органи установили, че
специализираният превоз на пътници е извършен без за автомобил Мерцедес
Спринтер" с рег. № Р ***КВ,
собственост на „Уонда“ ЕООД, да има издадено удостоверение на ППС за обществен
превоз на пътници на територията на РБългария или заверено копие към лиценз на Общностт и
същият да е вписан в списъка на МПС към лиценз. При тези данни проверяващите са
приели, че се извършва неправомерен превоз на пътници в нарушение на чл. 6, ал.
1 от ЗАвтП. Срещу водача е съставен АУАН
№ 290683 / 31.05.2021 г. Видно от разписката, този АУАН е предявен на
нарушителя и подписан от него без възражения. Към преписката са приложени
писмени обяснения от двете пътуващите в автомобила лица – М. Р. Т. и В. Г.Ч. В
съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от АПК сведенията са приподписани
от служителите на ответника, пред които са дадени. От снетите обяснения на
двете пътнички се установява, че те, като работнички на „Каолин“ ЕАД, всеки ден
служебно пътуват от с.Сеново до гр.Русе
с автомобила на „Уонда“ ЕООД. При тези данни е издадена оспорената
Заповед № РД – 14-1704 от 01.06.2021г. на Директора на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" Русе, с която са приложени две
принудителни административни мерки – по отношение на собственика на МПС по чл.
106а, ал. 1, т. 1 б"а" ЗАвП - временно спиране от движение на МПС
"Мерцедес Спринтер" с рег.№ Р **** КВ, до отстраняване на нарушението, на
за не повече от дванадесет месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой табела с
рег. № Р **** КВ
и отнемане на свидетелството за регистрация, и по отношение на водача –
жалбоподателя К.Х.Г. по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП -
временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС и контролния талон
към него до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Оспорването
на т. 2 от посочената заповед (по отношение на водача на МПС) е станало повод за настоящото
производство, в което, съгласно чл. 168 АПК, следва да се прецени
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно
чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Съобразно предоставената в закона възможност със своя заповед № РД-01-43/23.01.2020г.
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е упълномощил длъжностни лица в агенцията, в това число и
директорите на РД "АА", да издават заповеди, с които налагат ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от ЗАвП. С оглед изложеното процесната заповед се явява
издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя в тази част са неоснователни.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона
реквизити. В нея са изложени фактическите основания, обуславящи издаването й –
описано е нарушението, като от една страна са посочени обстоятелствата, при
които е извършено, а от друга страна е налице препратка към констатациите,
съдържащи се в АУАН. Въз основа на това съдът приема, че формата на оспорения
акт позволява ефективна съдебна проверка на неговата материална
законосъобразност. Няма допуснати нарушения на разписаната административна
процедура, които да рефлектират върху законосъобразността на постановената
заповед. Спазено е изискването на чл. 44, ал. 2 от АПК писмените сведения от
третите неучастващи в производството лица, въз основа на които е направен
извода, че превозът е осъществяван като
специализиран, да са приподписани от служители на ответния орган, поради което
не е налице съмнение, че органът е събрал чрез регламентираните в АПК способи и
средства надлежни доказателства за специализирания характер на превоза. В
заповедта са посочени имената и други индивидуализиращи белези на двете пътнички,
като по този начин констатациите в съставения на водача АУАН се потвърждават. Съгласно
чл. 6, ал. 1 ЗАвП, обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи,
които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България.
Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача,
ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното
лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените
наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът
извършва дейността. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 4, б "б" от ЗАвП, за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или
товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността - до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. Видно от ал. 2, т. 3 на чл. 106а, прилагането
на ПАМ по ал. 1, т. 4 и 5 се осъществява от органите по контрол чрез отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство и контролния талон
към него. Законът е регламентирал налагането на мярката да е до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година. При определянето на
продължителността на срока на ПАМ органът е възпроизвел точно законовата
формулировка, без да изложи мотиви относно срока на ПАМ са неоснователни.
Автомобилният
превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това
е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални
изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност,
благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които
тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробността на
регламентацията й на национално и на европейско ниво (в този смисъл Решение №
10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г., VII о. и много
други). Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници
е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или
удостоверение за регистрация. В тази връзка законодателят в чл. 6, ал. 1 от
ЗАвП императивно е посочил, че тези превози могат да се извършват само от
превозвачи, които притежават лиценз или удостоверение за регистрация.
Извършването на която и да е от формите на регламентираната и контролирана
дейност от ЗАвтП без надлежно разрешение, лиценз или регистрация е въздигнато в
административно нарушение съгласно нормата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. За
съставомерността на това деяние е достатъчно да се установи, че водачът на
моторното превозно средство извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции Тези факти са
достатъчни за да обусловят и налагането на ПАМ. Легалното определение на
понятието "обществен превоз на пътници" се съдържа в ДР § 1, т. 2
ЗАвП: "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по
извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или
срещу заплащане или икономическа облага. Според
ДР § 1, т. 23 ЗАвП:
"Специализирани автобусни превози" са превозите на работници,
служители и учащи по договор с определени от клиента маршрут и разписание.„ Събраните
в хода на производството доказателства установяват, че с процесното МПС е извършван
превоз на пътници, който превоз административният орган е квалифицирал като „специализиран“,
за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността. Тези
обстоятелства се установяват от снетите писмени обяснения на пътниците и водача
на лекия автомобил и съставения АУАН. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установява, че водачът е извършвал превоз на пътници,
за който превоз няма данни те да са му заплащали, предвид това, че служебно
пътуват всеки ден от гр.Русе до работното си място в „Каолин“ ЕООД в с.Сеново. Недоказани са от
събраните доказателства твърденията на жалбоподателя, че превозът с процесното
МПС е извършван за собствена сметка, доколкото не са установени данни за такъв
тип превоз по критериите на параграф 1,
т.4, б.“б“ от ДР на Закона за автомобилните превози: превоз на пътници без
заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за
собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени
или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени
по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този
превоз не е основна дейност за него. От оскъдните събрани и приложени писмени
доказателства фактическата обстановка е неясна и неизяснена, поради което не е
установено безспорно какъв вид превоз е извършван с процесното ППС. Освен
писмените обяснения, снети от двете пътнички в автомобила не са събрани никакви
доказателства, които да обосноват извода, че превозът е с характер на
специализиран така, както е квалифициран в Заповед за налагане на ПАМ. Административният орган не е доказал ,
че превоза се извършва въз основа на договор с определени от клиента маршрут и
разписание, така както е по критериите на легалната дефиниция за специализиран
превоз. В тази връзка не е обоснован извода, че са били налице фактическите и
правни основания за издаване на оспорения акт. Органът, действащ в условията на
обвързана компетентност, упражнява правомощията си по издаване на ПАМ само
тогава, когато надлежно е установено и доказано нарушение. В процесния случай,
поради неизяснената фактическа обстановка е неясно и коя е съответната
приложима материалноправна норма, което е основание за оспорване по чл.146, т.4 АПК.
От друга страна, в заповедта, след изменението
на ЗАвтП с ДВ, бр. 60/07.07.2020г., е предвидена административна принуда за
водача, посредством временно отнемане на Свидетелството му за управление на
МПС, извън хипотезите на чл. 106а ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАвтП, в редакцията към
ДВ, бр. 105/18 г., означаваща практически "лишаване от право на управление
на МПС"-последното представляващо вид административно наказание, изрично
предвидено със ЗДвП, но отсъстващо в глава Осма
"Административнонаказателни разпоредби" на ЗАвтП. Следователно,
длъжностните лица от този сектор на контролните служби на движението (ИААА),
нямат правомощия да налагат наказание "лишаване от право да управлява
МПС", а последното е в пряка корелация с оспорената ПАМ по чл. 106а ал. 1,
т. 4 б. "б" ЗАвтП. Последното налага изричното определяне на срока на
принудата, извън относителното му фиксиране със закона, защото силно ограничава
правната сфера на търпящия ПАМ водач, без същия да може да оспори по същество
наложено му наказание от същия вид по реда на ЗАНН, защото такова не може да
бъде определено по ЗАвтП от ответния орган и, съответно оспорено по вид и
размер пред съответния районен съд. В този контекст основателно е възражението
на жалбоподателя, че неопределянето на срок на ПАМ по т. 2 от оспорената
заповед, със съответните мотиви, тъй като по този въпрос ответният орган
действа в условията на дискреционна власт и е задължително мотивирането му, като
липсата на мотиви е нарушение на закона. Съгласно глава Пета от ЗДвП службите
за контрол на движението по пътищата са изрично регламентирани, като според чл.
166, ал. 1, т. 1 ЗДвП, Министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз на
пътници, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, без да
разполага с административнонаказателна власт да лиши от право на управление на
МПС водачът, извършил нарушение на горните правила. А това означава, че
подлежащото на издаване наказателно постановление срещу него не може да съдържа
подобно по вид наказание срещу което да се защити. Този извод не се променя от
предвиденото с новата ал. 8 на чл. 106а ЗАвтП, че иззетото СУМПС се изпраща на
органа, който го е издал, заедно със ЗППАМ, щом не е гарантирано правото му на
защита срещу това "отнемане". Налагането от ответния орган на неконкретизиран
по размер срок на ПАМ по чл. 106а ал. 1, т. 4 б. "б" ЗАвтП, с неизлагане
на нарочни мотиви е пряко нарушение на чл. 13 от Конвенцията за защита правата
на човека и основните свободи (ратифицирана със Закон, приет от НС на РБ на
31.07.92 г., обн. ДВ, бр. 66/14.08.92 г.), поради липса на ефикасно
вътрешноправно средство за защита на правото на жалбоподателя, в обсега и на
чл. 6 от същата Конвенция - правото на справедлив съдебен процес. А когато
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, той
дължи мотивиране на своя акт, с оглед контрола по чл. 169 АПК и съобразно ТР №
4/22.04.2004 г. на ВАС. Както е посочено
по-горе съдът намира, че в случая прилагането
на ПАМ е фактически необосновано и недоказано от гледна точка наличието
на материалноправните предпоставки по чл. 106а ал. 1, т. 4 ЗАвтП. Дори същите да
са приложени съответно на материалния закон и по реда от чл. 106а ал. 2, т.1 и
ал.3 ЗАвтП, въпросът е доколкото индивидуализирането на административната
принуда в нейния размер, е въпрос на приложението на материалния закон, в
частта по т. 2 от оспорената ЗППАМ. Относно срока на отнемане на СУМПС на
жалбоподателя, същата е постановена в нарушение на последния, защото не е
мотивирана в тази й част, което налага нейната отмяна. В този смисъл е Решение № 7663 от 25.06.2021
г. на ВАС по адм. д. № 5911/2021 г., VII отделение:“Предвид законодателния
подход, да не се определи срок на мярката с конкретна продължителност, а да се
зададе краен срок на прилагането й, в компетентността на органа е да определи
точната й продължителност. Неопределяйки такава, а пренасяйки текста на нормата
в съдържанието на акта си, органът във всички случаи определя срок на мярката
12 месеца, без мотиви затова. Последният подход касационната инстанция намира
за несъответстващ на изискването за мотивираност на волята на администрацията и
гарантиране на ефективни средства за защита на адресата на мярката. Съгласно т.
2 от ТР № 4 от 22.04.2004 година по ТД № 4/2004 година на ВАС, в случаите,
когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка,
неизлагането на мотиви съставлява основание за отмяна на административния акт.
Същият е постановен в нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с ал. 2, т.
4 от същия нормативен акт.“
По
изложените съображения следва да се приеме, че оспорената заповед страда от
пороци, съставляващи основания за отмяната й по смисъла на чл. 146, т. 1-5 от АПК, поради което предявената жалба се явява основателна и следва да се уважи.
По
делото не са направени искания за разноски, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Русе,
четвърти състав
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалбата на К.Х.Г. с ЕГН ********** ***, т.2 на Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД – 14-1704 от 01.06.2021г., издадена от
директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Русе
към ИА "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 107, ал.
1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т.1 и 3 и ал.7
от Закона за автомобилните превози/ЗАП/ е наложена принудителна административна
мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* и
контролния талон към него с №5939886 на жалбоподателя, издадено на 06.12.2016
г. от МВР Русе, за срок - до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: