№ 141
гр. См., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – См., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20235400500119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 347/14.12.2022 г. по гр. д. № 1196/2021 г. См.ски
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД от К. С. П., Г. Д. П. и Д. К. Г., срещу
Република Б., представлявана от Министъра на финансите, за обезщетение в
размер на 4 000 лева, от което по 1 333, 33 лева за всеки един от ищците,
представляващо пазарната стойност на 103 кв.м. от имот с идентификатор
*****.***.* от КККР на гр. См., целият с площ от 1 124 кв.м., която площ от
103 кв.м. е повдигната в жълт цвят на скицата на л. 47 от делото към
заключението по СТЕ, неразделна част от решението, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й
изплащане. Ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Това решение се обжалва пред См.ски окръжен съд от ищците К.
С. П., Г. Д. П. и Д. К. Г., чрез пълномощник адв. Б. МЛ., с оплаквания, че е
неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при
необоснованост с доказателствата по делото.
Във въззивната жалба се излагат доводи относно правото на
1
обезщетение при отчуждаване на имоти за обществени нужди, като се прави
позоваване на чл. 17 ал. 5 от Конституцията, чл. 1 от Протокол № 1 към
КПЧОС. Твърди се, че в случая всички законови условия и предпоставки, за
да бъде изплатено обезщетение на ищците са налице и са доказани; цитират
се нотариалните актове, с които според жалбоподателите е доказана
собствеността върху имота. Сочи се в жалбата, че в случая процесния имот
попада в речното корито на реката и не представлява дига или съоръжение,
което го прави публична държавна собственост; СТЕ установява, че отнетата
част от имота попада именно в речното корито. Прави се позоваване на
разпоредбите на чл. 31 ал. 1 и чл. 10 ал. 1 т. 1 или 2 от Закона за водите.
Сочи се в жалбата, че в случая не е провеждана отчуждителна
процедура по чл. 31 ал. 2 и ал. 3 от ЗВ; в резултат на отнемането на имота
държавата е придобила 103 кв.м. площ, включена в рамките на речното
корито на р. Бяла. Пазарната стойност е установена от изслушаната пред
районния съд експертиза.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на решение по същество на спора.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ответникът Република Б., представлявана от Министъра на финансите, по
пълномощие представляван от Областния управител на Област См., с който
се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
В отговора се твърди, че не е доказано от ищците придобиване на
процесната площ от 103 кв.м. от имот с идентификатор *****.***.* на
посоченото в исковата молба основание – покупка, дарение и давностно
владение; следва да се сподели приетото от съда, че няма данни как през 2004
г. при извършеното заснемане жълтата ивица от процесния имот е
присъединена към него, при положение, че липсват данни за придаването им
към парцела на ищците чрез изменение на дворищнорегулационния план,
затворен в южната му част по документите им за собственост от 1969 г. и
1997 г.; липсва уреждане на регулационни сметки за тази присъединена част.
Сочи се, че според експертизата тази част от имота попада в речното корито,
поради което и на основание чл. 11 т. 1 от ЗВ е публична държавна
собственост и не може да бъде собственост на ищците с оглед разпоредбата
на чл. 86 от ЗС. Сочи се, че строежа на подпорната стена е приключил 2013 г.
и следователно давността им за спорната част е била прекъсната към началото
на строителните работи – 2011 г.
В отговора се прави позоваване на установеното от СТЕ, че
изпълнената подпорна стена е разположена на регулационната линия между
УПИ втори – *** и реката, което потвърждава извода, че повдигнатата в жълт
цвят част от процесния имот попада изцяло в речното корито като прилежаща
земя към реката.
В заключение се сочи, че ищците не се легитимират като
собственици на процесната част от имота с площ от 103 кв.м. и не могат да
2
претендират обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което искът
им се явява изцяло неоснователен и недоказан, поради което се прави искане
да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват и не изпращат
представител. От пълномощникът им адв. Б. МЛ. е постъпило писмено
становище, с което поддържа въззивната жалба.
За въззиваемия юрк. Г. оспорва въззивната жалба.
См.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищците претендират, че са собственици на застроен и незастроен
ПИ с идентификатор *****.***.*, целият с площ от 1 094 кв.м., част от който
имот участва в образуването на УПИ втори – *** и в УПИ първи –
озеленяване. Твърди се, че част от този ПИ с площ от 100 кв.м. е отнета от
ищците при направата на корекция на река Бяла по проект „Защита на
населението и предотвратяване на риск от наводнения на кв. Уст., .к.
„Прогреси 1, 2 и 3, гр. См.“, за което ищците не са обезщетени нито парично,
нито имотно, поради което предявяват иск за обезщетение за тримата ищци
общо в размер на 4 000 лева.
В заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
инж. М., е проследено регулационното положение на имота на ищците. По
плана на гр. См., кв. Уст., процесният имот е имот пл. № *** образуващ
парцел четвърти – *** целия с площ от 490 кв.м. – показан на скица № 7 към
заключението, като имотът е с графично определена площ от 830 кв.м., от
които 443 кв.м. са включени в отредения за него парцел четвърти – ***. Имот
пл. № *** по плана от 1980 г. на гр. См., кв. Уст. е показан на скица № 6 към
заключението, същият е с графична площ от 807 кв.м., а площта на отредения
за него парцел втори – *** е 818 кв.м.
Установява се, че със Заповед № УТ-047/31.05.2016 г. на Кмета на
Община – См. е одобрен ПУП – план за регулация и застрояване в кв. 70 по
плана на гр. См., кв. Уст.; изменение на уличната и дворищна регулация на
УПИ втори – *** и УПИ първи – озеленяване с присъединяване на част от
УПИ първи – озеленяване и улична регулация към УПИ втори - ***.
Приложената към заключението на съдебно-техническата експертиза скица №
2 е копие от графичната част към заповедта, като на скицата със зелен цвят е
повдигната частта от ПИ с идентификатор *****.***.6 с площ от 30 кв.м.,
която се включва в границите на УПИ втори – ***; с жълт цвят е повдигната
частта от ПИ с идентификатор *****.***.7 с площ от 103 кв.м., която остава
извън УПИ и изпълнената подпорна стена в речното корито.
От така депозираното заключението на съдебно-техническата
експертиза, след като се проследи регулационното положение на процесния
3
имот и се съпостави същия с местонахождението на речното корито на Река
Бяла, се установява, че процесната площ от 103 кв.м. е извън границите на
УПИ втори – *** и попада в речното корито.
При проследяване документите за собственост на ищците и
регулационното положение на имота, се установява, че липсва основание за
включване на процесната площ от 103 кв.м. в ПИ с идентификатор
*****.***.7. Тази площ от 103 кв.м. е извън границите както на имот пл. №
*** така и на образуваните за него УПИ четвърти – *** и УПИ втори - ***.
Ищците не установяват при изготвяне на кадастралната карта да е
било налице валидно основание, на което тази площ от 103 кв.м. да бъде
включена в ПИ с идентификатор *****.***.7. Липсват данни за придаването
им към парцела на ищците чрез изменение на дворищнорегулационния план и
липсва уреждане на регулационни сметки за тази присъединена част. Не се
установява изменение на плана на южната граница на имота и липсва
основание за присъединяване на процесната оцветена в жълто част към имота
на ищците. Т.е. както към 1965 г., така и към 1980 г. процесната площ не е
част от имота на ищците, а е част от речното корито, като границата между
имота на ищците е речното корито
Както обяснява вещото лице в съдебно заседание, на скица № 4 и
скица № 5 към заключението, които отразяват имота към 1965 г. и към 1980
г., с кафяв цвят са нанесени подпорните стени, които са били границата
между имота на ищците и реката – речното корито.
Ведно е от скица № 4 и № 5, че процесната площ от 103 кв.м. е
извън имота на ищците – на юг от подпорните стени и попада в речното
корито на река Бяла.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 т. 1 от Закона за водите публична
държавна собственост са водите на реките и прилежащите им земи. Съгласно
§ 1 ал. 1 т. 27 от ДР на ЗВ „принадлежащи земи на реки“ са земите от леглата
на реките, които се заливат при ниво на средните води. След като с оглед
установеното от съдебно-техническата експертиза, още към 1965 г. и към
1980 г. процесната площ е отграничена от имота на ищците с подпорни стени,
то тази площ още към тези години е била част от речното корито – речното
легло. В този смисъл като принадлежаща земя на рака Бяла, процесната площ
е била още тогава публична държавна собственост. Поради това и ищците не
са могли да придобият процесната площ по силата на давностно владение
предвид забраната да се придобива по давност публична държавна
собственост. Поради това позоваването във въззивната жалба на НА №
10/01.07.2014 г. е неоснователно.
С оглед гореизложеното ищците не се лигитимират като
собственици на процесния имот, поради което претенцията им, че площта от
103 кв.ч. е следвало да им бъде отчуждена при изграждане на новата
подпорна стена и позоваването им на Конституцията, ЕКПЧ и ХОПЕС във
въззивната жалба е неоснователна. Право на отчуждаване възниква за
4
собственик на имот, а ищците не се легитимират като собственици на
процесната площ от 103 кв.м.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено, а жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното См.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 347/14.12.2022 г. по гр. д. №
1196/2021 г. на См.ски районен съд.
ОСЪЖДА К. С. П., ЕГН **********, гр. См., ул. „В. Р.“ № 8, Г. Д.
П., ЕГН **********, гр. См., ул. „В. Р.“ № 8, и Д. К. Г., ЕГН **********, гр.
См., бул. „Б.“ № 72, вх. „В“, ет. 3, ап. 8, да заплатят на Република Б.,
представлявана от Министъра на финансите, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5