МОТИВИ към ПРИСЪДА № 202 от 16.12.2019 г. по НЧХД № 3098/2019 г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесена в съда тъжба от К.П. К., ЕГН **********, с която срещу подсъдимата
Н.Г.В., ЕГН: **********, родена
на *** в гр. С., българка, българска
гражданка, с адрес: гр. Б., к-с „М.Р.” бл. **, в.*, е.*, а. д., с висше образование, неомъжена, неосъждана, е повдигнато обвинения за това, че на 08.04.2019
г. около 15:00 часа в гр. Б., ж.к. „М.Р.” бл. **, в.*, е причинила лека телесна повреда на
К.П. К., ЕГН: **********,
като и нанесла удари в лицето и корема, с
които и причинала оток на лява
вежда с рана, кръвонасядане клепачите на ляво око,
палпаторна болка в областта на гръдния
кош и лумбалната област– престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
За претърпените от процесното престъпление
неимуществени вреди тъжителката е предявила граждански иск в размер на 4000
лева, който съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство.
Тъжителката, редовно уведомена, явява
се лично заедно с адв. Т.. Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
безспорно доказано с оглед събраните по делото доказателства. Поддържа
предявения граждански иск за претърпените вреди от престъплението. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът
на подсъдимата адв. И. оспорва повдигнатото обвинение, като го счита за
недоказано. Пледира подсъдимата да бъде оправдана. В случай че бъде призната за
виновна да й бъде наложена минимална глоба по смисъла на чл. 78а НК. Оспорва
предявения граждански иск, като намира размерът му за прекомерно завишен.
Подсъдимата В. поддържа становището на
защитника си за недоказаност на обвинението и в последната си дума моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата Н.Г.В., ЕГН: **********, е родена
на *** в гр. С., българка, българска гражданка,
с адрес: гр. Б., к-с „М.Р.” бл. **, в.*, е.*, а. д., с висше образование,
неомъжена. Видно от приложена по делото справка за съдимост подсъдимата не е била
осъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност.
На 08.04.2019 г. около 15:00 часа тъжителката
К. К. се прибирала в дома си в гр. Б., ж.к. „М.Р.” бл. **, в.*. В същото време
подсъдимата В., която живеела като наемател на общинско жилище в същия вход на
първия етаж била пред входната врата на дома си заедно със своето куче. По това
време тъжителката била касиерка и събирала таксите за входа. Докато тъжителката
изчаквала асансьора на първия етаж между нея и подсъдимата възникнал конфликт
за дължими от подсъдимата такси за входа. Асансьорът пристигнал и тъжителката
влязла вътре, като подсъдимата хванала врата на асансьора и нанесла няколко
удара в лицето и в корема на тъжителката, след което се прибрала в апартамента
си. Тъжителката се прибрала в дома си на осмия етаж, като по лицето й имало
кръв. Около 15:05 часа подсъдимата подала сигнал на спешен телефон 112, като
посочила, че нейна съседка я нападнала и е възникнал конфликт между тях. В
15:13 часа сигнал до спешен телефон 112 подала и тъжителката, в който заявила,
че й бил нанесен побой от подсъдимата и поискала да бъде изпратен екип на МВР. След
това тъжителката се обадила на своята дъщеря – свидетелката Н.Р.. След около 10
минути свидетелката Р. пристигнала в блока на майка си – тъжителката К., като
влизайки във входа забелязала следи от кръв до асансьора и вътре в асансьора.
След като пристигнала на осмия етаж видяла следи от кръв по стената. Влязла в
дома на тъжителката и я заварила да лежи на диван в кухнята. Свидетелката Р.
забелязала видими следи от нанесени удари по лицето на тъжителката в областта
на едното око и веждата. Свидетелката Р. веднага се обадила на телефон 112 и
съобщила, че е необходимо да дойде линейка, за да бъде прегледана тъжителката.
На място пристигнал екип на спешна помощ и служители на Четвърто РУ в това
число и свидетелят Д.Т.. След като била прегледана в дома й тъжителката била
откарана в спешния център на ДКЦ „Б.мед”, където й били извършени допълнителни
прегледи на коремни органи и главата, след което тъжителката се прибрала.
На следващия ден (09.04.2019 г.)
тъжителката е била прегледана от съдебен лекар, който е дал заключение, че при
прегледа на тъжителката е бил установен
оток на лява вежда с рана, кръвонасядане
клепачите на ляво око, палпаторна болка в областта на
гръдния кош и лумбалната област.
След инцидента с подсъдимата се влошило
психичното здраве на тъжителката, която била хоспитализирана в ЦПЗ гр. Б. от 12.06.2019
г. до 02.07.2019 г. с поставена диагноза – Посттравматично разстройство, в
резултат на което тъжителката развила тревожност и чести страхови
изживявания от нападения. След изписване от болничното заведение на тъжителката
било предписано да продължи медикаментозното лечение.
По изпратени от Четвърто РУ към ОД на МВР
– Б. материали в РП – Б. и подадено от тъжителката заявление била образувана
прокурорска преписка № 3314/2019 г., по която бил постановен на 07.05.2019 г.
от прокурор при БРП отказ да се образува досъдебно производство, тъй като в
преписката се съдържали данни за осъществен състав на престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК, което се преследва по частна тъжба на пострадалия.
По доказателствата:
В случая по делото са налични
доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу подсъдимата обвинение,
повдигнато от тъжителката. В тази връзка съдът не сподели изложената от
защитника теза за недоказаност на вината на подсъдимата. Дори да се приеме, че
по делото не са събрани преки доказателства, уличаващи подсъдимата в извършване
на процесното деяние, а именно, че е нанесла побой на тъжителката, налични са
косвени такива, които в своята цялост водят до единствен възможен и безспорен
извод, че подсъдимата В. е извършила вмененото й престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена предвид събрани по
делото писмени и гласни доказателства. На първо място до категоричен извод за
реализирането на установените от съда факти, изложени по-горе, и поддържани от
тъжителката водят свидетелските показания на свидетелката Н.Р.. В показанията
си свидетелката посочва, че влизайки във входа на тъжителката свидетелката Р.
забелязала следи от кръв до асансьора, в асансьора и по стената на осмия етаж в
жилищния вход, на който живее тъжителката. Същевременно свидетелката сочи, че
следи от кръв е имало и по лицето на тъжителката, когато я видяла в дома й
веднага след инцидента. Същите твърдения свидетелката Р. е изложила и в подаден
сигнал до спешен телефон 112. От изслушване на записа става ясно, че
свидетелката е сигнализирала да бъде изпратена линейка за оказване на спешна
помощ на тъжителката, като е посочила, че е имало следи от кръв по лицето на
тъжителката в областта на веждата, която към момента на подаване на сигнала
вече е спряла да тече. В телефонния разговор със служител на тел 112
свидетелката Р. дава сведения и за болки в коремната област на тъжителката.
Показанията на свидетелката Р. се подкрепят и от налични по делото медицински
документи (фиш за спешна медицинска помощ л. 7, лист за преглед на пациент – л.
8 и съдебномедицинско удостоверение – л. 6). Посочените писмени доказателства
безспорно установяват, че в действителност тъжителката е имала рана на веждата,
както и че са й били причинени болки в областта на гръдния кош и лумбалната област. При оценка на показанията на
свидетелката Р. съдът взе предвид близката роднинска връзка на тъжителката със
свидетелката (майка и дъщеря) и възможната й заинтересованост от изхода на
делото, но независимо от това показанията на свидетелката Р. напълно се
подкрепят от събраните писмени доказателства (медицински документи), поради
което съдът ги приема за обективни, достоверни и по тази причина напълно ги
кредитира.
На следващо място в показанията си
свидетелката Р. излага, че по данни от тъжителката посочените травмите са й
причинени от подсъдимата при възникнал между тях конфликт на първия етаж за
неплатени от подсъдимата такси за входа. Фактът, че е възникнал конфликт между
подсъдимата и тъжителката за входните такси категорично се установява и от
обясненията на подсъдимата, която заявява, че е срещнала тъжителката във входа
и я попитала кога ще мине да събере дължимите от нея такси, в резултат на което
между двете възникнало пререкание, което според подсъдимата прераснало в
нападение от страна на тъжителката. Съдът не споделя така поддържаната от
подсъдимата защитна теза, а именно, че тъжителката я е нападнала, като я
хванала за косата. За упражнено насилие от страна на тъжителката
спрямо подсъдимата се съдържат данни единствено в обясненията на подсъдимата. Обясненията на подсъдимaта освен доказателствено
средство са и средство на защита
срещу повдигнатото обвинение, като при анализа на
доказателствената им стойност следва да се има
предвид, че подсъдимата не носи наказателна отговорност за изложени в обясненията
неистини. В обясненията си подсъдимата
посочва, че е изблъскала тъжителката в асансьора, след като е била нападната от
нея. Т.е. подсъдимата признава за възникнало между нея и тъжителката физическо
съприкосновение. Отделно от това в подадения сигнал на спешен телефон 112
подсъдимата е обяснила, че е бутнала тъжителката в асансьора, тъй като същата я
е нападнала, като я хванала за косата. Установените увреждания на здравето на
тъжителката предполагат по-интензивна намеса върху засегнатите области на
тялото й, от тази изложена от подсъдимата, а именно бутане, изблъскване на
тъжителката в асансьора. Както се установи от фактическа страна по лицето на
тъжителката е имало следи от кръв, както и е било констатирано от медицински
лица наличие на рана на веждата и оток, кръвонасядане
на клепачите на лявото око, както и болка в областта на гръдния кош и лумбалната област. Така установените увреждания съдът
намира, че не могат да бъдат причинени от избутване, а по-скоро от нанесени удари.
В издаденото съдебномедицинско удостоверение на тъжителката съдебният медик е
посочил в заключението, че нараняванията на тъжителката е възможно да са
получени по време и начин съобщени от пострадалата, а именно от удари с юмруци
и ритници. Фактическият извод, че тези удари са били нанесени на тъжителката от
подсъдимата съдът прави на база на съвкупния доказателствен
материал. В действителност от фактическа страна се установява, че освен
подсъдимата и тъжителката, не е присъствало трето лице очевидец на възникналия
между тях конфликт. Независимо от това при логическото проследяване на
установените по делото факти следва единствен възможен извод, че нараняванията
на тъжителката са били причинени именно от подсъдимата. От момента на
възникналото спречкване между тъжителката и подсъдимата около 15 часа до
времето на подаване на сигналите от тъжителката и свидетелката Р. е изминал
времеви период в рамките на около 50 минути, в който няма данни по делото тъжителката да се е
срещала с други лица или да са се развили ситуации, при които е възможно
тъжителката да е била обект на насилие. Съдът категорично отхвърля възможността
тъжителката да се е самонаранила, каквито предположения изказва подсъдимата в
обясненията си.
По делото не се събраха доказателства,
които да подкрепят защитната теза на подсъдимата, че е била нападната от
тъжителката. Такива данни се съдържат единствено в показанията на свидетеля Л. З..
От показанията на свидетеля З. обаче става ясно, че той възпроизвежда
възприятия на подсъдимата, която в телефонен разговор му е съобщила, че
тъжителката я е хванала за косата. Т.е. свидетелят не дава информация за
възприети от него факти, поради което неговите показания не са носители на
достатъчната тежест да убедят съда в достоверността на поддържаната от
подсъдимата защитна линия, че тъжителката я е нападнала и по тази причина
подсъдимата е избутала тъжителката в асансьора.
За да докаже добри характеристични данни
на подсъдимата защитата ангажира устни доказателствени
средства - показанията на свидетелката Д.Т. (колежка на подсъдимата), която я
описва като изключително спокойна, уравновесена и възпитана, без агресивни
прояви. Така изложените от свидетелката обстоятелства представляват нейна
субективна оценка на личността на подсъдимата, която свидетелката формира на
база на личните й контакти с подсъдимата. Тази оценка обаче не изключва
възможността в общуването с други лица (например живущите във входа на
обитаваното от нея общинско жилище в к-с „М.Р.“) подсъдимата да проявява
коренно различно поведения, каквито доказателства са събрани по делото от
показанията на свидетелката С. – живуща
в същия вход. Свидетелката С. посочва, че винаги е имало конфликти с
подсъдимата, като включително споделя за отправени от нея нецензурни реплики
към живущите във входа на едно от събранията.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява като безспорна и от приобщените
по реда на НПК писмени доказателства. Приложени са медицински документи (фиш за
спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, съдебно- медицинско
удостоверение № 87/2019 г.) които установяват последиците за здравословното
състояние на тъжителката от упражненото спрямо нея от подсъдимата насилие. Осен
за влошено след инцидента физическо здравословно състояние на тъжителката по
делото е налично и писмено доказателство (епикриза от
ЦПЗ гр. Б.), което установява увреждане и на психическото здраве на
тъжителката, която е получила след инцидента посттравматично разстройство,
което състояние е наложило хоспитализиране и медикаментозно лечение.
След анализ на всички събрани доказателства съдът
достигна до извод за виновността на подсъдимата.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК.
По своята същност телесната повреда
представлява противоправно и виновно увреждане на
здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните
функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм или
причиняване на болка или страдание. Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС в чл. 130, ал. 1 НК законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. За леки телесни повреди с
разстройство на здравето се приемат случаите на наранявания на кожата,
насиняване на части на тялото, счупване на носни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение
без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.
В случая от фактическа страна безспорно по делото се установи, че на 08.04.2019 г. гр.
Б., к-с „М.Р.“ след настъпило съприкосновение между подсъдимата и тъжителката,
подсъдимата е нанесла удари по тялото на тъжителката, като й е било причинено оток
на лява вежда с рана, кръвонасядане клепачите на ляво
око, палпаторна болка в областта на гръдния кош и лумбалната област. В случая в представеното съдебномедицинско
удостоверение от извършения преглед от съдебен лекар е посочено, че на
тъжителката са били причинени болки и страдание. Това заключение на съдебния
лекар обаче не обвързва съда при извършване на преценка какъв е видът на
причинената телесна повреда. При определяне на телесната повреда от значение са
медицинските констатации за здравословното състояние на пострадалия. От
представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че съдебният лекар
е констатирал оток на лява вежда
с рана и кръвонасядане клепачите на ляво око.
Видно от лист за преглед на пациент (л.8) наличие на рана над лявата вежда е
била установена и при извършения медицински преглед на тъжителката в деня на
инцидента. Следователно настъпило
е безспорно нараняване на кожата, т.е. била е нарушена нейната цялост. Това се
потвърждава и от показанията на свидетелката Р., която в разпита заяви, че е
видяла следи от кръв по лицето на тъжителката. Ето защо съдът прие, че в
конкретния случай на тъжителката е било причинено разстройство на здравето по
смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимата е
действала с евентуален умисъл, като е съзнавала обществената опасност на
деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е допускала тяхното настъпване. Нанасяйки удари по тялото на
тъжителката, подсъдимата е съзнавала и е имала реална представа, че от упражненото
насилие вероятно е възможно да настъпи разстройство на здравето на тъжителката.
Независимо от това подсъдимата е действала като е допускала и е била
безразлична, че здравето на тъжителката може да бъде увредено.
По изложените съображения съдът призна подсъдимата за виновна
в извършване на
престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК я освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе
предвид, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до две години или „пробация“. Както се
установи по–горе в изложението подсъдимата не е била осъждана и не е била
освобождавана от наказателна
отговорност. При тези обстоятелства съдът намери, че е приложима разпоредбата
на чл. 78а НК и подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност, като
й бъде наложено административно наказание.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985г.
по н.д. № 4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите
на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията на размера на наказанието
съдът взе предвид необремененото
съдебно минало на подсъдимата и частичното направено от подсъдимата признание,
че между нея и тъжителката е имало физическо съприкосновение. Отегчаващи
обстоятелства не бяха отчетени. При определяне размера на наказанието съдът
съобрази и получаваното от подсъдимата трудово възнаграждение в минималния
размер за страната от 580 лева.
Съдът
като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в
изложението и на основание чл. 78а, ал. 1 НК определи размера на административното наказание „глоба” в предвидения
минимум, а именно 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху подсъдимата и обществото.
По гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва
да бъде уважен
искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които да са в причинна
връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От фактическа страна по делото се
установи, че подсъдимата виновно е нанесла удари по тялото на тъжителката, в
резултат на което на тъжителката й е било причинено оток на лява
вежда с рана, кръвонасядане клепачите на ляво око,
палпаторна болка в областта на гръдния
кош и лумбалната област. От
показанията на свидетелката Р. (дъщеря на тъжителката) се установи, че след
инцидента с подсъдимата тъжителката е изпитвала страхове да се прибира сама,
както и че към настоящия момент продължава да изпитва притеснение.
Освен физическите травми причинени
на тъжителката от извършеното от подсъдимата деяние, тъжителката е пострадала и
психически. Събрани са доказателства, че
подсъдимата е постъпила за лечение в ЦПЗ гр. Б. на 12.06.2019 г. с диагноза
посттравматично разстройство и е била изписана на 02.07.2019 г. с предписано
медикаментозно лечение. Обстоятелството, че два месеца след инцидента се е
наложила хоспитализация на тъжителката не променя извода на съда, че развилата
се тревожност у тъжителката се дължи на извършеното спрямо нея нападение от
подсъдимата. От приложената по делото епикриза (л.
12) става ясно, че тъжителката е постъпила в ЦПЗ с оплаквания, свързани със
страхове от евентуални нападения, както и че й е била поставена диагноза
„Посттравматично разстройство“.
При така установените по делото
обстоятелства настоящият състав уважи предявения граждански иск за обезщетение за претърпените от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК от тъжителката неимуществени вреди до размера от 1500 лева, ведно със
законната лихва от датата на деянието 08.04.2019 г., като отхвърли иска до
пълния предявен размер от 4000 лв. Относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
прие, че сумата от 1500 лв. се явява съразмерна, съответна на претърпените от
тъжителката неимуществени вреди, поради което е и справедлива.
По
разноските:
С оглед
признаването на подсъдимата за виновна по повдигнатото с тъжбата обвинение на
основание чл. 189, ал. 4 НПК подсъдимата беше осъдена да заплати на тъжителката
деловодни разноски в размер на 767 лв., от които 750 лева платено адвокатско
възнаграждение, 12 лева държавна такса за образуване на делото и 5 лева
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване със справка
за съдимост на подсъдимата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата беше осъдена да заплати по сметка
на РС- Б. сумата от 60 лв., представляваща държавна такса за уважената част от
гражданския иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС