Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 06.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 5174 по описа за 2015г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът
“Финанс Инфо Асистанс”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Врабча” № 8,
представлявано от управителя Д. П. М., твърди, че на 28.08.2008г. „Централна
кооперативна банка“ АД и П.П.М. сключили договор за потребителски кредит №
79300КР-АА-5807, по силата на който първия предоставил на втория паричен кредит
в размер на 10 000.00 лева. Сумата била преведена и усвоена по
разплащателна сметка BG79CECB
9790 1069 0054 00, с титуляр кредитополучателя. Плащанията на задълженията по договора били
преустановени от последния от началото на 2010г. Кредитополучателят П.П.М. е
починал на 19.12.2009г., като ответниците са негови законни наследници –
съпруга и синове. На 29.09.2012г. между „Централна кооперативна банка“ АД и ищцовото дружество
бил сключен договор за цесия, като вземането по процесния договор за
потребителски кредит било прехвърлено възмездно от първия на втория. С писмо с изх.№
793-Е-С01/23.10.2012г., ЦКБ АД уведомили съпругата Р.М. за извършената цесия и
цедиране вземането по договора. След датата на прехвърляне на вземането били
извършвани частични плащания от Р.М. по договора за кредит, последното, от
които било извършено на 18.12.2014г. С два броя нотариални покани ищцовото
дружество уведомило ответниците, че обявява остатъка от задължението по
договора за кредит за изискуемо в пълния му размер и ги поканил да погасят
същото в 7-дневен срок от получаването им. Плащания от страна на ответниците
обаче не са били извършени. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците в
качеството им на законни наследници на П.П.М., да заплатят съразмерно с
наследствения си дял, частта приспадаща им се от дължими суми по договор за потребителски
кредит № 79300КР-АА-5807 от 28.08.2008г., както следва: 9 102.05 лева –
главница; 7 604.34 лева – договорна и наказателна лихва за периода
25.02.2010г. до 25.08.2015г. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в
исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и
формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно и субективно
съединени искове по чл.79, ал.1 и
чл.86 от ЗЗД.
Ответницата Р.И.М. не взема становище
по исковете.
В срока за отговор ответниците В.П.М. и Д.П.М.
оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че не следва да отговарят по
сключения от техния наследодател договор за кредит, тъй като на 07.08.2013г.
другата ответница Р.М. е сключила с ищцовото дружество договор за встъпване в
дълг, по силата на който е поела задължението като съдлъжник с първоначалния
кредитополучател да отговаря за задълженията по договора. Това изключвало
отговорността им като законни наследници на наследодателя си за задълженията по
договора за потребителски кредит. Този договор за встъпване в дълг обаче бил
сключен от Р.М. чрез заплашване, поради което е бил и недействителен. Твърдят и
че не са били надлежно уведомени за извършената между ЦКБ АД и ищцовото
дружество цесия, поради което цесията не е породила действие спрямо тях. Правят
и възражение за изтекла погасителна давност на вземанията за главница, лихви и
такси, тъй като това са периодични плащания и се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Твърдят и че вземанията по договора за кредит са били
застраховани, като застраховката включвала и застрахователното събитие – смърт
на кредитополучателя, поради което кредитора е следвало да се удовлетвори за
вземанията си по договора от застрахователя.
От събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2008г. „Централна кооперативна банка“ АД и П.П.М. сключили договор
за потребителски
кредит № 79300КР-АА-5807, по силата на който първия предоставил на втория
паричен кредит в размер на 10 000.00 лева.Сумата била преведена и усвоена
по разплащателна сметка BG79CECB
9790 1069 0054 00, с титуляр кредитополучателя.
Кредитополучателят П.П.М. е починал на 19.12.2009г., като ответниците са
негови законни наследници – съпруга и синове. Смъртта на П.М. била обявена с
влязло в сила на 20.03.2015г. съдебно решение № 351/20.03.2015г. по гр.дело №
156/2015г. по описа на РРС.
На 29.09.2012г. между „Централна кооперативна банка“ АД и ищцовото дружество бил сключен договор
за цесия, като вземането по процесния договор за потребителски кредит било
прехвърлено възмездно от първия на втория. С писмо изх.№
793-Е-С01-141309/23.10.2012г., изпратено от „Централна кооперативна банка“ АД
до Р.И.М., първия уведомил втората на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия, както и че всички плащания по договора за кредит следва да
се извършват спрямо новия кредитор “ФинансИнфоАсистанс” ЕООД. Това писмо-уведомление било
получено от Р.М. лично на 26.10.2012г., съгласно представеното известие за
доставяне. С нотариални покани рег.№ 3611, том I № 146; рег.№ 3610, том I № 145 и рег.№ 3609, том I № 144 на нотариус № 218 с район на действие РРС, “Финанс
Инфо Асистанс” ЕООД е уведомило ответниците в качеството им на законни наследници
на наследодателя, че обявява остатъка от процесното задължение по договора за
кредит за изискуемо в пълния му размер и ги поканил да платят задължението в
7-дневен срок от получаване на поканите. Нотариалните покани били връчени на
ответниците на 25.08.2015г., съгласно направените на гърба на същите нотариални
удостоверявания.
На
07.08.2013г. ответницата Р.М. е сключила с ищцовото дружество договор за
встъпване в дълг, по силата на който е поела задължението като съдлъжник с първоначалния
кредитополучател – съпруга й П.М. да отговаря за задълженията по процесния
договор за потребителски кредит, за което е представен препис от този договор.
В чл.2 от договора е уговорено, че поемателят Р.М., като правоприемник на
първоначалния кредитополучател, се задължава да изпълни цялото задължение по
договора.
Съгласно препис-извлечение от трудова книжка на П.М., от която е видно, че
към момента на обявената му смърт той е работел в „Параходство БРП“ АД –
гр.Русе. Представена е застрахователна полица, съгласно която „Параходство БРП“
АД – гр.Русе сключило със ЗАД „Армеец“ застраховка „Злополука и заболяване“ на
работниците и служителите, намиращи се в трудово правоотношение с фирмата –
застраховащ. Тази застраховка обаче няма никакво отношение със сключения договор за потребителски кредит №
79300КР-АА-5807 от 28.08.2008г. и не е сключвана нито с първоначалния кредитор, нито с
последващия след прехвърляне вземането по кредита, поради което съдът я
изключва от доказателствата по делото, като неотносима към правния спор. Не са
представени доказателства от страна на ответниците, че вземанията по процесния
договор за кредит са били застраховани – кога и с кой застраховател и страни по
застрахователното правоотношение, като застраховката да е включвала и
застрахователното събитие – смърт на кредитополучателя.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че първоначалния кредитор „Централна кооперативна банка“
АД е предоставил разрешената сума по процесния кредит в размер на
10 000.00 лева по разплащателна сметка на П.М. на 28.08.2008г., за което е
представено извлечение от разплащателната му сметка за периода 28.08.2008г. –
31.12.2008г. Кредитът е бил усвоен от М. чрез теглене на два пъти парични суми
по него: на 01.09.2009г. – 1 000.00 лева и на 02.09.2009г. – 9 000.00
лева. Общият размер на извършените плащания по кредита до датата на цесията е
2 121.49 лева. С тези плащания са били покрити задълженията по вноски от №
1 с падеж 28.09.2008г. до № 16 с падеж 25.01.2010г. изцяло, както и част от
договорната лихва по погасителна вноска № 17 с падеж 25.02.2010г. в размер на
63.37 лева. Към датата на цесията – 29.09.2012г. дължимите и непратени суми по
процесния договор за потребителски кредит са в общ размер на 11 511.86
лева, включващи: 9 102.04 лева – главница /2 121.44 лева просрочена
главница и 6 980.60 лева – редовна главница/; 1 891.62 лева –
просрочена договорна лихва за периода 28.08.2008г. – 28.09.2012г. и 518.20 лева
– лихва за просрочие по чл.10 от договора за кредит за периода 28.08.2008г. –
28.09.2012г. или общо задължение за лихви в размер на 2 409.82 лева.
Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 25.08.2015г. До тази дата
ищцовото дружество е начислявало договорна лихва в размер на 9% и лихва за
просрочие върху неплатените главници по просрочените погасителни вноски в
размер на договорната лихва, увеличена със законната лихва, съгласно
уговореното в чл.10 от процесния договор. След датата на договора за цесия,
ответницата Р.М. е направила плащания по процесния кредит в общ размер на
615.00 лева през периода от 17.08.2013г. до 18.12.2014г. С тях следва да бъдат
погасени част от просрочените задължения за лихва, начислени до датата на
цесията, съгласно указаното в чл.7, ал.4 от договора. Погасени за били
просрочените задължения за договорна и наказателна лихви до датата на цесията,
които са били в общ размер на 2 409.82 лева, в резултат, на което размерът
им е станал 1 794.82 лева. Така към 12.09.2015г., когато са предявени
настоящите искове, дължимите и неплатени задължения по договора за кредит от
28.08.2008г. са в общ размер на 13 589.04 лева, както следва: 9 102.04
лева – главница /2 387.37 лева просрочена главница и 6 714.67 лева –
редовна главница/; 2 020.41 лева – просрочена договорна лихва;671.77 лева
– лихва за просрочие по чл.10 от договора за кредит и 1 794.82 лева –
лихва до 29.09.2012г. или общо задължение за лихви в размер на 4 487.00
лева.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано по категоричен начин, че на
28.08.2008г. „Централна кооперативна банка“ АД и П.П.М. сключили договор за
потребителски кредит № 79300КР-АА-5807, по силата на който първия предоставил
на втория паричен кредит в размер на 10 000.00 лева. Сумата била преведена
и усвоена по разплащателна сметка BG79CECB 9790 1069 0054 00, с
титуляр кредитополучателя. Кредитополучателят П.П.М. е починал на 19.12.2009г.,
като ответниците са негови законни наследници – съпруга и синове. Смъртта на П.М.
била обявена с влязло в сила на 20.03.2015г. съдебно решение № 351/20.03.2015г.
по гр.дело № 156/2015г. по описа на РРС.На 29.09.2012г. между „Централна
кооперативна банка“ АД и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, като
вземането по процесния договор за потребителски кредит било прехвърлено
възмездно от първия на втория.
На
07.08.2013г. ответницата Р.М. е сключила с ищцовото дружество договор за
встъпване в дълг, по силата на който е поела задължението като съдлъжник с
първоначалния кредитополучател – съпруга й П.М. да отговаря за задълженията по
процесния договор за потребителски кредит, за което е представен препис от този
договор. В чл.2 от договора е уговорено, че поемателят Р.М., като правоприемник
на първоначалния кредитополучател, се задължава да изпълни цялото задължение по
договора.Съдът намира, че този факт не води до отпадане отговорността на
законните наследници В.П.М. и Д.П.М. по сключения от техния наследодател
договор за кредит и възражението им тази насока се явява неоснователно. С
процесния договор за встъпване в дълг, сключен на 07.08.2013г. кредиторът не е
освободил стария длъжник от отговорност и е запазил правата си срещу него, на
основание чл.101 от ЗЗД. Настоящият иск е предявен срещу ответниците на
основание наследствено правоприемство, а не на договора за встъпване в дълг към
другия солидарен длъжник поради което е неотносим към предмета на делото. Не са
представени и никакви доказателства по делото, от които да се докаже, че
договора за встъпване в дълг бил сключен от Р.М. чрез заплашване, поради което
е бил и недействителен. Това и както вече е посочено е без значение за изхода
на настоящия правен спор, което е прието и от въззивната инстанция, при отмяна
на определението за спиране на производството по делото.
Неоснователно е и възражението, че ответниците не са били надлежно
уведомени за извършената между ЦКБ АД и ищцовото дружество цесия, поради което
цесията не е породила действие спрямо тях. Трайната съдебна практика приема, че
доколкото законът не поставя изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението по чл.99, ал.4 от ЗЗД, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено вземане не
може да бъде игнорирано, с оглед на императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Следва да се отбележи и че ответниците са били уведомени още и преди
получаването на настоящата искова молба за извършената цесия. С писмо изх.№
793-Е-С01-141309/23.10.2012г., изпратено от „Централна кооперативна банка“ АД
до Р.И.М., първия уведомил втората на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената цесия, както и че всички плащания по договора за кредит следва да
се извършват спрямо новия кредитор “Финанс Инфо Асистанс” ЕООД. Това писмо-уведомление било
получено от Р.М. лично на 26.10.2012г., съгласно представеното известие за
доставяне, поради което и тя е била надлежно уведомена за цесията. С нотариални
покани рег.№ 3611, том I № 146; рег.№ 3610, том I № 145 и рег.№ 3609, том I № 144 на нотариус № 218 с район на действие
РРС, “ФинансИнфоАсистанс” ЕООД е уведомило ответниците в качеството им на
законни наследници на наследодателя-кредитополучател, че обявява остатъка от
процесното задължение по договора за кредит за изискуемо в пълния му размер и
ги поканил да платят задължението в 7-дневен срок от получаване на поканите.
Нотариалните покани били връчени на ответниците на 25.08.2015г., съгласно
направените на гърба на същите нотариални удостоверявания. От тези
доказателства е видно, че и другите двама ответници са узнали за извършената
цесия, т.е. били са надлежно уведомени.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-икономическа експертиза се доказва и размера на дължимите парични суми
по процесния договор за кредит към 12.09.2015г., когато са предявени настоящите искове,
а именно: 9 102.04 лева – главница /2 387.37 лева просрочена главница и
6 714.67 лева – редовна главница/; 2 020.41 лева – просрочена
договорна лихва; 671.77 лева – лихва за просрочие по чл.10 от договора за
кредит и 1 794.82 лева – лихва до 29.09.2012г. или общо задължение за
лихви в размер на 4 487.00 лева.
Поради смъртта на наследодателя П.М., който е
кредитополучател по процесния кредит, то неговите законни наследници следва да
отговарят за задълженията по него на основание чл.60, ал.1 от ЗН с приемане на
наследството. Това, че наследството е прието от законните наследници се доказва
от справката от Агенция по вписванията, от която е видно, че след смъртта на
наследодателя те са се разпоредили с притежавано от него приживе имущество,
което е останало като наследство.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че вземанията по договора за
кредит са били застраховани, като застраховката включвала и застрахователното
събитие – смърт на кредитополучателя, поради което кредитора е следвало да се
удовлетвори за вземанията си по договора от застрахователя. Такива
доказателства по делото липсват, а представената застрахователна полица касае
съвсем различни други застрахователни правоотношения, извън предмета на
настоящия иск.
Ответниците правят и възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията за главница, лихви и такси, като твърдят, че това са периодични
плащания и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок.Съгласно
чл.111, б.”в” от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания.Вземането обаче за претендираната главница по
договора за кредит не е периодично плащане, тъй като касае договорно задължение
за кредит /заем/, които се погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност
по чл.110 от ЗЗД. Това, че в договора и погасителния план към него е уговорено
главницата да се заплаща на равни месечни вноски с определен падеж, не прави
тези вземания переодични плащания, в който смисъл е и трайната съдебна
практика. В случая ищецът претендира сумата от 7 604.34 лева, представляваща
договорна и наказателна лихва за периода от 25.02.2010г. От заключението на
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че към 12.09.2015г.,
когато са предявени настоящите искове, дължимите суми за лихви са в общ размер
на 4 487.00 лева, включващи 2 020.41 лева – просрочена договорна
лихва; 671.77 лева – лихва за просрочие по чл.10 от договора за кредит и
1 794.82 лева – лихва до 29.09.2012г. или общо задължение за лихви в
размер на 4 487.00 лева. Съдът намира обаче, че вземанията за сумите от
2 020.41 лева – просрочена договорна лихва и 1 794.82 лева – лихва до
29.09.2012г. са погасени по давност, тъй като за тях е изтекла предвидената
3-годишна такава към датата на предявяване на иска. Ако се дължи лихва, то това
е тази за лихва за просрочие по чл.10 от договора. От експертизата обаче е
видно, че тя е начислена за периода 30.09.2008г. до 25.08.2015г. Тази лихва за
периода 30.09.2008г. до 11.09.2012г. е погасена също по давност, а такава лихва
се дължи само за периода 12.09.2012г. до 11.09.2015г. По делото няма данни и
доказателства за размера на тази лихва за този период, но поради дължимостта на
същата, т.е искът за същата е доказан по основание, то съдът на основание
чл.162 от ГПК следва да я определи по своя преценка, а именно в размер на 200.00
лева. До този размер искът за лихва следва да се уважи, а в останалата му част
до пълния предявен размер от
7 604.34 лева да се отхвърли, като погасен по давност.
Погасен по давност е и частично иска за претендираната главница по договора
за кредит. От икономическата експертиза е видно, че с извършени от
първоначалния кредитополучател плащания са били погасени вноските по кредита от
№ 1 с падеж 28.09.2008г. до № 16 с падеж 25.01.2010г. изцяло. Вноските от № 17
до № 24 за главница в общ размер на 930.16 лева са с падежи съответно от
25.01.2010г. до 25.08.2010г. Към датата на предявяване, на иска 12.09.2015г.,
за тези вноски за главница е изтекла общата 5-годишна погасителна давност.
Поради това и искът в частта за сумата от 930.16 лева за претендирана главница
следва да се отхвърли като погасен по давност. В останалата част искът е
основателен за претендираната главница в размер на 8 171.89 лева, поради
което следва да се уважи. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска – 12.09.2015г. до окончателното
й изплащане.
Ответниците са деца и съпруга на общия си наследодател П.М., поради което и
наследствените им дялове от наследството възлизат на по 1/3 за всеки един от
тях на основание чл.5 и чл.9 от ЗН. За паричните суми за главница и лихви,
които те ще бъдат осъдени да заплатят следва да отговарят съобразно
наследствените си дялове по 1/3 част за всеки един от тях.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски съразмерно
с уважената част от предявените искове. Ищцовото дружество е направило по
делото разноски в общ размер на 1 184.26 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждение на вещо лице и нотариални такси за
връчване на нотариални покани и удостоверяване на дата и подпис на частен
документ, а съразмерно с уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски
в размер на 585.88 лева.На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Ответниците не претендират разноски по делото,
поради което и такива не следва да им бъдат присъждани, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.И.М., с ЕГН: **********; Д.П.М., с ЕГН: **********
и В.П.М., с ЕГН: **********, тримата със съдебен адрес: *** – адвокат В.Д.,в качеството им на законни
наследници на П.П.М., с ЕГН: ********** – починал на 19.12.2009г.,
да заплатят на “Финанс Инфо Асистанс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Врабча” № 8, ЕИК *********, представлявано от управителя Д. П. М., сумите
от 8 171.89
лева /осем хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ – главница; 200.00 /двеста/
лева – лихва за
просрочие по чл.10 от договора за кредит, за периода 12.09.2012г. до
11.09.2015г., дължими по договор за потребителски кредит № 79300КР-АА-5807 от
28.08.2008г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 12.09.2015г. до окончателното й
изплащане, съразмерно с наследствения си дял – по 1/3 за всеки от тях, както и
сумите от 585.88 лева /петстотин осемдесет и пет лева и
осемдесет и осем стотинки/ - направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Финанс Инфо Асистанс” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Врабча” № 8, ЕИК *********, представлявано от
управителя Д. П. М., против Р.И.М., с ЕГН: **********; Д.П.М.,
с ЕГН: ********** и В.П.М., с ЕГН: **********, тримата със съдебен адрес: *** –
адвокат В.Д.,в
качеството им на законни наследници на П.П.М., с ЕГН: ********** – починал на
19.12.2009г., искове за претендираната главница в частта от 8 171.89 лева
/осем хиляди сто седемдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки/ до пълния
предявен размер 9 102.05 лева /девет хиляди сто и два лева и пет стотинки/
и за претендираните договорна и наказателни лихви за периода 25.02.2010г. до
11.09.2012г. и в частта от 200.00 /двеста/ лева до пълния предявен размер от
7 604.34 лева /седем хиляди шестстотин и четири лева и тридесет и четири
стотинки/, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.