Пловдивска районна прокуратура е внесла
обвинителен акт срещу И.Г.Г. за това, че на 28 юни 2019 в гр. Пловдив е отнел
чужди движими вещи - мобилен телефон с
марка “Lenovo Moto C 4G Gold“ (Леново Мото Ц 4Джи Голд) ) с фаб. номер /IMEI/
355631080943981, на стойност 100 лева,
кожено портмоне на стойност 3 лева
и пари възлизащи на 300 лева, всичко общо на стойност 403 лева от
владението на А.С.Д. без нейното
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои– престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената
част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли на подсъдимия да бъде определено наказание при изключителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства, по реда на чл. 55 НК, а именно пробация за срок от две години.
Защитникът на подсъдимия изцяло се солидаризира с представителя на
държавното обвинение относно доказаността на обвинението от обективна и
субективна стрА>и претендираните размери на наказанието.
Подсъдимия в правото си на лична
защита се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. С последната
си дума моли за налагане на наказание
пробация
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна стрА>следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРА> Подсъдимият И.Г.Г. - е роден на *** ***, *****, б.г., със
средно образование, неженен, осъждан, работещ, постоянен адрес:***, настоящ
адрес:***, ЕГН **********
На 28 юни
2019 година около обяд свидетелката А.Д. паркирала личния си автомобил “Мазда
323" с peг. № *****в град Пловдив на улица „София“ пред номер 54. На
предната дясна седалка тя оставила мобилния си телефон с марка “Lenovo Moto С
4G Gold“ (Леново Мото Ц 4Джи Голд) с фаб. номер /1МЕ1/ 355631080943981, на
стойност 100 лева и коженото си портмоне струващо 3 лева, в което се намирали документи, банкова карта и
сумата от 300 лева. А. С. излязла от автомобила и заключила вратите, но
забравила да затвори плътно предния десен прозорец и така той останал леко
отворен. В автомобила останали и описаните по-горе вещи. Госпожа Д. се
отдалечила от автомобила и престанала да има пряко наблюдение върху него, като
през това време покрай него минал подсъдимият Г.. Той забелязал отвореният
прозорец и намиращите се в колата портмоне и мобилен телефон. Решил, че би
могъл да ги вземе и се огледал дали някой случаен минувач не го наблюдава. След
като преценил, че незабелязано може да открадне оставените в автомобила мобилен
телефон и портмоне, той проврял лявата си ръка през отворения прозорец, успял
да протегне ръката си до набелязаните вещи и ги взел. След това пешком се
отдалечил от мястото на току-що извършеното от него престъпление в посока към
ул. „Царевец”
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия, дадени по
реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите А.Д., Н.Ф.,
-приложените по
ДП писмени доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична
справка, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен фотоалбум,
протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на ВД, договор за мобилни
услуги, протокол за претърсване и изземване, ведно с приложен фотоалбум, и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че съгласно задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по
т. д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на диференцираната
процедура е доказателствата убедително да потвърждават фактите, при това правно
релевантните. Принципно незначителните противоречия не представляват
процесуална пречка за прилагане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този
изричен смисъл Решение № 432 от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015
г. по н. д. № 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение.
В конкретния случай предвид
констатираната абсолютна еднопосочност и безпротиворечивост на събрания
доказателствен материал, поставеният от ВКС критерий за подкрепеност на
признанието от доказателствата по делото не само е достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява от правна страна, че И.Г.Г. *** е отнел чужди движими вещи - мобилен телефон с марка “Lenovo Moto C 4G
Gold“ (Леново Мото Ц 4Джи Голд) ) с фаб. номер /IMEI/ 355631080943981, на
стойност 100 лева, кожено портмоне на
стойност 3 лева и пари възлизащи на 300
лева, всичко общо на стойност 403 лева от владението на А.С.Д. без нейното съгласие и с намерението
противозаконно да ги присвои.
Налице са всички елементи от
обективна и субективна страна за квалифициране деятелността на подсъдимия като престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК.
Предмета на престъплението са чужди
за дееца движими вещи и пари в брой собственост на А.С.Д., като вещите са се намирали
във владение на съответния собственик, доколкото са били заключени в нейния лек автомобил.
Подсъдимият е прекъснал
фактическата и разпоредителна власт на собственика върху инкриминираните вещи,
като е установил своя собствена трайна фактическа власт, с което и
престъплението е довършено.
Отнемането е противозаконно, доколкото за дееца е
липсвало правно основание да го извърши, както и съгласие на собственика и
владелеца на вещта.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на
вина. Дееца е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Налице е и другият съставомерен признак от
субективна страна- намерението вещта след отнемането да се свои, тоест да се
третира като своя собствена. Изводите за субективната страна произтичат от установените
действия на подсъдимия след довършване на отнемането, а именно използването им за свои собствени нужди, доколкото са били
намерени в жилището му при проведеното претърсване и изземване. Субективната
съставомерност на деянието се установява и от изричните признания, които е
направил дееца на съдебна фаза.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл. 194 НК извършено
от подсъдимия се предвижда наказание
лишаване от свобода до осем години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на И.Г.Г. следва
да се наложи наказание по реда на чл. 55 НК, а именно пробация за срок от две
години.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът цени направеното самопризнание, с което деецът значително
е улеснил процеса на доказване и приключване на делото в разумен срок,
изразеното съжаление за стореното и стремеж за поправяне, трудовата ангажираност,
данните за влошеното здравословно състояние и тежко социално положение, ниската
стойност на предмета на престъпно посегателство- под размера на една минимална
работна заплата, както и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, а именно
след проявена от страна на пострадалото лице небрежност да остави прозореца на
собствения й автомобил отворен, с което и значително е улеснила инкриминираното
деяние.
Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени обремененото съдебно минало на дееца.
При
преценка на гореизложените обстоятелства настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на отговорността няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест. В
този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д.
№ 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I
НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
При
отчитане на гореизложените принципни положения, залегнали в практиката на ВКС
настоящият състав намира, че изброените смекчаващи обстоятелства, освен че са
многобройни, значително надделяват по интензитет над констатираното отегчаващо
обстоятелство, поради което и обуславят извод, че и най-лекото предвидено в
специалната законова норма наказание се явява несъразмерно тежко с оглед
степента на обществена опасност на деянието и дееца. Доколкото в нормата на чл.
194 НК не е предвиден специален минимум на наказанието лишаване от свобода, то
същото на основание чл. 55, ал.1, т.2, б“б“ НК следва да бъде заменено с
пробация.
С оглед
констатираните особености на личността на дееца съдът намира, че целите на
генералната и специалната превенция спрямо него могат да бъдат постигнати с определяне
на продължителност на наказанието пробация в размер на две години при следните
пробационни мерки:
1. По чл. 42А, ал.
2, т. 1, вр. ал. 3 т. 1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес:*** за
срок от две години с явяване пред
пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично.
2. По чл. 42А, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години.
3. По чл. 42А, ал. 2, т. 4, вр. ал. 3, т. 1 от НК включване в програми за обществено въздействие и курсове за професионална
квалификация за срок от две години, като конкретните програми и курсове на
основание чл. 215 от ЗИНЗС да се определят от съответната пробационна служба.
Този
размер на наказанието според съда в максимална степен кореспондира на степента
на обществена опасност на деянието и дееца и би съдействал за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия без да се пренебрегва изискването за
пропорционалност между преследваните цели и интензитета на упражнената държавна
принуда.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК при изпълнение на наказанието
пробация следва да се приспадне времето,
през което подсъдимият И.Г.Г. е бил
задържан по настоящото дело, както следва:
- на 28.06.2019 год. за срок от
24 часа по реда на ЗМВР,
- от 29.06.2019 год. до
02.07.2019 год. за срок от 72 часа по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, като един
ден задържане се зачита за три дни пробация.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ
Веществените
доказателства по делото следва да се върнат на правоимащите лица, както следва:
-веществено доказателство-
мобилен телефон “Lenovo Moto C 4G Gold“ с IMEI 355631080943981 на А.С.Д., ЕГН **********.
- веществени доказателства:
-шапка с козирка, сива на цвят с надпис „Puma“
- мобилен телефон със счупен екран,
марка „Lenovo“, IMEI 869147022761398 и 869147022843543
- бяла тениска, на лицето, от което
са иззети – подсъдимия И.Г.Г..
Единствено веществените доказателства: прозрачен полиетиленов плик, съдържащ 4 бр.
таблетки и блистер с надпис „Клонарекс“ 2мг, предадени за съхранение в ЦМУ,
следва да се отнемат в полза на Държавата с цел тяхното
УНИЩОЖАВАНЕ по надлежния ред, като вещи
за чието държане се изисква надлежно разрешение, за което по делото няма данни
да е налице за подсъдимия.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР - Пловдив, направените по делото разноски в размер на 137,64 лева.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно
с оригинала.
С.Д.